Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Те така или иначе ще те видят на интервюто, т.е. липсата на снимка в CV-то не помага особено на по-срамежливите.

Именно, липсата на снимка само губи времето и на двете страни. И оставя ненужни надежди у кандидат, който иначе пак няма да мине на интервюто, колкото и да се е крил.

Аз имам снимка в LI, ако искат да ме гледат. Ама не съм си сложила в резюмето. А полът при българите става ясен от името в повечето случаи.

Изобщо не става дума за срамежливост или за криене, с това изпратено СВ нали на практика им заявявам че искам да се срещнем

Слагам снимка. Ако не ме одобрят как изглеждам, няма да ме харесат и наживо. По-добре да не си губим времето взаимно.

Тази фирма не я познавам. Но давам пример.
Да кажем, че освен на Балканите, се налага работа в близкия изток + командировки. По закон, няма как да напиша пол, защото е дискриминация, а на практика дама, ако ще и най-умната да бъде, няма да бъде добре възприета, защото в близкия изток не приемат роля на жена като ПМ, да кажем.
Друга хипотеза. Търсят мъж или жена, но имат някакво тяхно си разбиране за естетика и вписване в бизнес средите им. Е, търсят по-скромна дама като външност, а им се появава дама с корекции в устни, есктеншъни и изкуствени гърди. МИ няма да им свърши работа, защото си знаят контрагентите и са наясно, че такава дама няма да бъде приета по някакви чисто субективни причини.

Два комични случая - едиият мой, а другият - на приятелка.
Моят: търсим стажант, може и студент, може и пред завършване или току що завършил. Вече сме яко на зор, гледаме едно сиви, младежът много младолик, има някои червени лампи в сиви-то, ама като няма риба и ракът е риба, дето се казва. Почва интервюто и пуснахме камерите и се появява един чичак, 58+, с претенции и аз ще ви пОкажем как се прай, нищо не знаещ и не можещ. Питах го за снимката, че нещо не си прилича много, а тоя каза, че  си е взел от бала, че му изглеждало убедително, ама той не се бил променил много. Колко апа да се променя един човек от бала до пред пенсия.

При приятелката: кандидат за заварчик, ще го пращат в Германия. Сложил снимка в някаква гора, викат го в офиса на практически тест - след серия провали, правят тест с електрожен. И приятелката ми разказва: дойде един младеж, с меникюр и оскубани вежди, зализана коса. Гледам го, гледам му ръчиците - видимо електрожен не е пипАл, ама знам ли, може пък да се поддържа. Пък като видя електрожена, изпищял - ама какво ме карате да правя вие, аз не съм за такива работиии. Оказало се, че заварчик не си го е представял като работа с електрожен, а заварка в неговите среди било някаква далавера и решил... че се търси далавераджия. Сладур.

Е, нееее, такива случаи направо са….

Да се радват нашите HR-и, че не сме в Азия, те минават през AI всички снимки, плюс тези в линкдин, плюс повечето им лични документи също са разкрасени. Да не коментирам, че дами на 50 могат да минат за 30.

Аз съм работила с клиенти от Близкия Изток (включително Саудитска Арабия), никога не е било проблем това, че съм жена проджект мениджър. Най-много проблеми от такова естество съм имала с американци всъщност, които уж са най-чувствителни и имат какви ли не политики на тема равенство и дискриминация.

Хубаво де, ама в автобиографиите не пишат ли гимназии, университети с годините? Ако е бил я гимназия през 1984-1987, ясно, че няма как да е младеж, каквато и снимка да е избрал.

Точно това беше червената лампа - нямаше дати, никъде.

С годините и не можеш да пишеш всичко. Ако си стажант сигурно е много важно дори месец стаж да си имал някъде, да го споменеш.
С времето съм си махнала и гимназията, и бакалавъра, защото са нерелевантни. И става дълго.

Постоянно чувам от хора, през които минават много биографии, колко нелепи случаи има. Неща, които ние никога не бихме си и помислили да направим. Визирам снимки от заведения, плаж, бал (видимо наконтени с пера и шапки), цветни шрифтове, неподравнени текстове. Единият на една страна, другият със съвсем различно мнение. Ръкописни шрифтове за офис позиции, елементарни правописни грешки.

Абсолютно на същото мнение съм. Слагам снимка и ако ще ме отхвърлят по външен вид, направо да го направят от сега, а не да ме разхождат напразно.

Страшно е. Може да изглежда, че какво толкова, но истината е, че има ужасно неадекватни действия и решения, които шокират. Виждала съм снимка в сиви, на човек, качен на електропровод, макар по закон да е забранено. Виждала съм невероятни арт решения, които няма как да изчетеш, защото са толкова ярки и натрапващи се цветове, че не е истина. Правописни грешки бол, като думи в множествено число завършващи на й да искаш; нелепи описания на умения (няма опит, но има доказани лидерски качества и за работа в екип и доказани качества за ръководител); разни диаграми как ми протича деня, с разпределение как 80% от времето учи и се самоусъвършенства (а снимката на маса); виждала съм снимки, в които кандидатствашият е посочен със стрелка и още, и още. Може би след пенсия ще напиша книга с мемоари, то май това ми остава.