Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Аз не разбирам защо се говори за сближаване. Да отидеш на парти, организирано от фирмата, на кафе или обяд с екипа ти, не те прави ничий приятел. Като се засечем в кухнята и си говорим 2 минути не ни прави близки. Има неписани правила за комуникация, а ако си на ръководна позиция си е направо задължително да си наясно с тях. А не да бягаш от екипа си като дявол от тамян.

Дори не става въпрос за лицемерие. Винаги има някакво корпоративно такова, защото не всички са ни приятни. Тоест идваш в екипа, половината не те кефят. Ок, нормално. Ама не им го казваш и показваш. Излизаш с всички и се държиш възпитано. Това е. Въобще не говоря за сближаване.

Да, и аз не говоря за сближаване, а за нормална комуникация. Въпросът е, че за повечето интровертни хора тази концепция е трудна. Ако си говорите и споделяте някакви неща, значи задължително трябва да сте близки. И ако не сте, значи е лицемерие или пък няма смисъл да си говорите, защото не сте близки и какво да си говорите на повърхността. По-екстровертните пък ще се опитат да заговорят някой, който като отговаря едносрично няколко пъти или си личи, че не иска да разговаря, накрая ще спрат да го заговарят и ще го отметнат като темерут. Просто е трудно за противоположните темпераменти да намерят общ език, но затова пък цял живот работим и имаме достатъчно време да се упражняваме.

Тази си е типична интригантка. Аз говоря за съвсем друго - ти отговаряш за Х хора. Колкото и да има тийм лидери, няма как да не познаваш екипа си. Екипът ти не е просто списък в ексел, а хора със собствени нужди, проблеми и характери. Е, ако страниш от тях, как ще провериш тийм лидера? Ами ако той/тя се влияе от подмазване и мазнене, а не от реални и измерими KPI за представяне? Аз лично не се предоверявам, искам да видя хората, особено тези, дефинирани с потенциал. И да, блокирала съм такива "с потенциал", защото не съм видяла потенциала, а нещо съвсем друго. Знам, че е гадно, но така е честно, защото заради един, който е приятел с тийм лидера, не мога да демотивирам много. Аз съм сложена да имам обективна преценка и когато се избират хора за позиции, те трябва да покриват KPI-те и наистина да водят екип, а не са си правим дружинка тийм лидери, дето са си дружки от университета и много се харесват. С уговорката, че аз също съм човек и при мен също ще има доза субективизъм.

Мениджърите... като екип са друга бира, защото аз не бих ги определила точно като екип. Причината е много проста - те са в постоянна борба за ресурси, които са ограничени. Ми няма как да са особено екипни, защото постижението на един, често се оказва провал на друг (в смисъл, че не е успял да защити интересите на екипа си).

Да бъде един човек лидер, не означава да е мазник и лицемер, а нещо съвсем друго. Малко хора го имат, че да им иде отвътре. Да, учи се, но този, на който му иде отвътре винаги изпъква и личи. Не всеки става за пийпъл мениджър, но ного хора наистина се бутат. И затова, често имаме ей такива теми и проблеми.

Излизането на формален служебен обяд не е сближаване, ама дето се вика - като мениджър - поне трябва да свързваш име и лице, което, ако си се покрил като мишка, няма как да стане. На тия обяди се говорят общи приказки и теми и хич не са сближаване, а по-скоро някаква много далечна форма на опознаване.

Човешко е да има някаква доза субективизъм, да. Но при нас, примерно, е доста изразено и е много кофти.

Аз срок през живота си не съм пропускала, пише ми се официален имейл с още един колега в него за напомняне да си попълним нещо, че срокът е утре. Нещо, отнемащо 10 мин. За същото нещо, друг път, но вече излязло от срока, на следващия ден се пише в общия чат "колеги, попълнете си еди- кое си". Без да се адресира конкретната токсична колежка, без да е официален имейл и С пропуснат реално срок.
И мисля да искам skip level 1:1.

О, Кеч, да, много е дразнещо. И тук си много права да се дразниш.
Уви, масово е

При мен има подобен проблем, но не точно. Колежката и ТЛ-а ми са страхотни извън работа, но на работа - колежката ми не иска да се учи, всяка задача я изкарва извън равновесие, хиляди въпроси в секунда, сърдене, цупене, дори и сълзи, когато повишиха мен. Оставих я да ѝ мине, но повече ме подразни, че ТЛ-а ми тихомълком ми каза, че съм повишена и ми честити на лично, не очаквам фанфари и аплодисменти, но усещането беше, че аз не мога да се зарадвам, защото трябва да се съобразя с чуждите емоции. Като тя свърши едно нещо е постижение, аз като го върша непрекъснато…ами тя си го върши. И в един момент виждам как останалите екипи искрено се радват един за друг, а аз все едно върша престъпление и всичко трябва да се случва тихо, че да не се изнерви някой.

В този случай проблемът не е толкова в драма кралицата, колкото в тийм лидера. Явно опитва да се плъзга по линията на най-ниско съпротивление и да не се конфронтира, но така рискува да му избягат качествените служители.

Дамата ги прави тия драми защото може... Не навсякъде биха го допуснали това, напълно съм съгласна с поста над моя.

По принцип проблемът винаги е в този, който разрешава такива неща да се случват, Сави.  
При нас постоянно има майтапи "не смея", щото тя има репутация на зла. Позволява си дори да обижда екипа с епитети и той стои отстрани и свива уши, а на другите се правят забележки за щяло и нещяло. Като повдигнах въпроса, ми каза, че съм чувствителна, щом се засягам дори щом не се отнасяло за мен и после я номинира в едни номинации.
И още нещо много грозно направи, който му се чете, ще го сложа в скрит текст. Много криво.


Поради тези причини на мен той ми е по- черен от нея. Тя си е такава, няма да се промени, позволява си го, защото може. При предния мениджър не го правеше, хем той беше на майната си.

Щом си повишена, не бих правила коментар за момента, тъй като явно все пак са оценени усилията ти на действия, но ако продължава в други ситуации, говори с него, че ти също искаш признание. И това е нормално. Неслучайно казват, че по- демотивиращо от лошото отношение е тенденциозно доброто към хора, които са откровени неподходящи.

@ Full Heart мисля че неправилно споменаваш интровертите  - на тях не им е трудно да комуникират. На тях всъщност не им е необходимо да го правят със всеки. Още по-малко с досадници. Трудно комуникират асоциални, несигурни, страхливи, срамежливи, емоционално неграмотни, и т.н.

Ако един мениджър трябва да пие кафе или да обядва с подчинените си за да ги опознае...

Изобщо не харесвам "сближаването" на работа. Налага се да си говорим някакви общи неща, дори за деца и семейство най-общо, но като цяло избягвам да си "споделяме".

Кой както иска. Въпросът е, че ставаше въпрос за ТЛ/мениджъри. Съответно имаш/нямаш необходимост трябва да общуваш с всички от екипа, та понякога и междуекипно и с ръководството. И с досадниците също, понякога може и да не са ти от екипа, но да зависи работата на твоя екип или друго и т.н. Обяди и кафе може да нямаш необходимост, но са опити за сплотен екип и не е лошо инициативата да идва от ТЛ/мениджър. Тези позиции не са за всеки в крайна сметка. Но все се намира някой да каже, Х бил много добър в работата си, пък повишили У. Ами като Х няма необходимост да комуникира, така ще е.

Всъщност не намирам за "здравословно" подобно сплотяване на екипа. Общуване на ниво - работа и тук-там дребни разговори, като се засечете в кухнята. Не е нужно шефът да става приятел с подчинените. Виждала съм го и в момента дори (в друг отдел) и не  е ок.

аз съм работник и не виждам как ще стана приятел с шефа си, като той определя какви да са ми задачите (а на другите не им дава задачи!), дали да ми увеличат заплатата ... за мен това е невъзможно.

но други колеги са много "по-пробивни" и така им харесва да живеят ...
различни характери сме

но мога смело да кажа, че работник, който се държи като приятел с шефа си, излиза на кафе с него, на обяд, клюкарства с него, доносничи му, то този работник получава повече облаги на работа, например бонуси, по-голямо увелчение нза заплатата.
това не се е променило от комунизма и няма да се промени и за вбъдеще. това е моето наблюдение. може да има изключения, но не съм попадала на такива шефове

@savii_, другите екипи само така ти изглеждат отстрани, недей да вярваш на всичко,което виждаш на повърхността.

Аз не знам защо автоматично се разбира, че щом излиза шефа да пие кафе/обядва с екипа, задължително това е мазнене или опит за сприятеляване. Корпоративната комуникация е много далеч от приятелската и си има място и за кафета, и за вечеринки.
Абсурдно е да смятаме, че на обяд с колеги сме станали приятели. Обаче некадърната комуникация личи от километри. И когато си мениджър не върви да си лош комуникатор. Неща от рода на “няма да идвам на фирменото парти, че деца имам да гледам” не е изказване на ръководител.
Много криво се разбира подобно излизане. С чуждестранните мениджъри винаги сме излизали, никой не е смятал, че сме приятели. Обаче такова делене мениджър/екип в Бг явно е като Ганьо си повярва, че е големия ръководител. А американеца с 30 г. в компанията си обядва с колегите и не бяга от тях като дявол от тамян.