Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Още малко корп шит от мен, като за последно, ако си спомняте моя случай от преди две седмици.

Изглежда на годишните оценки не съм единствената порязана, а е по-скоро масово. Въпреки че квотите за топ и лоу са еднакъв процент, излиза, че 2 броя са скъсани като лоу, а 1 е топ. Ясно стана, сложили са единствено бъдещия ТЛ за топ, за да могат вече официално да му дадат титлата.
С две думи- не са ме порязали само мен, защото съм бъдеща майка или нещо такова, аз и не си го мислех, по-скоро новия мениджър втрещява с някои изказвания и решения.

Както ви казах, имахме 6 месеца от 2025 г с бившия мениджър, два месеца без мениджър и след това обявиха новия. Годишната оценка, която ние даваме на фирмата и мениджмънта се случва на есен, когато имахме едва 2-3 месеца опит с новия ни мениджър. Съответно и оценката беше малко спорна как да я дадем, като годината се дели на две и не е ясно кого оценяваме всъщност.

От самото начало мениджъра ни сякаш бягаше от нас. Ние сме малък екип, прикрепен към други два екипа в една дивизия. Съответно той от ден едно седеше с останалите мениджъри от нашата дивизия, уж да го обучават кое и как. Хубаво, ама не можехме да го хванем за едно добро утро да си кажем. Все едно бягаше от нас тоя човек. Идваше за пет минути дневно при нас и това е, иначе седеше през 10 бюра. Имахме навик да излизаме да обядваме целия екип, канили сме го десетки пъти и не е излизал с нас нито един ден. Аз лично съм го канила поне 10 пъти и сме се редували с колеги да го каним. Един път не е слязъл едно кафе с нас да пие. Наясно съм, че мениджърите не си клатят краката по цял ден и може да нямат всеки ден време за обяд. Обаче за 6-7 месеца един ден да не намери е тенденциозно. В следващия момент го виждаме да си джитка с бившите му колеги, просто с нас не. Съответно комуникацията ни яко куца, не само моята с него, а въобще в екипа.
В крайна сметка след 1:1-ите явно е получил критика, че не излиза с нас и о, чудо, прие поканата да обядваме!
Представете си как сядаме на една дълга маса (като на селски събор), аз съм в единия край, той в другия и започва да коментира бременното ми тяло и какви промени ще трябва да преживея. Сменям на бързо темата. Това се случва пред 10 човека..
След малко решава, че продължава същата тема, докато излизаме от ресторанта. Вече побеснях, защото откакто обявих бременността си ми говори, че ще раждам в 7 месец, защото жена му така родила..

В началото мислех, че се притеснява да не пусна болничен и да не се върна с месеци, а работата да остане непредадена. Направих план за хендоувър, обсъдих го с него още преди месеци. Обсъдих го с колегите, които ще взимат работата ми. Документирах всичко. Обясних, че желанието ми е да работя до последно и че здравето ми го позволява, така че правим постепенно хендоувър, обучения и тн. При което продължава да ми дрънка как ще родя в 7 месец.. и вече след случката на обяда му обясних, че нито ще раждам в 7 месец, нито ще коментирам промените в тялото си с него и колегите. Абсолютен неадекватник, който плаче за тикет! Аз не знам, чушки на пазара ли продавам, в корпорация ли работя. Не сме си близки, че да си позволява нито шеги, нито коментари. И това е мениджър…

Изключително му е трудно да общува, виждам го, явно като е получил тия критики се опитва да намери общ език с някои колеги, коли, сериали с момчетата. Обаче защо е решил, че с мен само за бременност може да говори, не знам.
На 1:1 започна да ми говори за конфликт в екипа, който съществува, но аз не съм част от него. Още една черна точка като мениджър, защо коментираш с мен тия отношения, в които аз не съм…

Явно глобалната ситуация се отразява много, не знам какъв шит спускат от високо, но явно плашат със съкращения или нещо подобно. За това и не се учудвам от негативната конотация на годишните оценки. Като цяло останах с усещането за себе си да имам една успешна 2025 г. Още в разговора ни на 1:1 така започнах, че по мое мнение годината е успешна за мен. Отговор : “да, ама за други е по-успешна…” бам! По-гадни неща явно е говорил и на колегите.
Говори се за цялостна “оптимизация” и са погнали всичко живо да документира, репортва до минута какво се прави, за да задържим бизнеса. На втори план остава ъпскилинга и реалната полза, която носим на клиента.
Честно казано си тръгвам с горчив вкус, заради простотията, която преживях в последно време, заради това, че като се върна не знам какво ще заваря.

Мисля, че трябва да се радваш, че ще излизаш по майчинство скоро.

Обожавам как в корпорациите всичко изглежда толкова красиво в PowerPoint.
Имаме mandatory trainings по „Respectful Workplace“, „Inclusive Leadership“, „Psychological Safety“. Минаваме тестчета, кликаме „I agree“, получаваме сертификат и официално ставаме етични и емпатични хора.
После в реалния живот мениджър коментира бременно тяло пред 10 човека и прогнозира в кой месец ще родиш, все едно обсъждаме срок на доставка, не човешко същество.
Но на теория сме safe space.
Същото е и с оценките. Говори се за „меритокрация“, „обективна калибрация“, „performance driven culture“. А после се оказва, че има квота за low и квота за top. Някой трябва да изгори, за да може системата да изглежда балансирана в Excel. Не защото е най-слабият. А защото така пише в таблицата.
И като ти кажат „да, ама за други годината е по-успешна“, без критерии, без метрики, без контекст — това не е фийдбек. Това е леко корпоративно газлайтване, опаковано в бизнес терминология.
Всичко е „values“, „leadership principles“, „people first“ — докато не стане време за бюджет, оптимизация или нечия титла.
Корпорациите звучат прекрасно. Реалността просто не винаги е поканена на презентацията.

Аз малко се изтощих, докато го четях, честно казано.
Той с махленски държание, но и ти обясняваш всеки детайл, кой как погледнал, как седял, колко мигал. Може и да бъркам, но ми се струва, че се опитваш да рационализираш оценката. Не го мисли, я камилата, я камиларя.

@ Pandora1 Не ми харесва че сте настоявали ТЛа да излиза с вас, и че сте го натопили, че ви отбягва. Самият начин по който разказваш е отблъскващ. Защо не приемете че е възможно някой да не харесва компанията ви. Кому е нужно още фалш и лицемерие...
Много е досадно да те принуждават да си с тийма, и като не си с тях, изразът "цепи се от колектива".  Не стига че по цял ден работя с тях, а и на вечеря или на кафе или на театър, или недайсибоже на Витоша... А, мерси. Имам си приятели, семейство, соц. живот. В офиса не сме "фемили", точка.

Ние в офиса имаме правило: “На обяд не се кани”. Който е свободен и иска - да идва. Иначе започва едно канене и молене, което е много досадно.

За оценките Миналата година в самооценката бях максимално лаконична. Тази година мисля пак да е така, без клишета и простотии, само - добре е, Ок, и така.
За прекия ми шеф много клетви и предложения и оплаквания и какво ли не имам, но какъв е смисълът и какво би се променило. Тя е изключително умна и способна, има си недостатъците, както всички ние, много ме дразни понякога. Мога да я наредя и да я изкритикувам. Нищо няма да се промени, няма да я сменят, само ще създам кофти атмосфера. Най-демонстративно ще ѝ пиша 6ци по всички показатели.
Критиката към някого те задължава все да се подобряваш, да надминаваш очакванията, не, благодаря..., да се надбягваш с другите и със себе си. Хамстерска история. Предпочитам да си кютам и да не си усложнявам живота, добре ми е така.

Не съм съгласна, че ТЛ не е задължително да е с тийма, ако не ги харесва. Това може да си го позволи обикновен служител. Ако си ТЛ, мениджър и т.н., да, трябва да се заинтересуваш от екипа си, да намериш начин да общуваш и с тези, които не харесваш и да не ти личи, да си справедлив и да, понякога да ходиш на събития, на които не ти се иска, но който в крайна сметка ви изграждат като екип. Ако не можеш, значи не си за ТЛ/мениджър.

Това по принцип, а иначе и на мен не ми беше приятен разказа на Пандора, личи си опредлено неприязън, която избива отвсякъде. Аз лично въобще не бих се трогнала кой как ме бил обсъждал бременна, вероятно не би ми станало приятно, но много мъже изобщо нямат усет и такт, то и жени има такива, но това е друга тема. Въпросният ТЛ, ако е обективно всичко описано, има нулеви комуникационни и софт умения, какво да му се връзвам и впечатлвам. За мен Пандора е все още или под 30 (към което ме насочва и мисълта, че смята, че като ескалира мениджъра, това ще подобри ситуацията или ще настъпи някаква промяна) или в момента е под влияние на хормоните в края на бременноста и е по-чувствителна, както всички сме били в последните няколко месеца преди раждането и първите след. Но така и така ако човек вече има изградено мнение и ясно нехаресване към мениджъра и колектива, е по-добре да си търси ново място след майчинството, за всички е win-win.

Не е тл, а е мениджър. Не сме го топили пред никого. На 1:1 явно сме му казали всеки от нас лично. Самият той поиска фийдбек и част от моя беше това - не общуваш с нас. Какво значи да го топим?
За мен е абсурдно да седиш през 10 бюра все едно ще те изядем. Идваш в някакъв установен екип, някак е странно да не искаш две думи да си кажеш с тия хора. Не харесвам мениджъри, които са си помислили, че са голямо добро утро и не общуват с плебса.

Това е човек, който не дойде на годишното парти. От целия екип бях само аз. Тези неща за мениджмънта са далеч от пожелателни.

Неприязън не съм имала до скоро, защото още не се познавахме. След абсурдните случки, не знам какво се очаква от мен, да се радвам, че мениджъра ми не умее да комуникира? Това, че за някой може да не е проблем да се коментира как изглежда пред целия тим, не го прави по правилата на фирмата. Абсурдно е дали мен ме трогва, или не, а просто не е правилно. И като си станал мениджър е редно да знаеш кои теми са безобидни. Дай да си говорим общи приказки, на обяд сме, няма нужда от навлизане в личното пространство.

Въобще не се притеснявам да си търся нова работа догодина. Аз самата не толерирам да седя на място, на което не се чувствам добре.

Пандора, честно казано, според мен екипа има доста сериозни проблеми, които въобще не са дошли с мениджъра, но сега той е жертвеното агне (с това не казвам, че той звучи като адекватен мениджър, просто изглежда все едно уж всичко било песен без него), а всъщност имате неформален ТЛ от много време, към който се подхожда с 'те са му дали висока оценка, за да го направят ТЛ', имате конфликти в екипа, в същото време задружно обядвате, звучи много токсична цялата ситуация. И в същото време звучи все едно бившият мениджър е бил добър, а всъщност този крах не се ли е случил под него?

Защото се опитва да обезцени образа му, за да има обяснение защо оценката е ниска.

Фри, при нас не може лаконично. Ако си лаконичен, се смята, че не се вълнуваш, нямаш мотивация (проблемът е в теб, няма как да е в това, че компанията не е пипала заплатите или не ти се дават задачи, за които да си размърдаш мозъка). И веднага се започва със смъкването. А при нас са на всеки 4 месеца... Почти настигнах Толстой за има- няма 2 години.

Иначе те разбирам. Аз също изпитвам дискомфорт да разтягам локуми за самохвалби, но това се котира за съжаление масово.

Много е наивно това да го обяснявате, едва ли не го дискредитирам, заради някаква оценка. Сама по себе си оценката не е дори толкова лоша. Въпросът не е в това, очевидно щом излизам по майчинство на дали съм хванала да се боря за увеличение, нова позиция или друго. В моя случай дори е малко все тая. Оценките ще се гледат, за който иска да смени позиция, увеличения и т.н
Намирам за неприемливо отношението като цяло.

Сави, чак толкова токсичен екип не е. Имаме някои колеги, които правят конфликти (пасивно-агресивно, с някаква неприязън, примерно не говорят с мен без да сме имали отявлен конфликт). Повечето даже са малко незаинтересовани, искат да правят едно и също, да не взимат нова работа, но това не е нещо драматично.
За ТЛ - то е ясно, че от неформален ще стане някога формален. Трудно е с него, защото дори не сме в една държава.

Вероятно вие много сте свикнали на тази динамика и приемате, че не е чак толкова лоша поради навика, но от външна гледна точка всичко разказано дотук си е доста токсично. Сави е хванала също много точно някои неща като страничен наблюдател.

Здравейте, за увеличение на заплатата задължително ли се подписва Анекс към трудовия договор? Какъв е срока, в който работодателя е длъжен да регистрира новата заплата в НОИ?

Ами...Пандора, ти може да си заслужила по-висока оценка, но аз не виждам как останалите надхвърлят каквито и да е очаквания, че да получат повече и да имат претенции. Ясно е, че се оценява и това как общуваш с останалите - това изключва пасивно-агресивните, тези които просто вършат работа и са пасивни - те също не са брилянтните и мечтани служители, които си заслужават излишни разходи.