Трудно проговаряне - тема 27

Благодаря за линковете. Уж търсих с търсачката, но всички теми бяха стари.

Дъщеря ми на около 4г. имаше такъв период. Казваше "ж-ж-ж-жълто", "ч-ч-ч-червено", "п-п-п-пате" и т. н. Тя на 3 години проговори с думи и година по-късно започна да заеква така за около месец-два или три, след което се появи фразова реч. Заекваше, защото бързаше много да каже думата, постепенно отшумя това.

Правя си една ретроспекция, какво може да накара едно дете да забави/ограничи говорното си развитие до такава степен, че на година и пет месечна възраст е пеело фразиологично и с думички, изговаряло е отделни думи с прекрасна дикция. До онзи ужасен момент, в който при рутинен преглед при зъболекар, става ясно че фронтално зъбче трябва да се изгради, заради цепнатина от горната страна, но по време на интервенцията ми казаха, че трябва да се извади. Не ми беше позволено да присъствам, само чувах как детето ми плачеше и скимтеше. Предварително, анестезиолог му даде да пие от някакъв сироп, предизвикващ временна амнезия.
След операцията ми казаха, че има ретинирали зъбки.

След това целият ни живот се преобърна.
Поради проблеми с бащата и т.н., се наложи да заминем да живеем на село. Детето бе прието в ясла и от ден на ден нещата се влошаваха. Започнаха поведенческите проблеми, лично бях свидетел как се посяга на децата от персонала в градината. Направих го на проблем, но ме изкараха едва ли не, че си втълпявам, едва ли не си измислям.

Възможно ли е детето ми да има травма на черепа/мозъка? Как мога да установя?
Логопед, ерготерапевт… всеки ме съветва да чакам. Детето ми скоро ще навърши 4 годишна възраст. Прекрасно се справя със задачки за фина моторика, обича конструктори - отдавна не прави само кули, а конструира къщи, замъци и каквото си е наумило. Рисува, използвайки основните геометрични фигури. Но ясен говор така и не се появява, на дългите думи се затруднява, бърка звукове. Отбелязва някакъв напредък и до няколко дни се връщаме на изходна позиция. Не знам вече, къде греша? 
Какви изследвания да му направя?
Не издържам, а критиките валят.

Отделно в детската градина го бият другите деца, когато го пусна - се връща със синини по корема.
Пълен провал съм като майка, сякаш му нося лош късмет и не заслужавам да ми е дете.
Толкова е буден, игрив, но вече и самият той осъзнава че е неразбран и непредпочитан за игра. Усещам как се затваря.
Това лекарство Ноотропил ще му помогне ли?

Много тъжна история.Според мен и  вие и детето трябва да се консултирате с психолог.Самообвиненията не ви помагат.

Dealvanova, за травма на главата трябва изследване, ямр или скенер, така мисля, говорете с педиатър на детето. Като ви чета за интервенцията при зъболекаря, наистина е било много стресиращо, за последици защо не? Не мисля, че са изключени да се случат.

Да, работим с психолог не от вчера, но все още изпадам в състоянията си “в търсене на отговор”.

Каква е причината посещението при зъболекар да предизвика всичко това… ваденето на зъб е рутинна процедура. Не е поставена диагноза, защото детето се справя прилично с всичко останало. Но този говор…
Правена е и аудимотреия за слухът.

Кое е по-надеждно ЯМР или скенер? Уф

От позитивна гледна точка, детето звучи с добро когнитивно развитие, което, според мен, означава, че ще издрапа.

Моят син пък отново спря да се пъне и да работи в час. Бяхме стигнали преди ваканцията до доста добра концентрация, сега отново връща назад. Работи първите 15 минути, след това се разсейва. И последните два дни по математика е направил всеки път по 12 примерчета в час...

Dealvanova, не знам, лекар ще каже. Рутинна процедура, но и упойка. За мен във всяка процедура си има рискове.

Струва ми се прекалено ЯМР и скенер за щяло и нещяло.И без това какво по-точно ще покаже? Едно психологична оценка дава много повече информация.Образните изследвания се правят при съмнение след провеждане на по-щадящи изследвания.

Да, аз затова най-напред написах да говори с педиатъра на детето, защото майката се чуди, дали е възможно случващото се да е от травма на главата и как може да установи.

Не от вчера детето посещава психолог, логопед и ерготерапевт. Всички са единодушни, че психомоторното развитие е на много добро ниво, разбирането е добро, защото в различни ситуации от различни хора, задаващи му дву и тристепенни команди, детето се справя отлично.
Има богат пасивен речник, изследва кое откъде идва, обикновено обяснява чрез жестикулиране и неразбираемо думи. Като цяло е голям бързак, изговаря думите бързо, казвам неразбираемо, но когато се вслушаме по-внимателно, успяваме да уловим това, което казва.
На невролог го бях завела, но ми казаха че нищо му нямало на детето и да съм чакала. Надявам се да е така.

Въобразявам ли си или не, навярно съм черногледа, но се нагледах на всякакви абсурди откакто имам дете.
При положение че когнитивното развитие е в норма, възможна ли е мозъчна увреденост, засягаща говорът? 😵💫

За сега ще се огранича с въпрос - правени ли са генетични изследвания. Цепната устна/небце е често показател за генетични проблеми, а не само за проблеми , случили се по време на бременност, износване, влияние на околна среда.

Освен това, работата с деца с този тип "дефект" е важна част в логопедията и се съмнявам дете с цепната устна да е имало перфектна артикулация на година и половина. Разберете ме правилно тук не обсъждам дали е имало интелектуален капацитет да ги произнася, а чисто артикулационна възможност. Не че съм логопед, но имахме цяла лекция  по Логопедия, и този тип "дефекти" бяха трактувана като ВЦУН синдром. Надявам аз да не съм разбрала правилно какво е упоменато под "цепнато небце", защото там козметични намеси в ранна детска възраст са изключително наложителни.  Но ако е имало цепната устна, това си е проблем, който няма как да не влияе на самочувствието на детето. А ако има и генетичен фундамент, то е възможно нещата да страдат и по тази причина. Разбира се това не оправдава случилото се в зъболекарския кабинет.

Да кажа че и моята дъщеря претърпя много сериозна лицево-челюстна интервенция, но ми я приспаха. Трябваше да решат какво ще  правят едва на операционната маса, като отворят венеца. Така ми казаха докато я вземаха в операционната и аз три часа обикалях в коридора пред отделението за операции. Съобщиха ми какво са предприели вече след като я извадиха. Имаше неприятни, неочаквани неща и се е наложило  премахване на зародиши на зъби, операцията беше от такава сериозност че челюстта й беше изтънена до няколко милиметра и беше в реанимация три седмици. Понеже на варненско ниво ни предлагаха някакви абсурди, предприехме всичко това в Сф в  лицево-челюстна към МУ Сф. Сега разбирам какъв късмет сме имали с операнта, тогава беше наперен младок. Вече е професор.

Правени са и генетични тестове, няма цепнатина, проверен е слух. Преди се молех да няма доагноза, но вече искам да се постави такава, за да знам как да се справя самата аз със случващото се. Мислех че има интелектуални дефицити, но хората които работят с него от достатъчно дълго време отричат.
Да, в действителност на година и пет месеца изговаряше/повраряше изречения с перфектна интонация. Как да разбера, откъде  идва разковничето на тази колосална регресия? Само на гледачка не съм ходила все още и не съм се самообявила за антиваксър.

Обвинявам се, че го пуснах на ясла толкова рано. Обвинявам се, че е посещава ДГ. Обвинявам се, че не отидох на ортодонт в София. Днес явно ми е един от онези дни. И се ядосвам сама на себе си, че се самообвинявам. Нали това не бил правилният подход. И в двата случая, нищо не помага на детето. Напредък, регресия, напредък, регресия и така до безкрай.

Недейте така сама да се тормозите. Сигурна съм, че сте направила всичко най-добро за детенцето ви. Има неща, които не зависят от нас, а просто трябва време. Мой личен и сърдечен съвет към вас е да дадете време на детето, макар и да има възходи и падения. И на самата себе си също да дадете време, в което да приемете ситуацията в момента. Приемането е първата крачка, към гледането трезво на нещата. Само така бихте могла да помогнете на детенцето си, защото всичко останало сте направила. Всичко ще бъде наред, наслаждавйте се на възходите,  а при следваш регрес, бъдете търпелива и позтивна. Прекрасна и грижовна майка сте.

Не съм специалист, но трябва да оцените какво всъщност е прогрес и какво е регрес при вас.
Давам пример: детето ми проговори късно, на 2г и 1 месец каза мама. Преди това като беше по малък успяваше да повтори мама, ако аз го кажех, после това изчезна. Изчезна, защото той не е бил психически готов да говори. Вие работите с него, нормално е да е "задобрял" в игрите за финна моторика, но да не е достигнал психическото ниво на развитие, което на вас ви се иска.
Какво е нивото на самообслужване? Обличане, хранене, пиене. Как комуникира ако иска нещо? За мен степента на самостоятелност е по показателна за интелектуалното развитие и напредък от низането на нещо.
Не на последно място - как е развитието спрямо преди 6 месеца, преди  година, преди 2 години. Запазва ли се темп на напредък спрямо предходен момент.

За операцията в миналото - вече е станало, продължете напред. За ситуацията в градината - потърсете други варианти - преместване др градина/група, разговор с директорката, с учителките и т.н.