Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

  • 118 593
  • 1 029
# 945
Здравейте! За първи път пиша тук. Моето дете е на 5 години. Проблемът е, че преди половин година преживя силни стресове и почти беше спрял да говори, регресира и в поведението, т.е често държание като на по-малко дете, лесни разстройвания чак до нервни кризи. От декември месец започна в моментите когато  се "изключва" да прави странни движения и звуци, нещо като въображаема игра. От ноември месец работим с психолог, ходили сме също на невролог и психиатър. За сега мнението на специалистите е, че е на психоемоционално ниво и трябва да мине време, за да се възстанови нервната система. Има дни, в които има значителен прогрес и тези епизоди на изключване почти ги няма, говори повече. Когато е в такива епизоди, поведението много прилича на аутистично. Исках да ви попитам при вашите деца има ли такива моменти на "потъване" във въображаема игра когато е трудно да се хване вниманието на детето? Ако има, колко често се случват и успявате ли да ги "върнете" лесно? Моят син нямаше никакви проблеми в развитието до 4 години и половина когато преживя силни стресове, също се появи нов човек в семейството (омъжих се повторно), който беше прекалено строг към него, а детето е чувствително. Също започна за първи път детска градина през септември и това също беше голям стрес за него. Според психиатъра редуване на моменти на прогрес и регрес не е типично за аутизма. Според психолога пък е възможно... Знам, че всяко дете и случай е различен, но все пак бих се радвала да разбера вашето мнение.
Виж целия пост
# 946
Истинския Аутизъм си е вроден, много състояния могат да наподобяват Аутизъм , които се отключват при стрес, когато се успокои нервната система и състоянията ще си отидат.
Виж целия пост
# 947
Истинския Аутизъм си е вроден, много състояния могат да наподобяват Аутизъм , които се отключват при стрес, когато се успокои нервната система и състоянията ще си отидат.

Подкрепям
индивид , човешко същество не може да се "разболее"от аутизъм. Дефицитите са вродени. Зависи доколко и по какъв начин е засегнат носителя, доколко се поддава на терапия, доколко са му възможностите за преодоляване на симптоматиката.
Учудена съм че въобще се споменава аутизъм при изключване от обкръжението,  въображаема игра. Това е един от случаите, когато психиатър гледа ситуацията извадена от контекста , само симптоматично.  При аутизъм  говорим за нехомогенност на умения, на развитие. Прогреса и регреса са обвързани доста по-тежки и комплексни състоения, обременени с генна специфика, интелектуален дефицит. Примерно синдром на РЕт, който поради тази причини излиза от скалата на аутистичния спектър с новата класификация. Регрес може да има  при вторичен аутизъм. Както казах там състоянията са тежки, комплекси, обвързани често и с физически признаци, и видими от ранно детство.
По психология учихме, че при деца с постравматична симптоматика един от начините за спасение е именно въображаема ролева игра. Тя дори се прилага при диагностика. Детето изиграва с кукли това, което му се случва на него. Сякаш го преживява в трето лице през играта, за да може да го "изключи". А наблюдаващия дори не е в помещението.
Може в случая детето да демонстрира някаква симптоматика, която психиатър обвързва със спектър, Но това което е описано като поведение е тип вторична симптоматика за аутизъм, т.е. не е водеща а съпътстваща. Ако до тази възраст (5г) развитието на детето е следвало нормата, какъвто и стрес да се случи, аутизъм няма да "развие".
Виж целия пост
# 948
Здравейте! За първи път пиша тук. Моето дете е на 5 години. Проблемът е, че преди половин година преживя силни стресове и почти беше спрял да говори, регресира и в поведението, т.е често държание като на по-малко дете, лесни разстройвания чак до нервни кризи. От декември месец започна в моментите когато  се "изключва" да прави странни движения и звуци, нещо като въображаема игра. От ноември месец работим с психолог, ходили сме също на невролог и психиатър. За сега мнението на специалистите е, че е на психоемоционално ниво и трябва да мине време, за да се възстанови нервната система. Има дни, в които има значителен прогрес и тези епизоди на изключване почти ги няма, говори повече. Когато е в такива епизоди, поведението много прилича на аутистично. Исках да ви попитам при вашите деца има ли такива моменти на "потъване" във въображаема игра когато е трудно да се хване вниманието на детето? Ако има, колко често се случват и успявате ли да ги "върнете" лесно? Моят син нямаше никакви проблеми в развитието до 4 години и половина когато преживя силни стресове, също се появи нов човек в семейството (омъжих се повторно), който беше прекалено строг към него, а детето е чувствително. Също започна за първи път детска градина през септември и това също беше голям стрес за него. Според психиатъра редуване на моменти на прогрес и регрес не е типично за аутизма. Според психолога пък е възможно... Знам, че всяко дете и случай е различен, но все пак бих се радвала да разбера вашето мнение.
Според мен детето преминава през труден период и с подкрепата на психолог ще успеете да се справите. Нашата ситуация е подобна на вашата – след силен стрес в училище нещата тръгнаха надолу. Промяната настъпи рязко, буквално за дни.
Дъщеря ми е в тотален регрес. Към момента не може да си обуе чорапите сама, не се храни и не се облича – на 13 години е, а се чувствам сякаш отново имам бебе. При нас обаче нещата са комплексни: тя е с епилепсия от ранна възраст и умствена изостаналост, като винаги е имало ясни признаци, че нещо не е наред. Отключи това състояние малко преди да навърши 10 години.
В момента е на терапия със „Сперидан“ и се следим при д-р Трендафилова в МЦ „Детско здраве“. Лекарството спира истеричните кризи, но не напълно. Откакто го приема, тя си говори сама, прави странни физиономии, смее се без причина, а в следващия момент започва да крещи и да плаче. Тези състояния ме изкарват извън нерви. Изключително трудно ми е да запазя самообладание и да не реагирам остро, защото знам, че това само ще ескалира положението.
Виж целия пост
# 949

Искрица, а защо не смените медикамента... Това,което описвате може да са странични ефекти. Какво е мнението на доктор Трендафилова Синът ми беше на Сперидан, но макар и трудно го спряхме,защото при нас вредеше повече, отколкото помагаше.
Виж целия пост
# 950

Искрица, а защо не смените медикамента... Това,което описвате може да са странични ефекти. Какво е мнението на доктор Трендафилова Синът ми беше на Сперидан, но макар и трудно го спряхме,защото при нас вредеше повече, отколкото помагаше.
Пробвали сме и други медикаменти, които д-р Трендафилова ни е предписвала – преминахме през Оланзапин и Абилифай, но от Сперидан има най-добра поносимост. Опитахме да го спрем изцяло, но състоянието  ѝ се влоши и се стигна до спешна помощ заради автоагресия ( разби си устните и носа). Прояви и агресия към мен (опита се да ме дере) и постоянно повтаряше един и същ въпрос. Всъщност и в момента продължава да задава „вечния“ въпрос: „Много ли си на почивка?“. Към всичките ни проблеми се добавя и това изключително остро ОКР, като от Сперидан има по-мек ефект и честота на този въпрос не е влудяваща.

В какво се изразяваше вредата на Сперидан при вас. В момента приема ли друг медикамент?
Виж целия пост
# 951
Да, приема Оланзапин...От Абилифай спеше по 3 часа на нощ. Няколко бяха страничните ефекти,но вече не ги помня, от тези описани на листовката, но този на който най ме беше яд, е че носът му беше запушен, като при настинка или грип...И аз докато се сетя да проверя в листовката..., мислехме, че не е от медикамента. Синът ми имаше две кризи със силна агрeсия, но за щастие само толкова,когато отказахме Сперидана. После направихме пауза и от година и половина приема Оланзапин, не влияе на поведението,само на съня...При нас при преминаване от един медикамент към друг без пауза няма агресия.Вие сигурно така сте преминавали от един медикамент към друг...
Виж целия пост
# 952
Да, приема Оланзапин...От Абилифай спеше по 3 часа на нощ. Няколко бяха страничните ефекти,но вече не ги помня, от тези описани на листовката, но този на който най ме беше яд, е че носът му беше запушен, като при настинка или грип...И аз докато се сетя да проверя в листовката..., мислехме, че не е от медикамента. Синът ми имаше две кризи със силна агрeсия, но за щастие само толкова,когато отказахме Сперидана. После направихме пауза и от година и половина приема Оланзапин, не влияе на поведението,само на съня...При нас при преминаване от един медикамент към друг без пауза няма агресия.Вие сигурно така сте преминавали от един медикамент към друг...
Да, преминавахме от един медикамент към друг, без пауза, но при това преминаване беше страшно. Сега отново ще се консултираме с д-р Трендафилова.Влошаването на състояението започна преди увеличение на дозата, но се задълбочи след увеличение на дозата. Автоагресията и агресията  не е толкова честа, но пък честотата на рев без причина, викове, смях, слушане на една и съща песен, задаване на едни и същи въпроси и като добавим това грухтене (автостимулация). Не знам вече с кой да се консултираме и към кой психиатър да се обърна.
Виж целия пост
# 953
Доктор Трендафилова е препоръчвана често,като специалист. Даже аз правих преди време консултация с нея онлайн, тъй като живеем в чужбина и при нас е проблем достъпа до психиатър, въпреки че синът ми е с диагноза от 3годишен. И той е на 13г., та си мисля дали някои проблеми не идват от пубертета. Например си мени настроението за секунди и то без видима причина.
Виж целия пост
# 954
Здравейте, Незнам дали е точната тема, но бих искала са попитам… на моя приятелка предстои инвитро след 8 години опити да си има детенце. Притеснява се, че репродуктивните проблеми и евентуално дете - инвитро е с повече рискове за развитие на аутизъм и др. подобни заболявания.
Лекарите отхвърлят връзка, но все пак … Всички мнения ще са от полза ..
Виж целия пост
# 955
Разровете се в PUBMED за подобни проучвания. Със сигурност по-голям риск за аутизъм създава недоносеността. А тя е по-вероятно при многоплодна бременност. Затова моят съвет е да имплантират само по един ембрион, колкото и това да намалява шансовете за развитие на бременност.
Виж целия пост
# 956
Здравейте, Незнам дали е точната тема, но бих искала са попитам… на моя приятелка предстои инвитро след 8 години опити да си има детенце. Притеснява се, че репродуктивните проблеми и евентуално дете - инвитро е с повече рискове за развитие на аутизъм и др. подобни заболявания.
Лекарите отхвърлят връзка, но все пак … Всички мнения ще са от полза ..

Пълно безумие. Вашата приятелка сигирно знае, че аутизмът не е единственият риск, но такъв има при всяка бременност независимо от годините на жената. Важен е финалът/износването да е успешно. Въпреки че и това не е гаранция.
Виж целия пост
# 957
Здравейте,към майките от Пловдив,бихте ли ми препоръчали добър специалист логопед или психолог или център за ранно детско развитие?
Виж целия пост
# 958
Здравейте! Ние днес бяхме на оценка от детски психолог. Поставиха анамнеза -Генерализирано разстройство на развитието ,но лекарката каза ,че от късата клечка сме изтеглили най- дългата т.е положението не е толкова тежко и с повече търпение ,внимание и разбиране ,работа с психолог и логопед ще върви на добре . Попита ме дали искам документи за ТЕЛК. Аз казах ,че не съм запозната и ще помисля . За момента детето не е на медикаментозна терапия. Може ли някой по -запознат да ми даде повече информация. Благодаря!
Виж целия пост
# 959
Здравейте,на колко години е детенцето ви,кой ви насочи да правите тази оценка?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия