Синдромът „празно гнездо “ и самотата

Публикувана: 11 апр. 2026, 23:59 ч.
Последно мнение: 24 май 2026, 15:13 ч.

11 788
276

DaRaina - Новак

L

# 15 12 апр. 2026, 08:05 ч.

Предполагам жената е в период на менопаузата, т.е. критическата, и подобни състояния са нормални, дори без причина. Възможни са и депресии и нервни болести, хормоните се пренареждат - цветна картинка от настроения. Добре е да се посъветва с лекар.
Отделно, в чужбина не е лесно с контактите.

Виж целия пост

Джа̀нъм

Потребител

# 16 12 апр. 2026, 08:49 ч.

От друга гледна точка това фиксиране в детето е много, много вредно и за двете страни. Ако ви е трудно потърсете консултация с психотерапевт, за да не станете манипулатор за внимание.
Минавала съм през този етап, и се радвам, че беше само етап.
Както се казва, ако правилно сме си свършили работата с децата, да са самостоятелни е най-добрият вариант.
Те не са ни инструмент за осмисляне на собственото съществуване. Това е наша отговорност.

Виж целия пост

M

Потребител

# 17 12 апр. 2026, 08:53 ч.

Вземете си куче, станете приемен родител, присъединете се към някоя благотворителна организация.... Трябва да намерите нова причина, нов фокус.

Виж целия пост

Ветеран

# 18 12 апр. 2026, 09:02 ч.

Цитат на: DaRaina в сб, 11 апр 2026, 23:59

През цярато време той е бил причината ,заради която съм ставала сутрин,заради която съм се справяла ,всичко ,което ме е държало !

За мен проблемът е ето тук. Изтървали сте момента, в който сте се фиксирали и хлътнали само и единствено по него. Не видях и дума написана, че през това време сте имали хобита, пътувания, личен живот, професионални успехи, някакви свои мечти. Само той, той, той. Завършекът е логичен. Личното ми мнение е да потърсите психотерапия.

Виж целия пост

V

# 19 12 апр. 2026, 09:27 ч.

Ще се оправиш, трябва ти време.

Куче, коте, мъж и всичко като "заместващо лекарство", няма смисъл.
Животните не са предмети, хората също, затова е безмислено да лекуваш нещо с погрешна терапия.

Разбирам те за дългата борба и това, че смисълът през тези 10 години е бил фиксиран изключително върху сина ти - който не е живял в Германия, не е наясно с динамиката на такова преместване и трудности.

Но нали не си си представяла, че ще живееш винаги със сина си?
И защо само за този син ти е толкова болно, за другите деца не споменаваш нищо?...

Предполагам, че битови и социални аспекти също вече ви разделят с последното ти дете, вече голям мъж. Оттам идва самотата ти. Досега сте се борили заедно, а сега трябва да се бориш сама. Но за какво? Там ти е проблема, че си виждала само талантливо си дете да успее в Германия. Не те упреквам, било е важно, но не е трябвало да бъде единствената ти цел в живота.

С 4 деца, с безбройните клубове в Германия и възможност да се занимаваш с нещо според интересите си, да срещаш хора и споделяш времето и пространството с различни индивиди, не виждам защо да се обричаш на самота.

Освен ако вече не ти тежи чужбина, а ти липсва родното и миналото ти. И ако другите деца са останали в България. Имаш ли хубави отношения с тях?
Ето там би могла да разсъждаваш къде би искала да прекараш живота си.

Виж целия пост

# 20 12 апр. 2026, 09:29 ч.

Терминът Синдром на празното гнездо не е възникнал случайно. Милиони родители са минали по този път , отдавали са години от живота си за децата си и когато децата пораснат и се изнесат, те не знаят какво да правят с живота си.
Извенъж се озоваваш на същото "място", когато си бил примерно на 20 преди да станеш семеен човек. Обаче си примерно на 50.
Хубаво е човек да си отдели време , да преживее тъгата от всичко това, да не бърза да предприема нищо. да си успокои мислите първо. И после крачка по крачка. Спомнете си какво обичахте да правите като момиче - да рисувате, да четете книги, да се разхождате повече или нещо друго. Върнете се към всичко това.
Сигурно има наблизо библиотека, клуб по йога, ако все още ви е трудно помислете за психолог - в Германия в това отношение нещата за много добре уредени. Поговорете с някой. Промяната няма да се случи изведнъж, но няма да сте все така.
Спомнете си, колко пъти сте искали като родител да имате половин час за себе си . Сега го имате. Можете да водите прекрасен живот и да бъдете много щастлива отново.

Виж целия пост

Ветеран

# 21 12 апр. 2026, 09:59 ч.

Цитат на: Valerie R в нд, 12 апр 2026, 09:27

Но нали не си си представяла, че ще живееш винаги със сина си?

На думи всеки е подготвен, докато не изпадне в тази ситуация. Мислела е, че е готова

Виж целия пост

Пристрастен

# 22 12 апр. 2026, 10:05 ч.

Ако имаше токсичност, синът нямаше да се е отделил с приятелка на тази възраст. Няма нужда от такива драматични изявления за нещо, което е нормална част от живота. Празното гнездо като термин и състояние не е изникнал ей така, понеже такова нещо не съществува.
Естествено, че ще й е тежко да остане сама след цял живот с пълна къща! Трябва да си някакъв психопат, за да не го преживяваш.
Майка ми ми е разказвала, че когато с брат ми сме се изнесли, е изпаднала в подобна депресия, хем че са си двамата с баща ми, тя е активен човек с работа, приятелки и социален живот. Просто промяната е сериозна и е нормално да има период на настройка и адаптация.
И няма нужда в такъв момент да се нашоква канчето на една тъжна жена, това не ни прави по-готини. В ада има специално място за жени, които ритат паднали жени, за да се почувстват по-добре за себе си.

Виж целия пост

F

# 23 12 апр. 2026, 10:36 ч.

Дано не съм лош пророк, но това е само началото. Цялата тази "мъка", тази липса на личен живот, настоящата самота, като нищо ще започне едно търсене на внимание от сина, изисквания различни. Зависи приятелката колко е търпелива.

Виж целия пост

Човек1

Потребител

# 24 12 апр. 2026, 10:46 ч.

Сега е време да обърнете внимание на себе си, да направите себе си център на света си.

Виж целия пост

# 25 12 апр. 2026, 10:47 ч.

Цитат на: HighSpeed в нд, 12 апр 2026, 09:02

Цитат на: DaRaina в сб, 11 апр 2026, 23:59

През цярато време той е бил причината ,заради която съм ставала сутрин,заради която съм се справяла ,всичко ,което ме е държало !

За мен проблемът е ето тук. Изтървали сте момента, в който сте се фиксирали и хлътнали само и единствено по него. Не видях и дума написана, че през това време сте имали хобита, пътувания, личен живот, професионални успехи, някакви свои мечти. Само той, той, той. Завършекът е логичен. Личното ми мнение е да потърсите психотерапия.

На същото мнение съм. Лошо впечатление ми прави и че изобщо не споменава другите си деца, все едно не съществуват.

Виж целия пост

Ветеран

# 26 12 апр. 2026, 10:51 ч.

Все пак тя осъзнава, че има проблем и съм сигурна, че ще направи възможното за да го преодолее.

Виж целия пост

V

# 27 12 апр. 2026, 11:04 ч.

Цитат на: HighSpeed в нд, 12 апр 2026, 09:59

Цитат на: Valerie R в нд, 12 апр 2026, 09:27

Но нали не си си представяла, че ще живееш винаги със сина си?

На думи всеки е подготвен, докато не изпадне в тази ситуация. Мислела е, че е готова

Така е.
Но в Германия младите хора се отделят и живеят без родителите си дори още по-рано от 24 години, на каквато възраст е сина й.
Това за 10 години живот в страната би трябвало да й е било известно.

И да е тъжен понякога човек е нещо напълно нормално. Ще мине. Ще търси, ще намери начин, ще се поуспокои.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 28 12 апр. 2026, 12:19 ч.

Радвайте се, че децата Ви имат своите семейства/човек до себе си и своя живот.

Вие винаги ще присъствате в живота им, но не както преди и това не е причина за депресия. Намерете си занимания според интересите си, бъдете заета с нещо...имайте живот извън децата (сина).

Виж целия пост

Елислава

Ентусиаст

# 29 12 апр. 2026, 13:18 ч.

Бъдете щастлива,че сте отгледали толкова много деца.Вероятно имате и внуци-стремете се да ги виждате по-често (стига родителите им да са ок с това).Вземете си бебе домашен любимец -много бързо запълва празнината.Намерете си хоби,пътувайте...Моята свекърва откакто спря да работи се записа в един пенсионерски клуб и почти всеки месец пътуват някъде.Тя има не малко здравословни проблеми,но покрай този клуб доста живна и ги остави на заден план.Животът продължава и след като децата пораснат и се изнесат(нещо , което аз никога няма да изпитам, защото имам дете-аутист, което ще е докрая с мен и баща си).Живейте го тоя живот и бъдете щастлива.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Влюбена в мъж който не ми говори и ме избягва

3 858
47

Лични и семейни отношения

Какво за вас е "обсебващ човек" и защо са такива??

1 517
23

Лични и семейни отношения

За хората, които нямат срам

2 474
54

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.