17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Търсите много просто решение за един комплексен проблем, който е бил неглижиран през годините. Това може да проработи при 3-токласници в Германия, но никакъв шанс при 17 годишни. Още повече, че момичето явно има някакви проблеми със социалните способности (които майката, а и вие удобно не виждате). Търсете психиатрична помощ за това дете и различни специалисти, които да и помогнат. Решението няма да дойде от директор или училище.

Мислех да не пиша в темата, но все пак ще изразя и моето мнение
Абсолютно съм съгасна:  има нещо проблемно в отношенията в семейството. Тази майка по всяка вереоятност е от типа авторитетни хора, които най-добре знаят как се получават нещата. Най-елементарното иначе би имала профил тук. В крайна сметка форума на бг-мамма е институция дори и от гледна точка на кандидатстването в 7-ми клас, частни уроци и т.н. теми за обучение. Да не говорим за другите - пазаруване, уреди за дома, кулинария.  Според мен тази майка етикира хората и този модел е възприет и от дъщерята. Аналогично е с поемането на отговорност - тя се прехвърля на другите, а не се понася лична отговорност.

Има нещо противоречиво и в детето (за мен е дете): от една страна тя има суицидна тревожност, а от друга за нея е важно кой ще спечели и кой ще загуби. За нея отстъплението е немислимо дори и в по-незначителен от реализирането на суицидната мисъл аспект - преминаване в самостоятелна форма на обучение.

Моя добронамерен съвет е: нека детето да се срещне с психиатър, защото ние тук гадаем дали има или не психиатрично заболяване и лично аз не се наемам чрез форума да поставям или отричам диагнози.

Наред с това обаче,  сменете фокуса и покажете на детето,  че в общуването има и друг модел : не печеля-губиш, а печеля - печелиш. Хората са изписали тонове за win-win модела и го прилагат по света. 
Ето едно обучение, което е подходящо за деца и е насочено към тях : https://www.sporazumenia.com/uchilishte-mladezhi-mediatori
Ако не друго, по време на такова обучение за себе си изясняваш много неща - къде си ти и къде са другите. Срещаш се със себеподобни. Научаваш се да преформулираш, да достигаш до интереса (а не позицията) на другия/те и това е възможно да преодолее конфликта или поне да тушира неговата интензивност.
 
За протокола: медиатор съм, но нямам нищо общо с посоченото по-горе обучение, а просто ми е известна колегата, която го води и го споменах поради евентуалната му полезност в случая. Моля да не се счита за реклама, но ако модератор прецени ще изтрия линка.

Имах съученичка от 5 до 8 клас, която нямаше желание да общува с никого. Ние бяхме доста задружни и не изключвахме никой, та доста често, особено в началото, я викахме с нас, на междучасията я канехме, като излизахме за разни празници да се почерпим на по пица - все отказваше. Представете си шока ни, когато майката се появи в началото на 7 клас да крещи и обвинява, че сме тормозили дъщеря ѝ. Дори после викаха родителите на определени деца в училище, че я биели. Пълен абсурд и това продължи през целия 7 клас. В 8 клас я преместиха в друга държава, с течение на времето се оказа, че там се е случвало същото. Та, аз бих потърсила проблема и в детето. Да я тормозят в едно училище - окей, ама в детската, извън училище и не знам още къде клони към невъзможното.

Трудна и тежка тема. Не съм квалифицирана да предлагам решения. Само мога да кажа от неприятен личен опит, че не е редно да се вменява на деца отговорността за съдбата или психическото здраве на друг човек. Визирам децата от приятелски семейства и опитите да се сприятелят с момичето насила.

Приятелството е единствената връзка, която се случва 100% доброволно и на 100% равни начала. Просто защото ти е кеф с другия. Насила, по задължение, от съжаление, от куртоазия, по сметка, в отношения на неравнопоставеност, на йерархична структура -- не става. Никой не иска да е нечий благотворителен случай, а да е избран, защото е наистина желан, свободно и искрено. Тези неща се усещат и ако липсват, "приятелството" скоропостижно се изражда в нещо грозно, защото несъзнаваното (и от двете страни) си търси дължимото. Съжаляващият започва да агресира или да избягва другия, съжаляваният пък става прилепчив и отчаян и т.н.

Прекалена протекция на майката, характерна за днешните поколения. Детето не добива умение да общува и се защитава само, мама разчиства и най-дребните камъчета пред него. В случая чак ангажирала децата от приятелския кръг да се сприятелят с момичето, което, ако са имали желание, би станало естествено.
Ако още в детската е тичала да се разправя при най-малкото оплакване, детето е научено първо, че винаги е право и е важно да се наложи, второ, че няма нужда да се приспособява, мама ще им даде да се разберат, което пък води до третото - тотална липса на социализация, липса на самостоятелност, неумение да се решават елементарни проблеми. Децата обичат да преекспонират, майките искат да ги защитят и едно скубване на плитката примерно, се превръща във всемирно бедствие, с посещение на мама къде ли не. Настройват се децата, настройват се учителите и печелейки битката, всъщност се губи войната за създаване на самостоятелност, здравословно самочувствие и самоувереност у детето.
Какво може да се направи сега не знам, за съжаление. Не вярвам да помогне и опитът от Германия, той отново извежда проблема извън нея. Липсата на приятели е следствие, не причина. Може би коментиране на конкретна случка, отбелязване неподходящото в реакцията ѝ непременно, предлагане на готови решения.
И най-важното - да ѝ се внушава, че тя вече не е дете и постепенно трябва да вземе живота си под собствен контрол.
Тъжно ми е и за майката, която от любов, в желанието да защити детето си, всъщност е навредила.

Според мен тук е ключа.  
Другото е , че има някои хора, които предпочитат да комуникират по различен начин и с по-възрастни (или по малки ли по-различни ...) . Защо непременно таргета са тиновете и връстниците и? Защо не пробва групи по интереси в които има хора на всякакви възрасти и не си намери тя сама пасващия таргет и не започне да си намира сама подходящи хора за приятели? Защо непременно трябва да може да комуникира с връстници ? Някои хора трудно избират или бавно и подробно преценяват. Да си живее с всички хора, но да си прави своите приятелства по своя мостра.
Според мен да я оставят да си учи и в унито нещата ще се решат по друг начин. Там няма един нереазделен клас и подобни глупости. Там се комуникира по интереси и с много различни на възраст хора.
Защо я водят по психиатри да и добавят още една дименсия на чувството за различност ? Защо изобщо ще е различна от това, че не и допада тинейджърска комуникация ? Ами не може на всеки да допада всичко средно стандартно .
А иначе тези и мисли по мое мнение ги вземайте на сериозно. Тя иска да и обърнат внимание на чувствата и трябва да се обърне внимание. Но недейте реагира погрешно с натиск за напасване в стандарта. Търсете варианти за изключенията . Това по мое мнение .

И аз познавам такъв случай. Щяха да съсипят две деца  , защото на трето майката не смятала че го третират като равен. А в същност беше дете с дефицити и в същност тези двамата му бяха единствените приятели  идействително му бяха приятели . Обаче майката намирала, че той бил по нископоставен в групата им и пр. и искала за детето си друго и побърка и тримата. Те си играеха 2 години подред без проблеми , докато тя се появи като помощничка от родителска страна да наблюдава децата в междучасията ... и имаше свои представи как света трява да възприема детето и и как той трябва да се вписва в света ... ама не по негов естествен начин, а по нейни представи . И се започна една страхотна история . Добре че мина без да скапе другите 2 деца, нейното си май много скапа, защото то остана без всякакви приятели и след тази случка вече ни дете ни родител искаше да ги доближи за да не му се лсучи и на него нещо.  И най-жалкото е , че преди да се намеси майката като една супер майка всичко беше наред и всички играеха заено, като тези тримата си бяха групичка и пак играеха с всички . Имаше много добра атмофера в класа.

Тежка тема, според мен всички в някакъв момент в детството си сме били прицел на някакви подигравки или по-особено отношение. Но цял живот, във всички среди, в които сме се движили все да сме на прицел говори за проблем вътре в нас. Това, че няма нито една приятелка също ми говори, че проблемът е основно в момичето, като може да произтича и от семейната й среда.
На мястото на майката бих настоявала момичето да завърши като частна ученичка, дистанционно. Не разбирам нуждата да се явява в училище, където ежедневно е подложена на тормоз, което пък води до самоубийствени мисли. Мисля, че моментът е назрял да отиде на психиатър, очевидно не се справят сами с проблема, който изглежда да се задълбочава. Може би и не могат да видят проблема в момичето, както Ондин, която им е близка и иска да помогне смята, че няма нищо нередно. Смятам, че близки и роднини просто не гледат безпристрастно на децата си, както и вероятно нямат поглед над тяхното поведение извън семейството.

Явно се държи по начин, който отблъсква всички около нея. Какво точно прави за съжаление не мога да предположа. Хубаво е да помогне специалист в случая, който да говори и с момичето и с майката поотделно, за да може да се сглоби картината. Ако беше мое дете, бих я насочила да учи в чужбина след като завърши средно в БГ. От една страна ще излезе от досегашната си среда, от която няма хубав опит, а от друга, навън тормозът в училище и в работата не се толерира и има сериозни последствия за нарушителите, така че ще е много по-лесно да се пресече в зародиш, ако изобщо се наложи.

Дано се развият нещата по най-благоприятния за нея начин и да свършва тази черна серия в живота й!

Предполагам, че действието се развива в чужбина, където другоземец не винаги е likeable? Та затова майката "представя" и майката "води" на специалисти. Малката трябва да се отстоява и да не дава да я развеждат. Да слага граница. Да подбира. Да, чувала съм, че има неуспешни терапии, неподходящи терапии. За да има напредък, самият тийн трябва да реши къде иска да бъде и каква цена си струва. Кога да се доближи, и кога да се дистанцира.

Чета ви с интерес. Искам само да напомня, понеже всяко трето мнение е със съвет,  че трябва да се търси проблемът в нея и да се заведе на психиатър - в първия пост съм писала, че това отдавна е факт. По-нататък в темата пак сме обсъждали и психолога и психиатъра, както и че се надявам да се намери с ваша помощ по-добър специалист, защото напредък няма.
Припомням още веднъж, че психиатърът е определил синдром на Аспергер и е приключил с темата след второто посещение с родителите й. За чувствата й е предписал хапчета.

Информация за Аспергер


Аз лично, една немалка част мога да потвърдя на 100%, една от части, някои неща изобщо. Но, както казват, това е спектър.

Това описание покрива моето дете на 90% поне. Но тя на 7 беше диагностицирана в София в клиниката по детска психиатрия със Смесено специфично разстройство на психологическото развитие (експресивна, перцептивна ре и математическо мислене) и нарушена привързаност. Към момента от местния психиатър имаме само нарушена привързаност и сериозни затруднения по математика, затруднения в социалното общуване, определянето й като различна от другите деца и избягването да се сближат с нея (много малко проявяват интерес да са й приятели) и т.н, и т.н., което още от детската градина за някои деца я поставяше в ролята на удобна жертва - не умее да се защити, да постави граници, не се оплаква, не търси съдействие от възрастен, минахме през изолация и тормоз в основното училище. Сега съжалявам, че не я преместих, защото до голяма степен са прикривани сериозни неща от страна на училището, а тя е била сплашвана да мълчи, защото ако ми се оплаче "майка ти нищо не може да направи, но ще стане по-лошо за теб", привличането й в неподходяща компания и забавлявате на неин гръб "а, това една със СОП от старото училище, Класната каза да си говорим с нея, затова й се правехме на приятелки да се еб@ваме с нея".... Сега учи в друг град, контактува, но няма близки приятели. Това й липсва, но поне в класа се държат добре с нея. И да, дори там имаше момент да я тормозят, когато прекалиха и стигнах до директор се взеха мерки. Оказа се, че предварително е говорено с класа да й помогнат да се социализира, а въпросните девойки са решили да се възползват от информацията. Като цяло не е идеално, но детето определя, че е в пъти по-добре от старото училище.
Та има такива деца, че и възрастни, които излъчват безпомощност в добавка с неумението да общуват и това ги поставя в ролята на удобната жертва. Когато тормозът бъде допуснат в ранна възраст - градина, начално училище или по-зле - сигналът идва от учители и родители "Той/ та е СОП/ странен/ загубен/ неможещ..." това се превръща в зелен светофар за тормоз и самоутвърждаване, а детето се научава, че не заслужава друго, обвинява се, че то е виновно. Така се смачква и убеждава, че трябва да търпи, защото не може да промени нищо, вината е негова/ нейна и никой няма да помогне.

Честно не мога да си представя -аз съм родител, виждам, че детето ми има трудности, психиатър поставя диагноза, и след 2 посещения аз като майка я паркирам някъде тази диагноза и приключвам? Не искам второ мнение, не започвам адекватна терапия, не преобръщам света, за да намеря как да помогна на детето?!? Вместо това нарочвам целият свят, че му пречи.

Казвам ги тези неща, защото наистина не си представям да получи диагноза и нищо да не се случи! Имам дете в спектъра и знам за какво говоря. Буквално го учиха в терапията как да маха за здравей и как да различава емоции със снимки на хора. Т.е по всички тези социални аспекти може да се работи.

Много е важно да се намери обаче кой да работи с това дете. Аз за моето чувах "дай й време ще навакса" и "защо искаш да й има нещо". И не, където и да сме ходили, никой не я е учил да разпознава и изразява емоции, да отреагира на ситуации и т.н.

Мама ру, ужас.
Не знам какви са ни законите, какви отговорности носят учители и директори.
Ама трябва да им се вдигнат и да може да им се държи сметка, глоби, наказания и т.н. Да се осъдят дори.
Да ги видим дали пак така ще прикриват насилие над дете.

Недоказуемо - класът свидетелства "няма такова нещо, тя си измисля, никой не я е закачал..." Мълчаливи свидетели и съучастници.

Има как да стане доказуемо, ама нямат интерес и го стопират всячески.