Децата, училището и ние

Май пак ти не си разбрала, но сигурно пак е от зор да влизаш в конфликти.
Тук хора, които правят същото като Мими, ѝ начукват канчето, че полага усилия, а не трябвало.

Не, ние начукваме канчето на Мими защото мрънка. Обяснихме и, че тя е избрала това за детето си, поради нейните си родителски амбиции, не е изискване на системата.

Какво изисква системата от децата е например предмет на ДОИ - държавни образователни изисквания. Какво се учи във всеки клас, независимо от учебника на кое издателство например.

И какво като мрънка, какво ще постигнете точно с начукване на канчето ѝ?
На всеки му дотежава понякога, даже е добре да има къде да помрънка.
Аз също ѝ обясних, че това, което определя като системен проблем, не е такъв, но не виждам полза от това да я уязвявам колко безпредметни са усилията ѝ.

Аз не и казвам, че са безпредметни, а да не се оплаква от личния си избор и да вини за това системата.


Познавам семейство, което реши, че Пловдив не предлага училища по техните изисквания. И се преместиха да живеят в град на 1/5 от размера на Пловдив, точно преди 7 клас. Постигнаха си каквото търсеха за образованието на децата си.

Е, аз пък не съм писала, че точно ти си с язвителните постове.
Но ако си чела темата, вероятно си забелязала, че ги има в изобилие.

Защото хем го е избрала, хем мрънка и другите са виновни за нейния избор и нейните амбиции.

Детето на Мими учи в специализирано училище, щом носи всеки ден физическо и папка за рисуване. В останалите училища ФВС е 3 пъти седмично, а рисуването - веднъж. Няма лошо, че са избрали това училище, но изборът е придружен с дълъг път и по-голяма заетост на детето. Така за допълнителни дейности остава по-малко време и може би се налага да се пожертва нещо, за да не се претоварва детето. Това, че междучасията след 3 час са по 5 минути е особеност на училището и подлежи на промяна от самото училище. Спокойно може да се гласува на ПС още едно обедно голямо междучасие. Но трябва родителите да го поискат. Относно прекалено тежките раници също може да се повдигне въпроса - в училище да се монтират шкафчета, в които децата да държат по-голямата част от нещата, които не се налага да размъкват всеки път до вкъщи.
Проблемите на образователната система ги изброи Светкавица - програмата, учебниците - лъскави, обемни и недотам добре написани.
Аз виждам още един проблем - прекалено голямото обществено обсъждане на програмата и учебниците и прекалено честите промени в тях. Може би е време да оставим прословутите програми поне 12 години, т.е поне един набор да започне и завърши по програмата, по която е започнал без промени и тогава да се обсъдят на професионално ниво плюсовете и минусите. Мисля, че всяка програма може да се регулира до оптималното по този начин.
И пак казвам - всеки родител съди за програмата по спомените си за собственото си обучение и по децата си.
Програмата е тежка за децата със СОП (лични впечатления, по моето дете) и лека за сина ми, дори бебешка, ако го питат него. Дъщеря ми обожава часовете по Музика, ИИ, ТП, без да е някакъв талант, просто са й удоволствие, синът ми мрази училището, там трябва да реже, лепи, рисува и пише - все неща, които чисто технически са му трудни + че не желае да се занимава допълнително с тях, а се налага. В едно и също училище, по една и съща програма и при един и същ начален учител. Когато каката беше първи клас ревях от тази програма, струваше ми се, че домашните са твърде много, че детето е претоварено, че се препуска, че изискванията са много високи.... Сега четири години по-късно, ако съдя по моето дете същата тази класна дава минимални домашни от 3-4 реда буквално, а програмата е супер, защото детето ми се справя с лекота, та чак му е скучно. Като учител виждам, че моите деца са на двата полюса - едното дете трябва да полага повече усилия, за да не изостава и да поддържа средното ниво, а другото е в горното ниво, върви напред и класът го дърпа назад. Осъзнавам обаче, че това не може да е проблем на системата и на останалите деца, които няма как да се равняват по моето.

Ами сложете до логото на форума един списък с позволени и забранени теми за мрънкане, да няма повече обърквания като това на Мими.
Да не вземе пак някой да пусне тема и потребители, които правят същото като него, да му се навървят отзад с постове как детето му е нещастно и със слаб успех, той с болни амбиции, как троши пари за нищо, какво толкова е "пикливата гимназия" и т.н.

Mama Ru изненадана съм, как обибщенията ти се пречупват само през личната призма. Да си призная засичала съм те в някои теми и имах други наблюдения.
Детето ми учи в МГ, спорт има всеки ден в училище. ИИ -три пъти в седмицата.

А не, Мими, Сиси, Кики и Янтра могат да си мрънкат колкото си поискат. Но същите Мими, Сиси, Кики и Янтра след като си изнесат проблема за обсъждане трябва да бъдат готови да понесат и отрицателни мнения. Т.е. начукване на канчето.

Ами конкретно Мими не виждам да не е понесла язвителните постове и личните нападки Нито е агресирала, нито е влязла в конфликт с някого. Пуснала е тема, изложила си е проблемите в два поста, вероятно ще прочете отговорите и дори ми се струва вероятно да извади някакъв смислен извод.

МГ не е масовото училище, а е специализирано.
Има нещо, наречено учебни планове. Там е разписано от кое по колко часа имат. Има и възможност за разпределяне на допълнителни часове под формата ИУЧ, ФУЧ и както сега се водят там. В училището, което аз съм избрала за децата си, тези допълнителни часове се дават на БЕЛ (1 час в начален курс) и на езиците (учат два езика - първи от първи клас и втори от пети клас). Заради дъщеря ми се интересувах от други паралелки в града и знам, че на друго място тези часове може да са за математика, информатики, ИИ, хореография, някъде се дават на религия дори.
Като учител с 22 години стаж и минал през селски училища, смесени класове, градски ОУ, СУ и ПГ мога да кажа каква е продължителността на часовете и междучасията. При едносеменен режим часовете обичайно започват в 8,00 и са с продължителност 45 минути. Междучасията са по 10 минути, а голямото е минимум 20 и максимум 30. Има възможност на ПС да се гласува и второ голямо междучасие. Това се позволява от нормативната уредба. Както и дължината на голямото междучасие - 20-25-30 минути се определя от училището.
Когато училището работи на две смени часовете са с продължителност от 40 минути, междучасията са по 10 минути, голямото - 20, а след шестия час е възможно междучасията да са по 5 минути.
Блок часове се правят по езиците заради класните работи, които са по два часа. За останалите предмети от общообразователната подготовка по принцип изискването е да не са сдвоени, с изключение на ИИ и ТП, мисля, че и по ИТ има сдвоени часове. По принцип не трябва да има осми часове, на практика се получава така, че има. По правилник седмичната програма се одобрява от РЗИ и трябва да е балансирана. Идеалният вариант е 1 и последен час със средна трудност, предпоследен - с ниска трудност, а останалите с висока трудност. На практика няма как да се случи, т.е има отклонения при съставяне на седмичните програми.
Кетърингът в училището не е проблем на системата. То и стол може да има и пак да не се готви качествено. Някога имаше "Ученическо хранене", което се занимаваше с храната в училищния стол. В моя град отдавна го няма, много от столовете изобщо ги няма като помещения. Много родители се оплакват от кетъринга при нас, зависи кое е училището и от кое заведение доставят храната.

И аз не разбирам защо авторката мрънка. Че му е много на детето? Че й се иска детето да има толкова много за учене? И аз не искам, но с мрънкане или без, децата и ние минаваме през това. Може още утре да спре училището или да спре извънкласните занимания.

И кой те кара да се състезаваш??? Нали си направила свой избор и ходите в училище, където всичко е различно. Радвай му се и го карайте полека, никой не ви насилва да сте отличници, да ходите по олимпиади и прочее. Остави детето си да расте без грижи, без гонене на оценки и да е щастливо, никой не ти го забранява. Къде е проблемът?

Що се отнася за последните места - не е съвсем вярно. По-скоро има широко разтворена ножица - част от децата са на световно ниво, част са много зле. Но тези, които не се страхуват "да с състезават", съвсем не по последните места като интелект, познания и образование. Но и те, както и ти, са си направили избора. Системата какво ти е виновна?

Относно вузовете, не всички деца с подготовка и качества искат да учат в чужбина. На някои (примерно на моите) не им се живее по чужди места, не им се иска да се занимават с несгодите на живота в чужбина като студенти. Магистърските програми са друго нещо.
Според мен всеки опит от ходене на олимпиади, състезания, извънкласни занимания е полезен. Не могат всички състезатели да са на първите три места, но това не ги отказва да участват.
За воплите на въпросния изтормозен музикант - такъв му бил късметът, явно му е идвало твърде много. Но най-вероятно сега е в някоя възрастова криза и се жали за изгубеното детство. Най-вероятно, ако питаме родителите му, нещата изглеждат различно.