Не мога да забравя

  • 5 946
  • 78
# 15
Сериозно ли жена на 35 вярва, че 47 годишен (без много опит с жените и връзките 😂), е годен за сериозни отношения? Демек в средата на живота му е светнали, че ще гради връзка, семейство, деца… то е ясно, че не сте Ок в настоящата си връзка, но алтернативата ми звучи още по-нелепа.
Виж целия пост
# 16
Направете си едно бебе и рязко ще забравиш да ти е скучно Wink
Виж целия пост
# 17
Мая, не й давай такива съвети, като нищо ще ги последва. А ще бъде голяма грешка.

Значи, като прочета "страх ме е да остана сама" и за мен каузата е загубена. Личното ми мнение е, че баш от тук идват голяма част от проблемите. И скуката, и нахендрянето на неподходящи мъже. И много още.
Виж целия пост
# 18
47 са ⅔ от живота, не средата.
По темата, един познат ми беше казал, че имам нужда от мъж за душевното си спокойствие. Тогава бях на 22-24. Сега съм на 36, инициирала съм 3 раздели в рамките на 6 месеца от заживяване заедно, от тях два годежа. Мен пък ме ужасява мисълта да стоя с мъж, когото виждам, че чеп за зеле не става, само защото една жена така трябвало да прави. Та, защо не пробваш да оставиш там каквито са ти проблемните виждания - детски травми или аграрни манталитети - и се разделиш и с настоящия? За 6 години ни брак, ни деца, явно не ти е той човекът, нито ти си неговият.
Виж целия пост
# 19
Авторката беше писала, че я е било страх как ще се оправи сама.
Не разбрах с кое.
Виж целия пост
# 20
Авторката беше писала, че я е било страх как ще се оправи сама.
Не разбрах с кое.
С tough life😁
Виж целия пост
# 21
С живота. Извинявам се, със самоиздръжката си.
Виж целия пост
# 22
Стига с тия деца, тя каза, че не иска. Поне с едно нещо, при това много важно, е наясно.
Просто трябва да разкара и двамата и да се отдаде на живот на сингъл жена, което си има доста плюсове. В един момент ще се появи правилният на хоризонта.
Виж целия пост
# 23
Благодаря на отговорилите.
Истината е, че не съм оставала сама от години. Винаги съм във връзки и ме ужасява идеята да остана сама. Какво ще правя сама, на кого ще разчитам...
Да, имам хобита, но сякаш всичко губи смисъл без любов в живота ми.
Имам малко приятели. Деца не искам, израстнах в проблемно семейство и не съм близка с родителите си. Работя с психолог от известно време, но просто не успявам да надмогна себе си...
Прочети се пак. Каква любов, хобита и прочие. Търсиш си спонсор. Няма лошо, поне намери читав. И да му става.
Виж целия пост
# 24
Не иска деца и седи с грешния човек на една вече леко напреднала възраст?
Е... Нека се попързаляме.
Виж целия пост
# 25
Е, че какво чудно има? Хора всякакви.
Авторке, работиш ли, можеш ли да живееш и да се иззържаш сама?
Виж целия пост
# 26
Намери си трети и  ще забравиш за тези двамата.
И понеже не искаш деца,няма да е трудно.
Виж целия пост
# 27
Шансовете трябва сами да си ги даваме, не да чакаме някой да ни ги сервира.
Виж целия пост
# 28
Работя, мога да се издържам сама, имам и собствено жилище. Не си търся спонсор.
По-скоро подкрепа, разбиране, близък човек.
Моряка ми говореше, колко иска връзка и семейство с мен. Затова ме боли. Изведнъж всичко се извъртя и той не искаше грам усилие да положи. Два месеца го няма, два месеца е тук. Когато беше тук не предприемаше крачката да ме кани да излизаме или да се виждаме. Обратното. По-скоро аз го карах...
Просто се чувствам все едно аз съм сбъркала и никога няма да харесам друг.
Виж целия пост
# 29
И каква подкрепа, разбиране и близост срещаш, проявени от него?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия