Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Е, в известен смисъл неадекватната снимка пак носи информация за кандидата.
Аз съм за фирмите да могат да си пишат всичко, щото е тъпо да си мислим, че като не е написано и настъпва всеобщо равенство.
Говорим за мъж/жена, възраст и лошо няма и за визията да споменат, ако им е важно. Ама това със снимката не е съвсем същото.
Олеква велика фирма за мен, която изискванията за квалификации, опит,  езици и прочие нямат изчитане и накрая ако няма снимка, не ни интересува останалото.
И снимка не е същото като цялостно излъчване, което трябва да пасне на интервюиращите. Не броя, че някой може да хвърли  CV, считащ чезнае каква визия се търси преди да стигне до същинско разглеждане.

Направо не мога да повярвам на историята за 50+ годишния стажант . Освен снимката, явно и стажа си е изтрил в СВ-то?! Даде ли поне някакво смислено обяснение защо си губите взаимно времето?

Никога не ме е интересувал как изглежда човека, който се явява на интервю - ни на снимката, нито на интервюто. Но когато имаме много интервюта и трябва да вляза на 10 интервюта за 2 седмици, например, да има снимка на СВ-то е доста полезно, защото когато взимате решения после, е много полезно да видиш снимката в СВ-то и да се сетиш бързо за интервюто на човека. Нещо комично от мен като млад и зелен ТЛ - търсим сумарно 10 човека в 3 екипа. Позициите имат известни нюанси, но да кажем, всеки бил ПМ в сектора, би могъл да се впише и в трите. Съответно, ЧР се бяха постарали страшно много с подбора, имаше може би около 20 човека за интервюта, а времето беше сравнитлно лимитирано, защото се бързаше да се намерят хора преди затварянето на съответното тримесечие. На срещите влизаме представители и на трите екипа, които търсят човек и на няколко дена се събираме да се разбираме кой продължава, кой ТЛ кой кандидат е харесал. На въпросната серия имахме (като сега си ги спомням) двама души с името Георги, трима Ивайловци, двама Николаевци и две дами, които се казваха Мария. Е, имаше и други, с неповтарящи се имена. Добре, че тези хора си бяха сложили снимки в СВ-тата, защото иначе щеше да настане страхотен хаос за кой точно Ивайло става дума и за коя Мария - за капак, двамата Николаевци имаха интервюта в един ден, та дори и по това не можехме да ги различим. Това беше първия ми сблъсък с много интервюирани. Но това е организацията при нас - ако се търси нещо по-нишово като позиция или само за един екип, възможно е нещата да не седят по този начин и снимките да не са нужни, но конкретно в тази ситуация, бяха много полезни.
Аз странни снимки на СВ-та не съм виждала, но разнообразие във форматинга - бол. Дори понякога се шегуваме, че предпочитаме най-грозния и дървен формат на СВ, който обаче се чете, вместо креативно розов шрифт на лилав фон, примерно

В САЩ снимките не само са нежелани, ами ако сложиш снимка в CV-то е сигурно, че няма да ти се обадят за интервю.
Интересно ми е как американска компания процедира с кандидати в офиси на компанията извън САЩ, при условие, че ЧР е в САЩ. Може би там снимките минават.

Точно това щях да пиша и аз. Няколко пъти вече ми се случва с колеги от Индия, Филипините и Китай. Гледам снимката в Teams, после гледам дамата на живо - ами то все едно на колежката майка ѝ ни е дошла на гости без грим и с алергична реакция.

Имам въпрос към търсещите работа, а и не само всъщност. В нашата фирма интервютата се провеждат само онлайн от Ковид насам. Сега някои мениджъри настояват да върнем интервютата на живо. Ако ви накарат да дойдете в офис за първо интервю, би ли се отразило това на интереса ви? Не ми се дават повече детайли, питам чисто като формат на провеждане на интервюто - ако ви е интересна позицията и искате да работите в международна корпорация, би ли имало значение за вас дали интервюто е онлайн или на живо?

Не би било проблем за мен, случвало ми се е за дистанционна работа да ме интервюират на място. Нямаше никакъв проблем с дистанционния режим след това.

За мен даже би било плюс - особено ако ме прекарат през някой опен спейс.
1. Минавайки през опън спейса мога да усетя настроението и средата - гледам лицата на служителите дали са нацупени, наборсучени или се пускат шеги и си работят.
2. Виждам как е структуриран офиса и дали средата би ми допаднала.
3. Виждам, като минава ЧР из помещението - как я приемат служителите.
4. Виждам мениджъра в естествен хабитат и като мине през помещението дали има спек у служителите.
5. По време на интервюто - мога да чета език на тялото у ХР, мениджър, ПМ, всички, които присъстват.
6. Дори по това, дали някой би се сетил да ми приготви листа и химикалка/молив, дали би се сетил да ми предложи вода, кафе, чай ми светват някои неща.
7. Понякога, след края на интервю, питам дали може да мина през тоалетната. Тя също говори без думи.
8. Като съм на място - гледам дали искат да ме претупат, т.е. не са ме харесали и бързат да ме разкарат, виждам как се събират като екип в залата, ей такива неща.
9. На излизане мога да преценя дали районът е безопасен и дали има къде да си вземе човек нещо за хапване.

Минуси:
1. Ако ми е далече офиса, ако е трудно достъпен или няма къде да се паркира.
2. Със сигурност е загуба на допълнително време да стигна до там  да се прибера вкъщи.

В кратце - не, няма да ме откаже. Вече след като съм добила цялостна представа, в случай, че получа оферта - тогава ще го мисля.

Аз с удоволствие ще дойда до офиса за да проведем интервюто, ако съм кандидат. Нямам нищо против, нека се запознаем на живо, така бих добила още повече впечатления. Винаги обичам да вляза в офиса, да видя ако има колеги и да се запозная с интервюиращите на живо.

Абсолютно да за мнението на Слънчезара. Била съм на интервюта, в които са се чували крясъци и удряне по клавиатура в съседната стая, даже можех да чуя за какво беше истерията, което също не говореше добре (причината имам предвид). Била съм и на такива, където офиса е изглеждал като бункер, в смисъл на неподреден, разхвърлян, затлачен яко с класьори, пуснати щори и т.н. хаос. Била съм и на интервю, на което ме забравиха в залата и си направих експеримент да видя кога ще се сетят сами, интервюто също не беше добре. Много говорят малките неща.

Благодаря ви! Честно казано съм изненадана, че сякаш цари единодушие по темата. Аз и останалите ми HR колеги смятахме, че от гледна точка на candidate experience, това по-скоро би отказало хората, които вече са свикнали на удобството на онлайн интервютата. Иначе, ако аз трябваше да ходя на интервю сега, може би също бих предпочела на място.

Ако човек иска работата, няма да се демотивира толкова, предполагам. Ако един ден не иска да отдели да види на живо мениджъра, офиса за мен ще е странно. Иначе нека хората си работят хоум.

Какво се разбира под първо интервю? Ако е общото събеседване с HR, не знам дали бих отишла, но ако си е пълно интервю с мениджър и/или ТЛ, бих отишла, да, дори смятам, че е по-добре да е на място, отколкото онлайн - причините вече Слънчезара ги е уточнила.

И аз съм за интервюта на живо.
Ох, ах, аз съм в преговори! Така, както си мислех, че "не съм нищо особено", ми дойде едно неочаквано хубаво предложение, а пък се оказа че съм ценна и за сегашната фирма, та тази седмица ще е екшън, от който ще изляза победител!

За интервю с мениджър става дума, другото си е по телефон.

То остави разкрасяването, ами да не ви полазят севернокорейски хакери кандидат-работници.
Аз лично бих много подозрителен, ако кандидатът е с корейски черти, а се представя за друг азиатски етнос.