Пълнолетие и институции

iva1, чудесно сте го възпитала, браво! И аз започнах работа от 16-годишна като сама си я намерих и един ден се прибрах вкъщи и казах на родителите си, че започвам да работя.
В последствие сама се записах в университет в друг град, сама си намерих квартира и сама си намерих и работа там.
Изключително много се радвам, че съм била самостоятелна, нямате си представа колко ми помогна в живота. Сега се оправям с институциите без проблем, хванах им цаката и дори не ме дразнят.

Последно на кандидат-студентските изпити и после записванията майка ми идваше с мен. После ме оставиха сама да се оправям - университет, работа, институции, ремонти по апартамента (и всякакви щуротии тип плащане на данъци и прочие) и такива неща. Едно, че са работещи, друго, че са на 3ч път в друг град. Мразя да се занимавам и досега с такива неща. Ако може нещата да се случват онлайн ще ми е перфектно. Тези дни имам работа до КАТ и само отлагам като знам какво ме очаква. Трябва и минаване през банка, СРС началото на другата година и отсега ми се повръща като помисля. И аз съм от хората, които мразят да звънят по телефон, имейл или какъвто и да е вид друга писмена комуникация предпочитам, но често се налага по телефона и дори се насилствам да го използвам. Първата ми работа беше 80% говорене по телефон и обясняване с разни фирми, куриери и всякакви заблудени. Ревеше ми се всеки ден, но се научих на професионално говорене с идиоти и запазване на самообладание в изнервящи ситуации. ММ е също оправен от 18г, когато е дошъл в София без дори да е идвал някога преди това, без да е имал интернет и GPS на телефона и всички удобства в днешно време и е нямал проблеми с банки, университет, работа, коли, абе абсолютно всичко, за което може да се сети човек, защото е нямало на кой да разчита тук.

Надявам се с ММ да успеем да възпитаме и детето (децата някой ден) на самостоятелност. Още е малък да мислим в тази насока, но за мен е важно да придобие тези качества и да е спокоен за себе си, че това са неща, които знае как се случват. А ако не знае нещо да може да се ориентира как да стане.

Никъде не са ме водили, даже на родителски срещи в училище избягваха да ходят Сериозно, винаги съм била много оправна и съм се справяла с всичко лесно и бързо. Нужда от насоки съм имала, разчитала съм на мама да ми обясни какво- що. На кандидат- студентски изпити, записвания и подобни не е било необходимо някой да ме води.
Имам приятелка, майка й я водеше навсякъде. Медицинските за сватбата им ги води с младоженеца по лабораториите да си правят...
За момента голямата ми дъщеря се справя сама- ходи на лекар, вади си карти за библиотеки, градски транспорт, попълва документи в училище( аз само подписвам), засега не й се е налагал кой знае какъв сблъсък с институции, на 17 е.

Малко встрани от темата, но напоследък срещам масово любезни или поне подробно-обясняващи служители по гишетата. И в НОИ, и в НЗОК, и по болници... Неуредици има, системата е счупена, но поне в последно време не съм попадала на някой, на когото му липсват няколко такта.

Нашите последно ме придружаваха за подаване на документи за кандидатстване в гимназия. Тогава беше голяма разправия. Във всяка гимназия се ходеше лично да подадеш документи и се чакаше на опашка. Тревожеха се да не сбъркам нещо с документите. За кандидатстване в университети в чужбина попълвахме документите заедно, макар че не знаеха езика, но ми помагаха чисто като житейски опит с документация. Много съм им благодарна. Няколко години по- късно аз обикалях институции и университети с моето гадже, че и без него, но от негово име, за да запише, следва, завърши, прекъсне, наеме квартира и пр.. Ясно ви е, че бързо престана да ми е гадже.

Никога никой не ме е придружавал никъде. 10-11г ме пращаха да търся денонощен магазин през 2 квартала пеша по нощите. Сам си извадих личната карта. Никога не са ме водили и на училище. Дори и за първи учебен ден. Единствено майка ми беше от изпращачите ми за казармата. Бал не съм правил и не помня някой да ме е придружавал където и да е за което сега съм благодарен, защото, когато има да се вършат канцеларщини по институциите съм факир. Знам къде да се мушна, къде да предредя, кое е излишно, кое задължително и т.н.

Нищо ново под слънцето. Просто веднага ми попадат едни определени случаи на работата ми,  в които родители носят документите си на своите деца, които са на по 40+ “силно казано деца”, с претекст “детето не успя да се събуди сутринта”.

Ужас. Такова дете бих го събудил със шамари да си събира парцалите и да се омита. Много мразя мързели и задръстеняци

Не можеш да будиш с шамари +40 годишен. Просто му оставяш работата несвършена и да си носи последиците.

Първа лична карта не може да се извади без родител.

Тази на 14 не е задължителна или поне по мое време не беше.
Което ме подсеща, че един съученик имаше и не я носеше, защото майка му я беше прибрала, да не я загуби

Аз съм я вадил абсолютно сам, но не помня на 14 или на 16 я вадих. През 90-те можеше. Сега може мама да е задължителна

Задължителна е.
Той може би имаше предвид тази на 18.

40-годишния ... щом не се е събудил на 20 - 25, вече е много късно...

През 90те нямахме лични карти а паспорти...
Нямам спомен каква беше процедурата като станеше време да се издава такъв, логично е за непълнолетен човек да трябва и родител/настойник, а дали всичко е спазвано няма как да знаем.

Края на 90-те излязоха личните карти. Това ми напомня на спора с един философ, че нямало метро в София преди 20г