За безсмислените "саможертви", или "чиста къща - пропилян живот"

В частния случай, ако живея сама у нас ще е като облизано. Щото няма кой да разхвърля. В общия случай на двама работещи родители без външна помощ и с малки деца - голяма свинщина.

Издребняваш.

Конкретно за тоалетната. Не чакаме да стане за жулене. Сложили сме препарат до чинията и всеки след ползване, докато и без това търка с четката, слага по малко препарат и измива.
За основното чистене на банята писах- пръскаш с препарат всички ъгли и фуги  (даже ще ти кажа кой ползвам - зеления био препарат на Денк Мит), изчакваш 30 Мин, докато подейства и после с парочистачката се минава за минути. Даже и това не е нужно при хубаво поливане с душа, докато някой от нас се изкъпе. Не е нужно да се отдели специален ден, защото може на всяко едно къпане да се направи, при желание, не точно в почивните дни.

Янтре, тези деца толкова ли са малки, е не помагат?
Ние вече сме с най-малките само - в 4 клас и на 3,5 г. Включват се много адекватно и си подреждат техните неща, както и с други неща по силите им.

А, ей тука е разковничето. Особено в болднатото. В много семейства това условие не е изпълнено и тогава този, който единствен поддържа /обичайно жената/ се натоварва и още как. Ако и другите понякога да се включват, ама нали, когато им е кеф. У нас, например, е така. Мъжът ми по принцип върши почти всичко, ама когато му дойде музата. Обаче е разпилян, има навика да оставя разни неща където му падне и след 20 години брак и хиляди разговори, разбиране уж от негова страна и обещания, че поне няма да разхвърля, файда йок. Иначе, като има време и е на кеф, мие баня, прозорци, пуска прахосмукачка, подрежда. Но не и на ежедневна база, там съм аз. Пране - на високосна година, в много краен случай. Сгъване на дрехи - абсурд. Детето.... ми тя дъщеря на баща си. Ако й кажа нещо да свърши, след амнайстото напомняне ще ги свърши, ама така сама да се сети - на високосна и тя. На 15 е. Еми, възпитавах, обяснявах, показвах, не бе, не става. Стаята й е.... все едно гардеробът е кихнал, на баща й рафтовете в нашия гардероб са същата работа. Моите са аптека. Туй то. След години ходене след тях и гледане все да е подредено и чисто, ми писна. Ся съм мързелива. Да, имам роботи, ползвам си ги. Прането си върви ежедневно, то е ясно. След себе си прибирам и оправям, просто съм такава, мразя разхвърляно /мисля, че имам някаква форма на ОКР😁, ама вече поотслабна, слязох на по-ниска степен/, обаче да вървя след тях и да прибирам - вече не. Готвя рядко вече, ненавиждам. Изобщо всякакъв слугинаж ненавиждам, ама го върша, но без да се втелявам, нямам нито сили, нито желание. Чистата къща - пропилян живот, вярно си е, поне за мен. С уговорката, разбира се, че лафа е хиперболизиран. Не говорим тук за мизерия и да те е гнус да влезеш.

В моя частен случай "децата" са мъже, 15, почти 18 и почти 20, и общо взето си имат задължения. Ама те не са се пръкнали на 18.....

И аз съм така..все повече работата става искам да изчистя, но нямам желание.......)

Че то с такива големи деца трябва да е песен. Докато големите живееха вкъщи, изобщо не съм усещала трудност, след като станаха на училищна възраст. Всеки прави по нещо и то не остава за големи хамалогии.

Аз В МОМЕНТА съм постигнала дзена. Но съм имала години изобщо не е било така и аз си ги спомням много ясно.

Е, да де, да де... Ама той не се чуди за ситуация, в която всички участват, а се възмущава защо жените реват, че правят всички тези неща. Какво толкова, едно копче...

Ооо, сега те разбрах, Янтре.
Всеки има моменти, когато му е трудно или се налагат повече усилия.
Хубавото е да не се превръща в постоянно състояние и човек да си намира начина за това. Обикновено с опита човек се научава.
Хубавото е, че отдавна не сме във времената, когато се налагаше пералнята да се изплаква после ръчно и да се изстисква на ръка или килимите да се перат на колене с четка, защото прахосмукачките бяха огромни, тежки и се купуваха с връзки, а четките задираха здраво мокетите.
Че помня как бабите ми и майка ми така чистеха.

Какво, явно не съм прочела внимателно това, че следва само жените да го правят.
Мъжете принципно също би трябвало да могат да натиснат съответните копчета.

За домашната помощница - отговорили са ви. Труда на наистина съвестните и работливи струва скъпо и по-важното - срещат се много рядко. Не всички са милионери и могат да си позволят да сменят домашната помощница.
Нещо като женитбата е. Бисери рядко се срещат (и сред двата пола), ако не си самият ти с някакви изключителни дадености, качества или способности, добре е да си обуздаеш претенциите. Ако нямаш средствата, времето и качествата да избираш продължително и сред голям брой опции, задоволяваш се с каквото имаш под ръка и си натискаш парцалите.

Права е и отговорилата, че възрастните хора често имат повече нужда от присъствие, компаньонка за разговор, някой да ги слуша. Но лелките, които чистят са често на сходна възраст и имат същата нужда - да си говорят. и някой да ги слуша. Обаче държат да им се плаща за чистачки.
Личното ми мнение е, че стойността на труда се определя от резултата от същия. Няма как да не свършиш това, за което си нает, но да искаш да ти се плати, защото си го играл психолог, по-скоро душеприказчик.



Ако въпроса не е нескромен - кои са вашите методи на терапия?

Точно, акцентът беше че не всичко става с копче, трябва и ръчичка за някои дейности, дали женска, дали мъжова или детска-ръчичка да тръкне там. Не всичко е автоматизирано и роботизирано.

Зачудих се – кой труд у нас е по-добре платен – на чистачката или на психолога?
Може ли да споделите лични впечатления, с цени ако може, не тип ЕЖК?

Сега ще ти кажа. За 4 часово посещение на чистачка в Пловдив, веднъж седмично, редовно, ми искат 75-80 евро. Апартамент 100 м2. Не съм сигурна колко взимат психолозите, ама подозирам е по-малко.

Моя позната прави онлайн сеанси с психолог. Говорят си около час веднъж в седмицата. Последно сподели, че плаща 100 евро на сеанс, но очаквала да стане 130 евро.
Та хич не е по-малко.

В момента цената на психотерапевт е около 40-50 евро на час средно. Има и по-скъпи, разбира се.
Бабата, която идва у нас ми взима много малко, нещо от рода на 10-12 евро на час. Но масово е доста повече. Разбира се, една чистачка няма как да изчисти един апартамент за 1 час и едно посещение като нищо може да стане, колкото часа на психолога, че и повече.
Едно време като работех, аз съм туристически агент по професия, бях пресметнала, че ако чистя по 2 апартамента на ден 5 дни в седмицата, ще печеля повече, отколкото работата ми от 09 до 18 ч. в туристическата агенция. Язък ми за висшето образование и двата езика.
Сега не работя и съм само домакиня и сигурно се предполага, че щом е така трябва да чистя в нас всеки ден, ама, както писах по-рано, мъжът ми няма да ми ръкопляска, ако го правя, даже ще пуфти, че се престаравам (защото съм го правила). От мен се иска да е напазарувано, сготвено, да има чисти дрехи, евентуално да не е разхвърляно много, тъй че вече изобщо не си го слагам на сърцето.
Но темата е супер полезна за мен, защото ме подсетихте, че 10 годишният ми син е вече достатъчно голям да започне сам да си чисти стаята. Скоро се местим в нов апартамент и там тази отговорност ще му бъде делегирана. Сега се мръщи, цупи и тръшка, че го карам да си подрежда и да си сгъва и прибира чистите дрехи, разправяме се постоянно, адски е небрежен. Но няма да го оставя така, защото иначе ще го превърна в мамино синче като баща му, дето не знае как да си свари едно яйце.
Моя грешка, че съм го оставила в този му вид мъжа ми, докато работех и аз, помагаше, ама сега като не работя се минава с номера “Аз изкарвам парите, вкъщи не ме занимавай, ако не можеш сама - наеми си чистачка”.