17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Не знам права ли съм, но моя личен опит и работа с психолог беше следният.
В училище аз бях "странната,"обичах да уча, не обичах купони, обличах се като емо и играех компютърни игри вместо да спортувам, класика от американски филм.
Обяче мечтата ми беше да съм "готина" и все при готините търсех разбиране.
Много разочарования ми донесе това, то е един вид да не приемаш какъв си и да се мъчиш да се наместиш при съвсем неподходящи хора.

В университета си казах, ето нов имидж ще имам , станах "готина" и умирах от скука по чалготеките, не обичам да пия и мразя да стоя с пияни хора, общо взето пак бях нещастна и приета

След това се затворих, работих с психолог и се засегнах, като тя в прав текст ми каза че сама съм виновна , че не  се приемам и ще намеря мои хора ако спра да се правя на друг човек и така стана постепенно.

Това момиче моли за приятелство?Това е абсолютно ненужно.Не мога да повярвам, че има човек който да не е симпатичен на абсолютно никого.

Дали не е като мен и да търси все на неподходящо място?

Ако винаги е била такава, от двтската градина примерно може би има някаква форма на аутизъм.

Вие пак разказвате за деца, които все пак са имали приятели в класовете, в които са били. И при всяка смяна на училище, децата, освен тормозители са имали свои приятели и среда. И при мен, преди 90-та година имаше тормоз, при дъщеря ми също, но винаги е имало деца, с които да има приятелство. При всяка смяна на училище, пак сме създавали нови приятелства.
В описания тук случай, в нито едно от училищата, момичето не е създало приятелство. С нарочните контакти на приятели на майката също. Тук има проблем, който няма да се реши нито с разговори с родителите, нито с местене в ново училище.

пп. Майката вместо да ходи да плаче в училище, по-добре да подава писмени сигнали до училището с копие до съответните институции. Поне ще накара директорката да се размърда и да прекрати тормоза.

Да, след намеса от моя страна и на родители. Много дълго време дъщеря ми нямаше никакви приятели и цял клас настроен срещу нея, класна, настроена срещу нея и упорито бутане от нейна страна там, където не е желана. От 1 до 6 клас беше това положение, успя да ѝ уври главата, че насила хубост не става края на 5-ти началото на 6 клас.

Ако това момиче е решило да е популярно и се бута там, където не я искат, винаги седи рискът от тормоз. Явно все още не може да осъзнае, че приятелството е двустранен процес и за да се случи, най-малкото, е необходимо и другата страна да те приеме. Нея не я приемат, компаниите, към които се стреми - не я харесват и не на последно място - реве и се връзва - идеалната жертва на тормоз. Правилно ли е това - разбира се, че не!

Затова и няколко човека го написахме: работа и на майката, ясно заявяване срещу тормоза с оплаквания към когото трябва и едва тогава ще се мисли за приятелства. Трябва да се спре с тормоза (1) и (2) да се работи с детето да осъзнае и да приема лични граници. Няма как да я захаресват ако се бута там, където никой не я иска. И не, не казвам, че жертвата е виновна, а че човек трябва да има усета да разбере, че където не е желан не трябва да се натиска и бута.

Майка ѝ - също е огромен виновник в ситуацията. Вместо да ходи да реве при учители, тя се свива също като момичето, реве и се тръшка и по никакъв начин не заявява правата си. Като скръцне със зъби знаеш ли как реакциите следват една след друга - всички по веригата бързо разбират, че не могат да си веят байраците и си размърдват д-тата да не ги закачат. А заплахата с медии е истинска - нека не се лъжем, че голяма част от директорките са с политически протекции и всеки проблем в подопечните им училища е лесен опит за медийна сензация, дали няма да се поговори по темата за насилието в училище и журналистите да я подемат за пореден път? Личният пример, това е, което липсва. Майка ѝ трябва да я научи да се заявява, да си търси правата и да си ги отстоява. Ако майката реве, какво виждат всички - безсилие, безсилие, безсилие. Не вменявам вина на майка ѝ, но смятам, че и тя самата има какво да направи.

Ти говориш за деца в 1-5 клас. Там родителите, имат повече възможност за намеса. Това момиче е на 17 и майката не може да помогне, за приятелствата.
Това, което трябва да направи, е да започне да пуска писмени сигнали, за тормоза и да потърси бързо друг психиатър за дъщеря си, ако не вярва на преценката на първия. Даже това второто ми се вижда по-спешно, предвид бързината, с която действат институциите.

alia7 тя за да не пуска сигнали и да ходи да и търси приятелки значи , че не е ясно къде е тормоза. На 17 никой родител не търси приятели на дъщеря си . Това да не са срещи на майчета край пясъчника в градинката , докато си пият кафето край количките ?
За да се пише тук , да се включва този канал, да се включват всевъзможни канали с изкл. на най-стандартния и официален - през стабилни лекари и институции ... за мен е сигнал, че има нещо в самото семейство, което не им трябва да се проверява.

Добре, как ще го докажете този тормоз? Питам информативно, на почти 50 сет години съм, била съм тормозена много пъти в живота си, но винаги е била моята дума, срещу тяхната дума. Обществото е безчувствено и не мисля, че някоя учителка или директорка или журналистка ще обърне внимание. Дори и тук във форума си е змиярник, споделиш нещо и те изядат с парцалите. Една от основните причини да пиша тук, в младите си години е била да тренирам срещу змиярника в реалността. Има си хора раними, с тях трябва да се работи в посока повишаване на самочувствието и самодостатъчност та, не можеш с жалби да промениш целия свят и изведнъж да почне да се съобразява с теб. Момичето трябва да се приспособи към средата, цял живот ще я мачкат, за съжаление такава е реалността.
Нямам опит с психолози и такива съвети не мога да дам. Моят начин за справяне с живота е да правя това, което искам. Какво иска това момиче? Има ли кой да я попита. Другите хора са просто фон, те не са определящи за щастието и удовлетвореността.

Те жалбите не пречат.  Поне не оставят възможност на директорите да казват на следващия "Ама никой освен вас не се е оплаквал."  Затова е дадена възможността на човек да се жали. както знаеш.  Подаването на сигнали не пречи на изработването на самочувствие, нещата може и трябва да вървят паралелно.

В отношения на тормоз има две страни - жертва и насилник. Не знам защо винаги всички изисквания са към жертвата и никога към насилника.  
Съдейки по постовете на авторката, в случая става въпрос за тормоз в училище, а не за някакво досадно момиченце, което ходи и притиснява готините с претенции да им е приятелка. Ама защо от детската градина, ама защо  и приятелките на майка и не искат да си дружат. Много причини може да има, включително и извън детето. Да ги търсят с психолози. Тук и сега сега буквално трябва да и спасяват живота.

По различни групи във фейсбук съм чела, за положително развитие след подадени сигнали до институциите. Когато има сигнал, обичайно следва проверка, достатъчна да се размърдат и да кротнат разните групички. Но все пак трябва да има конкретен случай. Авторката спомена нещо, за в часа по физическо, което било ужасно гадно. Ами за него да пуснат сигнал.

Алис, явно и учителките са част от проблема.

Да, трябва да се пуска писмен сигнал, но за конкретни случки.
Горното не изключва да се работи с момичето професионално, за да намери то самото себе си.
Аз в някаква степен я разбирам, защото независимо, че съм имала някакви приятели като ученичка, те бяха малко и винаги съм била настрани от най-популярните. Но аз и не съм желала да съм център на вниманието и това не ме е тормозело.
А в този случай има нещо неглижирано и неизяснено.

Както иска, който иска да ме напада, но... тази майка,  до сега не е подавала жалби, не се е размърдала, освен да реве в училище,  друго не е правила..., вие сега ли я съветвате да започне!?
Няма ли друг близък човек,  това момиче?
За бащата се попита- той има ли го изобщо?

Тя като е ходила да реве в училище, те ловко са я отбили - ами деца са, възрастта им е сложна, ама то друг не се оплаква, ама тя вашата е малко особена,  знаете ли колко ни  е трудно на нас, сега от учителите се иска постоянно да пишат. Има хора, които като срещнат институционален отпор освирепяват, а има и по-често такива, които се свиват. И жената като са я успали и убедили, че проблемът да тормозят детето си и е в нея и в самото дете се е разплакала. Никак не е дружелюбна нашата среда към жертвите, просто е срамно да си такава, а може би и дори нещо ти хлопа.  Нашето общество обича вълците, а не овците.

Това го казвам от първа ръка, защото работя с пораснали вече деца, за мен са си пак деца, но са пълнолетни и в академична среда, а там нещата, благодарение и на дългогодишни усилия и интегриране на чужд опит стоят съвсем различно. То е малко като семена на камениста почва, но мога да кажа, че в университет се оцелява и просперира  със съпорт и за хора с всякакви дефицити, като почнеш от физически ограничения, психологически особености и дори диагнози.  Камо ли пък в чужбина, където просто са достигнали висини в това отношение, разбира се говоря за университети от ЕС, за други нямам наблюдения, пък и те са достъпни финансово, което предполагам е от значение. Затова мисля, че ако додрапа да вземе една диплома, нататък ще оцелее.

Вижте, ние абсолютизираме като свръхценност да си харесван, успешен, добре приет, да имаш приятели,  гадже, иначе си направо за изхвърляне и не ти остава нищо, освен да се гръмнеш.. Но времената са други и те са времена на хора интроверти, живеещи в мрежата, нърдове, които съвсем нерядко си намират почва на която да ръзцъфнат по неподозирани от нас начини. Тя е и човек на  изкуството, или поне има способности, ако не талант,  което  значи че има и отдушник за изразяване, а защо не и потенциал да намери хора, които  харесват това, което прави. Оттам също може да получи одобрението, което и е необходимо.

Всичко това го пиша за пореден и последен път, защото с това ми се струва, че мога да допринеса към казуса. Ако става въпрос за медицински  проблем, тук вече не мисля, че сме компетентни да се произнесем. Предполагам, че семейството знае повече, отколкото е изложено в темата.

Господи, чета тук как толкова много съфорумки масово били тормозени, как оплаквания, сигнали, намеса в детските им работи... Може би е правилно, не критикувам, но нямам спомен за такива неща. По мое време се учехме да се оправяме сами и ако някой стане порта си навличаше клеймо и после го изолираха.
А в същото време няма група без йерархия. И е нормално в една група да има алфи на върха и омеги на дъното, а между тях цялата гръцка азбука. И в една такава йерархия има мир когато всеки си знае мястото. Ако някой иска по-висока позиция трябва да си я извоюва и рискува да не успее и да бъде наказан за опита си. Така е и в училище, така е и после на работното място. Всеки гледа себе си и има борба за надмощие, има съюзи, има врагове, има успели и загубили...
Отделно какво е тормоз? Ако А иска нещо, а Б иска друго и са равно силни, ще има равновесие като всеки ще е удовлетворен на 50%. Но ако Б е по-слаб ще се наложи да отстъпи и да се примири. То това е школа за живота в края на краищата и според мен е хубаво родителите да съветват и подкрепят вкъщи, но да се намесват лично само в краен случай.
Иначе откакто има смесени училища малките пубери като си харесат някое момиче почват да му дърпат плитките и да го "тормозят". Обикновено е досадно, но безобидно, а те не го правят от злоба, а защото просто не знаят как да си изразят чувствата. Също така ако покажат нежност и внимание ще се изложат пред аверите (спомнете си "Брилянтин", там много добре бяха показани нещата). Но това минава в 99% от случаите без мама да ходи при директора. А децата се научават да функционират в група. Днес според мен има някакво прекалено обгрижване и прекален протекционизъм. От друга страна съзнавам, че тази моя гледна точка вероятно е продиктувана от факта, че никога не съм била от тормозените, а все от алфите, а това определено се отразява на мирогледа. Затова и не натискам да натрапвам мнението си, което за много хора сигурно е неправилно, а само споделям различна гледна точка.
Аз съм съветвала и помагала вкъщи, но при директори и учители не съм ходила.

Не знам кой го абсолютизира, определено в темата има някои потребителки, но категорично не са всички хора.
Иначе, останалото - одобрението, което е необходимо... естествено, че имаме нужда от огледален образ, но той затова е огледален, защото източникът му е в нас самите!

Тормоз е да си в пети-шести клас и да те наричат "кучка" или "циганка". Тормоз е, когато в седми клас за осми март една от учителките освободи всички момичета от часа и станеш да излезеш заедно с тях, момчетата да ти крещят, че ти накъде си тръгнала, ти не си момиче/жена. Тормоз е единият от съучениците ти да си има любимо занимание, което е нарекъл "парен чук" и представлява да те издебне в гръб и да те удар с юмрук по главата. Тормоз е да те удрят без причина, да те плюят, да те ритат, а ако се опиташ да дадеш отпор - да изядеш още по-голям бой и на никого да не му пука. Тормоз е да те наричат "мръсна .... (демонимът от националността на баща ти)". Тормоз е след всяка добра оценка да те обиждат и удрят още повече, защото си си позволила да покажеш, че можеш. Тормоз е да ти драскат якето с неприлични картинки и да се чудиш как да се прибереш вкъщи. Тормоз е да си в първи клас и на връщане от училище всичките ти съученички да те тормозят по пътя - да хвърлят по тебе кал от локвите и да се прибереш вкъщи с лице, все едно е драно от котки (майка ми, Бог да я прости, до последно не можеше да говори за тази случка, буквално ѝ ставаше лошо от спомена в какъв вид съм се прибрала вкъщи). Тормоз са всички тънки намеци и обиди. Да продължавам ли?

P.S. Мисля, че трябва да спря да пиша, а даже и да следя тази тема, защото не ми се отразява добре психически.