Мнение за стиснатите хора

  • 23 488
  • 351
# 195
Още ли нищите темата за сметката? Не разбрахте ли, че обичайно мъжът от форума гледа да не се мине и същевременно гледа да те мине 😃 Толкоз за възможностите му.
Виж целия пост
# 196
Всеки с разбиранията си, важното е да се намерят двама със сходни възгледи. Другото са лакърдии.
Абсолютно.
За едни скъперник, за други - пестелив.
Представям си някой, който само ходи да гаси лампите, как ще получи инфаркт от друг, който е над материалния свят.
Грешката е ако си помислиш, че ще се промени, че ти ще го промениш, че с детето си няма да е така. Защото не се случва така в реалността.

Хаха, смешно ми стана, аз постоянно гася лампи и затварям врати, но за първи път сега се сещам, че така се пести ток 😂 Гася ги, защото мисълта да светят и да няма никой там ми е някак противоестествено. То е все едно да ми е разхвърляно, в същата категория го слагам, или да имам една мръсна чаша и да не я измия за 20 секунди, а да я оставя така на плота. Н знам дали някой ме разбра 😂
Виж целия пост
# 197
Карма, аз съм така - затварям врати, мия веднага, гася лампи. Много държа да ми е подредено и изчистено и имам навика да проверявам по 100 пъти дали е заключено. Досадна съм, ама така съм си свикнала.
Виж целия пост
# 198
А като мъжът плати кафето или вечерята на първа среща, какво следва да заключим? Че ще бъде обрижващ и ще носи на ръце? Със същия успех може да става дума за някого, който счита срещата за инвестиция в гореща нощ или авантюра.

Всеки с разбиранията си. Аз съм разговаряла с достатъчно приятели-мъже и гаджета, които не са в никакъв случай скъперници, но са споделяли, че им прави добро впечатление, ако не остават с усещането, че са длъжни да поемат сметката. Не, че не го правят, и не, че не го правят с удоволствие дори, но едно е избор, жест, кавалерство, друго - задължение.


Иначе и аз винаги предлагам да си платя. На мен ми прави добро впечатление, когато не ми позволят. То до това опира - какво впечатление правиш с действията/бездействията си.

Съгласна съм. Може би позицията ми не стана достатъчно ясна, защото се опитвам да представя и перспективата на мъжа (на някои, или повечето, не искам да генерализирам). Ще използвам един цитат по отношение на сметките, който ми хареса: “Ако не предложиш да се включиш в сметката, не си възпитна правилно. Ако той не плати сметката, той не е възпитан правилно”. Което не пречи на среща номер 3 или 4 ти да поканиш и да поемеш цялата сметка. Всяко действие говори. Моята философия по въпроса, не ангажирам никого с нея.
Виж целия пост
# 199
Иначе и аз винаги предлагам да си платя. На мен ми прави добро впечатление, когато не ми позволят. То до това опира - какво впечатление правиш с действията/бездействията си.

Това най-добре описва всичко, да. И аз винаги предлагам, защото макар че си имам очакванията за отношение към мен, разбирам, че ще му стане неприятно ако тези очаквания излезе, че са по-скоро задължения. Разказвали са ми за мадами, които идва сметката и гледат мъжа като кученце, без даже да си бутнат портмонето, все едно "Ти плащаш, нали?" Grinning
Виж целия пост
# 200
Темата е за стиснатите хора, не за нюансите на пестеливостта.
За хора с добри доходи, които се циганчат за едно кафе, не за хора в крайна бедност.
Виж целия пост
# 201
аз мисля, че сестра ми е особен случай стиснатост.По възможност не обича да купува нищо, но пък изведнъж изхарчва ударно много, за скъпи неща.
 Мисля си, че както и при мен цялата работа идва от бедно детство.

Та ето пример.В магазина има кашкавал за 16 и за 15 лева.Абсурд е по какъвто и да е повод да взема този за 16, нищо че разликата за 300 грама ще е 30 стотинки.
Или гледаш сьомга и си казваш, ужас, толкова пари ще ме боли да изям, нищо че мога да си я позволя.
Виваком ми увеличават сметката с 2 лева и ми се струва в първия момент ужасно много… такива неща, нелогични.

Мозъка ми буквално е трениран да пести от всичко, страхува се да не остане без пари.

Имах един приятел, който чисто и просто казваше "Просто изпитвам такова вътрешно удовлетворение да знам, че съм спестил нещичко от каквото и да е!". Така че ако спести и 30 стотинки от кашкавал би го зарадвало вътрешно просто Grinning Аз съм на периоди малко.. понякога съм "айде айде, веднъж се живее" и после съм "ще отида до този магазин защото кашкавалът е 15 лв, а не 16лв". Но като цяло, средно аритметично, бих казала, че съм нещо по средата, не с широки пръсти, не и стисната.
Виж целия пост
# 202
не малко заможни хора също са стиснати..
идвали са на работа собственици на заведения, имоти, карат скъпите коли и се имат за випове, но искат да им се завари счупения тиган на готвача, че бил "незаменим" (най-обикновен тиган за няма и 100 лв.) или пък някакви останки ми носят, за да им сглобя от нищо нещо, че да излезе почти без пари, даже от сметището са ми носили неща да им "оправям"..
друга си купува парцалки от най-скъпите в мола, обикаля света с екскурзии, за пред хората  ще направи всичко за да покаже, че разполага с пари, но вкъщи пести ток от бойлер, климатик и хладилника почти винаги празен, освен ако не чака гости..непоносимост имам към подобни стиснати парвенюта..
Виж целия пост
# 203
Ами ако просто кафе машината вкъщи прави в пъти по-хубаво кафе от кафетерията до работа? Имам един колега, който редовно си носи обяд, сяда в столовата с нас, сипва си го в чиния и хапва. Ако някой не го познава, не знам какво би си помислил за него. Той се придържа към определена диета с цел бодибилдинг, а и не го е казал директно, но храната в столовата не му допада. За мен кой колко харчи за неща, които другите приемат за нормалност, не е критерий за стиснатост, особено пък ако се гледа отстрани и се коментира без да се познава човека.
Виж целия пост
# 204
Не е до това носиш ли си кафе и обяд, правиш ли си сметката, хора.
Не става на въпрос за личните предпочитания и особености, а за Пульо, който върти очи в предкоматично състояние, че съм си поръчала вино за пеесе лева, а не наливно.

Аз никога няма да платя пълна цена за луксозните ми потребности за бит и живот, но никога няма да се стисна за хедонистичните ми наклонности откъм напитки, храна и преживявания.
Виж целия пост
# 205
Ами така е. Аз започвам скоро нова работа и ще ходя в офиса 3 пъти на седмица. Като видях колко ще ми излезе пътуването всеки ден, от сега реших, че ще си нося храна от нас Grinning Питах един приятел (по-скоро на майтап) дали няма да ми се смеят, и той ми отговори, че точно там са най-спестовните хора, най-вероятно всички ще си носят храна от вкъщи поне 2 дни от седмицата.. При нас няма стол обаче, а опциите за хапване навънка са доста .. скъпички. Според мен това ме прави спестовна и разумна с харченето на парите си Wink
Виж целия пост
# 206
А аз само на стиснати попадам.
Явно такива привличам, щото и аз съм стисната. Не ща да купя на мъжа корвет още на първа среща и преди да съм го изпробвала дали става в леглото. Не ме е срам. 🤣
Виж целия пост
# 207
Не е до това носиш ли си кафе и обяд, правиш ли си сметката, хора.
Не става на въпрос за личните предпочитания и особености, а за Пульо, който върти очи в предкоматично състояние, че съм си поръчала вино за пеесе лева, а не наливно.
...

Ми що излизаш с Пульовци? Няма ли добри оферти?         Smile
Виж целия пост
# 208
Не излизам с Пульовци, но когато клиент, комуто си свършила работа за Х на квадрат пари за без пари държи, настоява и не се отказва да те черпи обяд, а после му гледаш агонията, че ще се бръкне 50 кинта за вино - жалко е.
Виж целия пост
# 209
Е точно де, заживяхме и видяхме.
Гасене на осветлението, пестене на водата.
Сметки за всичко, сакън да не се мине.
Аз съм ларж и държа човека срещу мен да е по- същия начин.

ъм… аз съм прахосница шопохолик, но пестя вода и ток заради природата.

Аз не обичам да си нося храна в офиса, някак не се чувствам комфортно. Не че другите не си носят, нещо вътре ме човърка.

На мен ми направи много добро впечатление моя на нашата първа среща, която беше на концерт във Виена. Като разбра, че таксито ми е струвало 50 евро от летището не ме остави на мира докато не ми го плати, защото трябвало много да харча заради него.

А той далеч не е богат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия