?Въпроси всякакви за СО? 2024

Абсолютно съм съгласна.
Друго много важно! Опитай се да се абстрахираш максимално от това какви клюки и интриги се носят. Да, средата е важна, разбирам, че е важно да се разбираш с хората, с които работиш, но все пак ти си там за работа. Животът, приятелите, семейството и тн са ти по-важни и можеш просто да си разделиш сама в главата ти двете места. На работа си следиш максимално стриктно задачите, възлагаш на различни хора и ако някой не е изпълнил или нарочно се смотава, отиваш и директно лично говориш с него на 4 очи, както Горджъс ти даде съвет. И свърши ли работния ден - забравяш. Все едно не е имало работа и си живееш живота.
Ако някой много силно се инати и твърдо отказва да изпълнява задачите си, говориш с шефовете да бъде съкратен - явно и без това сте много за малко работа, а в крайна сметка кое е по-адекватна причина за уволнение от това, че някой не си върши работата?
И ще се изненадаш като излети най-нахалния как останалите също ще свият перките и ще започнат да работят.

Божеее, какви крайни изказвания прочетох!
Човек може да има или да няма лидерски качества, но лично мога да ви кажа, че да управляваш екип е нещо, което се учи и се развиваа. Много малко са случаите, в които човек категорично няма да се справи независимо от подкрепата, която получава.
В нормалните компании всеки промотиран мениджър получава тренинг и съдействие от по-синиър човек.

Даскалски манталитет и тропане с крак, за да те уважават отдавна не се котира като управленски стил. Лидерството не е да те слушат защото си им взел страха, а хората в екипа да осъзнават ролята си, приноса си и да се чувсват част от успеха. Да си мениджър не означава само да мяташ задачи и като те дразни някой да го уволниш, а през делегирането на отговорности да помагаш и на хората да се развиват и да растат. Също така да може да водиш процес, да създаваш приятна атмосфера за работа и да поемаш отговорност.

На авторката мога да кажа, че е напълно нормално всичко, което изпитва. Обаче това е много ценен опит. В тая фирма може да не й се получи, но да не изпуска възможността, която й дадена. Идеални условия никога няма. Има много онлайн обучения, има много литература - не е нужно човек да взима всичко написано, но има много неща, които може да си адаптира и приложи.
Също така ако има някой познат на ръководна позиция, може да се допитва, запазвайки нужната конфиденциалност.

Когато човек е в началото на кариерата си и има такава промяна, не може да излезе от офиса и да изключи. Нормално е, ако си професионалист и искаш да се развиваш, да има казуси, които продължаваш да обмисляш, да търсиш информация. Имам 20 години трудов стаж и пак има неща, които мисля след края на работния ден. Много често решения и идеи ми хрумват точно след като не съм вече на работното място.

Единственият проблем, който имаш за решаване е това – да се концентрираш върху истинската работа. Не е нужно да имаш лидерски качества и началнически манталитет, просто дръж всичко по същество. И ако те занимават с друго казвай "Тук сме се събрали да работим, нека сега видим еди какво си как да стане". Връщай всичко към работните задачи и ти се концентрирай само върху тях все едно сте на кораб и ще потъне ако не направите нещо. Разписвай графици, задачи, следи кой какво е свършил и искай отчети. Пък като си пийпъл плийзър го прави много мило, няма лошо. Просто определи правилата, обяви ги и изисквай да се спазват. Дръпни им една реч как ще процедирате, за да оптимизирате работния процес и всичко да върви по-леко, поискай предложения, приеми тези, които ти се струват разумни и завърши събранието с изброяване на какво е решено и заключение, че е хубаво, че сега всички сте съгласни как да се действа и това е прекрасно. И си го залепи някъде на бюрото ако ти е нужно – истинската работа е важна. Човек не ходи на работа, за да си харчи емоциите в драми с колеги. Да се оправят като им се плетат интриги, но ако блъскат врати им кажи, моля ви, така не може да се работи, тук сме да работим. Повтаряй го, докато не започнат да го връщат, т.е. и те да ти го казват или да си го казват помежду си.

Да ви кажа, че това със съкращенията не седи по този начин в държавния сектор. Но повечето коментари бяха насърчителни и други ме накараха да се замисля. Записах си час при психолог. Аз тях не мога да ги променя,нито шефа, но мога да променя себе си или да сменя работата.

Прочети какво съм ти написала. Социолог съм. Трябва ти стратегия за действие, която отговаря на твоя характер, не на друго. Не е нужно да си сменяш работата. Психолог не знам с какво ще ти помогне, нищо грешно няма в теб. Всеки може да е ръководител, това се учи. Важно е да си разбираш от работата, очевидно това не е проблем.

Всичко, което си написала е чудесно, но трябва и хората, които управляваш да искат да се развиват и растат.
А тук е и държавна служба...дваж по-трудно.

Не съм работила на държавна работа - не съм имала интерес към такава заради имиджа, който има. Та нямам идея за спецификите, но не вярвам да е по-натоварено от голяма част от частните бизнеси, където се гонят срокове и финнсови резултати.
Обаче предполагам, че и в държвните структури на годишна база има някаква стратегия за разивитие, постигане на някакви резултати, внедряване на някакви системи и т.н. Хубаво е екипът да е наясно с тях, а още по-добре да участват във формирането им - така ще ги разпознават и като нещо, към което лично имат принос.
Вече сме преполовили годината, но не пречи да се направи някакъв план за втората половина на база свършеното до момента. Екипът може да бъде събран на няколко такива срещи тип брейсторминг/планьорки или както ги наричате. Хубаво е да има адженда, по която да се случват нещата и да се модерира срещата, да е в по-неформална атмосфера - да има някакви напитки, дребни сладки. И от цялото това нещо да се излезе с някаква визия, екшън план и ролите на хората. След това следват редовни срещи да се види какъв е прогресът, а като се покрият някакви цели - може да се почерпите с нещо дребно. За теб самата също е важно да имаш визия и фокус върху какво следва - това ще ти дава отправна точка.

Щом си people pleaser използвай ползите от това като меки умения,  а допълнително работи върху умението да поставяш граници и да изискваш спазването на уговореното.

Лично аз смятам, че работата с терапевт ще ти е полезна. Много често ние като хора имаме някакви несъзнавани вътрешни спирачки и автоцензура, която идва от друго място и която със съзнателна работа може да се подобри.

Ей затова вчера писах за значението на средата.
Тряскане на врати?!? Това на много места не би се толерирало, също както да крещиш на подчинените си.

Авторке, има ли двама-трима, на които първоначално можеш да разчиташ и които биха подкрепили промени? Ако да, това за начало е достатъчно.

На повечето места в държавните структури има премии на тримесечие. Доста добър мотиватор са. Само идеи давам.

Да, но в държавния сектор има и парашутисти и на шура ми шурунайката, които са несменяеми, независимо колко си клатят краката. Нещо, което в частния никой не може да си позволи и това много променя картинката

Зависи колко силен е психическият тормоз, за да си тръгнеш.
Аз се опълчих срещу висшестоящ човек тормозещ цял отдел, но не го изгониха - мен ме преместиха в друг отдел.
Понякога на шефовете просто не им се занимава с междуличностни конфликти - ако уволнят проблемният шеф къде ще намерят друг такъв тъпанар (без извинение) дето да опъва по 12+ часови смени и да си пренебрегва семейството заради това понеже не понасял жена си?

Ох, не бях разбрала, че става въпрос за държавна служба. Тогава не знам дали ми важат съветите, честно казано. Майка ми беше дълги години ръководител в държавна институция - там е различен свят, с различни правила и изобщо не е като реалния свят.

Анонимната няма характерът, който се изисква за да предлага хора за уволнение и да ги слага по местата им. Ако го имаше, нямаше да пусне въпроса. Не разбирате, че за да се постъпва както я съветвате, човек трябва да носи в себе си известна твърдост, да не му пука какво мислят другите, да е безскрупулен донякъде. Тя си каза, че е people pleaser. Няма шанс да е в състояние да наложи някакви непопулярни мерки, които ще разбунят кошера.

Абсолютно!^
Тя може да се напъва да се учи и натиска да се налага, но човек, който няма психиката и характера започва да се стресира по лош начин - безсъние, тревожност нон стоп, отделно кръвно, хормонален дисбаланс. Не всяка психика умее да се налага и да остава здрава.
Отделно – смятам, че при токсична работна среда и ако човек се чувства гадно, директно трябва да си бие шута. Нито професия, нито пари могат да компенсират психическия ти и физически комфорт.

Аз съм била на ръководна позиция за около 2 години, беше преди около 20 години. Така и не можах да свикна и да ми хареса, въпреки че работата все пак  вървеше. Когато закриваха отдела и всички кандидатствахме за нови позиции, умишлено не кандидатствах на единствената ръководна позиция, която беше обявена. И след това не съм била на ръководни позиции, въпреки, че да ми предлагани възможности. Просто реших да се развивам вертикално и не съжалявам. С това не искам да кажа, че дамата не трябва да се опита да се справи, но нека не живее с усещането, че трябва да е на всяка цена. Щом човек е добър професионалист, няма да остане без възможности за работа, която освен другото да го кара да се чувства спокоен и удовлетворен от себе си.