Работа, CV-та, HR-и, съвети - 83

Vermilion, честно казано, не виждам никаква инициатива да работиш към подобряване на части от поведението и отношението си, които не са съвсем Ок. Каза ти се многократно какво мислим, ти продължаваш от сто кладенеца вода да мъкнеш, да се обясняваш, да задълбаваш в елементарности и да настояваш, че не, не си дребнава, ние всички сме, а колегите ти прости, мърляви, мързеливи, пияници и не знам какви още.
Тези заключени тоалетни в другата тема и спрени радиа съм ги изпуснала, но ми е обидно дори да ги чета. Сега разбирам защо отношението към теб на работа е ужасно, може би просто се опитват да се откачат от теб по най-безболезнения за тях начин, като те накарат да напуснеш сама.

Колелото се върти само в приказките. В живота си от едната страна на реката спрямо манталитета си и готовността да се гърбиш.
Като си стар - всеки иска да го дундуркаш и да получава наготово от теб, мързи ги сами да си потърсят и да се потрудят.
Като си нов - те мятат сам да се оправяш, защото си много оправен и умен.

Вменяването на вина е излишно, обикновено се прави от хора, които искат да изкопчат нещо от теб, да те използват и да не си "толкова лош".

Верми, отказвай и изобщо не се обяснявай.
Кажи "не знам как, някой да ми покаже".

Прави ѝ, прави. И аз гледам колегите по 2-3ч away, после се хвалят, че били в Лидл да оберат промоциите или на кръщене, а аз вчера слязох за 10 мин в 11 часов работен ден да си взема кафе и го разсипах от бързане. Почти щях да се разплача. За едно кафе, нали...

Тази дребнавост и "злоба" е инстинктът за самосъхранение в такива ситуации, когато все ти обираш късата клечка.

Наистина в производствата (не само ХВП) не е като в другите бизнеси. Вечно работниците са дефицит, взимат всеки само и само да се работи и никой копче не им казва, че да не се обидят и да напуснат. Поне върху принципа на някои конкретни фирми имам наблюдения как начина на работа е изначало грешен, но очевидно тях ги устройва. Например фирмата, в която брат ми работеше като ОТК - в неговия цех се запояват кабелни обувки на високоволтови кабели. Има си стандарти за всяко нещо, машините са с фина настройка. Отива той в 5 за първа смяна, вижда, че нощната нещо са разбутали едната машина, изключва я и слага бележка, че няма да се работи докато не дойде настройчика в 8 да я оправи. Ама идва Хасан и понеже тая машина му е най-удобна, си я включва и блъска бройки брак от 5:30 до 8:30. Дали има нещо, което може да се направи? Не. Направили му забележка, той казал, че не обърнал внимание какво пише и толкоз! На въпрос защо нямат бонусна система за работа без бракувани бройки - защото хасанчовците, които не го вземат, утре няма да дойдат на работа. И... Да. Това е. А произвеждат за скъпа немска марка автомобили, съвсем наистина ако ви наблъскат такава дефектна инсталация, чисто новата ви кола за 500 к може да се самозапали на пътя...

Не смятам, че е коректно нещо, обсъждано в друг контекст, в друга тема и по съвсем друг повод, да се пренася тук. Не е Верми тази, която носи от 100 кладенеца вода. По-скоро от 100 теми минали неща се вадят, за да ѝ се създаде някакъв конкретен образ, който далеч не е адекватен.

Не може да сравнявате работата в цех за храни с работата с колегите ви в офиса. Освен, че работата е различна, манталитетът, образованието и възпитанието на хората, които работят по машините в цеховете е по-различно. Да, това е специфична работа. И хората, които я работят, са също специфични. В цех се работи с авторитарност, а не а тинтири-минтири, свобода, развитие, възможности и бляскаво бъдеще за нашите безценни таланти. Особено пък във ХВП, където тези хора, дето ей сега ще дръпнат един фас в тоалетната, после, без да са си измили ръцете нито от фаса, нито от тоалетната, ще ги заврат в млякото, което утре ще си налеете в кафето. Да, буквално им се седи на главите. И да, буквално под лупа се следят. Защото иначе правят неща, които не искате някой да прави с храната ви. И после има навсякъде снимки с кой намерил фас в салама, кой намерил стъкло в лютеницата. Това е друга реалност, с други хора. Това не са колегите от офиса.

Верми, права си да се ядосваш и да чувстваш недооценена. Но и не е хубаво да отказваш помощ. Моят съвет - в понеделник събери девойките и ти им разказваш кой етикет за какво е, те лепят и записват. Изрично им казваш, че имаш примерно два часа да им помогнеш. Ако се разсейват и разпиляват, след тези два часа, ще се оправят сами. Не им го давай на готово, но все пак им го дай като насока. Би било полезно за тях. И за теб.

Все си мислех, че хората са хора с достойнство, независимо от работата и професията им и е надопустимо някой да им заключва тоалетната, ама нейсе...
Да броиш минутите на колежките на обяд пък е грозно и дребнаво, кой каквото ще да ми говори.

Като се чувства недооценена, може да напусне, да си намери някъде, където ще я оценят. Мисля, че едно 90% от работещите не са оценени подобаващо и има неща, които ги дразнят. Всеки се съобразява с работата и колегите.

Извинявайте, ама ако някой редовно закъснява, тръгва си рано, удължава си обедната и тн, ще ви е трън в очите. Освен ако и вие не го правите.

Хората имат достойнство, но самите тия хора ако крадат и не изпълняват  правилата на фирмата и збут, тогава говорим за друго. Понеже на строежа ако не си носиш каската, те глобяват. Защото е опасно, не защото достойството се накърнява.

И преди съм писала на Верми, че не е права, липсва ѝ подход и т.н. Ще пробвам да и дам друг съвет, да се разрови в интернет и да намери разни курсове, където четеш и отговаряш кое е ок и кое не е. Как да се държиш с колеги, с данни на фирмата и т.н. Вероятно са писани от класни HR, поне аз във втора поредна фирма на има няма три месеца попълвам такива. За мен са добро напомняне какво може и какво не. Дали бих направила папките, да бих. Имала съм късмет да попадам на прекрасни колеги, готови да помагат, колкото е нужно, когато е нужно в две различни държави. И тъй, като съм била близо 7 години точно в ХВП, точно с етикетите бях направила табло, кой за кой продукт, колко дни срок, в случай че мен или колегата ни няма друг да може да изкара денят/дните без грешки и стрес.

Като ви чета, дами, които иначе сте ми много приятни, наистина не съм сигурна, че искам да си сменя работата, за която вчера питах, от страх да не попадна на колеги, които заключват тоалетните и ми броят минутите почивка и се държат не само с подчинените, но и с колегите си като робовладелци. Явно много хора го считат за нормално. За мен не е. Аз иначе може да се каже, че работя в производство не точно, но в производствена среда, не съм в чист стерилен офис, където мирише на еър-уик, всички са усмихнати и сутрин се събуждаме в нетърпеливо очакване на началото на работния ден. Работя в изнесен офис с шофьори (някои некъпани с дни), "Хасан"-овци, които се обиждат, ако им кажеш, че някакъв ароматизатор мирише на манго, хора от производството, общите работници си сушат потните тениски на оградата срещу прозореца ми... Учтиво и възпитано се държа с всеки, пък и да има сред тях и по-прости хора, и мръсни, и всякакви.

Ти да не мислиш, че в офисите е цветя и рози, ама трябва да има търпимост.Аз миналия месец почнах работа след пет годишно прекъсване в счетоводна къща, още като влезе клиент и колежката ,,едно кафе ще пиеш ли, седни да изпушим по една цигара".

Ами малко е различно да гледаш хасановците през прозореца и да трябва да ги контролираш. И си права, не на мен трябва да ми прави впечатление, че от 8 часов работен ден на администрацията им се събират 4-5, ако ръководството беше на ниво нямаше да се случва, разбира се нужно е и самосъзнание на служителите, но то е препоръчително, не задължително, щом могат го правят, като гледам и тук повечето са на мнение, че шефовете трябва да са ни много благодарни, че благоволяваме да се появим на работа, пък, ако и свършим нещо направо евала. Трябва да има някаква здравословна граница между права и задължения.

С ръка на сърцето мога да кажа, че не ми пречи кой кога идва на работа и колко часа работи. Говоря за преди ковид. Сега съм изцяло хоум и естествено съвсем не следя кой кога е онлайн. В моята сфера в важно работата да е свършена, а не за колко часа. Аз самата също не съм 100% продуктивна по 8 часа. Не вярвам някой искрено да си мисли, че е.
Другите дребнавости няма да коментирам. Но е хубаво да се вглеждаме повече в себе си, отколкото в колегите.

Верми,
А защо ти си даваш толкова зор? Почни и ти да идваш 20 минути по-късно на работа, да се разхождаш всяка обедна почивка на въздух и да си тръгваш по-рано. Щом за другите може, защо не и за теб? Опитай се да не се ядосваш - не е твоя фирмата, те не те ощетяват теб, а собственика. Не е луд който яде баницата, нали знаеш.

По въпроса с папките - бих поканила дамите да им обяснявам етикетите, без да им изготвям аз папките. Доста по-ефективно е за тях. И бих го продала по този начин на шефа.

Със сигурност Верми би могла и по-добре, но някои от вас наистина нямат представа какво е да се работи с прости работници. И е истина, че разбират само от мачкане - малко да се опиташ да си човек и ти се качват на главата. Точно затова намразих мениджърската работа, не е за мен и ме натоварва. Умирала съм от завист като съм наблюдавала какво е да си мениджър в западна държава - там управляваш и контролираш, тик трябва да се бориш и да мачкаш.

Една интересна случка. Имаме договор за доставка на важно оборудване в бивш промишлен гигант. Оборудването е скъпо и чувствително, не може да стои на открито. Респективно един млад колега отива да предава оборудването и ето появява се с камиона на мястото и иска служителите да си го разтоварят и да го приберат. Да, ама не - той пита, моли обяснява, а те чоплят семки и го гледат с насмешка. Скоро работният ден ще свърши, а на онези безхаберници хич не им и пука. И когато нашият човек вече е в прединфарктно състояние случайно среща (дошъл по друга работа) познат от приятелска фирма, стар кадър (почти за пенсия). Като разбрал за какво става дума  онзи казал на моя колега, че подходът му е грешен и ей сега ще оправи работата. Отива при съответните хора и отма започва - абе да ви ... майката, педе....сти такива, какво ме гледате и си клатите .... я се хващайте веднага, защото ще отида при... и ще ви шибат всичките под строй...   Добихте представа.
И веднага става чудо - чули познатия език веднага се разтърчават, докарват кран и мотокар и за половин час всичко е прибрано... Та коя от вас е работила в такава среда?

Аз не мога да си позволя лукса да идвам, когато си реша, защото отключвам цеха и камерите. И на обяд не мога да излизам, защото изпълнявам и функцията на началник склад, докато намерят човек, като приемам материалите, а те идват, когато си решат в 10,  в 12 и без значение какво правя дали ям, или пия кафе с цигара ги оставям и ходя. Нямам регламентирана почивка, взимам си я, когато мога. 🤷‍♀️ Иначе точно такава беше и моята идея да предложа на шефа, и ще говоря с него. Но съм сигурна, че предишните момичета имаха такава папка, но кой знае какво се е случило с нея.

Аз пък ти казвам да започнеш през ден да закъсняваш с 30 минути и да се разхождаш по обяд, да знаеш как бързо ще се намери кой да отключва цеха Казваш, че работници се намират трудно, дори и пълни идиоти. Ами такива като теб лесно ли се намират?
Докато не започнеш да мислиш първо за себе си, никой няма да го направи за теб.