Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

"нисък висок" е неофициално описание или деление. Лекарите го мразят, родителите го използваме описателно. Това наше деление ще отпадне с МКБ 11 където всеки код на диагноза за групата РАс ще описва комбинация между интелект и вербална комуникация.

Иначе нисък спектър означава че индивидът  е силно засегнат. Казваме често "функционира на ниско ниво" от там нисък спектър. Високия обратно , по-малко е засегнат индивида , но все пак има късно проговаряне и други съпътстващи симптоми в много по-ранна възраст отколкото примерно при аспергерите, традиционно диагностирани в училищна възраст и по-късно.

Говоренето и разбирането много често са свързани. Детето не говори  - често е знак и че разбира. Има изключения но са голяма изключителна рядкост. Липсата на говор дори при децата с нарушен слух имитира спектрално поведение и изоставане в интелектуалното развитие.  Мит е че  едно дете разбира всичко но не говори. Вие поне в този капан не попадате с една седмица четене. Детето не говори и не разбира, изпълнява наизустени команди, т.е. функционира на ниво дете между 2 и 2,5 г.

Върнете се все пак да четете темата, защото "попада или не дете в спектъра" е много философски въпрос. Попадането за мен лично е моментно състояние, сега попада има симптоми. Така го виждат лекарите , това демонстрира детето.  Ако предприетата интервенция е навременна и подходяща може да "излезе"  - сега или после, когато компенсира, когато симптомите се редуцират. Но може да излезе, може да не излезе. Ако четете до тук внимателно ще стигнете до извода че не диагностиката а какво се прави по въпроса го кара да тръгне да излиза. Всеки родител  прави каквото му е виждането за спектъра - един предприемат биохимичен подход, други стволови вливки, трети спират ваксини, четвърти барокамера, пети диета, шести - нещо друго, някои като мен се концентрират основно върху терапии ( логопед, АВа , психолог, специален педагог, кинезитерапевт, сензорен терапевт). Има родители, които комбинират. Виждания много, позиции също. Но няма "хапче за проговаряне". Всеки подход изисква много "израстване" от страна на родителя , много работа върху себе, натрупване на знания, информация с критично четене ,до разбиране какво е това Аутистичен спектър и как касае неговото дете. Проблемът се решава базово от родител  уви , а не от някой друг. Много често родителите искат да прехвърлят тази своя отговорност на друго лице,  но това не решава проблема. С две- пет  занимания на седмица излизане от спектъра няма. Трябва към тези две - пет занимания да има 4 пъти по толкова работа на детето с родител върху това, което е работено по време на заниманията.

Относно стереотипните игри и нагласации,  съветът към мен беше да разбивам стереотипи и аз разбивах. Полека с разбиране, преминавайки през режим с вариации. Има родители които се зациклят в тях и искат да не променят нищо за да не създават проблеми, детето да е спокойно. Въпрос на виждане. гъвкавостта е начин за оцеляване според мен. Разбиването на стереотипи не трябва да става фронтално и грубо но трябва да става. За деца среден и висок спектър които имат разбиране в някаква степен.  Ниския спектър е трудно обучаем. Но всеки нисък спектър има потенциал вярвам в това. Детето ми е тръгнало от нисък спектър и ако  бяхме се примирили там щеше и да остане. Но в крайна сметка дете, робуващо на стереотипи, накрая стига до ситуация в която решава кой къде ще седи на масата на семейна вечеря. И това е защото родителя е преценил че няма да се бори с консерватизма, който при нисък спектър често се "излива" в упражняване ан контрол върху живота на всички около детето.