Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Благодаря за прекрасната Посока ,която ми дадохте 🌹

Желая ви крепко здраве и благоденствие 🙂

Дали правите лични консултации ?

Здравейте!
Надявам се да съм Ви насочила!
На въпроса за лични консултации - да, правя консултации, както и психотерапия.
Може би в отделен пост ще поясня повече за себе си.
Можете да ми пишете на лично съобщение.
Поздрави и успешен ден!
Ива

Здравейте,
Споделям моя статия , която би могла да е полезна за някого!

https://www.ivayancheva.com/neperfekten-roditel/

Здравейте!Имам нужда от съвет...
Дъщеря ми е на 11 години, осиновена, от ромски произход. Труден характер, пали от раз. В общи линии търси съвет, но в крайна сметка прави това, което си е решила.
Проблемът е в училище. Изолирана е от групата, нещо което горе долу можем да преживеем. Лошото е, че провокациите към нея са ежедневие, показват и всячески, че не я харесват. Знаят, че малко й трябва и я провокират, особенно ако някой каже нещо за нас родителите й. Коментираме, давам й съвет, че ние сме големи и сами можем да се защитаваме, да не отвръща, да гледа с насмешка.Така съм вярвал, че е правилно, но последък се съмнявам като гледам резултата.Трябва ли на злото със зло да се отговаря? Има дни, в които се получава, но в други реве със сълзи и глас. Иска да я преместя в друго училище. Не знам обаче дали това е решението?Тук няма приятели в класа, но пък е свикнала с учители обстановка.Годишният й успех е над5.50.
Ако я преместя, не знам на какво ще попадне, дали няма да е от същото.После тръгнем ли веднъж да се местим, да не ни стане практика.И дете което се мести от едно училище в друго...не знам как ще гледат новите учители на нея. Новите деца също.Със сигурност вече ще са изградили взаимоотношения и тя ще е новата там.
Трудна ситуация...

Здравейте на 28г съм когато бях на 23г се рсзболях след няколко години търсене премих през много кабинети и скенери почти на финала март месец започнаха едни тревожни мисли че съм болна и че ми има нещо лошо най-лошото. Вече съм добре проблема ми се реши чувствам се физически много добре от години несъм била така добре но я явно съм свикнала все с болки и лекарства та сега си мисля че ми има нещо хванах се за бенки които са ми от тинейджър по лицето които по никакъв начин непречат и съм решила пак че ми има нещо. Консултирах се с личния той също е забелязал страховете ми каза че ми трябва лек антидепресант държа да кажа че през всичкото време през което ходих по лекари и болници той беше в течение и в някои моменти беше до мен.. Въпроса ми е как да си помогна и може ли без антидепресант при мерно някакъв чай или хапчета на билковя основа?

Здравейте...
Моята майка е човек,който винаги си разкрасява истории, аз гледам да не и споделям важни неща защото започва да приказва наляво и надясно и погрешно... Но днес се изтървах че свекърва ми се притеснява да гледа сама детето ми(тя е много земен и добър човек и винаги ми помага и наглежда детето в мое присъствие) и тук е притеснението ми да не започне да говори че тя "Не иска да гледа детето", ако го чуе може да се засегне и аз ще се озова между чука и наковалнята..
Аз съм прекалено доверчив човек,много пъти съм си патила, но така и не се справих с това да си държа езика зад зъбите.. в случая аз нито съм излъгала нито съм казала нещо лошо, но погрешно казано ще нарани дадения човек.. как мога да постъпя от тук нататък и всички да са щастливи..

Здравейте!
Описвате дъщеря си като 'труден характер", с което сякаш обобщавате причините да се случва така в училище. Децата не се раждат добри или лоши. Те се учат от всичко, което ги заобикаля, най-често от това, което виждат като модел на поведение у дома, от най-близките.В ранна детска възраст децата нямат критичност към доброто и лошото, те взимат за "чиста монета" онова, което им демонстрираме ние, родителите. И, го приемат за единствена и категорична истина. Ако децата живеят във враждебна среда, ако няма емоционална връзка със значимите възрастни, те приемат, че това е начинът да се справяш в живота, това е правилният път.
В конкретния случай( не става ясно на колко години е осиновена, тя знае ли за това) , тя може да преживява и демонстрира онова, което се е закотвило като модел за справяне у дома. Друга възможност е да проявява бунт към случилото се в живота ѝ и това да е начина да го изрази без думи.
Във всички случаи, нещата тръгват малко по-рано - от семейната среда.
Обърнете внимание на поведението ѝ в къщи , проявява ли същото и у дома, как се държите вие с нея, има ли свободата да се изразява, има ли пространство за споделяне, какви са вашите реакции към нея?
Чувства ли се като осиновено дете или усеща 100% приемственост?
Не споделяте дали извън училище има социален кръг, но обърнете внимание и на това - успява ли да прави социални контакти с други деца, умее ли да прави емоционални връзки?
Решението да бъде преместена в друго училище е ваше, не нейно. Не поставяйте детето в позиция да взима решения, които трябва да са ваша отговорност.
Съветвам ви да се сближите с нея, да разговаряте и да подкрепяте непрестанно .Тази възраст сама по себе си е доста трудна. Децата започват да търсят одобрение от връстниците, и когато това не става могат да изпитат срам, да се чувстват недостатъчни и неоценени.
Също така можете да поговорите с учителите - какво забелязват те в поведението им, тя ли е тази , която провокира, у кого е проблема според тях?
При нужда можете да се обърнете и към психолог, където детето да може спокойно да изразява емоции и чувства, ако не може да го направи у дома.

Желая ви успех!
Ива

Здравейте,
не мога да ви препоръчам лекарство или билки. Единствено мога да ви препоръчам да изследвате причината за появата на тези мисли и страхове, че може да ви има нещо.

Поздрави,
Ива