Работа, CV-та, HR-и, съвети - 89

  • 45 024
  • 865
# 540
Ти като ходи на интервю и прие офертата, не знаеше ли къде се намира и колко време би ти отнело сутрин и вечер?
Аз не бих започнала работа, която ми отнема час в посока. Не бих започнала работа, в която имам организиран транспорт, който трябва да чакам в определен час. По принцип шофирам и не бих ползвала служебен транспорт, ако има такъв, защото това ме ограничава и не ми харесва. Но едно от водещите неща за мен е времето, което отделям да стигна до офиса и после до вкъщи. Моите граници са 30, макс 40 минути в посока.
Виж целия пост
# 541
Аз вече писах, че не оставам след работно време. Дадох пример, че има условия, при които няма такова нещо като 'само 10 мин', както и пояснение защо би могло да има и защо е некоректно да има.
Виж целия пост
# 542
Това с пушенето и общия обяд е друго нещо, също не много приятно. При вашия конкретен случай, казвате, че информацията е била представена на обща среща. Само, че във всички фирми, в които съм работила има и много въпроси, които са били работни и са били обсъждани на почивка за пушене между хората, които пушат. Не само това. Имаше и едно работно място, на което кандидатствах и  една от мениджърите ми каза, че, ако искам да се впиша в екипа трябва да пуша. Не започнах работата. Същото може да се каже и за общите обеди. Там има и специфика, дали ходиш с тях на заведение или си поръчвате заедно храна. Там даже не ми се започва темата, защото има и въпроси, ама това ядеш ли, ама онава, защо не ядеш или “ама, защо си носиш храна от вкъщи”, “ама ти нищо не ядеш” и тн, и тн. По едно време по здравословни причини трябваше да се съобразявам, какви храни ям и какви храни не ям. Въпроси пак. Не е проблема в мен, а в това, че много хора в нашето общество им липсва възпитание, класа и такт.
Абсолютно те подкрепям! Работни неща се обсъждат пред всичко, не в обедна почивка и цигара. Аз се вбесявам когато дойде колега и ми каже, ние решихме в обедната почивка еди какво си...
За общите обеди - ами опитах многократно. Първо се съобразяваш с времето на излизаме, после мястото на обяд, след това някой решават, че ще пушат. Почват и въпросите за това какво ядеш, вкусно ли е, гадно ли е. Неловка тишина, бързане, бавене и накрая се връщате в офиса и чувстваш, че не си бил в почивка и не си се откъснал. Само при мен ли е така? Дадох много шансове на общите обяди с колеги - ами не работи за мен.
Виж целия пост
# 543
Нарциса, това, че си тръгваш съобразно работното ти време, не те прави некоректен служител. Ако обаче много неща изостават, които е можело да бъдат свършени за 5 минути след работно, а не си, това може да те вкара в списъка с нелоялните и при евентуално повишение на някого от екипа изборът да не падне върху теб.

Разбира се, много е важно и какви са ти приоритетите и за какво се бориш.

На мен също ми е важно за си тръгвам навреме заради децата, но, макар и рядко, се налага да остана, за за довърша нещо. Няма как да  не остана, ако има опасност производството да спре, защото се е явил в последната минута проблем, а решението му ще е след работното ми време.
Или пък на старата ми работа: хладилният агрегат на камион, пълен с 20 и няколко тона сладолед се разваля на 40 градуса в Испания.  Няма как да кажа, че ще организирам сервиз на другия ден в 9 сутринта. Като зачестиха такива случаи, си изискахме от мениджъра допълнително служители. Ако не ги беше осигурил, щях да си тръгна. Макар че имаше колеги, които продължиха да работят овъртайм, независимо от новите попълнения. Късно им дойде акълът, че нито получават пари за това, нито - признание.
Виж целия пост
# 544
Обядваме в столовата на фирмата. Това е единственото място, където може да се яде. Който иска се записва на стол, който иска си носи храна от вкъщи. Не е разрешено да се яде на бюрото. Фирмата е да го кажем в индустриална зона, обедната почивка 30 минути. Няма кога да палим коли и да ходим на десет километра да ядем. Не работя в България и тук масово е така. В предишната фирма обедната почивка беше 20 минути.
Виж целия пост
# 545
Много е забавно как се привежда постоянно аргументът с "ти прави, както прецениш, но може да не те повишим."
Сякаш повишените са тия с оувъртайма. Или с "dedication" към компанията.
Виж целия пост
# 546
Няма закономерност кой бива повишен в една компания. И друг път сме си говорили, че често най-работливите оперативно си остават на едно ниво, защото трудно би се намерило кой да ги замести 100-процентово.
Друг път повишаван бива по-представително изглеждащият служител.

Служителите, които категорично и винаги отказват какъвто и да е овъртайм, обаче, често биват пропуснати като кандидати за повишение не като вид наказание, а просто поради липса на показана готовност да се поемат повече ангажименти.
Виж целия пост
# 547
Има длъжности във фирми, на които няма как да те повишат. Например  единствения Офис мениджър как да я повишат? Сервизен инженер, логистика,... ако са единствените във фирмата така ще си останат.
За мен основна причина за "престараване" би била ще има ли финансово отражение на екстра работата, и ако не то - благодаря, но не, благодаря. Пагони не ми трябват, нито табелка на вратата.
Е, има длъжности при които така или иначе нещо важно трябва да се свърши по-добре сега, отколкото утре, щото утре може и да е късно. Но това не е екстра работа, така или иначе трябва да се направи.
Виж целия пост
# 548
Бях писала, почнах тази работа с уверения за практическо напредване в счетоводната материя. Имаше условия за човек без опит, които ги нямаше на други места. Година по-късно - писах как е, едно голямо нищо, играем го секретарки-фактуристки, намален състав сме в сравнение с преди аз да се появят във фирмата, клиентите се увеличават, оборотите растат, обаче нашият отдел не мърда и няма да мърда. Коват ни на некадърници и некомпетентни пред собственика. Коментарите, че при нас ще назначават приятелка на главния счетоводител, накрая приключиха с това, че не се е съгласила на тези пари да работи извън града. Няма накъде да се расте йерархично. Ами няма да оставам след работа. Знам, че звучи, все едно им правя напук, но и на практика няма какво да свърша, което не може да изчака.
Иначе, пак съм писала, на предишното място съм оставала в началото месеци наред по час-два след работа. Това се отплати...ама малко. Няма смисъл за такава работа да си даваш зор и да се доказваш.
Виж целия пост
# 549
Защо не потърсиш друго? Звучи ми, че си попаднала от трън, та на глог. Помня писанията ти за предишния ти шеф. Мисля, че имаш много по-голям потенциал.
Виж целия пост
# 550
Ако нищо не научаваш, работното място и заплата не са нещо кой знае какво, може би наистина трябва да си потърсиш нещо друго.
Има много обяви за счетоводители в счетоводни къщи. Работата е много, но ще се научиш на занаят.
Виж целия пост
# 551
Завъртяха ми се в личен план нещата и ми трябва постоянен договор, а не изпитателен срок. Като търсих миналата година, на много интервюта ми даваха по-малко пари, отколкото взимах тогава. Само на едно място ми предложиха доста добра заплата, ама осигуровки 1000 и се отказах.
Виж целия пост
# 552
Какъв растеж се очаква в счетоводството,от главен счетоводител нагоре няма.
Виж целия пост
# 553
Бях писала, почнах тази работа с уверения за практическо напредване в счетоводната материя. Имаше условия за човек без опит, които ги нямаше на други места. Година по-късно - писах как е, едно голямо нищо, играем го секретарки-фактуристки, намален състав сме в сравнение с преди аз да се появят във фирмата, клиентите се увеличават, оборотите растат, обаче нашият отдел не мърда и няма да мърда. Коват ни на некадърници и некомпетентни пред собственика. Коментарите, че при нас ще назначават приятелка на главния счетоводител, накрая приключиха с това, че не се е съгласила на тези пари да работи извън града. Няма накъде да се расте йерархично. Ами няма да оставам след работа. Знам, че звучи, все едно им правя напук, но и на практика няма какво да свърша, което не може да изчака.
Иначе, пак съм писала, на предишното място съм оставала в началото месеци наред по час-два след работа. Това се отплати...ама малко. Няма смисъл за такава работа да си даваш зор и да се доказваш.

И никой тук не те кара да оставаш след работа, още по-малко пък - да те обвиняваме. Щом няма нищо насреща- дали бонус, заплата, допълнително отпуск или възможност за растеж, който е обвързан и с повищение на заплатата, нямаш основание да оставаш.

Моето оставане е свързано с допълнителна заплата на Великден и Коледа, а тази година ни изненадаха и с още един бонус, както и значително увеличение на заплатата. Предполагам, че размерът  или наличието на бонусите зависи и от лоялността на служителя и броя прослужени години във фирмата. Просто виждам смисъл да работя.
Виж целия пост
# 554
Ама това е съвсем друго. Виждаш резултат насреща. Както и за примера с хладилния камион - там пък е естеството на работа и трябва да е калкулирано. Огромната част от работните места обаче не са такива и оставането е излишно.
Много ми е странна и идеята да се остава след работно време без заплащане, защото увеличава шанса за повишение. Значи те и сега не ти плащат, но ти да оставаш, за да се издигнеш точно там. Щом те влече...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия