Трудно проговаряне - тема 27

d@indi,вие как изкарахте 1 клас? С помощ, без помощ, беше ли трудно?

Методиката се нарича приложен поведенчески АНАЛИЗ. Именно защото е свързана с анализ не само на конкретното дете но и на поведението му в различни ситуации. Анализира и се прилагат различни подходи споре реакцията на детето.

Относно родителските критики към метода и разните Видеа. До сега не съм видяла един родител да признае че с подценяването на метода е  "изпуснал влака". Моето дете е терапевтирано с АВА,  минала съм през всичко , била съм на сеанси и съм осъзнала че целите които трябва да се следват ( и АВА го подпомага) :във възпитанието на детето са :
1.  прекалено демократичното родителство не е добро за детето. Детето може да взема решения спрямо своите задължения и правомощия. Разрешавайте му го. Детето може да реши какво  да облече, дали да изяде салатата преди супата, но няма как то да решава кога ще се тръгва от детската площадка, че ще му се купи нещо именно сега , на секундата,  или пък да си мисли че има право  да отказва да работи, когато това се изисква от него. Разрешавайте му както казах да решава в рамките на неговите правомощия и отговорности.
 2. Непоставянето на граници, кара детето да функционира в режим на свободия и да не зачита авторитет, да се бори за надмощие. Това не е добре за него , не е добре и за родителя, той не е родител , той е подчинен обслужващ персонал.
3. При детето трябва да се изгради система за авторитети и то безусловни. Родителят е безусловен авторитет. Вариативното възпитание само разклаща позицията на родителя. Детето си мисли- "мога" да получа всичко просто трябва да съм малко по-търпеливо и настоятелно.
4. Когато отстъпвате пред капризите и борбата за надмощие на детето в момента,  мислете как расте то в бъдеще. Ако шефът ви каже - направи еди си какво -  вие дали ще му й откажете? Можете ли да паднете на земята и да настоявате той да ви даде някаква предпочитана от вас задача? Как би реагирал той ако си позволявате прекалено свободно държане, ако вземате неговите решения и ако му се бъркате? ( оставяме настрана въпроса кой е по-умен, Детето също смята че е по-умно от вас и ви върти на малкия си пръст. Тази мисъл не така кристална както си я представяте но е нещо от сорта на - аз решавам тук и сега и мама ще направи каквото искам стига да се потръшкам малко повече). Вие не командвате на работа, но за сметка на това командвате в семейството. Вие имате система  от авторитети и нейното формиране е започнало от семейната среда. Сега си представете вашето дете на вашето работно място и без система за авторитети защото вие не сте успели да формирате. Дали шефът ще го търпи?
5. Когато детето е растяло в режим на свободия, въвеждането на  система от авторитети става чрез "укротяване". Представете си човек живял в прекалена свобода да почне да бъде ограничаван. Ще е много тежко. Все едно "сядате на диета". Трудно е и за него и за вас. Преди да има подобрение винаги има влошаване. Детето не разбира защо д сега всичко може а сега вече не. Ако проявите вариативност, затвърждавате непримеливото поведение.

А сега условно си представете че дете което не следва правила и няма система за авторитети стои на червен светофар. Какво ще го спре за не пресече? то смята че то е това което командва процесите. Разбирате ли как всичко е навързано.

DeaIvanova
Ако искате да обсъдим нещата по-задълбочено, имам и литература, пишете ми на лични. Трябва да осъзнаете, че това са проблеми които не могат да бъдат решавани само  в кабинет от някой специалист. Детето прекарва в кабинета един час, но поведението му обхваща всички сфери на живот. И по-голяма част от времето е с родител  и в социални ситуации. Може в кабинета да работи с АБА терапевта, но извън него да не се подчинява. Ваша работа е да то да започне да запазва система за авторитети извън кабинета.  Да се държи подобаващо, да спазва правила и норми , да изпълнява инструкции.
Трудната АБА е тази за деца с интелектуални затруднения. За останалите деца методите на АВА са тип "правилно възпитание" чрез използване на правилно подбрани мотиви и положителното усилване на правилното поведение. Пряко обвързано междудрутото и с позитивното родителство. Защо никой не критикува позитивното родителство , а критикува АВА.

Страхотно сте обясинила, а в примерите припознавам себе си като обслужващ персонал, при това за толкова елементарни неща. Синът ми зачита авторитети извън домът ни, но между четири стени става страшно.
Един от леките примери, той може да облича и съблича дрехите си - прави го в ДГ, но вкъщи очаква аз да поема отговорността.
Навън може да общува с останалите, у дома всичко се случва с цупене и посочване, рядко иска да каже нещо. Честно казано този ЗигЗаг метод го успокоява и напоследък влага повече търпение и емпатия към общите ни усилия към напредък.

Надявам се да е удобно да Ви пиша на лични съобщения! Благодаря че се включихте в подходящият момент!

И аз ще купя тази книжка. Гледам, че за повече бройки има намаление, та ако някой иска може да се комбинираме

Аз погледнах тази книжка, за която говорите, но още преди година бях намерила същите картинки като в страничките им в Интернет, принтирах ги цветно, ламинирах и си ги ползваме.

Методът ЗигЗаг ... Сега намерих информация в интернет. Боже, това е жалко ... тази педагожка от сайта продава идеи стари колкото света като нещо ново и нейно. Използва нишовата политика и незнанието на родителите.
"Oткривателните" на тази идея са съпрузите Денисън - америkaнски педагози. "Мeтодът Зиг заг " е интелектуална кражба на принципите Заложени в  BrainGym. Мисля че времето на лиценз е отминало и това вече е общочовешка придобивка. Прилага се навсякъде по света, залегнало е в сутрешната гимнастика. Ще ви направи впечатление колко от упражненията са именно хетеролатерални. заради пресичането на линията на симетрия на тялото. Освен това често децата от спектъра или тези с леки задържки в развитието или с обучителни затруднения  са без водеща ръка или пък са  амбидекстъри ( много четох навремето за това, търсих информация около детето ми и се оказва че няма природни амбидекстъри. Равностойното използване на двете ръце винаги е обусловено от ситуация в която лицето по една или друга причина се е налагало да ползва и двете. Което не означава че лицето няма водеща половина на мозъка. При спектралните е различно, именно на това се дължи и двуръчието им, че при тях определянето на водещо полукълбо закъснява, както и закъсняват другите сфери на развитие. Всичко е взаимосвързано). Човек  винаги има водеща половина. Трябва да има, това е полезно развитийно, полезно е мозъчните полукълба да се синхронизират да работят заедно...  дори ако детето не формира водеща ръка си има процедура за насочване към такава. Така че теорията  и практиката на BrainGym е стара, сaмо че все се намира някой да ви я "продаде".

Публикувам диплянката на Денисън на бг . Тя може  свободно може да бъде намерена в интернет. Преводът е авторски. Общия размер е около 40 стр. Ще ги качвам по десет стр на ден. Обърнете внимание на последната страница от това което публикувам тази вечер  - Огледални рисунки.
Приятно четене.

Преди няколко дена  попаднах на книга на някаква българска авторка за "задържаните вродените рефлекси" . Вероятно попреписана от книгата на Волеманова за задържаните примитивни рефлекси. Тази "теза е известна от средата на миналия век, има много литература писана от педагози, педиатри и т.н. То няма какво ново да бъде измислено по темата. Видях книга на бг авторка и с  "невроразвитийна гимнастика" за преодоляване на задържаните примитивните рефлекси". Вероятно с информация от книгите на Св.Масгутова с нейната американска методика или ДъМувмент програм с британски корени. Не знам как коментирам тази форма на  плагиат.


удобно е, затова го предлагам!

Следващата порция от Мозъчната Гимнастика на Денисън - книгата за педагози и родители





Не бих го нарекла така. В асертивността няма избирателност в поведение - към кого да си уважителен и към кого да не си. Уважението е към всички и към себе си, при което добре аргументирано ( възрастен човек е асертивен, резултат от духовно, културно, философско израстване). Той е такъв независимо то ситуяцията и настроението си. Във вашия случай е все едно човек да спазва нормите за добро поведение в страна където за това се следи а като отиде в страна (където това го няма) да се държи като прасе. Това добре възпитам човек ли е? Това е човек който добре улавя накъде духа вятъра. Той е умен но не и добре възпитан има двойствен стандарт. На същия принцип ако  човек е добър само избирателно,  тогава той добър човек ли е? Въпроси за размисъл...
Детето ви  явно има система за авторитети но вие  сте в "поднивото", защото не сте изградили собствения си авторитет. Възможно е това да е именно проблем във вашите взаимоотношения , а не проблем по принцип. Вие не сте направила това , което е направил всеки друг, работещ с детето. Навремето примерно, бях упрекната от една логопед че аз за детето съм била авторитет а тя  не. То й отказвало да работи. Казах й че аз мога да  подкрепя нейния авторитет но не мога да го създам - ако се налага ще присъствам на занятията, но тя отказа. Настина тогава мислех че е моя грешка. Когато на нейно място дойде друг логопед, който знае какво прави,  нещата си дойдоха на място и без моето участие.

Избутахме го, както се казва.
Научи се да пише ръкописно (макар и не изрядно, допуска и грешки, но вярвам, че с времето ще ги изчистим). Може да изписва красиво буквите, но често нарочно ги пише грозно, по този начин показва своя протест, че не ѝ се занимава. Едва успявам да я накарам да учим, което ме води на мисълта, че ѝ е трудно и затова ѝ липсва мотивация. Буквално я залъгвам като бебе, изнудвам я (първо ще пишем, после ще ядеш сладолед).
С четенето - чете думи, но често избързва да предположи думата, а не да я прочете. И там е тегаво, но бавно напредваме. Като сме навън и види надписи, сама се спуска да ги чете, интересно ѝ е, когато не я карат!
С математиката...там е най-зле положението. С насочване смята до 10, а задачите с преминаване на десетицата са ѝ непосилни на този етап. Но най-вече проблемът е, че тя само като види математика и изключва, не внимава, не слуша. Търся забавни методи, да я уча, иначе няма шанс.

И пак мога да кажа, че надмина очакванията ми, защото всичко, което знае го знае благодарение на мен и на терапевтите (само че те не работят по учебния материал, а си работят по тяхна си програма, която още не е дошла на ниво 1 клас). Аз не съм педагог, но толкова като успях да я науча...

В училище в началото добре тръгнаха нещата, обаче явно учителката  я уплаши с високите си очаквания и имаше периоди на протести. В крайна сметка стигнахме дотам, че тя просто да присъства в клас и да си рисува. Никакво участие в учебния процес. Разбира се нейното ниво не е като на останалите деца, но поне може да слуша, защото като цяло материалът за 1 клас не е чак толкова неразбираем. Поне по предмети различни от математиката. Обаче учителката толкова я е наплашила, че само като се опита да я накара нещо, тя започва да плаче, децата се втурват да я успокояват и се губи ценно време за работа в клас.

Следващата учебна година учителката ми предлага да влизам в час с нея и да я насочвам. Директорът разрешавал. Хубаво, но аз малко се съмнявам, че ще се получат нещата, защото ако ме види в клас с нея, ще се обърка. Ние вкъщи си имаме различни занимания, трудно би било да я накарам да следва чужди изисквания, под мой контрол. Но нищо не пречи да опитаме, нямам голям избор. Надявам се и още да напредне във всички сфери.

Иначе тя и сега си напредва. Учим, играем. Когато не я пришпорвам, всичко е точно. Иска да ѝ разказвам приказки и да си измислям истории, опростени, за да ги разбере. И като ги разбере, очите ѝ греят от щастие.
И с говора напредва, но си минава през всички етапи. И сме далече от идеалната за възрастта реч. Научи се да рецитира стихотворения, изразително. Пее песни.  

Както обичам да казвам, ако си вземем къщичка в гората, с още 2-3 семейства с деца на нейните години и се изолираме от останалия свят, който е пълен с изисквания и норми, няма да имаме никакви проблеми. За съжаление, това не е възможно.

Мисля, че никак не ви е лесно като чета, а нагоре материалиа става и по - сложен. За моето дете аз съм решила, че ако не се справя бих искала ресурсен учител дори и да е минимално затруднението му. Не мислите ли за този вариант, за всички ви би било по - леко? Мисля, че няма лошо в ресурсен учител, това не е етикет за цял живот и когато детето започне да се справя само тази помощ се спира.
Браво за напредъкът ви и благодаря за отговора

Мисля, разбира се. Само дето изобщо не вярвам да получи реална помощ, която да даде някакво отражение. А по-скоро едно по-добро финансиране за училището. И разбира се, че ще има етикет. Неизбежно е.
Засега обаче залагаме на реалната работа по дефицитите, която е извън училище.

Не изключвам възможността дъщеря ми да мине СОП. Но няма да е във 2 клас. Ще видим как ще вървят нещата.

Стискам палци!

Много ми се иска да напиша коментар за СОП и ресурсно но не знам дали има смисъл.
Иве, имаш някаква идеалистична представа за този тип подпомагане във всеки един аспект - и като право и като реализация и като форма и като съдържание.
Това не е възможно. Убягва ти нормативната база.

BrainGym
част 3

Ох, така е, сигурна съм   Иначе знам, че има нормативни изисквания и документация.
Благодаря за това, което споделя като гимнастика