Хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ): Животът със заболяването в ерата на модерната медицина

  • 244
  • 4
Автор: д-р Наум Симоноски – хематолог
(Клинична хематология)



Като хематолог често виждам страха в очите на хората, когато чуят думата “левкемия“. Но Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е диагноза, която днес изглежда по съвсем различен начин в сравнение с преди 10 - 20 години. Целта на тази статия е да хвърли светлина върху пътя, по който преминаваме заедно с пациента.

Какво представлява ХЛЛ накратко?

ХЛЛ е вид заболяване на кръвта и костния мозък, което се развива бавно (индолентно). При ХЛЛ се образуват прекомерно количество „необичайни“ бели кръвни клетки (клонални лимфоцити), които не функционират правилно и постепенно потискат нормалните клетки.

Важно е да знаете: Много пациенти с ХЛЛ живеят десетилетия с добро качество на живота, а някои дори никога не се нуждаят от активно лечение.

Какво се случва с един пациент, след като е доказана диагнозата ХЛЛ:

В зависимост от кръвните показателите т.е каква е стойността на левкоцити, хемоглобин и тромбоцити, както и симптомите, които има пациентът се преминава към следните варианти:

Стратегията „Наблюдение и изчакване“ (Watch and Wait)

Това е най-трудният момент за разбиране от страна на пациента. Защо лекарят казва, че имам левкемия, а не предписва терапия веднага?

∙ Научно обосновано е: Ранното започване на химиотерапия при пациенти без симптоми не
удължава живота, но може да доведе до странични ефекти.
∙ Активно следене: Това не е „пренебрегване“, а „активно наблюдение“. Следим кръвните
показатели и физическото състояние на определени времеви интервали.

Кога започваме лечение?

Лечението се започва само при наличие на конкретни критерии, като например:
∙ Бързо нарастване на броя на лимфоцитите.
∙ Значително уголемяване на лимфните възли или слезката.
∙ Поява на симптоми като екстремна умора, нощно изпотяване или необяснима загуба на тегло.
∙ Спад в нивата на хемоглобина или тромбоцитите.

Новата ера в терапията

Добрата новина е, че се отдалечаваме от стандартната химиотерапия. Днес разполагаме с таргетна (прицелна) терапия и имунотерапия. Те атакуват специфични механизми в злокачествените клетки, като често се приемат под формата на таблетки и се понасят много по-добре от организма.

Диагнозата е индивидуална към пациента (по-известна като персонализирана или прецизна медицина-Tailoring medicine). Генетичните изследвания (като наличие на делеция 17p или мутационен статус на IGHV) ни помагат да „ушием“ лечението точно по мярка за всеки индивидуално. Според получените резултати се преценява дали това ще бъде имунотерапия с таблетки или имунотерапия в комбинация с инфузии.

След започване на лечение много голямо значение има проследяването на ефекта от проведената терапия. Това включва освен образните изследвания („Скенер“) и изследване на минимална остатъчна болест (MRD), което напоследък представлява незаменима част от проследяването на ефекта от лечението на ХЛЛ.

Как да си помогнете сами?

∙ Пазете се от инфекции: Имунната ви система е по-уязвима. Ваксинацията (след консултация с
хематолог) е ключова.
∙ Движение и хранене: Няма „магическа диета“, но здравословният начин на живот помага на
тялото да се справи с умората.
∙ Психично здраве: Споделянето в онлайн платформи като тази е безценно. Не сте сами в този
процес.

Заключение

Хроничната лимфоцитна левкемия е хронично заболяване, което изисква търпение и взаимно доверие между лекар и пациент. Съвременната медицина ни дава способите не просто да лекуваме болестта, а да ви осигурим пълноценен начин на живот.

Вижте тук историята на един пациент с ХЛЛ: https://fb.watch/EVI1XmW4gH/

Въпроси и отговори с д-р Наум Симоноски в BG-Mamma
Виж целия пост
# 1
Здравейте, доста добре съм запозната с това заболяване.
Искам да попитам при откриване на ХЛЛ, при контролните прегледи, пациентите предупреждават ли са на какви симптоми да объщат внимание, което да ги доведе до мисълта, че се влошават?
За колко време, ориентировъчно, се преминава от стадий 2 до 4? При обостряне на състоянието?
Виж целия пост
# 2
Здравейте, доста добре съм запозната с това заболяване.
Искам да попитам при откриване на ХЛЛ, при контролните прегледи, пациентите предупреждават ли са на какви симптоми да объщат внимание, което да ги доведе до мисълта, че се влошават?
За колко време, ориентировъчно, се преминава от стадий 2 до 4? При обостряне на състоянието?
Здравейте,
Предполагам Вашия проследяващ хематолог, Ви е казал на какви симптоми да обръщате внимание, визирам редукция на килограми, нощни изпотяване, новопоявили се зони на лимфни възли, лесно появяващи се синини, по лесно възникваща умора или задух
Относно стадия как се минава от 2ри в 4ти, те са 5 параметъра
Увличени лимфни възли
Увеличен далак
Увеличен черен дроб
Анемия под 110/100
Тромбоцитопения под 100
При наличие на 4 или 5 от тях е автоматично 4ти стадий

Лека вечер
Виж целия пост
# 3
Здравейте!
Наскоро след рутинна КК, майка ми (61г.) беше диагностицирана с ХЛЛ. След установени много високи нива на левкоцити и лимфоцити, последва консултация с хематолог и допълнителни кръвни изследвания, както и скенер. Заключението беше абнормна В-лимфоцитна популация (25.75 Г/л) с фенотип на ХЛЛ.
Установиха още хепатомегалия и увеличени лимфни възли.
Няма никакви оплаквания, няма умора - работи, движи се активно. Имаше обилно нощно изпотяване и чести настинки.
Допълнителните изследвания показаха мутация на IGHV. Тези за Tp53 все още не са готови.

На 03.06 (сряда) започна лечението с Обинутузумаб. Вляха първата доза – две последователни банки по 4 часа всяка, без пауза между тях. По време на втората получи обрив и ѝ поставиха Урбазон, но не спряха инфузията, а само намалиха скоростта.
На 04.06 обривът вече беше изчезнал. Последва обаче парене в очите, замаяност, силно главоболие в задната част на главата, което описва като „сякаш някой ме е хванал отзад за главата и ме дърпа“, гадене и изключително обилно потене, което продължава и до днес (останалите симптоми вече са отшумели или слабо изразени).
Лекарският екип е решил да отложи втората инфузия с една седмица – вместо на 10.06, да бъде на 17.06.
Иначе кръвната ѝ картина е с много добри показатели в сравнение с тази преди инфузията. Единствено тромбоцитите са спаднали от 190 на 90. Преди инфузията левкоцитите бяха 65, сега са 9 / лимфоцитите бяха 39, сега са 3.66.

Изчетох доста чуждестранна информация по темата, защото не намерих достатъчно тук и все пак не разбрах, реакцията към инфузията към коя група спада. Притеснява ме и вливането на втора доза, и отлагането му. Ще съм благодарна,  да чуя и Вашето мнение.
Виж целия пост
# 4
Здравейте!
Наскоро след рутинна КК, майка ми (61г.) беше диагностицирана с ХЛЛ. След установени много високи нива на левкоцити и лимфоцити, последва консултация с хематолог и допълнителни кръвни изследвания, както и скенер. Заключението беше абнормна В-лимфоцитна популация (25.75 Г/л) с фенотип на ХЛЛ.
Установиха още хепатомегалия и увеличени лимфни възли.
Няма никакви оплаквания, няма умора - работи, движи се активно. Имаше обилно нощно изпотяване и чести настинки.
Допълнителните изследвания показаха мутация на IGHV. Тези за Tp53 все още не са готови.

На 03.06 (сряда) започна лечението с Обинутузумаб. Вляха първата доза – две последователни банки по 4 часа всяка, без пауза между тях. По време на втората получи обрив и ѝ поставиха Урбазон, но не спряха инфузията, а само намалиха скоростта.
На 04.06 обривът вече беше изчезнал. Последва обаче парене в очите, замаяност, силно главоболие в задната част на главата, което описва като „сякаш някой ме е хванал отзад за главата и ме дърпа“, гадене и изключително обилно потене, което продължава и до днес (останалите симптоми вече са отшумели или слабо изразени).
Лекарският екип е решил да отложи втората инфузия с една седмица – вместо на 10.06, да бъде на 17.06.
Иначе кръвната ѝ картина е с много добри показатели в сравнение с тази преди инфузията. Единствено тромбоцитите са спаднали от 190 на 90. Преди инфузията левкоцитите бяха 65, сега са 9 / лимфоцитите бяха 39, сега са 3.66.

Изчетох доста чуждестранна информация по темата, защото не намерих достатъчно тук и все пак не разбрах, реакцията към инфузията към коя група спада. Притеснява ме и вливането на втора доза и отлагането му. Ще съм благодарна,  да чуя и Вашето мнение.

Здравейте,
Въпросите са Ви напълно основателни.
Голяма част от пациентите, преминавайки през този протокол на лечение Obinutuzumab/Venetoclax изпитват реакция, и това се случва при приложението на 1вата и/или втората доза на лекарството. Причината за тази реакция е "процеса" на унищожаване на клетките и отпускането на определени вещества в този момент.
Почти не се получава реакция при следващото приложение на инфузията. Респ.  И не е необходимо да има отмяна на датата за приложение, но щом колегите така са решили, явно имат основателна причина.

Избран е добър протокол за лечение.

Успешен ден,
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия