Работа, CV-та, HR-и, съвети - 83

Ами явно си чела диагонално, понеже моят шеф е във Варна, а този въпросния е директор на не се знае на какво и не говори с половината фирма, с мен специално не говори, защото имаше веднъж щастието да ме нарече оная русата и се оплаках на собственика, и той явно му се е карал, та от тогава съм му персона нон грата, както аз, така и още поне 5 души. И относно тоалетните, съблекалните са заключени.

Ох, какво е това с тоалетните и съблекалните, защото в тези теми не е обсъждано?

Добре, че тоалетните си отключила.Младичка си, не се впрягай толкова за чуждата работа никой няма да ти каже ,,мерси" или да ти даде тиквен медал.Разбери, че ти вземаш заплата от труда на работниците, фирмата без един ръководител може, но без 20-30 работника не може. И другаде да отидеш, ако се държиш така с хората, няма да те търпят.Фасони и чалъми вкъщи или в твоя собствена фирма.

Ами това със съблекалните не е изобщо свързано с конкретния казус и не съм го коментирала тук. Работниците ползваха съблекалните да пият алкохол, да пушат и да ядат вътре, а също и, за да крадат, уж ходейки да взимат материали, защото вратата за склада и за съблекалните са една до друга. И просто ги заключих.
Халал да му е, на който ръководител дойде. Ще му пожелая само желязни нервни.

За тоалетните беше писала,че си ги заключила и трябва да ти искат и връщат ключа. И за радиото. Работниците се жалват на шефа и затова и той има такова отношение към теб. Премести се, но на другата работа не прави тези неща и не се дръж по този начин, защото и там отношението към теб ще е същото.Като крадат, казваш на шефа, като пушат също, той да решава какво да прави, не ти да се правиш на робовладелец и да настройваш хората срещу теб.

Не е ли по-лесно да се заключи въпросния склад, както и шкафчетата на хората, вместо цялата съблекалня заедно с тоалетната. Ако някой иска да краде от склада, ще ти вземе ключа уж да ходи до тоалетната и пак ще си направи, каквото е решил. Броиш ли им кой колко пъти пикае...?!?
Тези нацистки методи не са в полза на никого.

Аз не разбрах сега кого обучаваш - твои подчинени или равни на твоето ниво?

Представям си и с какви хора се налага да работиш? Няма ли камери в склада, или проверка на изхода, така че да се следи за кражби?
Разбирам, че за производствата страшно трудно се намират хора и нивото е ниско.

И ти мислиш, че не съм казвала ли? И отговорът нали се сещаш какъв е, че аз трябва да се оправям с тях, а с тях повярвай ми оправия няма, а за това си е виновно ръководството, виждала ли си някъде работник да псува директор в очите, защото аз да само че в съседния цех, на мен не си позволяват да ми говорят така. Предпочитам да не ме харесват, отколкото да им търпя простотията има кой и кога да ме харесва. И ако не си запозната, в ХВП е забранено внасянето на предмети извън производството, поради риск от попадане на външно тяло в продукцията, това относно радиото.
Много е лошо, когато в едно предприятие никой не знае защо е там, няма си и понятия как трябва да се работи, за първи път видях ХВП без технолог, ама ей го на съществува. За първи път виждам и да няма контрол на вход и изход, ама тук е така. За първи път видях да се работи без ръкавици и предпазни шапки, да се мие с веро, а не с препарати за ХВП, ама го видях. Като дойдох предишната сутрин ходеше да пие кафе с колежките и оставаше хората да се саморазпределят и общо взето "старите" работници командваха новите, та за това и никой не оставаше, от 12 души колектив, който заварих, успях да го увелича до 22, защото всяка сутрин им правя оперативки и им давам аз задачите и не оставам "старите" кучета да тормозят новите хора. Ако не бях работила преди това същата работа другаде сигурно и на мен нямаше да ми прави впечатление. Факт е, че са работили и без мен, но качеството не ми се говори какво е било. Та в очите на тези хора, винаги ще съм черна, защото им промених из основи метода на работа.
Никой не обучавам, те са в администрацията новите колежки, искаха от мен да им направя на готово каталог с етикети и стикери.

Коя е тази фирма без контрол при пр-вото на храни? Кажи ѝ името, за да не купуваме продуктите ѝ!

Нямаше контрол, вече има, та за това и въпросната буболина ме яде как ме мразили работниците, ама в такива случаи предпочитам да ме мразят. Особено ме мразеха и, когато им забраних да внасят кафета, бонбони, солети, бисквити и да си ги държат на работното място и да си боцкат от време на време, това също е много яко, ама пак е забранено по стандартите на БАБХ, ЗБУТ, IFS.
Пак казвам, че, ако не го бях работила сигурно нямаше да ми прави впечатление или, ако бях по-мекушава щях да се примиря само и само да има мир и да не мрънкат, но не съм такава.

Да не мислиш, че другите фирми са по-добре?

Мисля да, все пак не ми е това първото предприятие. От старата работа приятелите ми и те работят сега в други заводи, никъде не го е имала тая разхайтена работа, която заварих. Има и по-зле, но те са предимно много малки семейни фирми, които даже и с веро не мият, а само веднъж в седмицата, но то пък и за това момичето избяга на втората седмица от там, който си уважава професията и знанията не би се примирил да работи така и само за проверки да се замазват нещата.

Предполагам повечето тук не са се сблъсквали с работа в производство и сега ахват как не се спазвало това, не се спазвало онова. Освен, че хора трудно се намират, наистина много изисквания не се спазват.

Противно на моята корпоративна кариера, родителите ми се занимаваха с производство, баща ми дори имаше такъв бизнес. Работниците не ги ли държиш изкъсо, могат да ти се качат на главата. Помня как баща ми е влизал да работи на мястото на работник, защото онзи просто не дошъл на работа. Ама няма кой да го свърши, баща ми влизаше и работеше на равно с другите.

Майка ми в момента е в малък семеен ресторант, не бих казала лошо място за хапване. Но и там служителите си правят каквото искат.

Vermilion, този речник и отношение са всичко друго, но не и професионални.
Тук бях споделила, че отношенията във фирмата ни не са приятелски, но изключително много оценявам професионализма на колегите и липсата на взиране, сплетничене, както и откровено хапливи реплики. Никога никой не си е позволил да коментира защо идвам в 9.14 часа на работа, примерно, вместо в 9, нито - защо си тръгвам в 17.18 часа, вместо в 17.30, нито - колко болнични съм взела. Колежките, които ме заместват и вършат 3 пъти повече работа, никога не са показали досада, нежелание или нещо друго. Отстрани може да изглежда нечестно, но всеки си има заплата и бонуси според обема и отговорността на работата, а относно присъствието в офиса - всеки има договорка с управителя, която не е длъжен да споделя. Аз например, съм 24/7 на разположение по телефон и реално започвам работа далеч преди да влезна в офиса или приключвам доста, след като си тръгна.

Колкото изкъсо да ги държиш, да заключиш тоалетната и за всяко ходене до тоалетна да искат и да връщат ключ е извращение и гавра с хората.Не може ти да се гавриш с хората и да искаш уважение или добро отношение.