Работа, CV-та, HR-и, съвети - 84

Първата ми сериозна работа беше в голяма международна фирма. Имах все чужденци за преки мениджъри. Двама от тях са ме докарвали до рев на моменти. Ама тогава бях по-млада, не толкова опитна и се ядосвах за глупости. Сега чак ми е странно.

Какъв рев, чак чувствителност... ти си нает за определени задачи, изведнъж си решават, че ще те префасонират в друго, и разбираш постфактум. Няма лошо, ядосах се (да подчертая, не рев, а яд) на подмолния начин, по който го направиха, на лицемерието, че уж ми дават избор... на изгубеното време да ме правят на маймуна... А защо летящия холандец ме пращаше за зелен хайвер - защото не е искал да му меря неговите инициативи и да шефа ми да разполага с числа, затова по-лесно - да ме прави на идиот и после пред висшите мениджъри да се оплаква, че нищо не правя... да си измие с мен ръцете за половин година тактически отсъствия, защото иначе него бяха погнали...
Не знаех, че дискусията е продължила, седя тука будна по нощите да превъртам лентата да разбера ситуацията, защото за какво ни е да имаме ясна открита комуникация... Предишната шефка ме нае половин година преди пандемията, наддаде над друга оферта, която имах паралелно на интервютата - разду си на макс хедкаунта, от месеци се е планирала кампания уърк форс редъкшън, короната им дойде таман за повод, и всички новодошли минахме под ножа. Тези кампании се планират в корпорациите с цел изкуствено оптимизиране на финансите и разпределяне на бонуси на мениджърите, при нас всяка година има. Не само в настоящата фирма, а в голяма част от аутсорсинг компаниите. Началото на годината започва с един пролетен ентусиазъм - нови лога, нови системи и процеси, нови мотота и мотивиращи фрази. Мине лятото с уелнес кампании и подсещане да се използва отпуската, есента подсещат за наближаващия край на финансовата година, и се почва: тука финансовите резултати, кои ще са сега жертвените козли. Това вече толкова пъти ми е дежавю за не чак толкова дългия ми опит... Толкова нови процеси и системи, как един път не попаднах в някой от екипите, които са евъргрийн и няма съкращения, има ли такива...
За съжаление Шерилин е права за втория тип хора. Едно време докато бях проста телефонистка, попадах на супер шефове и екипи. И пожелах да не работя ако може по нощите, защото няма цял живот да съм на 20, и покрай това нали трябваше да сменя дейността. Е да но урокът ми от корпорацията е, че само най-ниските нива са пощадени от големия корпоративен шит. За друго, трябва да си пазиш гърба явно. Аз още навръзвам случки, сигнали, че явно нещата са се решили в по-ранен етап. Та дадох си сметка сега, че ще пускам сивита и изобщо няма да разчитам на позицията на шефа, че общо взето не го искам вече за шеф много отдавна. Разказвала съм и за т.нар. начален инструктаж или по-скоро липсата на такъв, което сама си правих... в интерес на истината, и аз не знам дали бих се чувствала добре в малка фирма, може би след магистратурата ще имам шанс да разбера... Изобщо иначе не ме грее да съм час от нещо голямо, грее ме както каза Шери "уредеността", прилична заплата на светло, придобивки.

Ами хляб без кора няма. Всяка работа има и минуси, освен плюсовете.

Големите корпорации не са за всеки. Особено младите изтрещяват много лесно. Първо решават, че са хванали Господ за шлифера, като са ги взели в компания XYZ и са им зашили някаква позиция, особено ако имат хора под тях. Такива можеш да ги мачкаш, колкото решиш. Бърнаутват, не знаят кога да спрат, но смятат, че от това по-хубаво няма. Живеят с мисълта за повишения и зашиване на нова, по-важна позиция. Така обикновено и големите компании си държат служителите - едно лъскаво офисче, някой бонбон подарък от фирмата и нескончаеми клипчета по монитори в коридора колко е велика и неповторима фирмата.
Това му е хубавото на остаряването - спираш да се връзваш и се научаваш да слагаш граници и да ги отстояваш. Аз имам договор и работя отговорно, но не съм роб на фирмата. Толкоз. Като спре да ми изнася - компании бол. Работила съм и съм учила много, да мога да си позволя да съм търсен кадър в много индустрии. Е, възрастта понякога е фактор, но за късмет децата съм си родила рано, та на 50 ще мога да работя само за себе си.

Абсолютно като теб разсъждавам, Исеис. За мен кората на хляба трябва да е труд, а не манипулации. Есента пусках сивита, нещо не се получи. Сега почвам пак. Засега ми беше относително спокойно. След няколко месеца на тръни, дали не планират да ме махат скоро, след като нищо не правя, вдигнах ръце и записах магистратура. Казах си, оставам, докато времето не покаже докога може така. Ами той момента дойде. Две години и половина по-късно. Хубаво, че ми дават време да действам. Вече харесах няколко обяви в други фирми, по специалността.

Аз харесвам много атмосферата в нашата корпорация, но съм далече от мисълта, че всяка голяма компания е така. При нас има страшно много инициатви, които са насочени към това, да се чувстваш човек, а не зъбно колелце в голяма машина. Мнението на всеки се чува, имаш накъде да се развиваш, ако изревеш на мениджъра за нещо, обикновено се реагира. Сигурно не във всеки екип е така, има и кофти мениджъри, но като цяло лесно се работи в корпорацията и културата е много ориентирана към хората.

От корпорация до корпорация може да има голяма разлика. Аз като смених фирмата, отивайки в още по-голяма международна компания - ами преродих се. Организация, ред, нормални работни часове, без натиск за всяка една глупост, кадърни и разбрани шефове и т.н. Толкова нормална среда и приятна атмосфера, че се ядосвах как не съм сменила компанията по-рано.

Пожелавам на доволните още поне 10-20 години да се чувствате така, ако може до пенсия. И аз в началото отчитах всички позитиви на по-голямата корпорация, в сравнение с по-малката. Все още оценявам придобивки, програми насочени към уелнеса на служителите, допълнително здравно осигуряване... никак не е лесно да се откажеш от тези неща. Може би наистина има късмет, може би също все пак е важно, дали позицията е евъргрийн или нещо преходно, което след пет години ще бъде заменено от нови хора с нови умения. Затова магистратурата и възможността за завой ме обнадеждават. Но някак зимата видях много качествени хора, освободени, а баш тези дето мътят, оставени, и това тихо ми седи някъде там на фона на целия employee experience да ми нашепва, колко съм заменима.

Всички сме заменими. И доста често некадърните и мързеливи, но хитри служители оцеляват по-дълго. Аз лично гледам да си работя качествено и съвестно и вече спрях да се впечатлявам от нечестните неща, които се случват навсякъде (дори и в най-добрата фирма си има глупости). Ако решат да ме разкарат поради някаква причина, ще си намеря друга работа.

Акцент на освобождаване не на основание колко труд и мисъл си положил, колко си допринесъл; не дори и на база подмазвачески умения; а на основание коя пионка се мести свободно по новите правила на играта. Идва нов топ мениджър и връща всички пионки на нулева позиция, независимо от полезност, от резултати. И съответно се почват новите облъчвания и се поддържа мита за "оцелелите сме супер, освободените са лузъри", и това трябва да носи някакво успокоение, че "си на правилното място". Това мен не ме мотивира да градя нещо дългосрочно, като всеки момент може да те занулят и да сринат цялата кула със земята и да ти връчат план за нова кула, която имагинерно би трябвало да се завърши, но ще има същата съдба като настоящата; единствено една трудова етика ме мотивира да играя старателно и съвестно по настоящите правила. Иначе гладни няма да останем, това е ясно. Може би не всеки има фокус в мислите си за тези неща, затова се замислям за нещо по-малко или свое, да имам ясна цел, а не да играя чужда игра. Почвата я подготвям от години, надявам се да се осмеля...

Идеален момент за това е, ако сте на борсата с прилично обезщетение. От една страна, ще получавате някакви пари, успоредно ще имате възможност да развивате свои проекти. Ако не се получи, трудовият пазар е птворен

Дам, той летящия холандец се е пънел да е глава на тия инициативи, но понеже не е, саботира - ако не съм капитан, ще потопя кораба, и с него и това момиченце, дето са пратили да ме подпитва... та така. Ако ме съкратят, защото не са. Междувременно буферните пари се събират, а свободното време се използва колкото може. Има и друга линия на съветници - не напускай, докато не осигуриш 6 месечен буфер пари и/или доходът не стане предвидима сума за 3 последователни месеца.

Не съм съгласна, че има голямо разнообразие в "корпорациите" на българския пазар. Дори при що-годе добри ръководни кадри, машината ги смила успешно, а да не говорим за способността ни да "побългаряваме" всичко.

Абсолютно ясно е, че всички сме заменими. Даже наскоро имахме визита от голям мениджър от чужбина. Доста време беше на позицията си. Изведнъж набързо нещо стана и се оказа, че това му е последния ден в компанията. Буквално се беше върнал от България в неговата страна и му казаха край. А беше високо ниво мениджър.
Аз обаче, по-заменима отколкото в малката бг фирмичка, не се бях чувствала. Не тълкувайте, че говоря за всички фирми, споделям моя опит, който едва не ме докара до бърнаут.

Бях с много хъс и желание, преди 2 г беше това. Изкарах курсове, преквалифицирах се и почнах. Интервютата бяха на живо, още при ковид ситуацията, но поне плюса е да видиш офиса. Хората уж работеха онлайн, но някои бяха дошли да ме интервюират, други имаше 2-3ма там. После се оказа, че всички трябва да сме плътно в офиса, което не ми беше споменато. Уж можело и хоум, ама само ако си болен, ако си счупиш крака.. ако е нещо неотложно.  За 1 месец, в който бях предизвестие в старата фирма, докато започна в новата, се оказа,  че са решили да върнат всички. Без право на избор. Да съм се била ваксинирала...

ДЗ - има. Идеално, ама се оказа кофти пакет. Това няма как да не ми направи впечатление, като не покриваше важни за моето здраве изследвания. Дентална помощ - не. Мултиспорт- не. Дори някакви тим билдинги или вечери - не. Хората излизаха и си плащаха вечер, ако са решили да се съберат. Коледно парти - абсурд. Най- смешното е как се хвалеха, че са се натрисали на чужди коледни партита, които знаят кога и къде се провеждат.

Мениджмънтът нямаше особени умения как да говори дори със служителите си. Там вирееше мотото "Аз станах шеф, ти си роба, не ме интересуват проблемите ти, искам резултат в срок". Разбирате, че тоя резултат не винаги зависи изцяло от мен, а от клиента дори, който не отговаря със седмици на мейли и позвънявания.
Овъртайм е мръсна дума. Хората оставаха много често. Когато не им се оставаше, взимаха лаптопите и доработваха от вкъщи. Да, но безплатно. Очакваше се да започна да го правя и аз, но лично си имам правило да гася в края на работния ден. Освен, ако разбира се, изрично не бъда помолена да остана и после не ме компенсират.

Започнах там като джуниър, със заплата за джуниър и умения за джуниър. Разбира се, в началото ми даваха най-елементарни задачи - да правя презентации, дори мейлите ми ревизираха преди да ги пращам. Обаче изведнъж ми дадоха най-големия им клиент, който е буквално първия клиент на фирмата. Колежката, която го движеше напусна. Нямаше кой да го вземе, дадоха го на мен. То беше абсурдна ситуация, до тоя момент им правех презентации, изведнъж цялата работа се изсипа върху мен без особен трейнинг. И буквално се очакваше, че ще работя на оборотите на предишната колежка, която 2 г. е само във фирмата и преди това поне толкова опит в сферата. Опитвах да им искам обучения, кое, как.. не. Изиспват ти една работа, от средата... оправяй се. Има дедлайн.
Четеш някакви безкрайни мейл чейнс, които се влачат с месеци, най-накрая разбираш за какво става дума, виждаш файловете, които са си пратили и се оказва, че понеже няма шерпойнт, всичко се праща с we transfer. Линковете са стари и съответно данни няма. Файловете са си заминали заедно с лаптопа на колежката...

Отношението към мен си беше тенденциозно към нов човек. Не само, че имаше известно подценяване, а и беше грозно все едно влизаш в някакво семейство като натрапен гост.

В сравнение с всички корпорации, в които съм била винаги съм имала трейнинги. Поне месец се е очаквало да отнеме обучението, а след това пълното встъпване в длъжността понякога и до 6 м. Не ми се е случвало да ми дадат най-големия си клиент на набързо, без почти никакво обучение, че и резултати да очакват от мен. Винаги се е започвало с доста по-нормални очаквания и без толкова стрес. До сега никога не съм имала друг подобен случай. Дори самото отношение на екипа, когато съм била нова е било доста по-приемащо и с разбиране, че нов няма как да работи на оборотите на стар кадър, особено ако не му се показва и обяснява.

Конфиденциалност - нулева. Оказа се, че са знаели каква заплата взимам, защото първоначалната оферта не ми хареса и преговарях за по-висока заплата.
Дълго стана, съжалявам, но се опитах да събера лош опит, който ми остана като обеца на ухото.

Не ползвам удивителни. Не ползвам цветове и много рядко болдвам. ASAP е празна фраза и я избягвам - създава усещане за пришпорване, обикновено резултат от субективно усещане за свръхзначимост, без да дава реален срок.
Винаги казвам конкретно за кога ми трябва.
Рядко мейлите ми са urgent, средно по един на седмица - две. Ако всичко ти е спешно, не си много зает а просто истерик без особен опит.
Предният ми мениджър ме посъветва да не пиша никога обяснителни фермани. Гледам да е кратко, ясно и по същество. Ако някой иска да помогне, ще го направи и без да му обясняваш 5 години назад.
Read receipt никога не пускам на изпращача, ако видя, че има. Само preview давам и чета, това за мен в ежедневна комуникация е control freak- ско и не го толерирам. За щастие при нас само една държава дава и то когато нещо са на огън.

В резултат на това писмената ми комуникация е изключително ефективна, хората винаги ми отговарят бързо, искат да ми свършат работа, защото и аз не офлянквам, не ми пращат по двайсе kind reminder-a, защото знаят, че стигнало ли е до мен, ще направя всичко възможно да се реши проблемът и че не съм го "забравила просто", а явно съм заета с друго в момента.  Моят съвет е дори в корпоративна "кол центърска среда" със заучените темплейти - не се правете на маймуни, повечето хора са там заради заплащането, а не че са малоумни и адекватността отсреща е като глътка свеж въздух за всички ни.