Недоказуемо - класът свидетелства "няма такова нещо, тя си измисля, никой не я е закачал..." Мълчаливи свидетели и съучастници.
Ей затова съм за камери в училищата.
17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище
- Публикувана: 17 апр. 2026, 20:48 ч.
- Последно мнение: 3 май 2026, 11:18 ч.
# 135
19 апр. 2026, 11:40 ч.
Ей затова съм за камери в училищата.
Виж целия пост
Ей затова съм за камери в училищата.
# 136
19 апр. 2026, 11:49 ч.
Ондин, а тя пие ли, изписаните от психиатъра хапчетата? При мисли за самоубийство, би било много несериозно, ако не ги пие.
Виж целия пост
# 137
19 апр. 2026, 11:55 ч.
Ей затова съм за камери в училищата.
Камерите няма да докажат всякакви неща. И сега ги има в училищата, в които учи и е учила дъщеря ми. Но, ако например никой не ки говори с нея и я изолират? Това си е травма за въпросния човек, но от друга страна не става задължително да си говорят с теб. Могат да общуват само служебно. И това как се доказва с камера и как е наказуемо.
Виж целия пост
Недоказуемо - класът свидетелства "няма такова нещо, тя си измисля, никой не я е закачал..." Мълчаливи свидетели и съучастници.
Ей затова съм за камери в училищата.
# 138
19 апр. 2026, 11:57 ч.
Ей това, казвам и аз, от самото начало - всичко се учи, ако не си крием главите като щрауси.
За камерите- не са никакво решение. И записи ли ще слушате? Че 2 приказки, могат да са по- тежки от 2 шамара....
Децата със СОП имат нужда от работа вътре в социума, а не социума, за да си изградят собствените прегради и лимити, а не социума да ги огражда със златна клетка.
Виж целия пост
Честно не мога да си представя -аз съм родител, виждам, че детето ми има трудности, психиатър поставя диагноза, и след 2 посещения аз като майка я паркирам някъде тази диагноза и приключвам? Не искам второ мнение, не започвам адекватна терапия, не преобръщам света, за да намеря как да помогна на детето?!? Вместо това нарочвам целият свят, че му пречи.
Казвам ги тези неща, защото наистина не си представям да получи диагноза и нищо да не се случи! Имам дете в спектъра и знам за какво говоря. Буквално го учиха в терапията как да маха за здравей и как да различава емоции със снимки на хора. Т.е по всички тези социални аспекти може да се работи.
Казвам ги тези неща, защото наистина не си представям да получи диагноза и нищо да не се случи! Имам дете в спектъра и знам за какво говоря. Буквално го учиха в терапията как да маха за здравей и как да различава емоции със снимки на хора. Т.е по всички тези социални аспекти може да се работи.
За камерите- не са никакво решение. И записи ли ще слушате? Че 2 приказки, могат да са по- тежки от 2 шамара....
Децата със СОП имат нужда от работа вътре в социума, а не социума, за да си изградят собствените прегради и лимити, а не социума да ги огражда със златна клетка.
# 139
19 апр. 2026, 12:59 ч.
Моето дете живее в чужбина и една от терапиите му е точно такава - social skills - в малка група с деца на същата възраст и 2 терапевта отиграват ситуации от живота - как да реагираш като спечелиш или загубиш игра, как да разпознаеш емоции и да ги назовеш, как да се държиш на публично място, как да се храниш…
LordOzzy не съм напълно съгласна с това: “Децата със СОП имат нужда от работа вътре в социума, а не социума, за да си изградят собствените прегради и лимити, а не социума да ги огражда със златна клетка.” Истината е по средата - и социума трябва да бъде наясно, че не всички имат късмета да функционират по един и същ начин. Но и не можеш да промениш целия свят, за да пасне на детето ти. Адаптираш доколкото може.
Мое предположение - майката не е съгласна с диагнозата и е оставила нещата почти на самотек. Естествено, че е по-лесно да искаме всички да се съобразяват с нас и нашите деца. Обаче reality bites…
Виж целия пост
Много е важно да се намери обаче кой да работи с това дете. Аз за моето чувах "дай й време ще навакса" и "защо искаш да й има нещо". И не, където и да сме ходили, никой не я е учил да разпознава и изразява емоции, да отреагира на ситуации и т.н.
Моето дете живее в чужбина и една от терапиите му е точно такава - social skills - в малка група с деца на същата възраст и 2 терапевта отиграват ситуации от живота - как да реагираш като спечелиш или загубиш игра, как да разпознаеш емоции и да ги назовеш, как да се държиш на публично място, как да се храниш…
LordOzzy не съм напълно съгласна с това: “Децата със СОП имат нужда от работа вътре в социума, а не социума, за да си изградят собствените прегради и лимити, а не социума да ги огражда със златна клетка.” Истината е по средата - и социума трябва да бъде наясно, че не всички имат късмета да функционират по един и същ начин. Но и не можеш да промениш целия свят, за да пасне на детето ти. Адаптираш доколкото може.
Мое предположение - майката не е съгласна с диагнозата и е оставила нещата почти на самотек. Естествено, че е по-лесно да искаме всички да се съобразяват с нас и нашите деца. Обаче reality bites…
# 140
19 апр. 2026, 13:13 ч.
За България не съм чувала, макар че ми се искаше да има и у нас. Но у нас нито учат социума как да се държи с различните, нито такива деца има къде и кой да ги обучи на такъв тип емоционална интелигентност. Даже и да има нещо, ще да е в София и не става въпрос за седмица посещение, нали? Тук има специфични сфери, в които никой не иска да работи или са много малко желаещите. Дори от Ресурсен център не могат да осигурят специалист по дислексия за дете с дислексия, а предлагат стандартен логопед, който не върши работа, ако детето изговаря всички звуци, а ресурсните са обучени да работят на ниво дете на качествени оценки и редуциран учебен план. За психолози пък по училищата да не говорим, особено ако има и по-специфичен казус като дете със СОП или осиновено дете.
Виж целия пост
# 141
19 апр. 2026, 13:39 ч.
Едно лично мнение, без претенции да е професионално, обективно или вярно
Дете, което практически цял живот е било отхвърлено от връстниците си:
1. Не знае какво е да имаш приятели
2. Не знае как да се държи с тях
3. Не умее да поставя граници и да изисква от тях
4. Вероятно се опитва да е "огледало" на околните, за да го харесат
5. Не умее/не смее да заяви себе си, своята позиция и интереси
6. Предварително очаква да бъде отхвърлено навсякъде
И.т.н.
Ако просто му смените средата или помолите децата да се държат добре с него, няма да се промени нищо
Във всички нови отношения, хората се проверяват помежду си, кой върху чия глава може да се качи. Вероятно това изтормозено дете, при нови срещи, само си подлага главата, за да се качат отгоре. И те го правят, не защото всички са лоши, а просто защото може.
С детето трябва мноооого ежедневна работа, желателно изолирано от сегашната отхвърляща го среда. Прекъсване на комуникация с цялата досегашна социална среда
Работа по изграждане на самочувствие и увереност, какви трябва да са здравословните отношения с приятели, не ги гониш, ако си уверен и щастлив, те сами ще дойдат.
След това - нова среда, с ежедневно споделяне и съвети какво се случва, за да може още в началото да постави своите граници където трябва и да не стане отново аутсайдер.
Надявам се тези ми лични разсъждения да са полезни за някого.
Виж целия пост
Дете, което практически цял живот е било отхвърлено от връстниците си:
1. Не знае какво е да имаш приятели
2. Не знае как да се държи с тях
3. Не умее да поставя граници и да изисква от тях
4. Вероятно се опитва да е "огледало" на околните, за да го харесат
5. Не умее/не смее да заяви себе си, своята позиция и интереси
6. Предварително очаква да бъде отхвърлено навсякъде
И.т.н.
Ако просто му смените средата или помолите децата да се държат добре с него, няма да се промени нищо
Във всички нови отношения, хората се проверяват помежду си, кой върху чия глава може да се качи. Вероятно това изтормозено дете, при нови срещи, само си подлага главата, за да се качат отгоре. И те го правят, не защото всички са лоши, а просто защото може.
С детето трябва мноооого ежедневна работа, желателно изолирано от сегашната отхвърляща го среда. Прекъсване на комуникация с цялата досегашна социална среда
Работа по изграждане на самочувствие и увереност, какви трябва да са здравословните отношения с приятели, не ги гониш, ако си уверен и щастлив, те сами ще дойдат.
След това - нова среда, с ежедневно споделяне и съвети какво се случва, за да може още в началото да постави своите граници където трябва и да не стане отново аутсайдер.
Надявам се тези ми лични разсъждения да са полезни за някого.
# 142
19 апр. 2026, 13:50 ч.
По описанието ми се струва, че и ти, а може би и майката на момичето, сте били аутсайдери в един момент в живота. Мен също са ме подигравали, но никога не е било целият клас или цялата група, а някой определен тормозител. Усещането, че не е лично, е особено важно. Тук общото е усещането за “всички останали, целият свят”. Аз също мисля като други потребители, че двете с майката не сте обективни оценители на характеристиките на момичето, нито правилните съветници. Вие самите се държите като жертви на тези нейни съученици, гадните тормозители, гадното училище, системата, учителите…. някой трябва да й бъде пример за ролята на победител. Намерете победител.
Имали сме съученици аутсайдери, винаги е имало причина. Портаджии, истерици, кофти хигиена, неконвенционална визия - мазна коса, космати подмишници. Не е задължително детето ти да е дебело и глупаво, за да е жертва на тормоз. Даже бих казала, че те по-лесно се вписват в днешно време. Други неща те правят аутсайдер. Намесата на родителите в ролята на това да плачат или да се молят на почти пълнолетни хора да му бъде някой приятел е едно от тях.
Най-доброто нещо, което можете да направите, е наистина спорт. Бокс например, нещо такова. И човек, който е пример за увереност, и има добрите намерения да предаде опит. На майката може дори да й се струва арогантен човек, тормозчия - идеален е.
Виж целия пост
Аз до 4-ти клас бях жертвата на класа, чувствах се по същия начин и каквото и да правех, все ме изолираха. Че и зубър бях, разбирах се само с учителите. Майка ми ми е споделяла, че и в детската градина винаги съм била сама в пясъчника, късало й се е сърцето.
Имали сме съученици аутсайдери, винаги е имало причина. Портаджии, истерици, кофти хигиена, неконвенционална визия - мазна коса, космати подмишници. Не е задължително детето ти да е дебело и глупаво, за да е жертва на тормоз. Даже бих казала, че те по-лесно се вписват в днешно време. Други неща те правят аутсайдер. Намесата на родителите в ролята на това да плачат или да се молят на почти пълнолетни хора да му бъде някой приятел е едно от тях.
Най-доброто нещо, което можете да направите, е наистина спорт. Бокс например, нещо такова. И човек, който е пример за увереност, и има добрите намерения да предаде опит. На майката може дори да й се струва арогантен човек, тормозчия - идеален е.
# 143
19 апр. 2026, 14:02 ч.
Аз също търся, но не намирам подходящи центрове - има един-два за аутизъм и логопеди.
Виж целия пост
За България не съм чувала, макар че ми се искаше да има и у нас. Но у нас нито учат социума как да се държи с различните, нито такива деца има къде и кой да ги обучи на такъв тип емоционална интелигентност. Даже и да има нещо, ще да е в София и не става въпрос за седмица посещение, нали? Тук има специфични сфери, в които никой не иска да работи или са много малко желаещите. Дори от Ресурсен център не могат да осигурят специалист по дислексия за дете с дислексия, а предлагат стандартен логопед, който не върши работа, ако детето изговаря всички звуци, а ресурсните са обучени да работят на ниво дете на качествени оценки и редуциран учебен план. За психолози пък по училищата да не говорим, особено ако има и по-специфичен казус като дете със СОП или осиновено дете.
Аз също търся, но не намирам подходящи центрове - има един-два за аутизъм и логопеди.
# 144
19 апр. 2026, 14:19 ч.
Аз съм за карате. Там голямата част от тренировката е в строй, но по същество самостоятелно - загрявка, кихон, ката, разтягане. Има време да се отпусне и да не се напряга. Инструкторите следят за дисциплината и няма булинг, да не говорим, че момичетата са пазени, уважавани и обгрижвани. И тренировките ще и дадат самочувствие, среда, увереност в себе си. Ако е съвестна и тренира ще има и успехи. Но ако е лигла и префърцунена няма да се получи.
Виж целия пост
Най-доброто нещо, което можете да направите, е наистина спорт. Бокс например, нещо такова. И човек, който е пример за увереност, и има добрите намерения да предаде опит. На майката може дори да й се струва арогантен човек, тормозчия - идеален е.
Аз съм за карате. Там голямата част от тренировката е в строй, но по същество самостоятелно - загрявка, кихон, ката, разтягане. Има време да се отпусне и да не се напряга. Инструкторите следят за дисциплината и няма булинг, да не говорим, че момичетата са пазени, уважавани и обгрижвани. И тренировките ще и дадат самочувствие, среда, увереност в себе си. Ако е съвестна и тренира ще има и успехи. Но ако е лигла и префърцунена няма да се получи.
# 145
19 апр. 2026, 15:26 ч.
Дъщеря ми има някои черти, характерни за Аспергер. В училище беше много трудно, особено в основното, наложи се да сменим училището. Всичко си дойде на мястото в университета и най-вече когато тя започна постоянна работа. Именно това й даде увереност и сила заедно с похвалите на преподавателите. Затова моят съвет е ако е възможно, момичето да започне някаква работа почасово в колектив от зрели хора. Тя явно не се движи в една писта с поколението си и контакт с мъже и жени според мен би бил полезен заедно с порасналото самочувствие от придобити нови умения.
Виж целия пост
# 146
19 апр. 2026, 15:39 ч.
Най- добрият анти булинг спорт е жиужитцу.
Има добри школи в бг.
Една от основите на спорта, е и самозащита!.
Учи да познаваш тялото- да не те е страх от тялото на другите, не е травматичен, и в същото време дава техники, непознати в други спортове.
Моите дъщери тренираха жиужитцу 6 години- няма по- добро за начинаещи.
После минаха на кемпо, после на муай тай. ММ е минал през карате, кикбокс и накрая- вече над 10г муай тай.
изгубен-щъркел, принципно казваш същото, което казвам и аз-"Адаптираш доколкото може." Моят фокус е и върху това, че не държиш никой отвън отговорен- майката е винаги и без изключение, най- отговорна.
Виж целия пост
Има добри школи в бг.
Една от основите на спорта, е и самозащита!.
Учи да познаваш тялото- да не те е страх от тялото на другите, не е травматичен, и в същото време дава техники, непознати в други спортове.
Моите дъщери тренираха жиужитцу 6 години- няма по- добро за начинаещи.
После минаха на кемпо, после на муай тай. ММ е минал през карате, кикбокс и накрая- вече над 10г муай тай.
изгубен-щъркел, принципно казваш същото, което казвам и аз-"Адаптираш доколкото може." Моят фокус е и върху това, че не държиш никой отвън отговорен- майката е винаги и без изключение, най- отговорна.
# 147
20 апр. 2026, 00:02 ч.
Вероятно е необходима работа с психолог за цялото семейство - щом проблемите на това дете не са решени повече от 10г, явно не е правилен подхода на близките му.
От написаното до тук предполагам, че на детето му липсва и най-важния урок в случая - НЯМА НАЧИН ДРУГИТЕ ДА ТЕ ХАРЕСВАТ И УВАЖАВАТ, АКО ТИ САМ НЕ СЕ ХАРЕСВАШ И УВАЖАВАШ!!!!
Виж целия пост
От написаното до тук предполагам, че на детето му липсва и най-важния урок в случая - НЯМА НАЧИН ДРУГИТЕ ДА ТЕ ХАРЕСВАТ И УВАЖАВАТ, АКО ТИ САМ НЕ СЕ ХАРЕСВАШ И УВАЖАВАШ!!!!
# 148
20 апр. 2026, 00:14 ч.
Има милиони, милиони... нормално функциониращи възрастни, които не са научили да се самоуважават и ценят.
Виж целия пост
# 149
20 апр. 2026, 06:29 ч.
И попадат във всевъзможни капани.
Виж целия пост
Има милиони, милиони... нормално функциониращи възрастни, които не са научили да се самоуважават и ценят.
Скрит текст:
чета темата за нарцисизма и хора попадали в мрежата и защо и как са попаднали ...
Препоръчани теми