Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Ей, спомени🙂. И аз съм живяла 1999-2000 в Лондон. Пристигнах за пръв път 1998 и ни оставиха в някакви покрайнини (бях на студ обмен). Викам си, то това Лондон, нищо интересно 🤨. Първият ми същински спомен е от Трафалгар - очадърена в юнския дъжд, направо ми се жигоса в съзнанието. И досега ходя 4-5 пъти годишно и обикалям едни и същи места. Обожавам им парковете и пазарите. Никой от хората, с които се запознах тогава (десетки и откъде ли не), не са там вече. За мен Лондон е транзитивен град. Град на млади и необвързани хора, пълни с енергия да опитат от всичко. И туристи - хиляди от тях.

Кафе култура по студентските ми години нямах. Нито оценявах домашната храна и доброто вино, докато не ме запали гадже италианец, когото срещнах първата седмица при второто ми посещение в Лондон.

Изи кафенетата добре си спомням! Откраднаха ми чантата в едно от тях с първия ми мобилен телефон. После някой намерил чантата и звъннал в агенцията, в която работех да си я прибера. Естествено, минус мобила и кеша.

Лондон ми е най-любимият град на света, но там не бих живяла, ако съм семейна. Има десетки, по-интимни градове в Европа, в които има космополитност и мулти-култи среда (аз харесвам и с местни да общувам, а в Лондон, както си писала, живеят основно навейки от къде ли не). Но от 2010 е много по-различно. Мисля, че 2004-2010 беше периодът на европейците - Европата, която съществуваше в съзнанието на поколението на падналата берлинска стена и песента “вятъра на промяната”. Тази идея, според мен, в цялостната си реализация, живя много малко - от 2004 до кризата. Сега е друго.

Около 2010 общувах само с европейци, основно от западна и южна Европа. Сега индийците са навсякъде. Не че ми пречат, но те си стоят в ядра от себеподобни, и не се мешат много много. Забрадените жени и стопаните на душите им също ме притесняват.

Valerie, в Трявна в центъра правеха такова кафе, не знам има ли го още заведението.

Има го.
Във Велико Търново и Жеравна също има такова кафе.

Мисля че авторът избяга. Незнайно къде.

Мерси Jokerr, мерси Фрау К. 🤗
Живот и здраве, като пътувам натам, ще го опитам! Бих го съчетала с едно ашуре със сладолед преди това.

Ама дотогава.. дали не мога да си го приготвя в къщи? И как?
Морето ми е наблизо, пясък не липсва.

ПС. Авторът не пише, но вероятно чете.

Отвори друга тема, ще учи за ИТ, ама като гледам как не го свърта може вече да е и другаде.

Пила съм, разбира се. Това кафе беше най-популярното в българските провинциални градове и села, но и по цялото Черноморие, включая Украйна, Грузия, освен Турция. Малко хора пиеха еспресо и основно от кубинска кафеварка. През 70те и 80те не съм виждала домашна машина за кафе в България, нито другаде. На мене ми е много вкусно, по-вкусно от еспресо, което също много обичам, но с повечко горчива Робуста (20-30%), на 15 бара, не повече и в гореща чаша, като италианците.

Единият ми дядо беше голям майстор на това кафе, а баба ми гледаше на кафе любителски, та някои дни се изпиваха по 20 до 40 кафета в къщи, с по 2 ибрика на пясъка наведнъж.

Не е трудно да се приготви и съм постигала вкуса и на средно слаб, газов котлон. Трябва да потърся едно видео на руски да видиш как става. Трябва ти хубаво джезве и ръчна мелница за турско кафе. И така:

Джезве (ибрик) - всякакви има. Те имат широко дъно за да се загряват бързо, тясно гърло, чучур за наливане отгоре и дълга дръжка. Дядо ми се кълнеше, че кафето става хубаво само в медено, калайдисано джезве с много широко дъно и много тясно гърло. На няколко години се калайдисва, което в Сливен и Стара Загора вършеха калдараши (калайджии), които идваха с катуна в някой заден двор и калайдисваха съдовете на целия квартал. Има и от инокс, които могат да се мият в миялна. Дръжката е обикновено покрита с дърво за да не пари или бакелит. Дядовите бяха с метална, която хващаше с парцал понякога, но основно с голи ръце. Слага се така, че дръжката да гледа навън и да не се нагрява от качващия се, горещ въздух. Има и бронзови. Добре е да е за над 2 чаши. От дядо знам, че никога не се прави по-малко кафе в голямо джезве, нито повече. Ако джезвето е за 3 чаши, правиш 2 или 3, никога 1 или 4. Турското кафе е малко, нещо като 75-100мл, поднесено в малки чашки с подобен обем. Чашките се слагат близо до огъня за да не са студени и кафето да не настине, както казваше дядо ми. Не се сгорещяват.

Има и златни и сребърни джезвета, но сребърните се поддържат трудно и могат да посинят кожата. Сребърните се чистят със сода. Златните се чистят при златар или с ултразвук, може с амоняк. 

Кафе - Арабика и никакво друго. Може да се добави робуста, защото се слага захар за да се постигне пяна и за някои хора може да е сладко. Робуста до 10%, не повече, защото вгорчава повече това кафе, отколкото еспресо. Кафето трябва да е супер фино смляно и прясно смляно. Супер фино. То се излива в чашата и не трябва да се усеща никак. Трябва да е като брашното в бозата. Има електрически мелници, но почват от 250€. Има ръчни, които ние ползвахме. Затваря се на максимално и така се мели. Малко повече време отнема. Може да се счука в хаван. Етиопското и суданскотоса счукани в хаван, но по-едро. Само дето не го пресяваме, дето викаше баба. Моята работа като дете беше да меля кафето. Слага се по чаена лъжичка с връх за 1 чаша от 100мл или много малко повече.

Захар - задължителна в някакво количество и задължително се слага в джезвето за добра пяна, а не после. Имаше tatlı (татлъ) кафе - сладко кафе и çok tatlı (чок татлъ) много сладко кафе. По чаена лъжичка задължително за пяна, 2 за сладко и 3 за много сладко. Захарта е бяла, на кристали и никаква друга.

Подправки - приемлив е кардамон, зелен, смелен на ситен прах заедно с обвивката. В къщи не слагахме или рядко. Според мене задушава мириса на кафето. На върха на лъжицата или нож. Нещо като половин чаена лъжичка за 4 чаши кафе. Може да се смели и в обикновена електрическа кафемелачка и става ситен. Купува се и на прах.

Вода - студена, даже ледена и не варовита. Тази от чешмата променя вкуса. Отмерва се с чашата, в която ще се сипва и не повече. По чаша за чаша.

Пясък - нашият беше от плажа на Слънчев Бряг - ситен, пресят в детско сито, без примеси.

Тава за пясъка - дълбока, с обло дъно идеално и да е според големината на газовия котлон. Ако печката е на дърва или въглища, може и по-голяма тава. Някоя стара и изкорубена е идеална. Поне 7см пясък. Загрява се един час на среден огън. Джезвето трябва да е заровено поне 1/3 в пясъка.

Сипва се водата, захарта, кафето, кардамон и се разбърква. Заравя се в пясъка до половината или 1/3, като дръжката е добре да остава извън тавата за да не се сгорещи и като се надигне до горе се сваля. Изчаква се 20-30 секунди и се слага пак и така общо 3-4 пъти. Как се налива -  трябва да се види в YouTube. Мога да обясня. Дори и да трябва кафе ако ще се гадае по чашата, пак не се сипва утайката, само течност. Отива и малко прах в чашата.

Турското, гръцкото, арменското кафе са едно и също, долу горе. Гръцкото се сипва с пяната, а турското май без. До нас имаше един арменски клуб. По същия начин го правеха. Дядо ми беше доброволен кафеджия там, освен табладжия.

Важно е да се загрява и кипва бааааавничко. Първо за да се оводни кафето и да остане по дъното и второ - за да има време да влезе ароматът във водата.

Сервира се с нещо сладко - халва, локум, сладко от вишни в Сливен, баклава. В къщи с грис халва или казан деби, че лесно се правят и няма нужда от фурна.

В турските магазини има всякакви джезвета. Все някое ще ви пасне. Ако не искате допълнителна мелница, то хаван ще свърши работа за проба, но после е добре да се пресее. По-бавно става.

Има и рецепти с мляко и сметана. Някои хора добавят смляна печена леблебия (нахут) за по-малко кафеин. Има и някаква напитка от корени на орхидеи в Турция и Египет, но не я наричат турско кафе, макар и да е вкусна.

Успех.

Ще ида да намеря точна рецепта и как се налива.

Чудя се на автора как така не си е завъртял приятелски кръг за 10 г. в   Шотландия. Звучи като човек, който след работа е на компютъра да си говори със съучениците от квартала в България, дето го викали да се прибира. За сърдечни връзки хич не споменава, сам ли е бил 10 години? Самотен там, самотен тук, ами не са държавите виновни.
Скоро бях на голямо парти в разнородна и международна компания, в Лондон, ами англичаните бяха най-комуникативни и весели, мъжете с жени от португалия, бразилия, турция, българия, имаше китайка и красавица от Зимбабве, англичанки с испанци и италианци, усмихнати и дружелюбни,шарен свят . Единствените 6-7 човека българи стояха скупчени в един ъгъл като в необрано лозе, дето се вика. Събраха две маси и насядаха да гледат и обсъждат, кой колко пил, пък уж говорят английски,  голямо забавление му дръпнаха.
В ОК в големите градове е такова невероятно съчетаване на хора от всякакви раси и цветове, красиви, грозни, всякакви и деца са си завъдили. Недоумявам как малди хора остават самотни.

Nevena,
Много много ти благодаря за насоките и отделеното време!! Нямам думи..
Дядо ти е бил истински човек, майстор с душа, както се казва. А ти си научила толкова много! Можеш да отвориш верига от такива кафенета - SLOW CAFÉ 😁


Само не разбрах защо пясъка 1 час се загрява на среден огън. Аз мислех да го загрея във фурната в една тава, после да извадя тавата с пясъка и да врътна кафетата бавно бавно, по табиет. Вече гледах 2-3 видео. Забелязах, че въртят джезвето в кръг по посока, обратна на часовниковата стрелка - може би е случайно и няма значение, но да кажем кафето е да спреш малко ритъма, ретроспекция на времето, почивка.
Утре сутринта ще взема пясък, с джезвето ще е малко по-сложно. Точно медно беше това, което видях в детството си.

Интересна тема. Аз съм от тия, на които не им липсва България, нито прословутия социален живот там. Едвам изтърпявам три седмици през август. Свикнала съм да ми е спокойно, далеч от клюки, интриги и всяка вечер кючеци от близката кръчма до нас.
Имам доста познати българки тук в Германия, които обаче са решили да се връщат и да стават учителки "у София". Давали много пари, пък работата не била кой знае колко трудна.
След  години живот и здраве можем да си вземем  някоя къщичка в морски град в България и да си изживеем старините там. Дотогава не смятаме да се връщаме, а и децата са твърдо против.

Може и да са се стресирали от толкова мулти-култи. Не би ме учудило предвид коментарите, които съм чела в този форум.

Невъзможно е да живеете и работите в чужбина и да се отделите от другите! Как ще стане? Един хляб да си купите от близката хлебарница ще трябва да общувате с местните...

Права си. Уж от голям български град бяха, ама така са зациклили в своя си “бъбъл”😆 и никакъв интерес към нещо ново и различно.

Хахаха. Хиля се с глас. Хляб се купува от супермаркета, в който рядко има англичани в централен Лондон. Взимаш си хляба, отиваш в днешно време на каса на самообслужване и плащаш. Хлебарниците са рядкост и често ги държат пакистанци. На най-добрата ми приятелка гаджето имаше 2 хлебарници. Същото с месарници. Наан, плосък хляб купувах от един индийски амгазин или от арабския. Bayswater е кварталът, до Падингтън. На Old street, до Bank хляб купувахме от семейство кюрди или пакистански семеен магазин. Веднъж седмично ходехме до френска хлебарница в South Kensington. Имаше една на пазара Portobello, която я държаха испанец и португалка. Вече я няма. Продаваха страхотен кристален хляб (Pan de cristal) и сандвичи с него. Предлагаха brunch.

Повечето хора в Лондон пазаруват от хипермаркети и супермаркети на самообслужване. Пълнят количките, нареждат на конвейера до касата, плащат, обратно в количката и към колата. На пазара си слагаш сам това, което искаш, даже на щандовете за месо и ти казват колко да платиш и това е. Опакованото е претеглено и има цена. Само за риба казваш да я кормят ли, да чистят ли люспите, да я режат ли на парчета или филе или да не я пипат.

За да общуваш с местни, трябва първо да ги има. В Лондон има повече родени в чужбина, отколкото местни хора. Местните работят по офиси и рядко работят в търговия и обслужване като директно контактуващи с клиенти. Аз на рецепция на голям хотел в Лондон съм засякла точно двама англичани. Там искат чужд език, а тези, дето знаят езици не щат да работят в хотел с клиенти и на смени.

Личи си кой е живял там и кой разсъждава по принцип.

Valerie, няма да стане само със загряване. Трябва си постоянен огън отдолу. Пробвай и сподели. Да, върти се джезвето, но не непрекъснато. Не помня посока, честно казано. То и на котлон става, но трябва среден огън. Нацелиш ли температурата, и на чугунен котлон става. Правили сме на балкона лятото, на единичен чугунен тиган и даже на сач.

Я направо запалете огън на плажа!

Такова кафе тук не се търси. Има турски кафенета, ама са само мъже вътре.

Nevena,имах предвид,че за да ви приемат в доброто общество и да се издигнете,трябва да се впишете в него. Не може да стане дистанционно от етническото гето...

Може и още как. Там се издигаш като сменяш непрекъснато работа или работиш здраво там, където ти е добре. Става си съвсем добре и от гетото. Ако работиш за себе си - от агенция ти дават списъка с адреси, къде да идеш, какво да направиш/изчистиш/поправиш И това е.

Няма добро общество. Аристократите си имат техен си живот с други правила. При останалите е business first, work and play и никой копче не казва. Ако си свършиш работата, никой се не интересува къде и как живееш, с кого, къде ходиш, спиш ли и колко.

Във Франция има съседски, квартален, обществен живот за всички. Имаме ден на съседите и се събираме заедно. Има празник на квартала, музикална нощ през юни, бал на пожарникарите на площада преди 14 юли. Там в дългите почивни дни всеки или си отива при родителите, или на запой по Испания, Чехия, Белгия и околностите, или си седи в къщи.

Както писах, трябва да го изживееш за да го разбереш и ше се влюбиш в живота там.

Като ierldan не бих живяла там с деца. Супер скъпи ясли и градини, никакви детски театри, детски кухни, забавачки. За млад бекяр е върха на сладоледа.