Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
Благодаря Ви за споделеното. Разбирам, че не Ви е било лесно  да го направите и това е смела стъпка!
При Вас виждам, на първо място, проблем със самооценката, формиран в най-ранна детска възраст и емоционално лишение - изискваща, критична, сравняваща майка. Отсъстващ баща - който би следвало да научи на граници, увереност и стабилност. Първият човек, с който създаваме връзка, е майката и по този модел създаваме всички останали връзки - при Вас ясно личи - изисквания и нереалистични очаквания. На 20 г., вместо да станете автономна, търсите упование в религията - критичната майка е заменена с каноните. Намирам разбирането Ви за религията доста ограничаващо, а връзката с духа, с Бог не може да е такава. От всичко дотук - силни вътрешни бариери и вярвания, които не са формирани житейски, имам предвид липсва опит, а той помага за формиране на по-адаптивен житейски модел. Оттам неувереност, безпомощност, загуба на перспектива и формиране на фиксация за намиране на "единствения", "за да не си губите времето". Вече сте на 32 г., ако продължите да вървите по този път, ще очаквате ли различен резултат?
Въпросът ми е защо сте спряла терапията?
Ще бъда откровена с Вас - на Ваше място не бих губила и ден и бих започнала терапия. Трябва да сте наясно, че тя няма да е краткосрочна... Тук трябва да се работят когнитивните/мисловни изкривявания, разбиране на Вашите нужди, формиране на реалистичен Аз образ и реалистични очаквания, отработване на отношенията с родителите и вътрешното дете. Всичко това е възможно, но изисква желание, мотивация и решимост за промяна.
Има начин! Всичко е във Ваши ръце!
В случай че решите и желаете, съм на Ваше разположение!

Здравейте! Ще разясня още малко. Много, много се притеснявам да не би терапевтът да се опитва да промени моите религиозни възгледи. Аз съм православна християнка, а християнството има определени догми и ако искам да съм наистина християнка, не мога да ги променям. Например, не мога да вярвам в прераждане, карма. За християнина личността на Христос е най-важната. Не мога да изповядвам, че има и други богове и че всички религии са равнозначни. Казвам това, не защото отричам правото на друг човек да вярва, в каквото реши, а защото, ако терапевтът си помисли, че така ще ми помогне да се освободя от религиозния страх, няма да се получи. Защото за мен Христос е много важен. Та това много ме притеснява. Аз съм длъжна да постя, да посещавам църквата редовно, и не съм готова да се откажа от това. И затова се страхувам да се доверя на терапевт, който може да се опитва да ме тласне в друга посока. Не казвам, че имам против хората с различни възгледи, а че просто ще се затворя още повече навътре в себе си, ако той проповядва друго. Случвало ми се е, напр. казвали са ми, "религиите сами сме ги измислили", "постенето е остаряла практика", "помни, че църквата е власт и и свещеникът се опитва да те приласкае" (не казвам, че няма и лоши ситуации в църквите, създадени от злонамерени хора, но не искам да слагам всички свещеници под общ знаменател, да се откажа да ходя всяка неделя в храма или да се откажа да постя).

Терапията не прави това, тя няма да Ви каже в какво да вярвате и в какво – не. Терапията ще Ви помогне да разширите и обогатите собствените си вярвания, възгледи и нагласи - т.е. ще Ви помогне да достигнете потенциала си, който ще Ви помогне да се разгърнете и намерите решения на затрудненията си. Пак казвам, Вие решавате!

Здравейте, моля за съвет! В партньорски отношения съм и имаме малко бебе, на което предстои да бъде издаден акт за раждане! Тъй като не се разбираме искам да се разделим и съм решила да потърся подкрепата на адвокат, тъй като се опасявам, че няма да се разберем по мирен начин за подялба на правата. Бащата заплашва родителите ми, обвинява мен че го шантажирам, защото не искам да живея с неговите. Съгласил се да се преместим на квартира само заради мен а аз продължавам да изисквам от него да прави компромиси. Само при нейното споменаване и изпада в истерия...
Двете семейства са в открита вражда, също се обиждаха и нападаха...
Това ме провокира да се върна отново към пушенето а то е вредно за бебето и за това, ако може да ми дадете някакви насоки

Здравейте,
Токсичната среда, която описвате е вредна за всеки един от вас. Тъй като детето в момента е приоритет, това означава че Вие сте приоритет! Тревожен родител отглежда тревожно дете. Разбирам, че семействата ви само влошават ситуацията. След като бащата припознае детето той има родителски права. Подялбата на тези права, в случай че не може вие двамата да се разберете по между си ще бъдат установени по съдебн път. Можете безплатно да се консултирате чрез Национално бюро за правна помощ.
Каквото и да ви посъветват адвокатите най-добре би било да намерите разбирателство с партньора си. Проблемите между партньорите са част от партньорството и са неизбежни. Връзката е нещо, което се гради. Опитайте се да намерите общ език, тук може да ползвате услугата на фамилен терапевт или медиатор. Колкото по-малко вмешателство има от вън /враждуващи фамилии/ толкова по-лесно ще бъде да постигнете взаимен компромис с партньора. В случай, че смятате това за невъзможно следва да осигурите за себе си и детето спокойна среда.
По отношение на цигарите - вместо да се вините опитайте да  отложите импулса във времето, тогава той отслабва и е по-лесно да го игнорирайте. Заместете го с разходка навън, чаша топло мляко, чай от мащерка или медитация и или дихателна практика - бавно и дълбоко дишане с фокус само и единствено върху ритъма на дишане. Ако нещата се задълбочат се обърнете към семейния ви лекар и или психолог. Има решение, за да намерите най-доброто в случай първо трябва да свалите нивото на тревожността. Поздрави!

Партньорът ми ми поставя ултиматуми, търся начин по който искам да му кажа, че трябва да се разделим, но той веднага ще намеси родителите си...не желае да вижда моите, но изисква от мен да се виждам с неговите, моите от друга страна предпочитат да не виждат детето, но не искат да имат нищо общо и с тях... следващата седмица ще идват на гости и ми се иска да им кажа някои неща в очите. Искам и моите родители да проявят разбиране и да ме подкрепят! От една страна ми казват че са до мен, от друга ми казват да не избързвам с решението за раздяла, защото имахме много такива епизоди на тръгване и връщане обратно, в което бяха намесени и те
Моля за съвет как да постъпя така че да бъде максимално безболезнено за всички

Проблемите в двойката се решават чрез комуникация - разговор, обсъждане и намиране на общо решение. Външната намеса разрушава връзката, ултиматумите – още повече. Ако нещо е неприятно за Вас, няма как да Ви бъде налагано. Тук липсват граници. Начинът е Вие двамата да говорите, ДВАМАТА, и разговорът трябва да е конструктивен - да има решение. Щом искате родителите да Ви подкрепят, поискайте тяхната подкрепа сега. Първо решете за себе си какво искате, след това го обсъдете с партньора. Останалото казах в предишния коментар. Безболезнен начин за всички не мисля, че има. Има реалистичен, точно него трябва да изберете, останалото е отстояване. Ако решите да се борите за връзката - фамилен терапевт или медиатор!

Нормален диалог няма как да има...за жалост а сама се страхувам да започна този разговор

Добре е този разговор да го проведете навън, за да не ескалира напрежението. Ако той проявява насилие, тогава следва да е в присъствието на близките.

Здравейте.От известно време не се чувствам хич добре психически.На 55 год.съм и работя като управител на голям магазин.От работата ми се натрупва много напрежение  най-вече от хората с които работя защото аз съм човек стриктен и очаквам същото и от колегите си .Но уви там удрям на камък.Но не това ми е основният проблем.От 2-3 месеца майка ми която е с деменция и ауцхаймер,явно болестта и прогресира и стана нетърпима.Това са крясъци тряскане на врати изобщо пълен ужас.Аз не живея при нея,но брат ми който живее при нея каза че не може да се справя сам и поиска от мен и другата ми сестра да ходим да я гледаме по няколко часа защото той не издържа.Откакто започнах да ходя психиката ми се разби тотално.В работата не мога да се концентрирам,вечно съм тревожна и раздразнителна.От най-малкото нещо започвам да крещя.Вечер не мога да спя и вечно едни мисли са ми в главата.Пълен кошмар.Ако така продължа ще се срина психически.А имам семейство и дете което е тинейджър /много кротък за възрастта си/и нае мога да му обърна внимание защото се чувствам адски зле.Постоянно се виждам като майка си и си мисля че и аз ще стана като нея.Мога още много да пиша но ще стане прекалено дълго.Много моля посъветвайте ме какво да пия за да не психясам напълно защото натам съм тръгнала

Здравейте,
Искрено съжалявам и съчувствам за положението, в което се намирате. Стресът съпътства работата Ви, а отскоро и личния Ви живот. Със сигурност това е обсъждано в семейството Ви, все пак съм длъжна да Ви обърна внимание на няколко неща, които имат за цел да снижат общото напрежение, което е наложително. На първо място намалете малко изискванията и очакванията към колегите си. Това, че Вие сте точна и стриктна, не означава, че те са. Именно поради тази причина Вие сте управителят, а те служителите. Работата невинаги трябва да се свърши перфектно, достатъчно особено на този етап е да се свърши добре, можете да делегирате повече отговорности на персонала. Що се отнася до майка Ви. Тук нещата са прогнозируеми. Заболяванията, които тя има, са хронично-прогресиращи. Тук трябва да направите гъвкав график с брат си и сестра си за нейната грижа. Добре е да помислите /навярно сте го направили/ за подходящ хоспис с медицински грижи, от които тя все повече ще се нуждае. По отношение на сина Ви - той е тийнейджър и със сигурност не очаква да му отделяте вниманието, от което се нуждае малкото дете. Добре е да му отделяте по 15-20 минути на ден и бъдете искрена с него, той също би искал да знае как се чувствате, достатъчно е голям, в противен случай може да се почувства изолиран, а в едно семейство се случват много неща и така даваме пример, че заедно можем да се справим. И накрая, но не по важност: какво да пиете - има богат избор в дрогериите от добавки и медикаменти, които може да закупите и без рецепта като Алора, изборът е голям.
Но във Вашето състояние струва ми се удачен по-активен подход. Вие се нуждаете от бързо овладяване на тревожността, нещо което билковите суплементи и хомеопатия не могат да предоставят. Поговорете с Вашия личен лекар, за да Ви предложи подходящ медикамент, който да стабилизира настроението Ви, а по негова преценка на състоянието Ви би била удачна и консултация с психиатър. Погрижете се за себе си, наложително е. Само здрав човек може да бъде полезен на друг! Искрено Ви пожелавам успех, има начин и виждам, че го търсите!

Здравейте,
Пиша с надежда за професионално мнение, защото ситуацията при нас е доста деликатна и вече не знам как да подходя правилно.
Мъжът ми от около 20 години има силна тревожност, свързана със здравето – убеден е, че е болен, въпреки че са му правени изследвания и реално няма медицински проблем. От около 7–8 месеца приема лекарства, изписани от психиатър, и действително има подобрение в общото му състояние (по-спокоен е), но убеждението, че е болен, остава.
Основният проблем в момента е, че това пречи да направим следваща стъпка в живота си – да имаме дете. Когато стане въпрос за това, той се затваря ,не иска да обсъжда темата ,казва, че „иска“, но „не може“, защото е болен, изпитва силна вина
Не отказва директно, но и не предприема нищо, а темата остава блокирана.
Опитвала съм да говоря спокойно , да го уверявам , да предлагам прегледи/консултации , но всяко насочване към реално действие (преглед, опити за дете) среща съпротива или мълчание.
Въпросите ми са:
Как най-правилно да подхождам в такава ситуация – да настоявам ли или да отстъпя?

Това избягване свързано ли е по-скоро с тревожността/убеждението, че е болен, или може да крие по-дълбок страх (например от отговорност, провал и т.н.)?

Как мога да го подкрепя, без да засилвам състоянието му?

Възможно ли е само медикаментозното лечение да не е достатъчно и да е задължителна психотерапия?
Той ходи два пъти на психолог , но каза , че само се дават пари на вятъра и нищо не помага това , че не го разбиват . Сега му предложих да отидем на терапия за двойки и отговорът му беше : сега не искам , другата седмица ще идем ( но той често обещава и след това не изпълнява и отлага и пак и пак )

Здравейте
Благодаря Ви за споделеното. Мъжът Ви от 20 г. има здравна тревожност - това е много време, разбирам, че едва наскоро е предприел мерки да отиде на психиатър и да започне лечение. При такава давност проблемът му се е превърнал в начин на живот, към който той се е адаптирал и е формирал трайни убеждения, подкрепящи начина му на живот. Колкото и парадоксално да изглежда - да, мъчително е, но това е единственото, което той познава и в което може да функционира. Опитът за 2 посещения на психолог дори няма да коментирам. Не звучи сериозно, но това го плаши и не виждам никаква нагласа от негова страна за промяна. Твърде вероятно, както сама отбелязахте, "да крие по-дълбок страх (например от отговорност, провал и т.н.)". Тук подходът следва да е комплексен - медикаментозно лечение и психотерапия дългосрочно! Но следва да имате предвид, че отговорността за живота и здравето е лична. Той трябва да го иска и да положи сериозни дългосрочни усилия, за да промени нагласи, вярвания и да се научи да контролира състоянието си. Подкрепете го за усилията да започне медикаментозно лечение и разберете на какви последващи стъпки е склонен в тази насока. Можете само да бъдете негова опора в собствените му усилия да се справи. Ако такива липсват, тогава ще се наложи да вземете решение за себе си.

Наскоро се разбра за крайно унизителни действия на мои роднини,като с тези роднини ние отдавна не сме толкова близки ами те живеят до нас и делим ограда.През годините е имало индикации, че те имат нужда от терапия,но едва след безпочвени обиди, нападки и действия от тяхна страна в мен се събра ужасно много гняв към тях и ситуацията, която те създадоха.Страхувам се,че наистина са толкова нелогични и неконтролируеми ,колкото изглежда. Сега те избягват общуване, освен тропане грубо по външната врата когато чуят че сме навън,тъй като вероятно ще бъдат питани от нас,както са били питани от друго семейство, към което са имали същите постъпки. Обидата е толкова голяма,че не знам как бих я отработила изобщо.Случилите се лоши последици ме докарват до ужасни мисли,много негативни.Вече разбирам поведението им години назад,излязоха много грозни тайни. Постоянно плача заради такова огромно предателство като тяхното. В момента не живея близо до предишен мой терапевт. Как да се справя с многото неща които искам да кажа на тези роднини,а те са като стени и явно си имат проблеми.Неистово искам да им обясня, че можеха да споделят някога и сега всичко щеше да е нормално между нас.

Здравейте,
Пиша със сълзи на очи и с огромна болка в сърцето.
Имам дъщеря в 9 клас, с много забележки за лоша дисциплина, отсъствия натрупани от закъснения, предупредена за преместване в друго училище. Предстои второ наказание, но не вярвам да има ефект.  Така си продължава без да си вземе поука. Ходи на консултации с училищния психолог, но без особен успех. Обявила е бойкот на учители и родители.
Особено ожесточена е към мен. Казва че ме мрази, че не иска да ме вижда. Непрекъснато повтаря да я оставим на мира, да не й натякваме за училище, защото то не я интересува.
Чувствам се в пълна безизходица.
Има респект от баща си, който също е на ръба.
Търся съвет, насока или просто споделен опит.