Семейството след 20 г брак

С всякакви приятели се събираме, изобщо не ни дреме кой е семеен, разведен, сингъл. Важното е да ни е приятно заедно. Дори бих казала, че по-често се случва да избягваме определени семейни двойки, които не са в цветущи отношения, защото почти винаги ставаме свидетели на кофти сцени и реплики между тях.
Мисля, че ако има хора, които съзнателно игнорират и изолират разведените си приятели, то се касае преди всичко за хора тесногръди и повърхностни. Вероятно и когато са били семейни, отношенията са били фалшиви и позьорски. Иначе не виждам причина да започнеш да избягваш близки приятели, само защото са се развели/разделили или просто са сингъл. Да не сме в миналия век, че да робуваме на предразсъдъци? Пък това за конкуренцията, задаваща се откъм разведената приятелка направо е абсурдно. Само на някой много несигурен в себе си би му минало през ум. Ама...разни хора, разни ид@оти....

Аз от близки хора съм чувала за случай с отбягване от страна на уж близка семейна двойка, защото още нямат деца и онези се страхували, че им завиждат, че те имали. После като заимали деца и нашите близки, онези директно си казали, защо не ги търсили близо 10 години наред. Ей това за мен е как да кажа..., че да не обидя половината хора в страната. Но да, има прослойки в обществото с такъв манталитет. Суеверни и невежи.

На мен ми прави впечатление, че тези които много се обичат в социалните мрежи в действителност не се понасят и разбират! Не знам себе си ли залъгват или?

Моите 5 стотинки по темата. Отношенията в двойката се поддържат през цялото време. Оставят ли се да потънат в битовизми и тем подобни баналности, конят е в реката и когато децата поотраснат, тогава пропастта най-видимо зейва. Личен опит. Моят съпруг все ми казваше, че животът не бил роман. За него важните неща бяха да се е наял, наспал и да е подредено, защото се нервирал. Заявявал ми е, че айде като пораснат децата, тогава ще пътуваме и прочее тъпотии. Да, защото децата са като камъкът на Сизиф и е абсолютно невъзможно да се мръдне някъде с тях (не говорим за бебета, нали). И така в годините съсредоточени в битовизми се превърнахме в съквартиранти. Около мен има достатъчно примери на семейства, които въпреки всички ежедневни неща, се съхраниха като двойка и такива, които не успяха. Да водиш разговор с половинката си само за пазар, готвене, чистене и домашните на децата е най-вярната рецепта за крах. Въпросът е дали ще си го признаеш или ще се оставиш на течението и навика. Изисква се доста смелост, а и това схващане, че разводът/раздялата е нещо егати гадното и край, светът престава да се върти, ми се струва остаряло.

p.s В тази връзка смятам, че бракоразводната политика в България има нужда от промяна. Както съм се подписала за да встъпя в брак, без да ходя по съдии и да ме разкандардисват, така трябва и разводът, особено по взаимно съгласие да е максимално опростен процес. Не говоря нали за тези по исков ред. Но какво пречи, двама души, които са постигнали съгласие кой къде ще живее и кой кога ще вижда децата, да не могат просто да сложат един подпис при адвокат, да се входира и да излезе просто съдебно решение. Но не, въпреки всичко трябва да се ходи в съд и там да се потвърди, че да да, това, дето сме го писали и подписали сме съгласни с него.

В цяла Европа има утвърдена практика за медиация и много опростени разводи. Изоставена е концепцията за "вина", а децата по правило се дават на отглеждане по равно между родителите. По презумпция се счита, че никой от двамата не е материално зависим от другия, ако е здрав и може да работи.

.... Иначе ако бракът е бил базиран на мимолетна романтична тръпка, после само на битовизми, то значи липсват общи възгледи, общо разбиране на света и неговите ценности. Трудно може да има "гледане в една посока". Оттам идват и драмите, понякога и трагедиите....

Хората се събират и се разделят. Не знам какво чак толкова чудно има когато двама човека се разделят. Дали ще се разделят цивилизовано или драматично/трагично, зависи само от техния капацитет и от нищо друго.

Звънят им да се интересуват как са събрали смелост за развода или да сравнят дали и техните бракове са на ръба на развод.

От висотата на моя 20-годишен брак смятам, че основната причина за множеството раздели и разводи е неспособността на хората да правят компромиси, егоизма им и грешната представа за дългогодишна връзка.

А още преди това е бракуването без мислене и анализ, само заради нагон и пеперуди.

Да и това. От сто години съм в тоз форум още виждам как смятат, че добрият секс е добра основа за брак, но се лъжат ужасно много. И после естествено - олеле. Еми олеле.

С компромиси вкъщи не се живее.

И със скапан секс.

Някои компромиси озлобяват и вгорчават семейния живот и години по-късно. Та много зависи от компромиса... Има непростими.

Когато нещо е непростимо, то не изисква правенето на компромиси.

Ms.Gorgeous, никъде не съм казала, че скапаното е хубаво. Или липсващото. Казвам, че сексът НЕ Е най-важното нещо за един добър брак. А пък всеки в този свят сам си преценя, както е модерно да се казва, кое е важно и кое не.

Е защо трябва да е скапан секса?! Просто не трябва да се жениш за първия, който прави добър секс. Освен креватните умения трябва да има и други качества.