Мечта за бебе при липса на партньор и любов

  • 8 949
  • 359
# 345
Уиш, като родила на 22, някак не ти отива да защитаваш раждане на първо дете на 42....
Мислех, че се изразявам ясно. На 22 съм родила АЗ. Това е МОЯТ живот, а не единствено правилният живот във Вселената. При мен обстоятелствата са се стекли така. При другите могат да се стекат по друг начин. Останалите жени имат право да родят, когато пожелаят или изобщо да не раждат, ако не желаят. Коя част от позицията ми не става ясна?
Виж целия пост
# 346
Аз не съм шофьор, затова съм се въздържала да обикалям с бебе по влакове и автобуси. Сега с по-големичко дете вече си позволявам да пътувам, винаги отчитайки и нейните силици, и какво ще й бъде интересно и приятно (а не какво и къде аз искам да правя и да видя).
Виж целия пост
# 347
Лорелада, а как преценяваш, че нещо ще е или няма да е интересно на детето? Децата не бива да бъдат подценявани. Те са любознателни и лесно могат да бъдат открити допирни точки, разширявайки и техните, и нашите хоризонти.

Аз всъщност при последните спорове не мога да заема страна, защото по моите разбирания по-рано раждане дава идеална възможност за поне още 1 или 2 деца на по-късна възраст и с по-голяма разлика. И подкрепям тезата, че при липса на партньор може и към самотно родителство да се подходи. Не съм против и късното родителство за първи път, защото по-добре късно, отколкото никога.
Виж целия пост
# 348
Може, може... ама най-много й харесва на площадката. Не реагира чак толкова добре на музеи например. Пробвала съм. Sweat Smile
Виж целия пост
# 349
Повечето музеи предлагат беседи и за деца.
Аз това помня - пътувания, градове, музеи, история, разкази. Децата така учат, така се разпалват. Само на хартия е трудно.
Виж целия пост
# 350
За мен мисленето и репликите от типа "искам нещо повече от това да ходя по площадки" е първо неуважително и подценяващо към собственото дете.  Ако толкова една жена смята, че ще е на загуба, ако роди, по-добре да си гледа хобитата и да не си съсипва живота.
Виж целия пост
# 351
Много крайно заключение за инакомислещи от теб жени.
Виж целия пост
# 352
Естествено, че ще искам нещо повече от това да ходя по площадки. Не защото имам нещо против ходенето по площадки, а защото то не може да бъде единственото нещо, което да изпълва живота ми. Аз обичам децата си, откликвала съм винаги на нуждите им. Но аз съм нещо повече от тяхна майка и мога да правя много повече неща от това да обгрижвам деца. Точно по тази причина аз не съм само тази, която ги е отгледала, но и пример за тях. Извинете (не)скромността ми. В живота можем да имаме повече от една роля, което не пречи на тези, които се задоволяват или имат капацитет само за една-единствена роля, да се вживяват в нея колкото им душа иска.
Виж целия пост
# 353
Естествено, че възрастните и децата биха предпочели различни забавления - едните ще искат на театър, другите на куклен театър например.
Заедно няма как да отидат на театъра, ще  идат само на кукления театър. Това се подразбира.
Виж целия пост
# 354
Уиш, като родила на 22 няма какво да ми се хвалиш. Аз поне родих на 26 след като имах диплома за висше в джоба 😛
Виж целия пост
# 355
Има и самостоятелна форма на живот, Лори и никой и нищо не може да ме спре да отида и на съботно вечерно представление, не само на сутрешнито.

Уиш ми облече мислите и спести труда да пиша.

Че не искам да вися всеки ден, години наред в кварталния хабитат с хора, които нищо не ме свързва, освен тоз житейски отрязък не ме прави недостойна за майка. Смях и тесногръдие.
Виж целия пост
# 356
Нищо крайно няма в мнението ми. Ако идеята за имане на дете се свързва първо със загуба на свободата и невъзможност за безгрижен живот, тогава детето в един момент само ще подсилва усещането за загуба и може да  се стигне до "аз заради теб се отказах от пътуванията и кариерата си".  

Искането повече в контраста с площадките е неуважение към детето, защото се приемат неговите потребности за загуба на време и енергия за възрастния. Все едно е нещо второстепенно, че детето трябва да играе и някой да го води. Има си време за всичко.

Наскоро гледах един филм, който е точно направен за поколението, което обсъждаме - умни и красиви и амбициозни. Главната героиня хич не искаше да е бременна, защото целта й беше състезание по катерене. Обаче взе, че забременя. Много тежко изживя усещането, че губи всичко в живота си, преживяванията и мислите бяха доста добре предадени. Естествено имаше хепи енд и пребори двойнствените чувства след раждането.
Виж целия пост
# 357
Уиш, като родила на 22 няма какво да ми се хвалиш. Аз поне родих на 26 след като имах диплома за висше в джоба 😛
О, аз не се хваля. Аз харесвам живота си, но съм далече от идеята да го давам за светъл пример. Иначе, на 22 имах диплома от университета и аз. Тръгнала съм на училище на 6 години, на 17 бях студентка в първи курс. Първото ми дете не ми попречи да стана PhD на 27, но не препоръчвам на всеки да мине по този път.
Виж целия пост
# 358
От моя опит - децата харесват новите неща. Моите големите израснаха по горите, по басейните и по кортовете. На площадки почти не сме ходили и то само с други приятелски семейства, заради техните деца. По музеи не им беше интересно, но пък сме обиколили де що има тракийски гробници и бяха силно впечатлени. Куклен театър и аз обичам, както и цирк, и анимационни филми, но пък с деца (не с бебета, разбира се, а от 6-7-годишна възраст) спокойно може да се ходи на оперета, балет, изложба. Ако нещо е чак толкова неподходящо, няма да заведа деца на него, но аз не бих се ограничила да отида. Вярно е, че преди години в Прага отидохме заедно в Музея на шоколада, вместо в Музея на секса, защото бяхме с 3-те дъщери, но след това влязох и разгледах и другия, докато баща им ги черпеше вафли. Т.е. разликата не е в ограничаването на свободата, а само в пренареждането на приоритетите.
Виж целия пост
# 359
Явно темата се изчерпа.
Заключвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия