Синдромът „празно гнездо “ и самотата

  • 11 817
  • 276
# 105
Проблемните деца се оправят след пубертета. Нещата се наместват. Само хабите нерви излишно.
Виж целия пост
# 106
Недейте така.
Жената поне осмисля, че е неправилно.
Това е първата стъпка.
Ягодке,търси помощ!
Не искам да мисля така,много е изтощително,по-силно е от мен.
Вие как се справяте-не се ли притеснявате  за нещо лошо когато децата ви карат кола и ще пътуват на дълго или пътуват със самолет?Или сте си спокойни и ме виждате “знаци”винаги които тълкувате за предсказание за нещо лошо като мен🥹?
Говорила съм с психолог и дори с психиатър,не ми помогнаха.Сама си седя с тея мисли и страх всеки път когато детето ми ми каже ,че ще пътува с кола или самолет:-(
Само аз ли имам такива ужасни страхове за детето ми на път?
Виж целия пост
# 107
Да цитирам една мъдра мисъл, мисля, че е еврейска: животът започва, когато децата се изнесат от вкъщи и кучето умре. Много ми харесва!
Виж целия пост
# 108
Да цитирам една мъдра мисъл, мисля, че е еврейска: животът започва, когато децата се изнесат от вкъщи и кучето умре. Много ми харесва!
Simple Smile Недейте така. Хем ми е забавна мисълта, хем я намирам груба. При мен наистина се случи така, разлика 6 месеца между двете и никак нямах усещането, че животът започва. Наличието на повече време за себе си не значи по-добър живот, а просто различен живот.
Виж целия пост
# 109
Моето дете, след тежък пубертет (според мен) започва да се вчовечава. Започва неща, които предполагат, че след 2-3 години ще се изнесе.... Мисля го отсега, но и много ме радва хъса му да успее! Преди 1 година се бях предала, мислех, че всичко е загубено... Обаче, не спрях да го насърчавам и последният месец "бера плодовете" на усилията ми.
Това , кога се случва?
Моят кара късен пубертет , май на 18 започна. Дотогава беше свястно, ученолюбиво дете, с амбиции. Сега е 12 клас , предстоят му изпити и матури, а той мисли къде да си направи нов пиърсинг или татуировка. Колкото и да ми е мъчно, се надявам да учи в София и да поживее сам, да намери дай боже по-читава среда. Когато виждаш , че децата са добре, развиват се и са взели живота си в ръце, и на 10 000 км да са, си по-спокоен, отколкото да са до теб и да си провалят живота.
Виж целия пост
# 110
Ягодке, потърси нов психолог и психиатър.
Много се притеснявам,  разбира се,  но вече споменах, че работя със себе си.
Имаме си и система- при дълги пътувания ми дават междинна информация Blush , и накрая като стигнат.
Дълги- 2-3 часа шофиране,  примерно.
Виж целия пост
# 111
Ягодке, с 1 разговор не става. При теб явно е тежка тревожност. Трябва да се намери причината за нея и да се работи дълго, вероятно и с помощта на медикаменти и добавки.
Аз години наред се притеснявах за друго - за резултатите при поредния контролен преглед на майка ми, която имаше рак. Месец преди скенер не спях, бях ужасно тревожна и тн. В един момент си казах - стига. Ще се тревожа СЛЕД като излязат резултатите, не преди това. Гонех всяка тревожна мисъл и я замествах с хубава. Все пак мислите са под наш контрол, ние решаваме за какво ще мислим. Не беше лесно. Страхът разболява. А аз не искам да съм болна.
Но се съмнявам, че при теб това ще има ефект, защото ти си така от много години.
Препоръчвам ти книгата "Отвъд тревожността" на Даниел Троев. На мен тя ми даде много отговори за мен самата и затова защо майка ми е била толкова свръхтревожна.
Виж целия пост
# 112
Лекувайте ги тези неврози.
И не завземайте на жената темата.

Hands Plus1 Всеки може да си създаде нова, "своя" тема, не е коректно да се обсебват чужди.
Виж целия пост
# 113
Познавам няколко жени с тежка тревожност от този тип, макар да е по други теми, пият лекарства назначени от психиатър. Не са транквиланти, не им се променя личността, просто не се тревожат. Препоръчвам добър психиатър, това с воля и разговори не се оправя, а си е мъка, свидетел съм.
Виж целия пост
# 114
Моето дете, след тежък пубертет (според мен) започва да се вчовечава. Започва неща, които предполагат, че след 2-3 години ще се изнесе.... Мисля го отсега, но и много ме радва хъса му да успее! Преди 1 година се бях предала, мислех, че всичко е загубено... Обаче, не спрях да го насърчавам и последният месец "бера плодовете" на усилията ми.
Това , кога се случва?

В 8 клас почна и от тогава учебник не беше отварял. Скандалите бяха ежедневие.....  Аз в един момент отидох на консултация с психолог и сякаш ми помогнаха насоките му. Сега е 10-ти клас, почти нямаме противоречия, изясни си какво иска да учи и започна подготовка даже.
Виж целия пост
# 115
Вие как се справяте-не се ли притеснявате  за нещо лошо когато децата ви карат кола и ще пътуват на дълго или пътуват със самолет?Или сте си спокойни и ме виждате “знаци”винаги които тълкувате за предсказание за нещо лошо като мен🥹?

Аз имам много възрастни баби и дядовци и се притеснявам за тях, предполагам твоето е подобно, но в много по-силна форма. По едно време мислех много за това, но физическата работа ми помага - грижите по градината, готвене и др. И тогава нямам време да го предъвквам в главата си всичко това.
Виж целия пост
# 116
Макаренко за възрастни Wink
Имам приятелка хипохондричка, често я каня да ми помогне с градината, ама тя не е по работата Rolling Eyes
Виж целия пост
# 117
Преди всяко пътуване с кола или самолет на детето ми започвам да мисля какво ,как ми е казвало,че е сантиментално и ето това е било знак за нещо лошо и затова ми го е казало и че после ще го мисля че е било знак
Виж целия пост
# 118
Ами със сигурност ти трябва читав лекар и да упорстваш с лечението, но пък ти явно смяташ, че е нормално и нямаш нужда от лечение. Няма да ти се получи от самосебе си излекуването.
Виж целия пост
# 119
Ягодке, мисля е редно да си отвориш твоя тема, а не да превземаш тази на авторката.

Иначе по твоя въпрос, според мен всеки малко или много се притеснява за близките си, особено по-възрастните и децата. Но твоето сякаш е някаква параноя, да виждаш навсякъде някакви лоши знаци и само най-лошото да ти е в главата. Определено трябва да потърсиш добър психиатър и да работиш с него дългосрочно, за да ти помогне да преодолееш тези мисли, ако трябва да назначи и медикаменти. С един разговор няма да стане, трябва постоянство. Ще се разболееш и физически, ако не се погрижиш за психическото си здраве.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия