Децата, училището и ние

ОК, ти явно знаеш по-добре от изпиталите системата, аз как да ти противореча? Иначе за родителите това не е никакво удобство, че да имат личен интерес от блоковете. Те ги искат заради децата, защото имат обратна връзка и виждат, че работи и е за добро. Ако намериш форум на СМГ-ейци питай и децата, настоящи и бивши такива.
А и ако половината време наистина е проспано, щеше ли в СМГ да има такива резултати? Все пак резултатите са измеримо нещо.

Ама Андариел - два часа според мен са ок, проверка, ако има въпроси към учителя, той да поизпита някой, активно преподаване 40-45 минути, после малко затвърждаване на материала.
Аз съм учила така няколко години в гимназията. Добре беше.

Ако има десет минути почивка между часовете е ок. Но без почивка час и половина не издържа никой. Нима очаквате пуберите да са по-концентрирани час и половина от студенти или възрастни хора по време на обучение? Интересно, как ние като бяхме ученици учителите успяваха хем да ни изпитат, хем да предадат материал, хем да се види домашното? Сега изведнъж не може.

Въпросът е в това колко ефективно се ползва едно време. Успехите до голяма степен се дължат на личните качества на младежите. Но ако едно време се използва неефективно и хората се изморяват - а те се изморяват съвсем физиологично, този процес не се контролира през цялото време - какъв е смисълът да са час и половина в час?
Какво очакваш да кажат бившите семегейци - "през част от времето изобщо не внимавах" ли? Естествено, че няма да го кажат!

Ако от сега го мислите толкова, ще прегреете скоро, даже още преди самото дете.

В шести клас на мен ми беше супер, никога не съм се оплаквала от твърде много натовареност. Имах високи оценки, на спорт не ходех, но имах доста физическа активност навън. Ходех единствено на уроци по английски.

Ако синът ви си ляга към 22, то има цели 6 часа както за писане на домашни, така и за общуване. Тийнеджърите трябва да спят между 8 и 10 часа, тези 12 часа за които говорите, са по-скоро за децата. За храненето, мога да кажа, че ако му давате пари, сигурно ще си купува чипсове и боклуци, но ако го пратите с един термос с грах на училище, при липсата на друго, ще яде граха.

Училището дава някакви базови знания и ако отношението на родителя към системата е негативно, то и на детето няма да му се учи особено. Според мен трябва да гледате малко по-позитивно, ето, първият час при вас стартира в 8:30, а има адски много ученици, които започват в 07:30. Какво да кажем за тях? Не мислете пораженчески в такъв ранен етап, защото синът ви тепърва ще среща трудности.
Ранно ставане, дълго пътуване, липса на време - това са неща, с които всеки се е сблъсквал.

Спорът е безсмислен, нека си права, все ми е едно. Аз казвам как реално е практиката. И май имат някакви 5 минути, ако някой иска да отиде до тоалетна, не знам дали се ползват реално. Аз никога не съм чула оплакване, но съм готова да се съглася с теб, само мир да има.

Андариел, тези блокове всъщност включват междучасие. Два часа по едни предмет един след друг. Става, ама например всички предмети трябва да са четно число часове, а в момента някои са нечетен брой / седмично.
Освен това децата в СМГ са подбрани и издържат на определено по-високо ниво на натоварване, имат по-добра концентрация... Едва ли ще е приложимо в масовото училище, защото когато сяобсъждат програми се обсъждат такива за масовото училище то е гръбнакът на системата. В профилираните училища и паралелки ситуацията е различна и там има разлики в програмата.

Колкото и да е високо нивото на концентрация и самоконтролът да е железен, пак не става. Съвсем природно има умора и активното внимание отслабва - човек дори понякога не осъзнава, че не слуша и не внимава.
На мен ми е все тая, няма нужда да ми сервирате "от мен да мине, права си". Който иска да си вярва, че час и половина се използва пълноценно.

Земята е плоска, то се вижда и няма как да не е така. Това, че някой бил установил опитно, че е кръгла, няма никакво значение. Не може да е кръгла и толкова. Явно в СМГ лъжат, че учат на блокове за да си градят имидж. реално обаче не го правят, защото не биха могли да имат такива постижения, ако учеха на блокове.

Това с отговорите е по лична преценка, аз затова не настоявам кой знае колко да ми се отговаря. Нямам проблем да изложа моите схващания по въпроса - особено в частта за разстоянията, а и за кетъринга - но темата все пак си е на авторката.

В големия град има варианти за прибиране и водене на децата и извън това родителите да са закачени за тях - има бавачки, има варианти жени да ги прибират от училище и да се занимават с тях, и т.н. Отделно има много повече варианти за занимания. Мерак и пари да има.
Моя приятелка е направила така, че учителката по английски да взема детето от училище и да си провеждат уроците веднага след училището, така на приятелката ми ѝ отпада този ангажимент в някои от дните. На останалите занимания я води лично и казва, че ѝ тежи - и финансово, и всякак, тъй като всичко покрива сама, вкл. събития извън страната - но детето е силно мотивирано, има данни и тя прави тези усилия. Става въпрос за област, където само с данни и дисциплина не става, трябват и пари.
Така че мен изобщо не ме изненадва темата на Мими - да, сама си е избрала това, но животът показва, че на човек може да му натежат и собствените избори, което не означава, че е лош човек или че е направил грешен избор.

Andriel,по някога наистина мисля, че просто искаш да си обратно на всичко..  ( особено ако идва от мен )

Аз съм учила на блокове от 12годишна нататък и за 1,5г час  предмет никой не е умрял... нито на 12г нито на 22г

Учителят има време да обясни материяла и децата да го видят на един път вместо да започне с 10мин преговор от предишният час, за да си завърши мисълта от миналата седмица.
Много често дори успява да обясни връзката със следващата тема.

От друга страна домашните по предмета остават за следващата седмица, а не за след два дена и е много по-удобно.

Моето си ги пишеше в час и у дома почти не е пипвала. Явно и за това остава време.

Да и при нас е така. Системата е такава. Без учебници и без домашни.
По някога имат неща по някой проект.. или домашни за ваканции или някоя книга за четене...

Всички коментари са много смислени и ги чета с интерес, благодаря

Проблемът ми е личен, но не търся лично решение, защото считам, че съм направила оптималното по зададените критерии. Считам проблема за системен, защото е личен за прекалено много хора, а става въпрос за масово училище и за основно образование.
Използвам конкретния ни случай, за да онагледя широко разпространени проблеми, чиито корени намирам в организацията и структурата на образователната система.

Врещя, защото смятам, че не е редно да продължава все така. Не очаквам да се реши сега и веднага, защото е невъзможно за никоя система да се променя мигновено и както писах някъде по-горе, за първото ми дете съм приела, че ще е така, но ми се иска напред да има промяна. Аз не съм образователен експерт, академик или служител в МОН, но съм потребител на нещо, което ме кара да плащам прекалено висока цена за неясен резултат.

Защо смятам, че проблемите са в системата:

1. Маргинализирането на огромна част от училищата, особено в кварталите (някой спомена за "широко отворената ножица"). В град има по 2-3 училища (в София, десетина), към които всички се стремят, ако искат да получат добро образование и добра среда. Всички останали училища са "ден да мине, друг да дойде". Това може да е свързано с делегираните бюджети, може и да не е, не знам, но мисля че "системата" има лостове, с които може да започне промяна.
2. Организацията на учебното време - не може времето ти за обяд да е 10 и нещо, нали? Да вътрешноучилищен проблем е, но не само на това училище. Те, вероятно, имат причини, за да организират дните така. Вероятно е свързано с броя на часовете, продължителност, хорариуми и т.н. Всичко е изпълнено, освен храненето на децата. Пак стигаме до системата - МОН изисква от училищата, училищата от децата и цената е невъзможност за задоволяване на физиологичните потребности на подрастващи.
3. Храната в стола - всички знаем, че кетъринг фирмите не работят добре, само МОН не знае. Ами, айде да научи най-сетне. Отново мисля, че при добра воля може да се измисли решение на централно нито - програми за възстановяване на столовете в училище, там, където ги е имало; някаква квартална организация тип "млечна кухня" и т.н. А сега превръщат столовете в учебни стаи, за да набутат още ученици в тях, това нормално ли е?
3. За времето за пътуване - тук системата се свързва с градоустройството.  Не е нормално да губим по 2-3 часа пътувайки. Десетки хиляди ученици ежедневно пътуват по десетки километри като гламави. Едно на ръка е въглеродният отпечатък, но губенето на време е безобразно много и на халост. Може да се мислят варианти с Министерство на транспорта за точки на достъп, обслужване на големи училища и т.н., всичко е въпрос на статистика, а не преливане от пусто в празно.
4. За шкафчета в училище, подсещате ме за предходното ни училище, в което монтирахме шкафчета и после дойде Пожарната и ги премахна След като този проблем е масов, защо родителите трябва да събират пари и да монтират шкафчета?  Не може ли да се изложи пред МОН и те да вземат решение какво добро може да се направи - да се отдели помещение или част от коридора или дори външна пристройка и централизирано да се реши този проблем?
5. За учебното съдържание - не съм специалист, каквото трябва, щом е написано - учи го. Прегледала съм учебниците, простотиите досега по-скоро са били изключение, отколкото правило. Единствено считам, че се изпада в прекалено много подробности, а се губи общата картина. Накрая децата нито общото знаят, нито подробностите. Едно отчайващо пренасищане се получава и те отказват да възприемат. Ето, това може да се счете за обратна връзка към системата.
6. За тежестта на раниците - вече го предъвкваме шеста година - тетрадки, помагала, учебници. Пак ли не е проблем на системата?
7. Само аз ли забелязвам тенденцията, че ако искаш да учиш в СМГ, отдавна не е достатъчно да кандидатстваш в седми клас, а е най-добре да си там от четвърти? А в Шилер е най-добре да почнеш от предучилищна? А забелязахте ли, че например ПЧМГ направиха Питагор, а вече направиха и предучилищна? В Музикалното училище няма шанс да те приемат, ако не си там от четвърти клас и т.н. Това чий проблем е? Защото толкова хора се натискат за тези училища? Все с болни амбиции ли са? Или много им се пътува из цяла София всеки ден? Тази точка май се обединява с първата донякъде.
8. Последно Друго, което считам за кривина на системата е това, че в гимназия учиш или език, или математика. Друго няма. Архитектура във ВИАС влизат от математическите гимназии, а не от строителните; Медицина влизат от Френската гимназия, защото им е добра специалността с френски и биология Това какъв проблем е?

Та, това е общо взето.
Някой не разбират защо мрънкам, след като съм избрала сама.
Ами, защото изборът е между чума и холера

Други не разбират какво искам.
Искам здрави, умни, добри и щастливи деца, с образование, според интересетите им, задоволени физиологични потребности, според възрастта им (топла храна, движение, сън) и качествено свободно време. И не го искам за себе си, а за всички - в масовите училища и в основното образование. И, да, смятам че това е работа на системата, защото системата е функция на нас, а не ние на нея.
 

Разбирам те. Но играта е "всеки си преценя". Системата е такава, каквато е. Я се промени за внуците ни - я не. Хората са такива, каквито са. Те съвсем не се променят. Социално често живеем в паралелни вселени.

В нашето училище монтираха шкафчета в коридорите още преди няколко години.
Всяко дете си има шкафче,което се заключва.
Там стоят раницата,физическото,рисуването...някои помагала и тетрадки..
За помагалата-според мен това зависи и от учителите.При нас има помагала,които стоят в шкафчето,защото се попълват само в училище.Има и такива,които се попълват само вкъщи.
Раницата не е тежка.
Доколкото знам такива шкафове монтираха и в други училища в нашия град.Но явно не във всички градове е така.

Отделно и в класната стая има доста шкафове .

За елитните училища- някои училища лежат на стара слава и въобще не са елитни ..

За мен е важно коя е началната учителката и каква е средата.

За храната в стола-зависи коя фирма зарежда храната.

За ученето-всичко е въпрос на организация.

За пътуването-за нас беше важно училището да е близо до вкъщи.
След 7 клас вече детето ще пътува,няма как.
Обаче чувам познати как са се организирали.
Наемат такси,което всеки ден взема 4 деца и ги води до училището,което е в другия край на града.После същото такси ги взема и ги връща след училище.Родителите си делят разходите.
Не знам при нас как ще се получи.
Но е твърде вероятно аз да возя детето...