Това е много голяма грешка. Да живееш за друг. Всеки трябва да си има собствен свят, развлечения и забавления. Даже и да нямаш партньор, а тя има.
Виж целия пост
Синдромът „празно гнездо “ и самотата
- Публикувана: 11 апр. 2026, 23:59 ч.
- Последно мнение: 24 май 2026, 15:13 ч.
# 75
14 апр. 2026, 12:33 ч.
# 76
14 апр. 2026, 12:36 ч.
Има разлика между сам и самотен. Някои хора обичат да са сами и собствената компания им харесва и им е напълно достатъчна през голяма част от времето. За други да бъдат сами е като наказание. Живяла съм сама за един кратък период от 3 месеца и не искам повече да ми се случва.
Виж целия пост
# 77
14 апр. 2026, 12:42 ч.
Така е. Аз жадувам да съм сама. Зареждам се така.
Но имам колежки на които им е скучно, все търсят компания.
Виж целия пост
Но имам колежки на които им е скучно, все търсят компания.
# 78
14 апр. 2026, 12:58 ч.
Само да споделя, че синдрома на празното гнездо не е свързан с това да си сам. Много хора го преживяват когато са двама, но децата им се изнесат. Преживяват го и хора, които обичат да са сами (като мен). Хоби и развлечения не могат да покрият тази небоходимост. Поне в началото не могат. За мен единствения изход е просто да се преживее, както тъгата когато загубиш любимо същество. Проблем е само, ако продължи твърде дълго.
Виж целия пост
# 79
14 апр. 2026, 14:19 ч.
И аз бих искал да се включа с подобен проблем,откакто детето ми се изнесе и живее с приятеля си,самостоятелно е,това е добре,но при всяко пътуване с кола или самолет за мен е ужасен страх и ужас.Не мога да спя от притеснения и все ми се иска да не пътува никъде:(
Виж целия пост
# 80
14 апр. 2026, 15:31 ч.
Вместо да не пътува детето, просто може да не ти казва, когато го прави 
Виж целия пост
# 81
14 апр. 2026, 15:35 ч.
Да, майка ми, Бог да я прости, беше много тревожна и не я държах в течение на много неща, които я напрягат, за да не се стресира излишно.
Виж целия пост
Вместо да не пътува детето, просто може да не ти казва, когато го прави
# 82
14 апр. 2026, 15:54 ч.
Това е вариант, но идва момент в който нищо не можеш да споделиш, защото другата страна ще се притеснява. Според мен трябва самия човек да си работи по причините за това притеснение и да ги изчисти, да се пътува е напълно нормално, хората пътуват постоянно, не може в 21ви век да се заключим вкъщи от страх че нещо ще стане.
Виж целия пост
# 83
14 апр. 2026, 16:00 ч.
Така е, но всеки действа там, където може, т.е. върху себе си. Ако майката не работи върху себе си просто ще спре да е информирана къде и кога пътуват децата. То като някой се тревожи за теб това напряга и теб накрая.
Виж целия пост
Това е вариант, но идва момент в който нищо не можеш да споделиш, защото другата страна ще се притеснява. Според мен трябва самия човек да си работи по причините за това притеснение и да ги изчисти, да се пътува е напълно нормално, хората пътуват постоянно, не може в 21ви век да се заключим вкъщи от страх че нещо ще стане.
# 84
14 апр. 2026, 16:05 ч.
Майката досега не е работила върху себе си и иска детето да не пътува.
Аз не съм оптимист, че тепърва ще започне да работи върху себе си и ще преодолее тази тревожност. Затова предложих най-простия вариант - да не знае.
Виж целия пост
Аз не съм оптимист, че тепърва ще започне да работи върху себе си и ще преодолее тази тревожност. Затова предложих най-простия вариант - да не знае
.
# 85
14 апр. 2026, 16:13 ч.
О, децата много добре го знаят това, изначално.
Моите бяха за една седмица купон за завършването, 2-3 неща са ми ги спестили, чак като се прибраха ми казаха.
Аз много внимавам , винаги съм внимавала да не ги фрустрирам с моите страхове, че имам такава майка, но те също истинктивно го знаят.
Като хванат автомобилите сега, умирам права, докато не ми кажат , че са стигнали...
Като са далеч, ме хваща параноята...
...но това са си мои проблеми, които колкото и да третирам, знам, че са много дълбоки.
Тревожността не е еднопластов проблем.
В психологията това се нарича илюзия за контрол, а в момента, в който детето се качи на самолет или кола, и замине на стотици километри, тази илюзия се разпада.В съзнанието ни при липса на контрол, мозъкът ни попълва белите петна с най-лошия възможен сценарий. Това е неговият примитивен начин да ни подготви за най-лошото.
Упражненията са с визуализации и афирмации- вместо да се панирам върху “пътят е опасен“ »» “детето ми е разумно и внимателно“.
Приемането, че светът е по-голям от нашия обсег, е най-големият акт на любов към порасналото дете , но и към самите нас.
Виж целия пост
Моите бяха за една седмица купон за завършването, 2-3 неща са ми ги спестили, чак като се прибраха ми казаха.
Аз много внимавам , винаги съм внимавала да не ги фрустрирам с моите страхове, че имам такава майка, но те също истинктивно го знаят.
Като хванат автомобилите сега, умирам права, докато не ми кажат , че са стигнали...
Като са далеч, ме хваща параноята...
...но това са си мои проблеми, които колкото и да третирам, знам, че са много дълбоки.
Тревожността не е еднопластов проблем.
В психологията това се нарича илюзия за контрол, а в момента, в който детето се качи на самолет или кола, и замине на стотици километри, тази илюзия се разпада.В съзнанието ни при липса на контрол, мозъкът ни попълва белите петна с най-лошия възможен сценарий. Това е неговият примитивен начин да ни подготви за най-лошото.
Упражненията са с визуализации и афирмации- вместо да се панирам върху “пътят е опасен“ »» “детето ми е разумно и внимателно“.
Приемането, че светът е по-голям от нашия обсег, е най-големият акт на любов към порасналото дете , но и към самите нас.
# 86
14 апр. 2026, 16:24 ч.
И медикаменти против тревожност има ако е много зле човек, но трябва да осъзнава, че това е проблем.
Виж целия пост
# 87
14 апр. 2026, 16:37 ч.
Ние с мъжа ми преминахме през синдрома на празното гнездо. Не беше приятно, това е много голяма липса. Да, човек не живее за децата си, има си собствен живот, но когато къщата изведнъж се изпразни, е странно и определено не е приятно в началото. Нали казват, че когато децата заминават, само 1/4 от мъката я взема заминаващия, трите четвърти са за оставащия. Всичко си е същото при него, работата, средата, но един важен човек не е там и липсата е много силно осезаема. А децата отиват в нова среда, за тях е приключение.
Лично на мен ми трябваха няколко години, за да спра да чувствам отсъствието на децата. И то при положение, че работата ми позволяваше и пътувах (и все още пътувам) на всеки три месеца.
Така че, и аз ще кажа - времето е големият лечител. Времето и новите впечатления, новите контакти, така че животът да е интересен.
Виж целия пост
Лично на мен ми трябваха няколко години, за да спра да чувствам отсъствието на децата. И то при положение, че работата ми позволяваше и пътувах (и все още пътувам) на всеки три месеца.
Така че, и аз ще кажа - времето е големият лечител. Времето и новите впечатления, новите контакти, така че животът да е интересен.
Скрит текст:
Авторке, щом имаш терапевт, той ще те държи под око, но все пак помисли дали си следиш щитовидната жлеза и дали нямаш преход към менопауза. Сами по себе си тези две неща могат да доведат до състояние, подобно на твоето в момента.
# 88
14 апр. 2026, 16:41 ч.
Точно за това говоря,трябва ли да пътвува някъде с кола или самолет,побърквам се от страх.
Виж целия пост
О, децата много добре го знаят това, изначално.
Моите бяха за една седмица купон за завършването, 2-3 неща са ми ги спестили, чак като се прибраха ми казаха.
Аз много внимавам , винаги съм внимавала да не ги фрустрирам с моите страхове, че имам такава майка, но те също истинктивно го знаят.
Като хванат автомобилите сега, умирам права, докато не ми кажат , че са стигнали...
Като са далеч, ме хваща параноята...
...но това са си мои проблеми, които колкото и да третирам, знам, че са много дълбоки.
Тревожността не е еднопластов проблем.
В психологията това се нарича илюзия за контрол, а в момента, в който детето се качи на самолет или кола, и замине на стотици километри, тази илюзия се разпада.В съзнанието ни при липса на контрол, мозъкът ни попълва белите петна с най-лошия възможен сценарий. Това е неговият примитивен начин да ни подготви за най-лошото.
Упражненията са с визуализации и афирмации- вместо да се панирам върху “пътят е опасен“ »» “детето ми е разумно и внимателно“.
Приемането, че светът е по-голям от нашия обсег, е най-големият акт на любов към порасналото дете , но и към самите нас.
Моите бяха за една седмица купон за завършването, 2-3 неща са ми ги спестили, чак като се прибраха ми казаха.
Аз много внимавам , винаги съм внимавала да не ги фрустрирам с моите страхове, че имам такава майка, но те също истинктивно го знаят.
Като хванат автомобилите сега, умирам права, докато не ми кажат , че са стигнали...
Като са далеч, ме хваща параноята...
...но това са си мои проблеми, които колкото и да третирам, знам, че са много дълбоки.
Тревожността не е еднопластов проблем.
В психологията това се нарича илюзия за контрол, а в момента, в който детето се качи на самолет или кола, и замине на стотици километри, тази илюзия се разпада.В съзнанието ни при липса на контрол, мозъкът ни попълва белите петна с най-лошия възможен сценарий. Това е неговият примитивен начин да ни подготви за най-лошото.
Упражненията са с визуализации и афирмации- вместо да се панирам върху “пътят е опасен“ »» “детето ми е разумно и внимателно“.
Приемането, че светът е по-голям от нашия обсег, е най-големият акт на любов към порасналото дете , но и към самите нас.
# 89
14 апр. 2026, 16:44 ч.
Моите, двете заедно, ще се изнесат към университета наесен.
Всъщност, влящзох в темата в началото, защото си преработвам ситуациите от сега.
Сигурна съм, че за мен ще е повечето мъка, защото аз прекарвам сутрин и вечер по 30 мин с тях в колата, на обяд- 3от5 дни в седмицата обядваме заедно ,..., та се опитвам да разграждам зависимостите още от сега...
Виж целия пост
Всъщност, влящзох в темата в началото, защото си преработвам ситуациите от сега.
Сигурна съм, че за мен ще е повечето мъка, защото аз прекарвам сутрин и вечер по 30 мин с тях в колата, на обяд- 3от5 дни в седмицата обядваме заедно ,..., та се опитвам да разграждам зависимостите още от сега...
Препоръчани теми