Трудно проговаряне - тема 27

Умее да се съблича/облича сам; къпе се сам под мой надзор; нанизва малки елементи, умее да си служи и с пинсета за целта;
Най-често му давам да реди мозайка, проследявайки цветовите комбинации; изпълнява команди; ориентиран е в пространството; концентрацията му е повече от добре, благодарение на работата с ерготерапевт. Обследван е не веднъж, не е с ГРР. Или аз много съм изкуфяла вече и форсирам нещата, но не мога да се примиря. Разбира всичко, а не желае да се изразява.
Затова започнах да си мисля за мозъчна повреда, засягаща говорът. Дали всичко това ще се преодолее? Компютърен томограф или ямр е подходящ за неговият случай? Не вярвам невролог да ми даде направление, те го виждат жив и пъргав, заключението моментално е “нищо му няма на детето”.

Аз ви изчетох, но освен неясният говор и поведението в ДГ има ли друго? Какво разбирате под неясен говор? Сещам се за обследване в Св. Никола щом друго е предприето от ваша страна и няма установен проблем детето ви.

Казвате, че посещава логопед - какво ви се дава за домашно? Само низане, рисуване и подобни задачи ли? След като има говор трябва да се работи по това да е разбираем говора, да се забави и т.н.
Как се държи детето в ДГ? Притеснен ли е, свит ли е, стои ли настрана, отива ли да играе при другите деца, изпълнява ли задачите там? Плаче ли като го оставяте? Смесена ли е групата или са един набор децата? Как така детето се прибира със синини? Питали ли сте от къде са, кой може да го е ударил? Питали ли сте за камери, дали може да се види. Там също трябва да има психолог и логопед търсили ли сте тяхното мнение.

Посещава градина с удоволствие, много обича госпожите и когато споменавам имената им - той грейва. Изпълнителен е както у дома, така и в градината. Рядко, но се случва групата да е смесена, и доколкото знам по-големите деца си играят с него, тогава и той е най-щастлив.
Напоследък е свит, защото връстниците му говорят адекватно за възрастта, някои от момчетата са по-буйни и изяжда по някой друг шамар.
Ето, тук много се обвинявам, защото аз не му давам да гледа детски, нулево екранно време , в редки случаи Пепа Пиг или Блуи.

Логопедът от градината казва, че детето напредва и да продължаваме в съшият дух.

Логопедът, който посещаваме засега не ни дава “домашни”, а насоки да чета повече, да рисуваме. Работим над това да изговаря думите на срички. Един простоват пример, преди произнасяше “маминка” ясно, а сега се чува “маиинка” из бързината. Много обича да съкращава думи. Въпросът “какво е това?” се преобразува в “кой е той?”. Нарочно ли го прави, регресия ли е, реакция ли търси, какво де случва?! Само ако знаех отговорът на този въпрос. Извинявам се, че разводнявам темата със собствените си проблеми.

Искам да сменя подхода, но не ми стиска все още на този етап. Чудя се дали да го заведа при друг говорен специалист.

От София ли си? Бих ти препоръчала Нина Йорданова от Пумпелина! Аз съм доволна от нея! Ей тук може да и видиш биографията.
https://ecatalog.nbu.bg/default.asp?V_Year=2021&PageShow=teacher … 336&T_ID=7004&l=0

Попринцип дава и онлайн консултации , но с родителите само, свързани с развитието , дава напътствия. Понеже не сме от София и когато имаме път към София , аз си минавам при нея за проверка , тя после напътства логопедката в нашия град , на какво да наблегне , какви игри да прави. Много ни помага.

https://youtube.com/playlist?list=PLlchkWXvRmxTl4truLrWCW3RUAJAT … =H51r5Djz5E_KXLsT
Ето и лекциите и , в ютуб може нещо да ви е полезно!

ЯМР и КАТ показват структура. При вас е нарушена функцията. Тези изследвания едва ли ще покажат нещо. Евентуално ЕЕГ може да се направи за функцията. И как така логопедът не дава за вкъщи?! Поне артикулационна гимнастика не ви ли е дал да правите всеки ден?!?...

Благодаря за насочващият отговор. Какво са стъпките за възстановяване при нарушена функция, какво води до това състояние? Има ли шанс за детето да живее и развива нормално? Излиза ли се от това състояние въобще?

Това не е цепнатина, след пояснението разбирам, че е пукнатина на самия зъб. Цепнатина е нещо друго, тя се прилага в корелация с устни небце. Зъбчето е било пукнато. Затова не съм разбрала какво точно имате предвид. Имали сте чисто ортодонтски проблем

Не е възможно на година и 5 месеца детето на "пее фразеологично", то имитира звуци, може казва отделни думи. Може да свързва изречение от две думи, но дори невротипично дете на година и половина не говори граматически правилно , да не броим артикулационните особености по принцип на детското развитие, затова има ранни звукове и късни звукове.  А разни спрягани от родителите за думи като "баба", "дада"  и защо първо "баба" пък после "мама", това си има обосновано обяснение, свързано е с развитието на артикулационния апарат, а не че детето обича баба повече от мама. Пък и самото повторение , имитация на нещо казано от друг - това не е проговаряне,  езика има смисъл, детето не е касетофон, и ако повтаря не значи че разбира какво повтаря, добрата артикулация не е достатъчна за смислен говор. А изречения от 2-3 думи има някъде малко преди втората година на година и 9-10 месеца при невротипичните , но те пак са аграмитични, обикновено в трето лице.

Вие използвате думата регрес, но като повечето родители не осъзнавате какво всъщност е регрес. Регрес е когато имаме едно твърдо усвоено умение, демонстрирано  при взаимодействие с различни хора (родител учител роднина ) в различни ситуации. Това че днес то е демонстрирало нещо а утре вече не го прави  - това НЕ Е регрес. Това не означава че умението не е усвоено. Но този аспект е много труден за осъзнаване от родители. Затова и вие го трактувате като регрес, а не като неусвоено умение.

Това го казвам като общо послание. Да остави "диря" тук и занапред. Защото много често чувам регрес от родители.


Това беше следващото което щях да засегна. Вероятно е добре да се  дефинира има ли структурни отклонения, един път и завинаги, щом все пак има нещо като проблем/дефицит. Но ако говорим за нарушения в речта то тогава имаме проблеми в работата а не в структурата. За да говорим за чисти нарушения в речта, трябва да стане ясно че детето има запазен интелект и демонстрира само езиково-говорни затруднения. А това тук в групата е тема  табу, имам предвид меренето на интелект се смята за порочна практика и всеки казва- ама то само езиково-говорно изостава. Често не е само това, звучи неприятно но факт. Освен речта трябва да обърнем внимание и на поведенческия аспект и на социалните взаимодействия и на адекватността на реакции в детския колектив. Не казвам че детето е лошо а че може да  е различно. Ако това "куца" детето наистина бива избутвано, изолирано, избягвано. Отново неприятно но е факт. Интеграция може да се случи в ясла или детска градина , но с учителска подкрепа, каквото обаче рядко има. Подкрепата се практикува, като на децата да внушава че детето е различно и те трябва да подкрепят да му помагат да преодолее проблемите си. На детска площадка всичко това прави родителя, не стои в "поза" острани.

Родителя няма капацитет да определи дали детето има САМО езиково -говорен проблем.  Често така само му изглежда. Понякога той се вкопчва в това че детето сортира, разделя, прави пъзели, но аз лично съм свидетел на това не е достатъчно и не е показател за нищо. Казвам го като майка на дете с чисто общо нарушение в речта, пък и човек комуникиращ с наистина голямо число родители и виждал деца и деца. Родителят много рядко е обективен.  Езиково-говорно нарушение само и чисто може да има, но то трябва да се докаже. А дори и така, има много работа, защото говорът езикът не може да се извади от контекста на общото развитие. Когато тойс трада , страдат и други неща. Т.е. не можем да имаме само едно неговорещо дете и всичко да си му върви както трябва. Каквото куца- а то не са малко неща, трябва да се наваксват.

Не мога да знам, без да съм виждала детето. Родителите почти винаги не дават обективна оценка за жалост. Регрес, ако изобщо има такъв, обикновено се наблюдава при интелектуален дефицит или в по-тежките случаи, при някакви дегенеративни заболявания (едва ли става въпрос за такова при Вашето дете).

След като навърши две годишна възраст, поради обстоятелствата, които описах назад в коментарите, започнах да търся и помощ. Не само говорното недоразвитие, но и чисто поведенчески, започнах да мисля за интелектуална недостатъчност. Той често се натъжава, дори към днешна дата, когато гостите ни си тръгват, за приятелите си когато се разделят. И към днешна дата задава едни и същи въпроси, нищо че съм му отговорила за стотен път, например, “баба и дядо спинкат ли?”. Новото двайсет е, че ме пита постоянно “кой ден сме днес?”, отговарям и след малко пак ми се задава същият въпрос. Той си знае неговото. Честно казано на 2 годишна възраст въобще нямаше желание да реди пъзели, не съм го и карала да го прави на всяка цена. Първоначално се обърнах към специалист по ранно детско развитие и към днешна дата сме се ограничили с психолог, ерготерапевт и логопед, но всички те отричат детето да не се развива в норма, освен в експресивната реч. Според тях има и добро разбиране, аз доскоро не мислех така, но осъзнах че говоря прекалено сложно. Един от проблемите е, че детето е свикнало от трудното към по-лесното. Много изследва кое как и по какъв начин се случва. Сякаш се вкопчва и докато не стигне до край в собствените си представи  . Питам го как се казва и напоследък се представя като Пепа на 2 години.

Надявам се след навършване на прословутата 4 годишна възраст, най-накрая да му бъде обърнато внимание и да бъде обследван отново. Това за мен не е само някакъв сензорен дефицит и изоставане в експресивната реч (диагнозата бе поставена от невролог през лятото, оттогава претърпява коренна промяна, както и чисто поведенчески в положителна насока).

Не знам защо имам усещането, че някак преувеличавате състоянието и имате някаква фиксация. Вие пак работете, всяка работа не е излишна, но се успокойте чисто душевно. 🌹

И на мен ми е интересно как така, логопедът не дава домашни? И държавният логопед в детската градина даваше домашни, за частните пък съвсем. На неясния говор му трябват много повторения на звуци, думи.

От последното написани от Вас си мисля, че е добре да направите консултация и с детски психиатър.

Ей така. Нямам кой знае какъв опит с различни логопеди, но няма зададени домашни. Опитваме се да сричкуваме думите вкъщи, правим съвместно артикулационна гимнастика, взаимствани от видеа в нета, от съветите тук.

Обиколихме всички всевъзможни психиатри във Варна, нищо ново под слънцето като информация. След като навърши 4г.в. ще го заведа на обследване в Св. Марина по препоръка на съфорумка.
Мисля да посетя остеопат и хомеопат.
От друга страна започнах да си мисля, че прекалено многото “работа” и обикаляне по кабинети, напряга положението допълнително. В главата ми е каша, а много искам да му помогна, защото заслужава да се чувства разбран, защото търси комуникация, виждам че и той се старае и не се отказва, но онези ситуации го сломяват. Достатъчно голям е вече и разбира, оттегля се.

Това е само мое мнение, но...
Детето има някакво изоставане, но въпреки това напредва с добри темпове. При това положение е трудно да се постави диагноза и то подходяща. Вероятно някъде между 1 и 2 години се е получило това изоставане спрямо връсниците и вероятно е специфика на мозъка, а не някаква травма. Според написаното детето е контактно, следва инструкции, комуникира, задава въпроси и т.н. Мисля, че още малко му трябва. ДеаИванова все пак работи със специалисти и вероятно някъде в училищна възраст нещата ще се изравнят с другите деца и няма да се вижда разлика. Възможно е и преди това.
Една консултация с добър логопед от време на време за да зае какво да изисква от настоящия.
Моя съвет е да работите с детето, да изисквате от тези които работят се него и да не се залисвате да ровите в миналото.

Само недоумявам как така други по буйни деца ще му плясват шамар. Или е абсолютно неглижиране от учителките в ДГ или детето на Деа ги е провокирало, което трябва да се разбере и да се работи да се отстрани.