17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Черна Станция, да, защото не са се опитвали да ти събличат детето на публично място, гаменчета тийнейджъри не са го заплашвали с глупово изнасилване, класната Ви не е организирала лично подписка срещу детето, не са писали на твоето забележки, а за същото поведение -хайде, деца и са се подхлъзнали на ллюбимците и от сорта.
Една самопровъзгласила се Алфа ѝ беше нарязала якето с нож. Според теб, трябваше да си мълча ли?
В класа на малката, имаше дете, което системно провокираше всички. Даже беше въоръжено с нож, трябваше да си мълча ли? Няколко майки се разтичахме, преди да е станало непоправимото. Имахме и наркоман, тежък, в 5 клас, който в абстинентни периоди биеше всички наред. И тук ли трябваше да се мълчи???

Мен ако питате - няма нужда от кой знае каква популярност. Но всякакви опити за унижения и увреждане на личното достойнство на детето, трябва да има реакция, светкавична и с достатъчна сила.

Лорд Ози, за мен е по-добре късно, отколкото никога. На 17 майка ѝ не може да ѝ намери приятелки, но може да ѝ покаже смисъла на цивилизованата борба с положението - оплаквания с факти. На писмен сигнал са длъжни да отговорят писмено, ако се забавят - може да подаде нов - за забавянето или същия повторно. Може и нищо да не стане със сигналите, но детето вижда, че има подкрепа, спокойно е, че не е то самото проблема, а че има и другаде. Да, това, че до 17 е мълчала и се е свивала не може да се промени, но какво пречи да се започне от някъде, сега?
И търсене на помощ, психолог(зи) до намирането на точния, психиатри ако се налага и така.

Казвам ние, защото съм от поколение, което е възпитавано по модела, който ЧС е илюстрирала. Просто такива бяха времената. Много е трудно да излезеш от модела, към който успешно си се приспособил като дете и ти се струва естествен и правилен. Аз съм оцеляла в същите условия по другия начин - не като тормозя и изолирам портите, а като си трая, не изпъквам, и благодарение на миличка и незлоблива външност Както отбелязваш, сега вече в голяма степен не е така. Аз също се опитах да предам на моето дете  моя начин, понеже това зная и се оказа, че вече нещата могат да работят и по друг начин. И не е необходимо да си от готините, да се биеш със зъби и нокти за статус, да лягаш по гръб на алфите, да си знаеш мястото и т. н.

Просто има и друг работещ метод. И той почва от това да си порта. Защото така помагаш не само на себе си, а, между другото,  и на други.

Имам предвид, че аз не очаквам да се случи- нищо повече.
Ако, и подчертавам - ако , наистина има подобни на описаните от вас ситуации, истински тормоз!, и тази майка досега нищо не е направила- наистина ли очаквате сега да направи нещо?

Работещ метод, за мен е нетърпимост към подобни изяви.
И тази нетърпимост се учи, възпитава, дава се пример.
Но, за да си способен да реагираш, трябва и да имаш основа, себеизградена- собствени достижения, самочувствие, което как се гради- спорт, училище, семейство... много назад идват приятелите...

Асид Бън, преживяла си нещо ужасно. Трябва много да се гордееш със себе, че си го превъзмогнала и можеш да говориш за това.

Има си и случаи на нарочен тормоз. Моят син (големият), който изобщо не е бил свит никога, спортува от малък и дори бих казала, че има завидно самочувствие, беше тормозен в 6 клас от един съученик и то защото изрично винаги сме го учили да не се бие. Другото момче например му бе взело маратонките в час по физическо и ги бе напълнило с вода, драскаше му раницата с маркери, отмъкнал му беше някакви тетрадки, а после ги върнал като нашият се разфучал, един път го бутна в коридора така силно, че синът ми си удари главата в стената... Викаха ги и двамата при педагогическия съветник и се опитаха да заметат нещата, но с мъжа ми говорихме с родителите му и се разбра какъв е проблемът - те бяха заминали в чужбина и го оставили при леля му.
Всичко спря след като синът ми при следващ опит за тормоз му беше ударил два шамара - не го приемам за добър пример, но училищните власти не направиха почти нищо. А на другата година момчето се премести в чужбина...

Някои наистина не разбират, че прекрачват граница докато не изядат шамар. И колкото и да се обясняваш и да се дистанцираш, не работи - те просто не говорят този език.

Това вече определено си е тормоз извън границите на нормалното. Извън всякакви граници. Респективно се изискват мерки извън границите на нормалното. Но аз такова чудо не съм срещала. А ако се случеше щеше да има родителска среща и после родителите щяха да набият обръчите на децата си.

Именно. Никога не съм разбирала, как ще заставяш дете да не се отбранява.

Пресен случай/извън мобинга, но в този контекст с границите/, от вчера.

Асид Бън ти си работила със специалисти, доколкото разбрах, и разбираш какво и защо се е случило и как вече да не се случи ? Поне така помня от предното мнение.  И доколкото разбирам се е налагало работа от твоя страна за обработка на всичко.

Сега е въпроса как едно друго момиче да стигне до този път на откриване и решения . Така поне разбирам.
Ами трябва да започне. Обаче аз съм чувала на немски - Keine Beratung ohne Auftrag. - т.е. тя трябва да реализира необходимостта и да потърси помощ. И доколкото успявам да разбера пердетата, които майката непрестанно пуска, са проблема тя да започне .  Но може и да бъркам. Все пак не сме на тяхно място.
LordOzzy и при мен една се опита. Обикн. чакат младежи . Сплашват ги, но тази беше много нагла.

Lady Brinne, никога не съм разбирала това: "учихме го да не се бие".
Да не предизвиква и започва бой сам - да. Но да се защити, когато някой и по някакъв начин го тормози, съм категорично за.
Има хора, които не разбират от нищо друго, освен това.

То има такива хора, но трябва да ги победиш, нали. А не е сигурно кой ще се озове в болницата с комоцио.

Това, че ние сме били оставени почти на естествения подбор, и сме се справяли съвсем сами с всякакви трудности, изобщо не значи, че това е правилно, и трябва да го прилагаме при децата си.

Не съм била тормозена лично и драстично, но отношението към момичетата като цяло  беше отвратително и имам много гадни спомени - рязкото дърпане на плитките, вдигането на полите или дърпането им надолу, бяха едва ли не по подразбиране. Но най-ужасно бяха "цомбенето" и "бъзикането" - когато няколко момчета те сбутат в ъгъла и започват грубо да те опипват по гърдите или да ти пипат "отдолу". Освен омерзително поради навлизането в личното пространство, беше и доста болезнено. Други съвсем обичайни "закачки" бяха спъването с подлагане на крак, "запалките", ритането на чантата по коридори, или хвърлянето и през прозореца... Все едни такива нормални, "детски" работи. И говорим за старо, "елитно" училище в центъра на София, а не за някое гето. Като се оплачеш - "Той те харесва" , и шеговитото "Ей, калпазанин, я да не правиш повече така!"

Докато децата ни бяха малки, винаги сме им показвали, че сме зад тях, и ги подкрепяме. Имало е казуси - ходили сме при класната, при психоложката, при директорката, инициирали сме разговори с другите родители. В началото никой не беше кой знае заинтересован, но им се наложи да станат. Тихо, кротко и институционално, без скандали и саморазправа.

Агресията трябва да бъде спряна, а не възпроизвеждана. Шамарът си е шамар - днес като дете се защитаваш, а утре като майка или баща посягаш от безсилие... Не вярвам в "добрата" агресия. Няма такава.
Хората трябва да се страхуват от институционалните последствия от действията си, а не от по-силния. Защото от всеки по-силен има още по-силен, и започнат ли нещата да ексалират - накрая няма победители, а само жертви.

Защото е опасно и защото децата, особено момчетата в пубертета не си знаят силата и под влияние на афект и адреналин може да пострадат и двете деца.

Чета какви истории разказвате и настръхвам. Не разбирам (като бивш гимназиален учител) как може това да се случи и учителя, поне класния, да не направи проблем, да остави нещата така? Дори да не съм била свидетел на такова нещо, ако дойде момиче и ми се оплаче че са му вдигали полата, ще викна на инициатора майка му, да обсъдим тримата какво точно търси там и защо.

Това е решението след абдикация на училищните власти.
Но много деца не отвръщат.
Но други така ще се травмират, че ще отвърнат в един момент.
Преди години един съученик в друг клас беше тормозен, не го познавах, но накрая бутнал по стълбите побойника. Счупен крак и ръка, цепната глава.
Абе помня, че много съученици се възмущаваха защо нищо не се правеше за тормоза години, но за едно бутане голяма олелия се вдигна.