И майка ми не се оплакваше като остана вдовица на 52, а ние с брат ми вече живеехме самостоятелно другаде. Но това не значи, че не й е било трудно, и мъчно, и депресиращо.
Виж целия пост
Синдромът „празно гнездо “ и самотата
- Публикувана: 11 апр. 2026, 23:59 ч.
- Последно мнение: 24 май 2026, 15:13 ч.
# 211
20 май 2026, 10:17 ч.
Зависи от гледната точка- дали гледаш напред или назад. Не е необходимо да е чак депресивно. Виж, ако човек има психически проблеми, е друг въпрос...
Виж целия пост
# 212
20 май 2026, 10:27 ч.
Защо да е центърът? Не може ли да обичаш човек, да си живял с него и да ти липсва по най-простия човешки начин?
Аз мисля, че е нормално. Ненормално би било да не ти липсва.
Виж целия пост
Google, ама нали точно това се повтаря в тази тема - проблемът е центърът!
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
Аз мисля, че е нормално. Ненормално би било да не ти липсва.
# 213
20 май 2026, 10:29 ч.
Сигурно във всеки втори пост, се повтаря, че едното няма връзка с другото.
Липсва ми, не е равно на депресия.
Нито на безвремие.
Виж целия пост
Липсва ми, не е равно на депресия.
Нито на безвремие.
# 214
20 май 2026, 10:32 ч.
Ами в ситуацията на авторката, липсването не е по нормалния начин.
Аз лично нямам търпение да преобразя стаята на сина ми в мой личен кабинет и стая за четене. Той живее с гаджето, как ли пък не бих седнала да рева цяла нощ.
Виж целия пост
Аз лично нямам търпение да преобразя стаята на сина ми в мой личен кабинет и стая за четене. Той живее с гаджето, как ли пък не бих седнала да рева цяла нощ.
# 215
20 май 2026, 10:36 ч.
Марулета, ти живееш със съпруг....различно е.
Аз мисля, че авторката ще се справи, нужно й само малко време.
Виж целия пост
Аз мисля, че авторката ще се справи, нужно й само малко време.
# 216
20 май 2026, 10:53 ч.
Има връзка. Много по-възрастни приятели наблюдавам през годините. От една страна им липсват децата, това и на двойките, от друга тук се явява остаряването. Вече няма да имаш деца, вече си стар и прочее. Това си е за психолог.
Аз само подчертавам, че е нормално човек да ти липсва. В един филм наскоро един баща много хубаво го каза, че ти липсва детето във всичките му възрасти в един момент. Нормално. Вече ако си се тръшнал и не функционираш, заради това търсиш помощ, но тогава вече проблемите са други и се разчепкват от специалист, защото случая е само повод.
Виж целия пост
Сигурно във всеки втори пост, се повтаря, че едното няма връзка с другото.
Липсва ми, не е равно на депресия.
Нито на безвремие.
Липсва ми, не е равно на депресия.
Нито на безвремие.
Аз само подчертавам, че е нормално човек да ти липсва. В един филм наскоро един баща много хубаво го каза, че ти липсва детето във всичките му възрасти в един момент. Нормално. Вече ако си се тръшнал и не функционираш, заради това търсиш помощ, но тогава вече проблемите са други и се разчепкват от специалист, защото случая е само повод.
# 217
20 май 2026, 11:00 ч.
Динчо, така е. И в интерес на истината , на него децата му липсват много повече от на мен. Но авторката има човек, сама го каза, първо каза,че много пътува, после нещо се разми тая работа. Но тя трябва да го отработи това нещо, защото ще затъва все повече. Знам, че е по-силно от нас , че не може с щракване на пръсти да спрем да ги мислим и да се тревожим. Но е хубаво да мислим за други неща, положителни и красиви. Ако синът разбере как се чувства майката и от криворазбран синовен дълг реши да се върне да живее с нея и с приятелката, това по -доър сценарии ли е?
Доколкото схващам не е много по-голяма от мен. Казва , че има хобита занимания, просто трябва да смени гледната точка. Не е нормално да не спиш и да страдаш по празна детска стая.
Откато децата се изнесоха, ние имаме много по-интензивен и интересен живот от преди. И заедно и поотделно. Докато децата учеха , всичките ни усилия и финансов ресурс беше насочен към тях. Определено бяха център.
По принцип, не само в конкретния случай, хубаво е да приемем идеята , че децата са временно при нас.
Виж целия пост
Доколкото схващам не е много по-голяма от мен. Казва , че има хобита занимания, просто трябва да смени гледната точка. Не е нормално да не спиш и да страдаш по празна детска стая.
Откато децата се изнесоха, ние имаме много по-интензивен и интересен живот от преди. И заедно и поотделно. Докато децата учеха , всичките ни усилия и финансов ресурс беше насочен към тях. Определено бяха център.
По принцип, не само в конкретния случай, хубаво е да приемем идеята , че децата са временно при нас.
# 218
20 май 2026, 11:29 ч.
Зависи колко често се виждате с децата. Ако е веднъж в седмицата, супер, ако е веднъж месечно, пак добре, ама ако е веднъж в годината, естествено, че ще липсват на родителите си много повече.
И тук имам предвид физически, а не онлайн.
Виж целия пост
И тук имам предвид физически, а не онлайн.
# 219
20 май 2026, 11:38 ч.
В днешно време!??
Аз говоря с майка ми през ден, по половин час минимум, а уикенда- видео .
Физически, да се прегърнем- може, но иначе съм в час с менюто им ,даже.
Виж целия пост
Аз говоря с майка ми през ден, по половин час минимум, а уикенда- видео .
Физически, да се прегърнем- може, но иначе съм в час с менюто им ,даже.
# 220
20 май 2026, 12:05 ч.
Дъщеря ми живее на 7 км от мен, има периоди, когато не се виждаме по две седмици. Те си имат живот, ние си имаме. Живееха на втория етаж на нашата къща, в отделен апартамент. Ако не се засечем някъд на двора, не се виждахме по една седмица.
Качественият контакт не се изгуби, напротив. Чуваме си , пишем си , хилим се в месинджър, споделяме си разни неща...
Но тук не става въпрос, че детето липсва.А че тази липса и начинът , по който се възприема и отразява, не са в реда на нещата. В смисъл, вредят на авторката, скапват живота й. Тя си го скапва с такова възприемане на липсата.
Виж целия пост
Зависи колко често се виждате с децата. Ако е веднъж в седмицата, супер, ако е веднъж месечно, пак добре, ама ако е веднъж в годината, естествено, че ще липсват на родителите си много повече.
Качественият контакт не се изгуби, напротив. Чуваме си , пишем си , хилим се в месинджър, споделяме си разни неща...
Но тук не става въпрос, че детето липсва.А че тази липса и начинът , по който се възприема и отразява, не са в реда на нещата. В смисъл, вредят на авторката, скапват живота й. Тя си го скапва с такова възприемане на липсата.
# 221
20 май 2026, 12:20 ч.
Хората, особено ако по природа не са много гъвкави, реагират травматично на големи промени. Както при сватба освен хубавите емоции има много стрес и нерви, както при раждане появата на детето е попринцип прекрасно събитие, но носи със себе си огромна промяна и дори депресии. Това, че децата тръгват по своя път само по себе си е хубаво, но е голяма промяна. Та авторката има 4 деца. Представете си как е живяла досега - хаос, лудница, постоянни ангажименти, много търчане и детски занимания и емоции. Разбираемо е като от такъв начин на живот минеш към тиха къща, в която вече не живеят деца да се смахнеш за известно време. Човещина е. И моля не казвайте как може да си пусне телевизора, и да й е шумно, че някои съвети звучат баш така. Като на човек дето го боли и му кажеш да се абстрахира. Или на депресиран човек да кажеш: Е, я гледай по-ведро. Ще си го изживее авторката и лека полека ще намира плюсовете в новата ситуация - свободата и повечето възможност да се погрижи за себе си. Но ще отнеме време и това е съвсем нормално.
Виж целия пост
# 222
20 май 2026, 12:37 ч.
Гугъл, не е точно така. Авторката казва, че големите са се задомили и не са били покрай нея и тя с малкото дете е отишла да живее другаде. Точно тук е станало това обвързване на живота на авторката с детето и посвещаването й на него.
Ще отнеме време да се съвземе, но това при условие, че реши да се съзвеме и тръгне по този път. В противен случай ще намира все повече поводи за самосъжаление, тъга и депресия.
Затова си мисля, че тук се опитваме да й покажем други гледни точки, за да успее да види своята ситуация от друг ъгъл, което да й помогне да премине през нея.
Виж целия пост
Ще отнеме време да се съвземе, но това при условие, че реши да се съзвеме и тръгне по този път. В противен случай ще намира все повече поводи за самосъжаление, тъга и депресия.
Затова си мисля, че тук се опитваме да й покажем други гледни точки, за да успее да види своята ситуация от друг ъгъл, което да й помогне да премине през нея.
# 223
20 май 2026, 12:39 ч.
Върнах среда чета първия пост. И стоя на мнението си, че е заместила контакта със съпруга си детето си. Фокусирала се е единствено и само в него, живала е само заради него.
Предполагам колко й е било трудно.Сега е време да постави себе си на фокус.Може би и трябва помощ.Защото в един момент това ще стане неконтролируемо и ще рефлектира точно върху детето и.Ще се насложат вина и очаквания за грижа и отношение, ясно е че са си близки по начин, различен от този с другите деца.
Виж целия пост
Предполагам колко й е било трудно.Сега е време да постави себе си на фокус.Може би и трябва помощ.Защото в един момент това ще стане неконтролируемо и ще рефлектира точно върху детето и.Ще се насложат вина и очаквания за грижа и отношение, ясно е че са си близки по начин, различен от този с другите деца.
# 224
20 май 2026, 14:39 ч.
Абсолютно, Марулета. Тя сама пише, че е ставала сутрин заради него, че сега всяка нощ плаче и още доста подробности, които са доста притеснителни. Нормално е на човек да му е мъчно, но тук цялата драма показва, че проблемът е много по-дълбок.
После дойде другия пост, в който пише за партньор, работа, куче, пътешествия и срещи с терапевт. Нещо не е вярно в цялата работа, авторката си знае най-добре.
Виж целия пост
После дойде другия пост, в който пише за партньор, работа, куче, пътешествия и срещи с терапевт. Нещо не е вярно в цялата работа, авторката си знае най-добре.
Препоръчани теми