А не трябва ли да се полагат грижи, за да оцелее любовта?!
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
Виж целия пост
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
Семейството след 20 г брак
- Публикувана: 1 фев. 2024, 09:20 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2024, 21:21 ч.
# 61
1 фев. 2024, 16:46 ч.
Трябва, но трябва да е двустранно.
Някои хора се усещат, че просто само дават и живеят в някакъв копнеж да получават, а това не се случва.....
Е, колко така.
Също така, няма задължителен елемент в обичането. Понякога просто приключва и никакви байпаси не могат да го върнат. Ей така, без причина.
Виж целия пост
Някои хора се усещат, че просто само дават и живеят в някакъв копнеж да получават, а това не се случва.....
Е, колко така.
Също така, няма задължителен елемент в обичането. Понякога просто приключва и никакви байпаси не могат да го върнат. Ей така, без причина.
# 62
1 фев. 2024, 16:47 ч.
Бракът да, брачният договор урежда само имуществото, затова казах, че не дава гаранция за любов докато смъртта ни раздели. То няма такова нещо, което да я гарантира де...
Виж целия пост
Брака си е договор отвякъде, трябва повече гъвкавост 
# 63
1 фев. 2024, 16:47 ч.
И аз винаги съм си мислила, че развалянето на брака трябва да става като развалянето на трудов договор.
Виж целия пост
# 64
1 фев. 2024, 16:48 ч.
моят отговор е, че нищо не трябва на всяка цена. когато полезното и приятното надделяват над щетите сигурно има много какво да се направи, за да се спаси една връзка.
Виж целия пост
А не трябва ли да се полагат грижи, за да оцелее любовта?!
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
# 65
1 фев. 2024, 19:29 ч.
Има известна тенденция на увеличаване на разводите, с по-голяма лекота се разделят хората, може би е от времето, разводът вече не е стигма (макар че в България не сме толкова напредничави в схващанията като цяло).
Виж целия пост
# 66
1 фев. 2024, 20:14 ч.
И ние сме с 20+години брак, по-точно, тази година ще станат 24.Съответно,приятели имаме всякакви, женени, с втори бракове моми, ергени, разведени и овдовели, за жалост. Аз не деля приятелите си по семейно положение. "Софри" си организирам с всички, според свободното им време. И разбира се, според общите ни интереси.
А причините за раздяла може да са много. Дано не звучи маниерно, но в основата е това, че някои хора не умеят да обичат или не умеят да бъдат обичани. В други случаи има разминаване между очаквания и реалност. Има и не малко случаи, какво да говорим, понякога любовта идва не точно когато си на възраст за женене и не когато си свободен.
Ами, случки от живота. Замислете се, ако ги нямаше, какъв раздел от шедьоврите на световната литература нямаше да има.
Виж целия пост
А причините за раздяла може да са много. Дано не звучи маниерно, но в основата е това, че някои хора не умеят да обичат или не умеят да бъдат обичани. В други случаи има разминаване между очаквания и реалност. Има и не малко случаи, какво да говорим, понякога любовта идва не точно когато си на възраст за женене и не когато си свободен.
Ами, случки от живота. Замислете се, ако ги нямаше, какъв раздел от шедьоврите на световната литература нямаше да има.
# 67
1 фев. 2024, 21:22 ч.
Аз се разочаровах много от семейните приятели. ОК, че се дръпнаха от мен.
Но някои жалки мишки са ме следили в социалните мрежи и навън и са докладвали на бившия. Месеци след раздялата говоря.
Виж целия пост
Но някои жалки мишки са ме следили в социалните мрежи и навън и са докладвали на бившия. Месеци след раздялата говоря.
# 69
1 фев. 2024, 21:29 ч.
А ние имаме споделено родителство над приятелите ни 
Понякога се виждат с бившия ми мъж, понякога се виждат с мен, не си правим общи сбирки и всички са щастливи и доволни.
Истината е, че когато са семейни приятели, за тях също не е лесно, защото изведнъж те не знаят как да реагират, как да се държат, за тях и разделени, пак сме им приятели, не искат да взимат страна. Улеснихме ги максимално, като им казахме, че няма нужда да взимат страни. И пак се появяват разни такива неща като кого да поканят на рождения си ден примерно
Виж целия пост
Понякога се виждат с бившия ми мъж, понякога се виждат с мен, не си правим общи сбирки и всички са щастливи и доволни.
Истината е, че когато са семейни приятели, за тях също не е лесно, защото изведнъж те не знаят как да реагират, как да се държат, за тях и разделени, пак сме им приятели, не искат да взимат страна. Улеснихме ги максимално, като им казахме, че няма нужда да взимат страни. И пак се появяват разни такива неща като кого да поканят на рождения си ден примерно
# 70
1 фев. 2024, 22:08 ч.
Ами, аз съм била бивша приятелка, само защото не съм заела страна. Глупаво е, много глупаво, но не страдам вече.
Който иска е до мен, който иска съм до него.
Въпросът е, че имам повече запазени приятелства с мъжете, съответно с новите им жени, семейства.
Говоря ви за 6-8-10 години след разтрогване на брака.
Виж целия пост
Който иска е до мен, който иска съм до него.
Въпросът е, че имам повече запазени приятелства с мъжете, съответно с новите им жени, семейства.
Говоря ви за 6-8-10 години след разтрогване на брака.
# 71
1 фев. 2024, 22:26 ч.
Което пак връща темата в изходна позиция, че е въпрос на възпитание и осъзнаване как общуваме, какво очакваме от близките си, къде са границите ни/им.
Мерси съм за такива затормозяващи отношения. Не ми стигат трудностите в живота ми и приятелите да
ми създават смут в душата 😄.
Айде, прав им път!
С роднините е по-сложно но и там така, горе-долу.
Виж целия пост
Мерси съм за такива затормозяващи отношения. Не ми стигат трудностите в живота ми и приятелите да
ми създават смут в душата 😄.
Айде, прав им път!
С роднините е по-сложно но и там така, горе-долу.
# 72
1 фев. 2024, 22:56 ч.
Майка ми ми казваше като бях малка, че много малко хора наистина обичат този, за когото са се омъжили/оженили.
В началото са си мислели, че се обичат, след няколко години са разбрали, че не, но вече са вложили толкова много, че продължават да опитват.
И накрая им писва и се отказват.
Много тъмно виждане за брака, но може би има доза истина.
В моето семейство за едно поколение съм видяла 2 развода и 2 не много щастливи брака ...
Май само дядо и баба са били съвсем по любов.
Виж целия пост
В началото са си мислели, че се обичат, след няколко години са разбрали, че не, но вече са вложили толкова много, че продължават да опитват.
И накрая им писва и се отказват.
Много тъмно виждане за брака, но може би има доза истина.
В моето семейство за едно поколение съм видяла 2 развода и 2 не много щастливи брака ...
Май само дядо и баба са били съвсем по любов.
# 73
1 фев. 2024, 23:21 ч.
Любовта не е константа и не е завинаги, нали?
Може да я е имало после да се замърси, дори да се унищожи от нови впечатления от любимия.
Нали затова се казва, че любовта и омразата са много близки.
Освен това влюбените хора са склонни да идеализират обекта и не виждат съвсем обективно всичките му характеристики.
Виж целия пост
Може да я е имало после да се замърси, дори да се унищожи от нови впечатления от любимия.
Нали затова се казва, че любовта и омразата са много близки.
Освен това влюбените хора са склонни да идеализират обекта и не виждат съвсем обективно всичките му характеристики.
# 74
1 фев. 2024, 23:26 ч.
С течение на брака се натрупва много скрито недоволство. И трябват разговори, чуване и отстъпки. Когато единият си тегли на една страна, другият дори да се опитва да остане на едно място, не може. То е като физиката - всяка действие има обратно по посока и равно по сила противодействие.
Виж целия пост
Препоръчани теми