🏋Как тренирам - 33 💪

Нонче, поздравления, че си решила да дариш кръв! Аз дарявам няколко пъти годишно и подкрепям всеки, който е доброволец, не само целево.
Обикновено се чувствам отпаднала на другия ден, но ми минава за 24 часа. Повече течности и това е. Дават торбичка със сладки неща, но аз не се възползвам или ги давам на някой съсед, който би се зарадвал.
Кръв съм давала на различни килограми, важно е да си здрав и кондиция. В крайна сметка не ти точат литри и всичко приключва доста бързо, аз слушам някой подкаст или гледам нещо в нета.

Относно питането ти към Чъби, аз да си кажа. В групови тренировки, треньорите канят всички да се снимат или казват, че искат да направят клипче, снимка за социалните мрежи. Който не желае, се оттегля. Лично аз не желая да бъда качвана онлайн и ако някой ме снима и качи без мое съгласие, няма да съм изобщо окей и ще искам да се премахне на момента. Повечето хора обаче нямат проблем и даже се радват.

Ако не напълниш така скоростно банката като мен, не е задължително да припадаш, а те там би трябвало да имат сладки неща да ти дадат за след това така или иначе.

Не знам какво точно е предвиденото натоварване в петък, но няма да си в кондиция за тогава най-вероятно. Ти си казвала, че си дребна, може би сме горе долу с едни габарити. За твоето тяло този близо половин литър кръв е вероятно 15% и нагоре от кръвта, която циркулира в тялото ти. Това е голяма кръвозагуба. За възстановяването на кръвната плазма ще ти трябват десетина дена сигурно. Аз започнах да се чувствам човек чак след 3-4 дена, но за тренировки и дума не може да става. Както казах, пулсът ми се вдигаше дори като прекосявах стаята.

Аз продължавам да смятам, че кръводаряването е по-важно от някоя тренировка. Бих те насърчила да дариш кръв!

Да, встрани, не съм пробвала на У, ще опитам другия път Благодаря

На мен кръвното малко ми беше паднало, посъветваха ме на следващия ден по-леко с тренировките и след това не съм имала проблеми.

Здравейте, моля ви дайте акъл- от два дни съм с подут лакът след падане. Нищо сериозно,слава богу, оттокът взе да спада. Не знам дали е добре скоро пак да правя горна част във фитнеса. Имал ли е някой подобен случай и колко да се изчака.пусто да остане...

Категорично не съм съгласна с теб, Chuby, пък с подчертаното още повече. Тренирах и аз с такъв треньор. Устоях, защото съм упорита. Упорита, не инат! Няколко пъти ме е докарвал до там да ми спре въздуха по време на тренировка, все едно съм астматик. Тичах да отварям прозорец, за да успея за направя вдишване. Кому беше нужно?! ЗЛ не го интересувал какво мисли клиента ... а ако се вслуша в него може да коригира/адаптира подхода си за добро. И мен така не ме слушаше, когато давах обратна връзка относно натоварване и храна. Груба грешка, заради която изтърпях негативи за здравето си. Сегашният треньор, с който работя, е спокоен, аналитичен, вслушващ се. Не казвам съгласяващ се винаги и с всичко. Показа ми, че и без гърч мога да имам прогрес. Обсъждаме всичко, което ме интересува, като равни, а не със снизхождението към "мекица". Това за мен е подхода.
В тази връзка споделих му, че искам да си взема ръкавици, понеже мазолите все по-трудно минават. Той е против, смята, че ръкавиците няма да ги предотвратят. Чета обаче, че вие ползвате и ще си взема. От Тему или от бг сайт ми е чуденката?

Според мен работата с хора трябва да е с индивидуален подход. Няма общовалидно правило, начин, стратегия или друго...хората сме различни, за един работи едно, за друг друго и не говоря само за тренировките, говоря за отношение. Не може да се слагат под общ знаменател.

Чъби сама се поставя в ролята на мекица(тук според мен се корени едно дълбоко разочарование, вина към самата нея, затова се самобичува, като си слага етикети, и лекичко си оставя вратичка при евентуален неуспех, че човек като нея трудно би постигнал целта), аз и затова попитах дали я качва в Инста, да я видя най- накрая тая "мекица", с най- добри чуства разбира се. Чъби да не се обидиш

Имала съм допир до такъв треньор. Бившият ми мъж беше точно такъв и с него тренираха само мазохисти. Да, отстрани са ни гледали някой път мен със съжаление, че ме тормози така, други пъти с възхищение. На мен ми харесваше, защото съм си куку, а и като цяло мисля, че за сериозни резултати - това е пътят. Била съм в състезателна форма (без да се състезавам) и никога не съм губила менструален цикъл. Говоря за резултати тип фибри, вени по долната част на корема, глутеусът или т. нар. “капки” да са видими и изразени. Дразня се на хора, които тръбят в пространството, че не е нужно да си даваш много зор, за да изглеждаш добре, защото това изобщо не е вярно. През годините съм срещала още един такъв човек и това е треньорът на моя приятел, който е известен в пространството, но неговите методики са по-други. Той много набляга на тренировки с ластици, пълно изтощение, различни вариации и не толкова на тежките килограми. Различни методи в сравнение с това, което съм свикнала, но и двата работещи.

Е, не ме разбирайте погрешно. Хора с травми и някакви проблеми разбира се, че подходът е бил друг. Говоря за напълно здрав човек.

Но съм абсолютно съгласна, че това не е за всеки.

Дефинициите на “много зор” от една страна и “изглеждам добре” от друга варират много от човек до човек, така че не бих обръщала твърде много внимание кой какво казва. Летвата на повечето хора не е особено висока - не за спорт, а в нито един аспект от живота им.

Не знам дали някому е нужно. Такъв подход важи в професионалния спорт, но той има малко общо с тренирането за здраве и добра визия...
Когато ходех в зала, гледах такъв треньор и нещастните му жертви. Тренираха като зомби с абсолютната убеденост, че "така трябва" и "само така стават нещата". Едно момиче, с което често си говорихме в съблекалнята, ми сподели колко безумно е щастлива, че най-накрая вижда желаните резултати. Редовно тичаше да повръща - до това я докарваше претоварването. После се контузи зверски и беше извън строя месеци. Върна се пак при същия, пак се контузи и реши, че фитнесът не е за нея.

Аз пък смятам, че за да има трайни резултати, за да станат тренировките неотменна част от нашия лайфстайл, трябва да изпитваме удоволствие и радост. От това, че можем, че надграждаме, че се чувстваме страхотно и възрастта наистина е само число. Не искам да тренирам до изнемога - нали след трен предстои дългият работен ден, за който ми трябва енергия и равновесие.
Много съм благодарна на момчето, с което тренирах първите месеци в залата. Отидох там след 15 години трениране на различни неща у дома. Той беше начинаещ инструктор на възрастта на голямата ми дъщеря. От него научих много, но най-важно си остана това - тренирай редовно, отдадено, фокусирано и умно. До предела, не свръхпредела. Не се скатавай и не преигравай. Почти 10 години минаха оттогава, неслучайно днес е един от най-добрите в Пловдив. Има усет и подход. А на мен ми остана любов към железата завинаги.

Vetrena, +1000! ❤️.
За първото подчертано - споделям напълно.
За второто подчертано - нека всеки има право сам да определи колко да му е висока летвата. Защото, ако моята представа за "изглеждам добре" мога да я постигна с 3 тренировки седмично и да ходя с удоволствие, за чий ми е да ходя 5 пъти и да тренирам с отвращение?

Аз във фитнеса не съм тренирала никога с треньор, защото не ми харесва подхода им към клиентите. Ходила съм в няколко фитнеса и навсякъде виждам едно и също - повечето пъти тренировки на няколко човека едновременно, викане с без повод (явно това викане към трениращия се счита за мотивация), без индивидуален подход, оставят ги сами, сами си броят, сами слагат/сменят тежести, почивки между сериите пълни с безмислени разговори и т.н. и т.н.
Преди 3 месеца започнах фитнес програма и хранителен режим при треньор, но дистанционно, защото е в друг град. Тренировките не ми допаднаха, дори след многократна корекция от негова страна. Хранителният режим също не ми понесе. Просто го няма индивидуалния подход и съобразяване с всички особености на трениращия, въпреки че треньорът си мисли че цялата му концентрация е правилната. Еми не е. За всички тези години съм разбрала, че тялото е много съвършена машина и само ако можеш да се вслушваш и разбереш сигналите му, ще разбереш какво е най-добре за теб.
Със всичко това искам да кажа, че всеки предпочита различен подход и това, което допада на един не е задължително да е валидно и за друг. Аз за себе си съм разбрала, че не обичам крайностите, въпреки че и аз тренирам доста.
В момента започвам следването на друг хранителен режим, изготвен след сканиране на тялото с рекламиран напоследък метод за изготвяне на анализ на телесния състав, костна плътност, мускулната маса. Ще видим как ще се чувствам с него.

Ели, не мисля, че ме разбра правилно. Никой никого не принуждава да прави нещо. Но нека не се правим, че масово хората имат висока летва, стремежи, успехи и прочее. Големите успехи затова са такива - защото масово не се достигат. Такава им е дефиницията.

Понеже някъде мернах въпрос за ръкавиците, да отговоря - споменавала съм тук, че преди години се занимавах сравнително активно с танци (в моя случай по-скоро акробатика) на пилон. Имах много болезнени мазоли, каквито преди това само с фитнес никога не съм имала, макар че вече се бях преориентирала от машини към 95% поне свободни тежести. Ползвах ръкавиците най-вече, защото макар че към онзи момент посещенията ми във фитнеса да бяха по-скоро спорадични понеже си се занимавах с пилон и функционални тренировки и калистеника, наистина си ме боляха мазолите при тренировките. Ръкавиците малко омекотяваха усещането, но в никакъв случай не мога да кажа, че оправиха положението напълно.

Разбира се, че големите успехи не са за всеки. Даже да вложиш цялото усилие на света, пак може да си десети примерно, защото като дадености не сме равни. Четох наскоро за Емел Махмуд, състезателката пробягала черната писта на тазгодишната Коджа кая само с тренировки в Морската градина 
А като съм в залата кой знае и как ще разбере дали не са ми високи професионалните цели? Това, че тренирам като любител не го изключва, даже напротив.
Аз бях питала за ръкавици, благодаря ти, Firebird. Надявам се приемаш с усмивка спора ни, защото "ако двама мислят еднакво, значи единият не мисли".

Важно е човек да си пасне с треньора, важно е той да има идея за спецификите на трениращия, но това не трябва да се надценява. Има сравнително общи и работещи принципи, телата не са тоооолкова различни, иначе нямаше да има медицина.
По-голяма индивидуалност и финни настройки, за мен, може да се прави при наистина по-напреднали атлети, където малките детайли  вече имат значение. При масово трениращи хора 2-3 пъти седмично не виждам какво чааак толкова специфично може да се направи, ако нямат някакви травми и медицински показатели.

За кръводараяването - аз съм кръводарявала, когато бях в най-слабата си форма, но много тренирана. Проверяват хемоглубина, ако е ок / моят беше/, точат. После хапваш, пийваш кола и шоколад и до час съм на крака.
За здрав, трениран човек, с добър хемоглубин - не би трябвало кръводаряването да завърши зле.

За мен - преди години, по-точно десет години, тренирах здраво и си бях машина. Такъв ми е и характера, свиреп, силен и винаги съм си мислила, че ще остана в коловоза. Е, не. През Ковида много се спекох, пропих и цялата воля в която съм вярвала безрезервно в целият ми живот, заспа здрав сън. Демоните трябваше да бъдат овладяни и волята събудена, мразя да съм мека, ненавиждам извиненията за слабост във всякаква форма, винаги и само фокуса в победата ме вълнува и нищо друго.

За мен такъв треньор е идеалният вариант, въпреки, че не го описвам тук, той е добър психолог /вроден, а не учен, както са и повечето Скорпиони/ и съвсем не е силов с всички. Има си възрастни хора, с които обратното е мек и обран, има пълнички дами които не натяга, има и мъже, с които е съвсем трети - едните искат силово - дава силово, другите са по-възрастни, тренират само за тонус и с тях лекинко.
Аз веднага си казах изискванията от самото начало, защото аз се схващам като мекица и това е форма, с която се боря вече доста време. Преди да тренирам с него, цяла година се мъчих сама, да свалих 10 кг, но виждах, че тъпча на едно място, липсват ми познания, техники, стратегия. С него веднага се сглобихме - вижда, че мога и искам, но ме е страх. Нямам вяра в себе си, с някой хахо-хихо е добър метод, с мене - не.
В мъжете уважавам силата и не мога да понасям лендзене, усеща го и действа силово. Резултатите за мен са много добри - стягане, релеф, сваляне на кг, аз работя добре под натиск, неуспехите ужилват волята ми и ме стимулират. Аз съм човек на tough love, за това го смятам да добър треньор, защото при него няма схеми.
Въпреки, че тренираме целево отделни групи, всяка тренировка не си прилича с другата.
Вчера гръб, бицепс и корем.
Не снима и не качва никой никъде, клиентите се снимат с него и сами не качват - аз не.
Не виждам някакво неосъзнато влюбване, но всички наистина го харесват и много тренират с него от години.
Рядкост е да си пасна с някой и се радвам като се получи.
Не пиша тук и програмата, защото е супер специфична и дори не съм сигурна, че ще я опиша правилно.

Разтегнах много кофти пак глезен на народните хора / ето едно място, където постоянно си причинявам травми/
Там примерно хореографа на този ансамбъл не мога да го понасям, супер ми е неприятен, въпреки че и той много държи да танцуваме направо като про-та / като дете съм играла в Росна китка и дълго време ме бутаха в този път, но тренировките ме смазваха, танцувахме по три-четири часа без право на помилване. Бях дете, не схващах какъв гигантски труд седи зад красивите хора, които гледаме и избягах. Върнах се вече като студентка, но колкото и да натягам - загубеното е загубено. А като чуя тъпан и гайда кръвта ми се разиграва чак!/