Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

  • 59 735
  • 205
# 195 18 авг. 2025, 12:55 ч.
Привет!

Благодаря за споделеното. Ясно се усеща, че вече Ви е твърде тежко и сте решили да намерите отговор на Вашия проблем.
 - В тези взаимодействия се усеща, че сте поели ролята на възрастния, а майка Ви - тази на детето. Това се случва понякога, когато още от ранна възраст се е наложило да поемем отговорност за себе си или друг човек, или както във Вашия случай - възрастният не е поемал отговорността и трудността на живот с дете.
Не пропускате да споменете, че я обичате в допълнение към изречението, че "това не може да продължава". Тук много ясно си проличава вътрешният конфликт, който бушува у Вас - от една страна, това е майка ми, от друга, отказвам да правя повече това за нея. Помислете си - не е нужно да отговаряте на мен, коя е емоцията, която се буди при тази мисъл и кое е чувството, което усещате в себе си. Възможно е да е вина, чувство за дълг, гняв, отговорност ... Тези усещания и емоции са напълно адекватни и това не Ви прави лош човек или дъщеря.

- Финансовата подкрепа е естествена в краткосрочен план - чудесно е, че желаете да помогнете на майка си, но това, което споменавате, прилича на манипулативен модел: "щяла да умре от глад, трябвало да се води на ветеринар за обезпаразитяване", "вече се била наработила" и т.н.
- Това, което всъщност се случва, е, че Вашата помощ и добрина "подкрепят" нейната безотговорност към себе си.
- Майка Ви продължава да поддържа динамиката, която е имала в по-ранен етап от живота си. Разликата е , че в момента Вие сте нейните родители, които са я спасявали в трудни ситуации.

Това, което мисля, че ще бъде най-добре във Вашата ситуация, е:
- Поставете граници към майка Ви - знам, че ще Ви бъде трудно, но ще бъде здравословно и за двете. Това може да звучи така: " От другия месец ще имам възможност да ти помагам със 100 евро".
- Избягвайте да влизате в режим на обяснения - ще има провокации, обвинения, опит за манипулация. Важно е да разберете, че това е начинът да помогнете и на двете.
- Потърсете помощ, ако не можете да се справите сама - психотерапевт или психолог би Ви подкрепил в тази трудна ситуация.

Желая Ви сила и кураж!
Ива






Цитат на: evian03 в пт, 25 юли 2025, 13:32
Скрит текст:
Здравейте! Щом да се стигне до онлайн форуми, значи вече е мината всякава граница. Искам да ви споделя за майка ми (колкото и да я обичам,това не може да продължава). От години ме тормози финансово. Да започна от там,че тя е вдовица и няма кой друг да иска пари. Баба и дядо починаха отдавна. Баща ми също. Като цяло тя никога не е имала спестени пари. Все не й стигаха. Баща ми, лека му памет беше инвалид по болест и вземаше мизерна пенсия. Тя от своя страна 15 години е работила като oператор на машини. Като бях малка винаги, когато изпадахме в безизходица ме водеше при баба и дядо. Те да се грижат за мен, защото нашите нямаха възможност. Сега аз съм на 31, а тя на 55 и всеки месец ми иска пари за издръжка. Като казвам издръжка, имам предвид, че трябва да й платя сметките, кредитната карта и храната. Така, тя работи през уикендите като тези пари не стигат дори за прехраната й. В момента е дори на бюрото по труда, където й търсят също работа. Проблемът идва от там, че не може да си намери работа (или поне така ми казва). Казват, че ще й се обадят и до там. Като й кажа,че няма да й пращам повече, се започва с манипулациите. Котката (има котка) щяла да умре от глад, трябвало да се води на ветеринар за обезпаразитяване, ама пък нямала възможност. Започва да говори някакви пълни глупости, че вече се била наработила и т.н. Напусна си предната работа, защото нейна приятелка, щяла да й помогне да започнат в някакъв хотел като камериерки. И какво стана. Излъга я. Аз работя в Англия и съм студентка за магистърска степен. И досега не съм я оставяла без пари. Ама някак си усещам несправедливост от нейна страна. Ще се радвам да прочета мненито, Ви Ива Янчева. Извинявам се за дългия пост.
Виж целия пост
# 196 26 септ. 2025, 08:37 ч.
Здравейте,

Нормално ли е да се чувствам изтощена? Имам бебе на 11 месеца. През нощта се събужда минимум 2 пъти. Имам чувството, че всичките майки в парковете летят от енергия или може би си въобразявам? Постоянно си мисля, че съм болна и нещо ми има само на мен. Чувствам се много изморена. Той постоянно иска да съм до него, да го нося, а е 10 кг… през нощта не дава да го приспива никой друг освен мен.. Вчера вечерта от неговият плач, предполагам заради никнене на зъбки, аз нещо така се притесних и разтревожих, че получих сърцебиене и ми стана леко зле, може беше паник атака.
Все си мисля, че нещо с мен не е наред щом се чувствам толкова изморена..
Виж целия пост
# 197 30 септ. 2025, 09:30 ч.
Здравейте!

Чувствате се изтощена, защото сте изтощена! Това, за което споделяте, често се наблюдава при майките на малки деца (и не само). Това е един особен период, в който тялото работи на "пълни обороти" в подкрепа на малкото дете. Ежедневните грижи 24/7 изтощават, изсмукват и отнемат всичките жизнени сили на родителите. В по-голям процент от случаите това е майката. Това, че в парка виждате само усмивките на другите майки, не означава, че липсват безсънните нощи, тревогите и сълзите. Понякога хората не го показват.
Това, което бих Ви казала, че в тази "битка" не сте сама. И не сте болна, не сте слаба, а просто изморена. Жена, която се справя с много.
Може би имате нужда от почивка..., от повече грижа за себе си.
В това, което сте споделили, никъде не споменавате за външна помощ, което вероятно е и част от проблема. Изключително важно е в тези периоди - на изтощение и прегаряне, да потърсим помощ и подкрепа. Не става ясно дали можете да разчитате на близък или бащата на детето, но Вие имате право на това.
Грижете се за себе си! Поискайте помощ - грижа за детето за час/два - да се наспите, да излезете, да подишате въздух САМА. Ако имате партньор - дайте си време само за Вас, споделяйте с него, това също би помогнало.

Не забравяйте, че Вие сте най-добрата майка за Вашето дете! Дори когато си давате време за Вас, дори когато допускате грешки - пак сте най-добрата!

Ако тревожността Ви се задълбочи, препоръчвам консултация с психолог, където да споделите повече.Heart

С пожелания за спокойствие:

Ива


Цитат на: Butterfly111 в пт, 26 сеп 2025, 08:37
Здравейте,

Нормално ли е да се чувствам изтощена? Имам бебе на 11 месеца. През нощта се събужда минимум 2 пъти. Имам чувството, че всичките майки в парковете летят от енергия или може би си въобразявам? Постоянно си мисля, че съм болна и нещо ми има само на мен. Чувствам се много изморена. Той постоянно иска да съм до него, да го нося, а е 10 кг… през нощта не дава да го приспива никой друг освен мен.. Вчера вечерта от неговият плач, предполагам заради никнене на зъбки, аз нещо така се притесних и разтревожих, че получих сърцебиене и ми стана леко зле, може беше паник атака.
Все си мисля, че нещо с мен не е наред щом се чувствам толкова изморена..
Виж целия пост
# 198 6 окт. 2025, 01:07 ч.
Здравейте. От 10-тина дни изпитвам силна тревожност. Стомахът ми постоянно е свит. И все едно се улавям периодично, че спирам да дишам и си задържам дъха. Преди 2 години почина мъжът ми и всичко падна върху мен от грижата за двете ни деца до фирмата, която той създаде. Бяха доста тежки 2 години, в които се наложи да науча много нови неща и да се надскоча доста пъти. Странното е, че тези усещания идват сега, когато нещата се понареждат и в някаква степен поуспокояват. Не мога да установя източника им и не знам кка да ги преодолея. Големият ми син завърши и замина да учи в друга страна. Не знам с това ли има връзка или просто с целия стрес покрай фирмата, който колкото и да става рутинен, пак си е фактор и не е малък. Или с липсата на някакъв дългосрочен смисъл извън децата.
Виж целия пост
# 199 3 ноем. 2025, 23:38 ч.
Здравейте и от мен.... вече повече от 2 години, сутрин когато се събудя ми е лошо и ми се повръща и всичко това е от тревожност ...а сега - Имам си приятел от половин година и от тогава тревожността ми се засили и ме е срам да се храня пред него .. стане ли дума за храна направо стомаха ми се свива и ми е трудно да преглътна.. не живеем заедно виждаме се в седмицата поне 1/2 пъти, но само като се сетяя и ми се свива стомаха.. какво трябва да направя според вас психиатър би ли ми помогнал 🥲 чувството е ужасно и не мога да го споделя с всеки от срам знам, че не е нормално .. как да се справя с това чувство искам нормално да си се храня пред него а не да се срамувам чак да не мога да преглътна
Виж целия пост
# 200 28 ноем. 2025, 11:28 ч.
Здравейте!
Благодаря, че споделяте Вашата история.
През годините сте преминали през много. Налагало се е да влизате в различни роли и да се справяте с всяка една от тях. Понякога, когато човек дълго време се движи на "автопилот", тялото, психиката не позволяват да се усети истинската тежест. Едва когато се успокоят нещата, може да дойде отпускането, осъзнаването на случилото се.
Тогава се отваря пространство за емоциите, за безсилието, за изразяване на всичко, което задържате в себе си!

Заминаването на сина Ви е друга значима промяна. И дори да се гордеете с него, това отваря нов етап, в който можете да усетите празнота, загуба на смисъл, самота. Това е напълно разбираемо.
Задържането на дъха, усещането за "свит стомах" идват да Ви кажат, че таите тревога в себе си, че сте под напрежение, че имате нужда от грижа за себе си, тялото и психиката си.

Може би е време за малко промяна, която да насочите към себе си:
- по-ясни граници към работния процес и ангажиментите;
- почивка за тялото и ума (буквално и преносно);
- разпределяне на отговорностите - има ли задачи, които могат да бъдат делегирани;
- потърсете друга роля, освен тази на "родител" и "шеф" - намерете хоби, общувайте , намерете и друг "смисъл";
- работа с психолог би било чудесен подарък, който можете да направите за себе си


Всичко, което преживявате, не е признак, че нещо с Вас не е наред. Признак е, че сте натоварена, напрегната и под голямо напрежение - реакция на дългогодишното понасяне на твърде много задачи и отговорности.
Състоянието Ви може да бъде овладяно чрез много грижа и подкрепа. Purple Heart

С грижа:
Ива



Цитат на: zazu1 в пн, 06 окт 2025, 01:07
Здравейте. От 10-тина дни изпитвам силна тревожност. Стомахът ми постоянно е свит. И все едно се улавям периодично, че спирам да дишам и си задържам дъха. Преди 2 години почина мъжът ми и всичко падна върху мен от грижата за двете ни деца до фирмата, която той създаде. Бяха доста тежки 2 години, в които се наложи да науча много нови неща и да се надскоча доста пъти. Странното е, че тези усещания идват сега, когато нещата се понареждат и в някаква степен поуспокояват. Не мога да установя източника им и не знам кка да ги преодолея. Големият ми син завърши и замина да учи в друга страна. Не знам с това ли има връзка или просто с целия стрес покрай фирмата, който колкото и да става рутинен, пак си е фактор и не е малък. Или с липсата на някакъв дългосрочен смисъл извън децата.
Виж целия пост
# 201 3 фев. 2026, 22:13 ч.
Здравейте, в последната година развих тежка форма на окр от бактерии и мръсотия. Винаги съм я имала в някаква степен но никога не е пречела до такава степен на живота ми. Появи се в следствие на стрес че може би няма да мога да имам деца по медицински причини, когато забременях ме беше страх да не навредят на бебето и да износя бременността. Бях почти цяла бременност в болнични. След раждането имаше светъл период но се смеси с постродилна депресия. Кърмех до скоро и се въздържах от серотонинови антидепресанти. Сега вече тревожни те мисли и компулсии отнемат поне 8 часа от времето ми и пречат на отглеждането на детето ми. Работя със специалист и пия Ремотив. Въпросът ми е ако няма желания ефект и започна серотонинов препарат ще се засилят ли депресивни те мисли в началните седмици и трябва ли да внимавам за това, защото и сега се чувствам много зле. Какво бихте ме посъветвал за окр терапията и в частност ERP терапията
Виж целия пост
# 202 17 фев. 2026, 07:23 ч.
Здравейте! Flowers Hibiscus
Първо, много съжалявам за това, през което минавате. Звучи много изтощително, особено и че отглеждате малко дете. Прекрасно е, че работите със специалист, с когото да минавате през това - ръка за ръка.
От позицията ми на психолог (не на психиатър), бих изказала позиция на база личните ми знания, като относно фармакологията винаги съветвам човека да се довери на лекуващия лекар.
При всички случаи психотерапия, комбинирана с медикаментозна терапия, назначена от психиатър, дава положителни резултати при ОКР.
Знанията ми във връзка с медикаментозната терапия за лечението на ОКР са, че серотониновите препарати имат най-конкретна полза при лечение на разстройството, но тук отново подчертавам, че всяко лечение и прием на лекарства е строго индивидуално и трябва да бъде назначено от психиатър.

Приема се, че КПТ е "златен стандарт" в помощта при лечение на ОКР - и по конкретно ERP (излагане и предотвратяване на компулсиите). Терапията е разработена за работа с ОКР. Тъй като ОКР се поддържа от "цикъл", ERP прекъсва цикъла и позволява на мозъка да се справи с тревожността без "ритуала".

Желая Ви успех с лечението! Flowers Four Leaf Clover

Ива


Цитат на: drivetayordanova22 в вт, 03 фев 2026, 22:13
Скрит текст:
Здравейте, в последната година развих тежка форма на окр от бактерии и мръсотия. Винаги съм я имала в някаква степен но никога не е пречела до такава степен на живота ми. Появи се в следствие на стрес че може би няма да мога да имам деца по медицински причини, когато забременях ме беше страх да не навредят на бебето и да износя бременността. Бях почти цяла бременност в болнични. След раждането имаше светъл период но се смеси с постродилна депресия. Кърмех до скоро и се въздържах от серотонинови антидепресанти. Сега вече тревожни те мисли и компулсии отнемат поне 8 часа от времето ми и пречат на отглеждането на детето ми. Работя със специалист и пия Ремотив. Въпросът ми е ако няма желания ефект и започна серотонинов препарат ще се засилят ли депресивни те мисли в началните седмици и трябва ли да внимавам за това, защото и сега се чувствам много зле. Какво бихте ме посъветвал за окр терапията и в частност ERP терапията
Виж целия пост
# 203 24 март 2026, 15:44 ч.
Здравейте, моля за съвет! В партньорски отношения съм и имаме малко бебе, на което предстои да бъде издаден акт за раждане! Тъй като не се разбираме искам да се разделим и съм решила да потърся подкрепата на адвокат, тъй като се опасявам, че няма да се разберем по мирен начин за подялба на правата. Бащата заплашва родителите ми, обвинява мен че го шантажирам, защото не искам да живея с неговите. Съгласил се да се преместим на квартира само заради мен а аз продължавам да изисквам от него да прави компромиси. Само при нейното споменаване и изпада в истерия...
Двете семейства са в открита вражда, също се обиждаха и нападаха...
Мъжът ми се държи добре, но само при споменаване на моето семейство избухва...
От друга страна те също са негативно настроени към него, не искат да се виждат, да общуват! Усещам лек натиск от страна на майка ми, което от една страна иска да се разделя с него, от друга страна пък ми казва да внимавам, защото родителите му са много подмолни... Тъй като ние многократно се събираме и разделяме я разбирам, защото ако поема тази сериозна стъпка връщане назад няма! Това, което аз искам е да се разделим по мирен и тих начин в интерес на детето! Защото останем ли заедно живеем като съквартиранти, неговото семейство е близо, но моето живее доста далеч от мен и няма как да се виждаме без той да присъства и няма как да изисквам от майка ми да пътуват всяка седмица по 350 км и да не остават при мен! Искам да намеря някакъв баланс в ситуацията
Виж целия пост
# 204 20 май 2026, 11:51 ч.
Здравейте!
Не знам от къде да започна... Синът ми е на 14г., беше отличник, първенец в класа. Но от 6ти клас тотален срив, не му се учи, нищо не му се прави, не изпитва интерес към нищо, не излиза с приятели, просто и средата му е такава. Прекарва страшно много време на телефона и наскоро установих, че гледа много хентай сайтове. Това са порно сайтове с анимации, към които смятам, че много се е превързал и виждам проблем в това. Затваря се в тоалетната, стои поне 30 мин. Когато е с телефона е в тези сайтове. Опитах се да ги блокирам, но не успявам. Към нищоооо не изпитва интерес. Извикаме го при нас да стои, все си намира оправдание - изморен бил, не му се стояло при нас, защото все му се караме и т.н. Опитваме се да не викаме, но той просто ни предизвиква. Имаме вила, караме го да коси, да върши тя каква работа, малко да се разсея. Той или гледа как да се докопа до телефона или се вижда как ама въобще не му се занимава и през пръсти прави нещата.
Виж целия пост
# 205 1 юни 2026, 16:20 ч.
Здравейте,

намирате се в един предизвикателен период от живота на детето си. Това, че не го разбирате и Ви е трудно, не означава, че не правите най-доброто, на което сте способни в момента.
Ще споделя моето лично мнение по въпроса, като то не е изчерпателно и категорично - имате право и на друго мнение, разбира се.
От това, което описвате, по-скоро наблюдавате една цялостна промяна в поведението на детето и много често това съответства с навлизане в пубертета, именно във възрастта 12 – 14 г. Именно тази рязка промяна - загуба на интерес, спад в мотивацията, продължително време онлайн и социално отдръпване, е онова, което ни предизвиква, тревожи и ни кара да мислим, че изпускаме нещо от поглед и пропускаме нещо съществено.

Въпросът тук не е толкова в каква посока е "бягството" на сина Ви към дигитално съдържание и онлайн присъствие, колкото каква е причината за това и какво седи в основата на тази "нужда от бягство".
За да бъда по-ясна, ще кажа, че понякога децата намират в онлайн пространството и социалните мрежи начин да избягат от неприятни чувства или намират някаква принадлежност и утвърждаване.
И тъй като Вие като родител сте притеснена и това продължава от няколко години, можете да се консултирате с детски психолог, където да обърнете по-сериозно внимание на това поведение.

Същевременно бих Ви насърчила да се опитате да възстановите отношенията и контакта със сина си. Нека темите не бъдат основно училище, телефон, оценки и задължения. Децата в тази възраст избягват разговорите с родителите, особено когато знаят, че те са свързани предимно с критика, макар и намеренията на родителя да са добронамерени.
Отделете време и го посветете на него - на неговия свят, на интересите му, проявете истинско любопитство какъв е животът му - какви са чувствата му, кое му носи удоволствие и какво намира в онлайн пространството, за да прекарва часове там.
Не забравяйте, че най-силният инструмент, с който разполагате, е връзката с детето Ви. Ако тази връзка се разруши - с нея разрушаваме близостта, доверието, а те са от съществено значение, особено в тази възраст.

През моя поглед най-важното е да възстановите връзката с детето, а след това да работите върху поведението.

Желая Ви успех и търпение!

Ива

Цитат на: kroki_kk в ср, 20 май 2026, 11:51
Скрит текст:
Здравейте!
Не знам от къде да започна... Синът ми е на 14г., беше отличник, първенец в класа. Но от 6ти клас тотален срив, не му се учи, нищо не му се прави, не изпитва интерес към нищо, не излиза с приятели, просто и средата му е такава. Прекарва страшно много време на телефона и наскоро установих, че гледа много хентай сайтове. Това са порно сайтове с анимации, към които смятам, че много се е превързал и виждам проблем в това. Затваря се в тоалетната, стои поне 30 мин. Когато е с телефона е в тези сайтове. Опитах се да ги блокирам, но не успявам. Към нищоооо не изпитва интерес. Извикаме го при нас да стои, все си намира оправдание - изморен бил, не му се стояло при нас, защото все му се караме и т.н. Опитваме се да не викаме, но той просто ни предизвиква. Имаме вила, караме го да коси, да върши тя каква работа, малко да се разсея. Той или гледа как да се докопа до телефона или се вижда как ама въобще не му се занимава и през пръсти прави нещата.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата

Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Включи се в анкетата на Pampers!
В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

Към анкетата