Децата, училището и ние

И това не е баш така. Завършила съм навремето техникум по икономика. Всичко, което учех в университета, ми беше познато, докато колегите ми от гимназиите се чудеха къде са попаднали.

Подобно на това да идеш да учиш английска филология след ЕГ и след обикновена такава.

И аз съм с филология след езикова гимназия. По мое време нямаше шанс да минеш изпитите, ако не си учил в езикова гимназия съответния език или в чужбина на съответния език. Изискването беше да владееш езика на ниво 7-8000 думи, да четеш класиката в оригинал и да познаваш в основи граматиката. Приемният ми изпит представляваше диктовка, превод от български на руски и преразказ на два пъти прочетен текст. И трите части бяха текстове в обем до една машинописна страница. Нямахме право на речници или друга помощ, не разполагахме с текста за преразказ пред нас. 8 грешки в някоя от частите носеха оценка Слаб на съответната част и съответно невзет изпит. Държавният изпит беше по същата схема, само преразказът беше заменен от писмено разработване на тема по избор между език или литература (теглеше се по една тема от двете области). Освен писменият държавен изпит имахме два устни и един практически. Но пък в езиковата гимназия всички предмети се преподаваха на чуждия език. Сега май вече не е така. От друга страна ми харесва засиленото изучаване на два чужди езика на съвременната образователна система. Както и да го погледнем това си е плюс.
Парадоксът при моите деца е, че имам дете с ограничени възможности, което обаче иска да учи професии, които са трудни и се изучават в университет, а детето с възможности не желае да ходи на училище, а е една първи клас. От сега прави пазарлъци може ли да не учи в университет. Че може, може, няма да го задължа. Ако е убеден, че го иска сам ще се запише. Но от това зависи някъде ще се насочи - ПГ,  ЕГ/ МГ или НУИ. И в този смисъл в седми клас ще имаме много важен разговор относно това как вижда бъдещето си и какво иска да прави.

В случая на авторката не мисля, че видът училище изобщо има значение. Детето не е с висок успех в далечното училище. Такова представяне може да прави и без да се скапва от път. А ще остане и време да обърне внимание на ученето, вместо да се лашка из автобусите. Ако е в училище с високи изисквания, а не поддържа темпото, пак не е за там. Бих го преместила в нещо наблизо и да прекратя мъките.

И моят син е шестокласник, но избрах да учи в училище буквално на 30 метра от дома ни. Тренира два спорта, като в някои дни има по 2 тренировки - една следобед и една вечер от 19 часа.
Създадени са предпоставки да държат много неща в шкафчетата си - учебниците по музика, рисуване, несесери, блокове, бои, четки, гуменки и така нататък. Само че им куца организацията и мъкнат всичко в раниците като магарета.

Зависи колко е средно, високо или ниско това средно ниво. А средното ниво първо се залага от системата и после се допълва от входящото ниво на децата. Ако средното ниво е ниско, не е на добре. Има смисъл да не са отличници по всичко и всички само при положение, че средното ниво е високо.

ЧС, много хубаво си го описала!

Ако детето няма възможности, няма да влезе нито в СМГ, нито в гимназия от така нареченият първи ешалон в София. Колкото и големи да са амбициите на родителя. А ако родителя остави на детето на 100% да решава, най-вероятно ще имаме много спортисти и художници. Малкият е на 12, единственото нещо което го кефи в момента е да спортува. Нито има данни за професинален състезател, нито ще го оставим да учи в спортното училище.
И няма как деца в гимназията да имат продеаионална ориентация като никога не са се сблъсквали с дадена професия. По времето на соца, влизаш едно висше и си буташ до края -интересно, безинтерсно няма значение. Тоест трябва преди университета да си решил. Сега изобщо не е така. Колежка почна да учи ВИАС , после се прехвърли абсолютно друга специалност в икономическият. Друга завърши дизайн, сега кара магистратура финанси и контрол -работи като помощни счетоводител.

На мен ми е понятно, защото го минах този път с децата си и със сигурност си заслужава. Вярно, че им беше съвсем близо гимназията, но изкараха космически бал, за да могат да си позволят да избират къде да се запишат.
Да, представяме си за провинциалните гимназии. Но не бих заложила на това.

Детето може и да няма идея за професиите, ама към 6-7 клас вече добре знае кое му е интересно, кое постига леко и къде са нужни повече усилия. Та е нормално родителите да го запознаят с професии свързани с неговите силни страни и интереси, да си говорят за различните професии и т.н. Дъщеря ми е пети клас и разпитва за различните професии с какво се занимават. Прави си своите заключения. Аз също я наблюдавам, за да може да направим двете правилен избор за след седми клас, обсъждаме различни варианти. Същото ще е и с брат й, с тази разлика, че той се справя с лекота сега в първи клас, има някакви артистични наклонности и има подчертан интерес към математиката, в момента изпреварва съучениците си доста там. От друга страна на него му е трудно всичко, което е свързано с фината моторика, така че там също ще се обсъждат подходящите възможности. Решението ще е съвместно - родител и дете. Все пак детето е това, което ще учи. Важно ми е да се чувства добре в училището, което е избрало.

Е да, ама едното ми дете налита на нещо, което не му се удава лесно? Сега какво, да го подрежа ли? Не са лесни такива избори.

Ако е готово да положи усилия за постигане на тази цел, защо да не опита? Аз бих го подкрепила да опита. И да имам план Б за всеки случай.

И това, че знае кое постига с лекота и в кое са му необходими повече усилия, как точно му помага да се ориентира професионално?
Когато аз съм била 7 клас голяма част от днешните успешни професии изобщо не ги е имало. И ка ще го запозная с професия от която нищо не разбирам.
Това малко ми звучи като вапроса към дете на 6 - Ти харсваш ли плуването? Ми от къде да знае като никога не е пробвало.
Та бягането от родителска отговорност да насочиш детето и да избереш или подпомигнеш в избора за училище, хич не ми допада.
Та ученето на час и половина с ГТ в София си е съвсем адекватно на времето.

Да, ако имате време, помагайте с материала. Децата по-трудно отсяват важното, а учителите не винаги го правят. Освен това, децата са и разсеяни, т.е. може и да не слушат учителя в час. Освен това, ние родителите, този материал го минаваме за поне втори път. И сме на колко години ... далеч по-лесно ни е, отколкото на децата. По принцип. Но си отнема доста време това. Помня как в 5-ти клас като им тупнаха и едни големи учебници по музика, изобразително и технологии и предприемачество и аз се хванах за главата. Но, не би, не се наложи този материал да се учи. Слава богу.
А относно уроците. Аз така и не съм ходила на уроци, само на кръжок по математика и то до 8-ми клас. Това не ми попречи да изкарам пълна шестица на кандидатстудентския по математика. Но баща ми ми помагаше доста /беше учител по математика/, а освен това се подготвях по тетрадките на сестра ми, която ходи на уроци за кандидатстуденския изпит по математика. Така че, пак съм имала помощ. Ноо, сега, да ходиш на изпити без уроци, не става.

Хоуп, аз имах афинитет към езиците и разказвателните предмети. Математиката ми беше на ниво 5, а физиката и химията ми бяха мъка. Майка ми много настояваше за икономически техникум, а аз исках ЕГ. Накрая ме остави да кандидатствам където искам аз. Но аз бях наясно, че икономиката и работата на бюро не са моето нещо. Ако не ме бяха приели в ЕГ и трябваше да кандидатствам след 8 клас в техникум, щях да търся нещо с техническо чертане, защото това ми се отдаваше и ми беше интересно. И го заявих ясно.
Синът на колежка не искаше да учи, а се интересуваше от техника и да ремонтира нещо. Накрая преглътна и го пусна да се запише в съответната професионална гимназия, нищо че не е от престижните. Ако беше настоявала на нейното можеше и да влезе в по-престижно училище и после да бутат някак, но има ли смисъл?

ina.ina  Не е да не си ходила на уроци, защото на практика си ходила. Баща ти е бил учител.

Почти си права.