Трудно проговаряне - тема 27

Разбира се, че има смисъл. Ти си обективен човек, който е минал по този път. Имаш достатъчно опит. И като казвам обективен, наистина го вярвам, защото никога не си залъгвала хората, че всичко ще се оправи от само себе си. Въпросът е: кое е най-добро за детето. Говорим за реална помощ и минимални "щети", така да го нарека. Защото всяка майка има надеждата, че един ден детето ѝ или ще влезе "в норма", или поне максимално ще се доближи. За това се борим всички, нали?

От училището нищо не са ми споменавали за ресурсно подпомагане, защото знаят, че ние всеки ден след училище сме при терапевти. Всеки ден по 60 минути. Това е реалната работа. Освен това, вкъщи после пишем домашни.
Умишлено не пишат домашни в логопедичния център, защото там си следват програмата, която включва и работа по сензорната интеграция. Работят по пропуските отпреди 1 клас. Тези неща не могат да се прескочат.
Ако в училище ми предложат да мине СОП, ще поискам да разбера първо - колко точно ще работят с детето и къде?  Ако я извеждат от класа 2 пъти седмично за по 20 минути, не ми върши работа. Върши ми работа някой да я адаптира към работа в клас, защото тя сама с терапевт работи безупречно. Имам познати, на които децата им са уж на ресурсно, но целият първи срок с децата не е работил никой. Всичко е само на документи. Обаче СОП-ът си върви, нали... Не казвам, че навсякъде е така, но...

В чужбина какви врътки са, ако знаете. Могат да изкарат детето със специални нужди само за да вземат едни пари

Тук детето като е малко, ако родителите са готови да лъжат, могат да изкарат спокойно 50% инвалидност - пенсия, намаление на тока, данък сгради... получават и карта, с която минават с предимство на опашка (без да чакат). В нашата детска градина бяха 12 деца, 10 получаваха пенсия - ние и едни руснаци само бяхме без пенсия. Като говорих с другите майки, те ми казаха, че съм будала, че не съм излъгала. Комисията не преглеждат детето, разпитват родителя и решението на докторите - 2 срещи по 20 минути с невролог и психолог (основно разпитват родителите).

Тук основно разпитват детската градина. Ако детето е СОП получават всеки месец 1000 Евро за дете. Причина за диогностицирането с 60% недъг, може да е това, че на 4 години си слага неща в устата

От кой град сте понеже исках да Ви попитам някои въпроси относно сензорната интеграция?

Оставам без думи...

Питайте ако знаем ще ви отговорим. Това, подчертаното в предходното мнение няма нищо общо със сензорната дезинтеграция. Конкретно в този случай на D@indi.
Иначе често децата с ниски прагове на чувствителност имат проблеми в клас. Понеже това са ниски прагове се работи по повишаването им. Примерно. Представете че ви драснат по кожата - ще ви заболи. А сега натъркайте добре едно място и се драснете отново - ще ви заболи много по-малко. Вие сте понижили чувствителността  на мястото, т.е. сте повишили прага на дразнимост - това е базовия принцип за всяко сетиво. Процесът е дълъг последователен и целенасочен.
Ако ли детето е хипо зоната и се задоволява сензорно трябва да се анализа какво му носи това и за кое сетиво става въпрос. Как може да се замести това стимулиране с нещо друго, не толкова дразнещо. Не на последно място е И разбирането на детето какво се случва. Трудно е на дете с понижено "разбиране"  да обясниш какво е социално неприемливо, неподходящо или дразнещо поведение.

Ерготерапевти работят по сензорна интеграция. С тях и родители .Аз съм качала в бг мама темата за спектъра брошура по сензорната дезинтеграция. Почнете от мнение #955  по долния линк и търсене натам докато не се изчерпа цялата диплянка. Публикувала съм я последователно в различни постове.
https://www.bg-mamma.com/?topic=1412751.945

Последните страници на брошурката за Мозъчна Гимнастика на Денисън. Тук вече ще видите комплекси от упражнения с различна насоченост.

Реге евала! Цял учебник си! От къде имаш толкова много инфо?

Само ще кажа - не питай старило, питай патило... Аз съм от тези, дето за съжаление са много патило....

В момента искам да съм "будител". Семейно -ориентирания подход е много важен, но за него трябва един адекватно осведомен родител да работи на домашна територия и да взема информирани решения. И аз това се опитвам да правя- да информирам, да изяснявам, да насочвам, да подпомагам родителите.
За съжаление, от една страна  родителите не искат да се занимават, искрено смятат че като водят детето си по терапии е достатъчно ( имаше тука една дама специалист която зачеркна цялата концепция на семейно-ринетирания подход и твърдеше че у дома детето само си почива). Но това не са танци или рисуване - ходенето само по кабинети и терапевти нито е достатъчно нито носи пълна ефективност. Ако беше така нямаше да има домашни в училище - всичко щеше да се усвоява в часовете. но у дома детето прекарва почти още толкова в затвърждаване на материала.
От друга страна специалистите сякаш игнорират факта, че само структурираното обучение не носи на детето опит, умения за пренасяне на решения знания/навици извън кабинетите. И често детето бива водено с години някъде при някого , а резултатът е минимален или нулев.
Опитвам се да повдигна родителя до ниво до което да поиска да стане активен, но нещо не ми се получава.

_re_ge, много са малко родителите, които искат да работят с децата си.По-лесно е една кампания за 120 000 лв., вместо работа, четене.
Последната кампания е в сайта на Ники Кънчев във FB за брат и сестра от спектъра.
Не знам как имат очи да искат толкова пари за нещо, което няма научни доказателства.
И заблуждават обществото, че аутизмът се лекува.
Не знам Министерство на здравеопазването къде спи.

Много си права Реге! Точно така е и като цяло всичко тръгва от работата у дома. Колкото повече го разберат толкова по - добре.

_re_ge страхотен родител и пътеводител сте! Искрени благодарности, синът ми прави упражненията (подходящите за възрастта му), които добавяте. Невероятно е че споделяте толкова полезна информация с напълно непознати.
Реалността е друга - родители, сблъскали се с проблемът, сякаш не обичат да споделят реален опит. Погледите им са: “спасявайте се, както можете”.
Не знам дали от упражненията и упоритата работа с родители-дете, логопедични терапии,  но сякаш със синът ми се синхронизираме и подсилваме връзката си.

Ние вкъщи работим с детето,водя го на логопед и специален педагог,но и много наблягам на обикаляне по всевъзможни места и запознаване с нещата от живота отблизо.Колкото повече емоции и вълнуващи преживявания му създавам,толкова повече опит за него.За лятото ще работим,но предимно ще играе в парка и по екскурзии. Ние сме на етап,в който говори много,та чак прекалено и сега работим и върху това,че понякога трябва и да се мълчи.

Аз много се занимавам с дъщеря ми, но не с материалите, които са работили терапевтите, защото тя категорично отказва вкъщи да правим нещата, които правят в логопедичния център. Те ми дават листовете, по които са работили и ми разказват за всичко останало, което са правили под формата на игра, показват ми и клипове. Казват ми къде трябва да се наблегне и аз измислям нови игри, различни от техните, защото на госпожицата трябва да ѝ е интересно и забавно. Не желае да повтаря едно и също.

Вкъщи се занимаваме най-вече като следваме учебната програма за 1 клас. Взела съм нови тетрадки, на друго издателство, за да ѝ бъде по-интересно. Пише в тетрадките, чете все по-добре. Но още не срича, а чете буква по буква и накрая казва думата. С познати думи няма проблем, а вече забелязвам, че дори непознати думи ги прочита правилно по този начин. Това е много труден начин, но явно така ще е. Не ще да срича и това е. Иначе отделни срички ги прочита правилно, също така разделя думата на срички наум.

Взела съм ѝ бяла дъска и съм я окачила в хола. Една от най-сполучливите ни покупки! Това дете толкова много рисува там, цели сюжети разиграва. Включвам се и аз с въпроси. Абсолютно всяко нещо, което рисува го разбира и има някакъв смисъл.
Взела съм магнитни картинки, залепям ги на дъската и я карам да напише думата - ръкопоисно. На дъската пише по-красиво, отколкото в тетрадката.
Също така купувам тетрадки с бели листове А4 (по-бюджетни са от скицниците) и на седмица изрисува по 2-3. Буквално всички листове са запълнени.

Игра с пласилин, пясък - вкъщи имаме кинетичен, но на вилата ще вземем пясъчник, също и игра с вода.

Започнахме и с книжката "Зиг заг", интересна ѝ е засега, но се занимава около 10 минути на ден. 30 минути не я виждам, то става отегчително.

Вече успях да създам ритуала "четене на кратки приказки преди сън". Лежи до мен и ме слуша. Преди ми вземаше книжката и започваше да си я разглежда.

Пускам ѝ и образователни/забавни видеа. Оттам също доста учи. В момента разиграва едно клипче за едно детенце и рутината му преди училище. Как става от леглото, облича се, мие се, слага раницата и тръгва на училище. Пее и демонстрира.  Има си и забавните моменти. Аз като цяло не приемам драматично състоянието на детето си, а я приемам като един голям учител и за мен самата, по пътя на моето израстване.
С каката всичко ми беше много лесно, мислех си, че просто съм добър родител, който добре възпитава детето си. И съм се чудила на "невъзпитаните" деца. Е, да ама сега аз съм същия родител с друго дете и виждам, че нещата не са така както съм си мислела.

Най-голямото ми притеснение е как точно ще се развият нещата с "училищния живот", защото както вече съм споменавала, ние нямаме никакви проблеми в ежедневието. Детето ми е спокойно и щастливо, защото следваме нейното темпо.
Наясно съм, че на съответната възраст трябва да покрива определени норми и всъщност оттам могат да възниканат проблеми. Но сега и да го мисля, няма голям смисъл. Защото тя расте, напредва, променя се. В движение ще се решават нещата.

Мислили ли сте да я запишете на занималня, където преговарят материала от първи клас и се готвят за втори? Мисля, че би имало страхотен ефект, в занималните учат, ходят по разходки... Аз така мисля да процедирам с моето дете.