Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Здравейте!
Добре е да се опитате да погледнете в себе си и да си дадете отговор какво целите с това “мрънкане”.
Без да познавам Вас и случая, бих Ви посочила следното:
1. Имам нужда да бъда забелязвана.
2. Искам да привлека внимание.
3. Не се чувствам оценена, важна за значимите хора.
4. Защо се поставям в ролята на жертва? Какво ми дава това, хората да ме съжаляват или отблъскват?

Не тръгвайте в посока да променяте крайно нещата, които смятате, че Ви пречат. По-важно е да установите причината и какво стои по-дълбоко отдолу.

Поздрави,
Ива

здравейте  след притеснения миналата година получих изжеднъж високо кръвно налягане а съм на 25 години и съм ходил на всякви прегледи казват че няма порблем и съм 185см 80кг от мъжки пол  след това пратих пълни изследвания няколко пъти всичко е наред минах всякакви изследвания нямах някакъв порблем след време почнах да имам задушаване буца в гърлото страх паник атаки почнах антидепресанти пих  ги 2 3 месеца спрях извендъж не знаех станах по зле след това други антидепресанти мина ми всичко пих ги около 6 месеца  спрях ги и след 2 месеца съща работа и сега съм много зле постояно буца в гърлото постояно мусколите ми напрегнати страх чувсто на потиснатост едва работя а останалото време вкъщи и нищо немога да правя изляза ли ми е зле буца в гърлото притеснение отпадналост задух и се пребирам когато имам напрежението в гурлото едва лягам намествам се ставам всеедно в гърлото ми се мести от вътре ме души в момента само хомеопатични игнатия и седатив но никакво облекчение много е зле положението моля ви се помогнете с съвет поне

Здравейте,как мога да се справя със страха от смъртта?Загубих близък за мен човек и вече няколко месеца много ме е страх нещо да не ми стане,да не заспя и да не се събудя,да не се разболея от нещо.Ходих по лекари.Физически всичко ми е наред.Но някак Юве страх някой умрял "да не ме вземе".Вече се чувствам като някоя луда,забелязвам,че не се радвам на почти нищо.Тревожа се за близките си,за мен,но най-вече за мен.Искам да се справя с това,но някак за момент успявам и после пак.Страх ме е да не се задълбочи.

Здравейте. Тревожността Ви е породена от липсата на контрол върху живота или както Вие казвате възможността до го задържите. Изместете фокуса, не го разглеждайте толкова философски.
Аз от много малка ходя по погребения на близки и в последно време просто се поспрях, защото мен пък ме напряга страданието на хората и невъзможността да помогна.
Не се страхувайте, а вярвайте, че живота е прекрасен и на Вас ще Ви се случват само хубави неща. Мислете за това, което обичате и му отделяйте повече време.
Смъртта е неизбежна за всички нас, но дотогава има време! Сега сте жива, здрава и до себе вярвам, че имате хора, които много Ви обичат и държат на Вас! 🍀❤

Здравейте!

Осъзнавам, че това, което преживявате, Ви кара да се чувствате в омагьосан кръг. Преди всичко е добре да направите изследвания за група витамини - Вит. Б12, Вит Д3, изследвайте кортизол и хормони.
Извън медицинските показатели трябва да знаете, че високата тревожност води до паник атаки. Неведнъж съм писала, че е като кръг, в който паник атаката води до повишена тревожност, страх кога ще се случи отново, от своя страна пък тревожността води до нова такава. В даден момент нещата изглеждат безнадеждни.
Написаното не съдържа достатъчно информация за Вас и начина Ви на живот, но щом имате наличие на паник атаки, вероятно психичният Ви апарат се бори с нещо, през което не можете да преминете.
В терапията изследваме причините за високата тревожност, когато тя бъде открита, силно вероятно е и паник атаките да намалеят.
За да работите с терапевт обаче, е добре първо да направите консултация с психиатър, който при нужда да назначи правилните медикаменти, за да спадне тревожността и да бъдете спокоен в работата върху себе си.
В никакъв случай не спирайте лекарствата сам и от раз! Спирането ВИНАГИ става след проследяване и по схема от лекуващия лекар.
Особено внимание обръщам и на това, което няколко пъти описвате в писмото: "буца в гърлото".
Добре е да помислите има ли нещо във Вашия живот, което не можете да преглътнете, нещо, което ви "яде" отвътре, или може би тайна, която пазите и Ви измъчва, защото не можете да я споделите.

При всички случаи е добре да работите с психотерапевт, за да може да изследвате началото на появата на това състояние!

Желая Ви успех!
Ива

Здравейте!

Съжалявам за загубата Ви. Първото, което е важно да знаете, че всички хора се страхуваме от смъртта. Това е съвсем логично, след като смъртта е най-голямото неизвестно за нас. Колкото повече не знаем и не познаваме едно нещо, толкова повече ни е страх от него. Смъртта и всичко свързано с нея е мрачно, неясно. Какво знаем за смъртта всъщност?
И тъй като всеки има този страх, въпросът не е дали ни е страх, а колко време прекарваме в мисли за това, как въздействат тези мисли върху ежедневието ни и оказват ли негативно влияние върху начина ни на живот.
Обикновено страхът се задейства, когато някой близък, приятел, роднина почине. Тогава си даваме сметка колко преходен е животът и дали живеем пълноценно. Всъщност понякога да си припомним, че не сме безсмъртни, може да бъде една силна мотивация за дълго отлагани промени. Доста често страхът не е свързан конкретно със смъртта, а с отлитащото време, нереализирани мечти, смисъла на живота и въобще оставям ли нещо след себе си.
В тази връзка бих Ви посъветвала да се опитате да погледнете нещата под различен ъгъл. За жалост, най-сигурното нещо е, че всички ще умрем. Но никой не знае кога. Затова опитайте да живеете живота си по начин, по който Ви се иска, начин, по който да бъдете щастлива. Опитайте се да си носите удоволствие.
Опитайте се да си намерите хоби, да правите нещо, с което да разсейвате тези мисли, когато се появят.
Намерете Вашия смисъл в живота!

Поздрави, 
Ива

Здравейте!
Много добре сте го казали - Вие сте между 'чука и наковалнята'.
Докато се опитвате да бъдете удобна за другите, винаги ще бъде неудобно за Вас.
Съветвам Ви да работите с личните си граници и отношенията с майка Ви.
Ако връзката Ви е здрава, с ясни граници, вероятно ще можете да си позволите да кажете на майка Ви, че подобни коментари са неуместни или че не Ви е приятно. Друг е и въпросът защо искате да правите всички щастливи.

Това е прекрасна тема за терапия, която би Ви дала много информация за Вас самата

Поздрави,
Ива

Здравейте!

Как да Ви харесват останалите, като Вие сама не се харесвате?!
Първо Вие трябва да започнете да се обичате! А това става с грижа към самите нас, с емпатия към мен самия, с любов и загриженост.
Помислете си какво постигате с това мрънкане - възможно ли е по този начин да привличате вниманието на останалите? Това, което описвате, прилича на силна садо-мазохистична черта - аз ги дразня с моето мрънкане, пък те ме отритват и накрая "просто ми е писнало цял живот все нещо да не ми е наред" и сякаш аз съм жертвата. Разумен човек сте. Може би  мрънкането Ви е вик за внимание, може би някога това да сте в позицията на жертва е бил единственият начин близките да Ви забележат. Ако това да бъдете болна или да търсите съчувствие, е била основната Ви връзка със значимите възрастни, то това може да е Вашият начин да се свързвате и сега с хората...
Намерете някакъв нов смисъл в живота си - нещо, което да Ви задвижи, да отвори път за нови и красиви неща в живота Ви. Погледнете другата страна на живота  - той има и красива страна.


Желая Ви успех!
Ваша Ива

Здравейте г-жо Янчева,
Дъщеричката ми е на 2г. и 4м.. Близо 5месеца посещаваше ясла бяха големи мъки не ядеше, не спеше,не ходеше до тоалетна дори по малка нужда, не си играеше. От 2ри септември тръгна на детска градина с по-големите дечица и още от първия ден си играеше, хапваше, казва си за тоалетна и всичко беше като песен,но в четвъртък едната госпожа и казала да не си смуче пръста(имаме този проблем), а малката е много чувствителна на тази тема и нещо се разсърди и обиди на госпожата и днес още при тръгването започна не лели, на вратата на детската градина изстеричен рев,огъване, след малко се успокои уплаши се от нещо и започна да казва Ники слуша, мама ще я вземе и влезе. Как да и помогна, много ме притеснява, от бебе е много срамежлива и чувствителна.
Когато сме навън винаги иска моето внимание, ако има конфликт с някое дете иска аз да го разреша. Постоянно и повтарям че е смела, че може сама, че мама винаги е до нея, дори и да не ме вижда съм до нея.

Здравейте!

Разбирам притесненията Ви. Всяка майка иска за детето си да бъде здраво, щастливо и спокойно. Периодът с адаптацията в детската градина е много индивидуален. По всичко личи, че детето Ви е емоционално и чувствително.
Тук обаче ще насоча повече темата към Вас и Вашето отношение към процеса, през който преминава детето. Дори само от написаното се усеща, че сте напрегната и притеснена. Ако аз мога да го усетя от написаното, дали дъщеря Ви не го усеща?
С това искам да кажа, че в тези моменти е изключително важно как ние реагираме в ситуации, подобни на тази. Децата минават през различни периоди и етапи в живота си. Ние сме тези, които 100% трябва да бъдем техен стълб и опора, но и техен пример и пътеводител.
Ако детето Ви усеща, че във всяка ситуация, в която се е уплашило и притеснило, Вие реагирате по същия начин - то това само ще потвърди, че тя е опасна и трудна. Понякога казваме едно, но поведението и реакциите ни излъчват друго. Обърнете внимание на начина, по който се държите в тези ситуации пред нея - напрягате ли се, променяте ли поведението си, изглеждате ли уплашена. Децата усещат емоционалните вълнения на родителите си и макар да мислим, че демонстрираме едно, то може да бъде прочетено по друг начин от тях.
В тази връзка - успокойте първо себе си. Представете си, че започвате нова работа и това е първият Ви работен ден - как бихте се чувствали? Сега си помислете от какво имате нужда. Може би и тя има нужда от същото.
Не се обвинявайте, че не можете да сторите нищо. Вие правите това, което е необходимо - присъствате и подкрепяте. Не спирайте да го правите.
Децата имат нужда от време и спокойствие, затова бъдете търпелива. Помислете за някакъв Ваш ритуал, който да спазвате преди/след детската градина, или някаква играчка, която да носи с нея, за да бъде по-спокойна.
Прекарвайте време с нея след градина, купете книжки на тази тема и обяснявайте всичко спокойно. Понякога трябва да приемем децата си такива, каквито са, без да се опитваме да ги "напъхаме" в някакви социални норми и калъпи за поведение.
Поздрави и успех

Ива

Здравейте, Ива! Благодаря Ви, че отговаряте в този форум.

Изпитвам огромен страх от изоставяне, причинен от чувство на малоценност. Не съм отгледана от родителите си и предполагам това е рефлектирало върху мен. Това се проявява и в личен, в професионален план. Изпитвам почти постоянна тревожност и неувереност. Страхувам се, че половинката ми ще се раздели с мен. Изпитвам терзания, че ще ме уволнят от работа. И това са "нерационални страхове", но са обзели цялото ми съществуване. Какви стъпки да предприема?

Всичко най-добро!

Здравейте! Осъзнавам, че напоследък имам проблем Притеснявам се за всичко свързано със здравето на детето ми. Разбираемо донякъде, защото съм нова в цялата работа, но мисля, че прекалявам и искам да не изпадам в панически ситуации, както се случва почти всеки ден. Притесненията ми са свързани с това, че ще настине, че не се храни достатъчно. По-скоро че не я гледам достатъчно добре. Двама родители сме, но реално аз съм поела всички задължения и бащата има наблюдаваща, радваща се функция. Как да се освободя от това непрестанно чувство на съмнение, че правя най-доброто? Полагам усилия, но сякаш все не стигат. Не искам да съм от онези майки, които отглеждат детето в саксия и не му позволяват да развие самостоятелност, имунитет, опит. За съжаление се превръщам точно в този неориятен вид контролиращ, стресиран родител.

Здравейте, детето ми тръгна на училище 1 клас започнах да чувам от госпожата на знаималня която няма опит с деца за първи път е  учител детето ви е свито,срамежливо трудно взема участиеинсе притеснява много .Детето ми харесва на училище поне така казва няма промяна в съня, храненето,преди това в детската градина също беше така водих на психолог 2 години там ми казаха че е по затворено дете(интроверт)започнах да я събирам с деца повече пред блока няма проблем общува свободно но ето че сега в нова среда всичко се повтаря моля за съвет,изтощих се да мисля как да и помогна да не се тревожи за всичко,липсва и увереност която незнам  как да добие,в градината беше си намерила едно дете и играеше с него, изключително изпълнително дете.Благодаря!