Синдром на Даун - 2 тема

Здравейте,
   Вероятно надхвърлям лимита за отделния пост. Сега ще подам каквото съм превела досега, а останалото, което е най-важно от практическа гледна точка, но още не съм превела, ще разделя на по-малки порции през следващите дни или ще потърся начин да го подам наведнъж като линк, защото не е малко.

   Пътища за корекционно въздействие при моторната алалия

   От казаното за речевите и неречевите симптоми на моторната алалия става очевидно, че корекционното въздействие при нея не може да се ограничи само до логопедическата работа и че то трябва да носи комплексен психолого-медико-педагогически характер.
   Медикаментозното лечение е насочено към ускорено съзряване на мозъчните структури и намаляване на невротичните прояви, което съществено облекчава  логопедическата работа с детето. Много е важно такова лечение да се проведе във възможно най-ранна възраст, тъй като то до голяма степен нормализира целия по-нататъшен ход на психическото и речево развитие на детето. При необходимост се провежда и общоукрепващо лечение, което също спомага за повишаването на ефективността на логопедическата работа.
   Развитието на общата и ръчна моторика е важно за усъвършенстването на двигателните функции на детето, което е необходимо и за нормализиране на речевата функция. Особено важно в това отношение е развитието на фината моторика на ръцете, оказващо голямо стимулиращо въздействие върху речта /”центровете”, управляващи движенията на пръстите на ръцете и движенията на артикулаторните мускули, са разположени в кората на мозъка в близко съседство/.
   За развитието на общата моторика  се използват най-различни подвижни игри, започва се с достъпните за детето за съответната възраст и по-нататък постепенно се усложняват като се повишават изискванията към бързината и ловкостта на движенията. Голям ефект имат специалните ритмически упражнения, особено тези, които се изпълняват под музикален съпровод, а също така различните танци.
   Една от важните задачи за развитието на ръчната моторика е осигуряването на възможност за изолирани движения на пръстите на ръцете. Много препоръчителна е играта „свирене на пиано”. С леко повдигнати над масата ръце с полусгънати пръсти детето трябва последователно с всеки пръст да докосне масата. Положението на китката през това време не трябва да се променя.
   От голяма полза за развитието на фината моторика е възпитаването у детето на навици за самообслуждане. Трябва отрано да се приучва самостоятелно да се мие, да си мие зъбите, да се бърше с хавлиена кърпа, да се реши. Нека то само се облича и закопчава копчетата на дрехите,  завръзва връзките на обувките,  връзва панделки и др. Ако китките на ръцете са прекалено слаби и детето трудно свива пръстите си в юмрук, полезно упражнение е да се изстисква предварително накисната във вода кърпа, като се проверява наужким много ли вода е останала още в кърпата. Полезни са също така всички занимания с мозайки, пластилин, рисуване, боядисване, защриховане, изрязване, изпилване и т. н.
   Развитието на психичните функции, така както и на вече упоменатите двигателни, е необходима предпоставка, фундамент за формирането на речта. Много от детските играчки са предназначени именно за развитие на основните психични функции и тяхното всекидневно използване носи неоценима помощ.
   Например, за развитие на зрително-простраствените представи трябва от възможно най-ранна възраст /но като се съобразява достъпността/  детето да се упражнява в редене на рингове, пирамидки, подбор на формички, в намиране на сходства и различия в големината, формата и другите признаци на предметите и т. н. Много полезни са също упражненията с мозайки, конструкторите и всичко останало, упоменато за развитие на фината моторика. Освен за развитие на фината моторика тези упражнения са много полезни за формирането у детето на пространствените отношения.
   Много важно е при игра да се обръща вниманието на детето на положението на предметите в пространството по отношение един към друг /отгоре, отдолу, отляво, отдясно, по средата, на масата, до леглото, над дивана и т. н./. Без разбирането на този род отношения между реалните предмети детето няма да може в бъдеще да ги изрази и в речта, а това означава, че ще срещне големи затруднения при разбирането и употребата на пространствените предлози. Казано с други думи, с помощта на речта детето може да изрази само това, което е в състояние да забележи и разбере на неречево равнище. А това означава, че в обкръжаващия го реален живот то трябва предварително да придобие необходимото съдържание за речта. Именно това целят всички посочени по-горе занимания.
   Много важно е в процеса на играта да се развиват и упражняват вниманието и паметта на детето, а също и мисловните му способности. Невнимателното дете не забелязва разликата в звученето на отделните речеви звуци и думи, не обръща внимание на различията в окончанията или представките, което води до изоставане в развитието на речевата функция. Същото се отнася и до паметта – може да се проверява кои животни от зоопарка е запомнило детето, да му се предлагат да запомня стихчета, да се преразказват кратички приказки и т. н. Всичко това спомага за обогатяването на речта и я извежда отвъд границите на битовото равнище. Днес се предлагат много и най-разнообразни пособия, предназначени за развитие на психичните функции.
   
   Поздрави на родителите, много целувки на децата.

Здравейте!
Хела, Миленавита , и всички които споделяте тези ценни информации  от книжките- хиляди благодарности 

Относно въпроса за информацията на бъдещите родители на деца със СД(това е много дълга тема и има много страни), но и моето мнение, че би било чудесно ако  се дава повече информация, погледната не само откъм лошата /черната, но и от хубавата страна на нещата,  на бъдещите родители.Всички тук знаем, че ако се разбере, че бъдещата майка носи дете със СД се препоръчва-аборт в БГ(за мен тази дума е ужасно стряскаща...)Мисля, че съм споделяла с някои от вас, аз през цялото време имах усещането , че нещо не е наред с детето и че ако си направя БХС(не съм го правила, понеже нямах очеизвадни  показатели, за времето в което се прави) щяха да излезнат не много добри резултати и щяха да ме накарат да си махна здравото дете.....именно поради тази мисъл не се усмелих да си направя, а и както вече споменах никой не счете за необходимо да ме прати......
Предполагам всеки има своите представи и истини за живота.Аз си обяснявам така нещата(по най-простият начин обяснени)-ако е писано и трябва да минеш през някакво изпитание, дори да избегнеш едно(напр. появяването на дете с Даун), ще се появи друго, което не се знае дали няма да  и по-тежко...Както Мария пише, че предпочита дете с Даун -пред никакво дете, аз го гледах вече откъм страна на майка с едно здраво(дай Боже дете)- мисля си, че ако трябва да минавам през такова изпитание по-добре едно дете с Даун и едно здраво, отколкото на единственото ти дете нещо да му се случи.....Естествено никой не е застрахован и сега, и знам, че живота може да предостави и други трудности и изпитания, но засега това е моят начин да си обяснявам нещата и да ги приемам......Моля се, да са ми здрави децата и гледам да не се връщам назад, обвинявайки-себе си, докторите и т.н.Да приемам нещата такива каквито са, за да мога да им помогна по най- добрият начин....
Много се отплеснах май и не знам дали е разбираемо това което написах..... , за което се извинявам.
Но и друго искам да кажа, Ирикар, знам че ти е много трудно без мъжка подкрепа, но си мисля, че не трябва да се настройваш, че всичко е свършено и няма да можеш да имаш друго дете......Може би пък Момчи да не заслужава този ,,баща" и живота да те срещне с Човека, който да обикне и двама ви , и който е достоен да ви има.Помъчи се, от тази страна да гледаш.Искренно ви го желая.

И сега ще се откъсна от темата за да се  похваля, днес Ангел се задържа малко прав без да го държа ,аз бях пред него  и той вместо да седне  както прави обикновенно щом разбере, че не го държи никой, направи две стъпки сам напред и се хвърли в мен. Никога до сега не го е правил.Ясно ми е, че това не е прохождане и че има още мн. време докато проходим, но за мен си е напредък.Освен това е изключително пъргав и гъвкав станал, вече няма недостижими предизвикателства, чак по оградата се катери ...Като и го оставя на майка ми дори за няколко часа, после се оплаква, че е много палав и след това е изтощена
Другото- до скоро нямахме ни един зъб, а вече имаме 3 , вярно, че не са много прегледни, а са позаостренки, но като ги сменим с постоянните ще ги мислим.

Хела, свързах се с вашата логопедка и във вторник имаме час след вас.Надявам се да се видим.
Това е засега от нас.Хубав и слънчев ден.

Здравей,  xelaa!
 Много ти благодаря за изчерпателната информация.
Преди няколко дни логопедите правиха на Боряна речева карта и я определиха, че е алалия(тъй като ни предстои явяване пред комисия). Наистина при нашите деца вниманието е неустойчиво и бързо се разсейват. При Боряна има и замяна на звукове вместо "м" казва "п" например мама, тя казва папа,  дори като се сърди нещо ми казва : "папо-о-о". Вече може обаче да съставя изречения с две думи, познава, изговаря и пише няколко букви.
От няколко години пием Ноотропил. Много се притеснявах от това (беше ни изписан от д-р Тинчева), но вчера в събота ходихме на преглед в Бургас при д-р. Виолета Йотова(от Варна), която идва в определени дни в Бургас и тя ми обясни, че Ноотропила ще се дава на нашите деца докато навършат 12г. Пие се през учебната година за подпомагане на речевата и умствената  дейност , през лятото се прекъсва, защото тогава децата могат да натрупват повече впечатления, тъй като са навън и играят с другите деца.
Не можахме да направим изследванията за хормоните, тъй като д-р Йотова тази година в Бургас не са й разрешили да работи със здравната каса и сега чакам от нея документи по пощата, за да отидем във Варна да направим изследванията.
Това е всичко от нас! Усмивки и слънчеви дни през новата седмица!

Здравейте и от нас!
Xelaa, написала си много интересни неща, които ще си прехвърля да чета в къщи. Нямам време през деня.
Относно дискусията не бих могъл да изразя мнението си с 2-3 думи, но като че ли информираността е много важна. След това всеки преценява сам за себе си. Не пожелавам на никой такова "право на избор"...
vaninakuleva, д-р Йотова е ендокриноложката на Владко. На нас не е казвала да пием ноотропил. А и за тези ("за подпомагане на речевата и умствената  дейност") неща пием Brain Booster. Ако идвате във Варна - нали знаеш. Непременно да звъннеш 

P.S. Честито за първият стоеж на Ангелчо! Ето така, лека-полека хубавите неща започват да се случват. Нека и баткото се оправя бързо.

Здравейте,
   Дежа Ву, честити първи стъпки на Ангел! Той е такъв живак, че сигурно бързо ще овладее ходенето и ще започне да тича! Много се радвам, че ще се виждаме на уроците.
   Анане, Ванинакулева, Френд, благодаря за споделената информация  за ноотропила. Съмненията ми са свързани с две неща. Първо, в листовката пише, че се използва при дислексия и е предназначен за деца от 8 до 13 години. Не е упомената употреба при алалия, дислалия и въобще при речеви разстройства, както и при толкова малки деца като Гери. И второ, прочетох на няколко места, че децата със СД са резистентни въобще към ноотропните средства и ефектът при тях е пренебрежимо малък. Не бързам да започна да го давам, може и да се откажа, първо искам да събера достатъчно информация и мнения на специалисти.
Радвам се, че и вие намирате за полезни материалите за алалията. Аз смятам да ги взема на въоръжение в битката за проговарянето, разбира се, под ръководството на логопедите, които много от това вече са ми казвали, а също и много други полезни неща.   


   Условия за успешна работа върху речта при моторна алалия

   Като се има предвид системният характер на нарушенията на речевата функция, работата върху развитието на речта трябва да обхваща всичките й страни. Важно е да се спазват следните условия:
1.Възможно по-рано начало на работата. Прието е да се смята, че оптималният период за това е когато детето е на 3 – 4 години, защото тогава диагнозата вече може да бъде поставена достатъчно точно. Но няма никакъв смисъл да се бездейства и преди поставянето на диагнозата – работата с детето трябва да започне още при появата на първите признаци на изоставане в речевото развитие.
2.Създаване на благоприятни за развитието на речта на детето условия. На първо място трябва да се изключи възможното травмиращо въздействие на социалното обкръжение. Трябва да се знае, че всички т.нар. „вторични психически наслоявания”, свързани с речевата непълноценност на детето, се дължат на първо място на най-близкото обкръжение. Някой не разбрал въпроса на детето, някой се пошегувал с него или дори си позволил да го имитира, някой пренебрежително махнал към него с ръка или въобще не забелязал присъствието му – и постепенно детето започва да разбира, че нещо с него не е наред, започва да страни от околните и да се затваря в себе си. Основното правило в подхода към дете с каквито и да било / и още повече сериозни/ нарушения на речта е следното: отношението към него трябва да е като към здраво дете, по никакъв начин да не се отличава от това към другите деца. Точно такова отношение трябва да се следва и в присъствието на приятели и познати – тогава то естествено се предава и на тях, а също и на самото дете. И в никакъв случай не следва да се допускат в негово присъствие разговори за неговите речеви затруднения.   
По-нататък, необходимо е да се установят спокойно-доброжелателни отношения с детето, колкото се може по-често да му се задават прости въпроси от типа на „Ще ядем ли?”, „Искаш ли да разглеждаме картинки?”, без да се очаква отначало отговор на тях. Много е важно също така целенасочено да се предизвикват у него прости звукоподражания /как казва кравата, агънцето и т. н. по време на разглеждане на картинки/. Най-важното е детето да се чувства спокойно и да бъде в добро настроение, да не капризничи, да не се инати, за да не се формират у него от самото начало онези негативни форми на поведение, които по-късно толкова трудно се преодоляват.
3. Осигуряване на възможност за общуване на детето с нормално говорещи деца, които са по-малки от него на възраст. Това е много важен фактор, който дава мощен стимул и така необходимия тласък в развитието на речта. За детето, което изостава в речевото си развитие, е много трудно да позражава на речта на възрастните или на достатъчно добре сформираната реч на връстниците. Общуването с малките деца, които умеят да произнасят само най-прости думи и фрази, сякаш връща детето на по-ранен етап от развитието и го стимулира към подражаване на тази елементарна и много по-достъпна за него реч. Освен това се премахва и чисто психологическата бариера – детето не се притеснява от малкото дете, не се страхува да не се изложи пред него, което веднага сваля много препятствия по пътя на овладяването на речта.
4. Отчитане на основните закономерности на развитието на речта при обичайния онтогенетичен ход. На каквато и възраст да се започне работата с детето, което не говори, усилията трябва да са насочени към предизвикване у него на тези речеви реакции, които първо се появяват у нормално развиващите се деца. И в хода на цялата по-нататъшна работа трябва строго да се спазва този принцип. Така, стъпка по стъпка, макар и в съкратен вид, следва да се измине целият път на формиране на речта от най-ранните етапи. Всички опити да се измени тази последователност най-често остават безуспешни.
5. Системно въздействие върху всички нарушени компоненти на речта: корекция на звукопроизношението, обогатяване и уточняване на речниковия запас; усъвършенстване на звуково-сричковата структура на думите; формиране на граматическите системи /работа върху усвояването на основните закономерности на измененията и образуването на думите, върху правилата за изграждане на различните типове изречения/; формиране на свързана реч; усъвършенстване разбирането на речта /включително и  специална работа върху разбирането на логико-граматическите конструкции, преносните значения, скрития смисъл на изказванията и т. н./. Само при такова всестранно въздействие върху речевата функция може да се разчита на действителното й нормализиране.
8. Свързване на работата върху речта с предметно-практическата и игрова дейност на детето. Много е важно речта да не се натрапва някъде отвън, в процеса на „специалната” работа, а по най-естествен начин да се включва във всекидневния му живот, в привичните и любими занимания. Възрастният трябва в присъствието на детето да разговаря с играчките, с домашните животни, да съпровожда с реч процесите на обличане, приготвяне за сън и др., приканвайки детето да следва неговия пример. Дори отначало това  да бъдат почти нечленоразделни звуци – важното е  за неговото разбиране това да бъде разговор, речево общуване. По-нататък елементите на речта се уточняват постепенно, усложняват се и се усъвършенстват на основата на подражанието и постепенното включване на специалните упражнения.
   Играта трябва да бъде основна форма за работа с детето. Това се обяснява с факта, че точно играта предизвиква у него най-силна потребност от общуване, тъй като по време на игра постоянно възниква потребност нещо да попита, нещо да каже. Освен това играта винаги създава у детето положителна емоционална нагласа, което е особено важно за работата върху речта. Тук е уместно да се припомнят  думите на К.Д.Ушински, че картинката и играта са средствата, които карат детето да заговори.
7. Строго дозиране на заниманията, необходимостта от което се обуславя от бързата уморяемост и сравнително малката работоспособност на тази категория деца. Успоредно с нормализирането на мозъчните функции и усъвършенстването на речта обемът на речевото натоварване постепенно се увеличава.
8. Използване в работата над речта на възможно най-голям брой анализатори: двигателен, слухов, зрителен, осезателен. Колкото по-голям брой органи на чувствата се задействат, толкова по-лесно неговорещото дете усвоява думите-понятия. Например, като се „запознава” с ябълката и усвоява думата, детето може да я види, да я пипне, да я опита на вкус, да я помирише, да я направи от пластилин и т. н. По този начин у него се формира много отчетлива представа за предмета и то запомня наименованието му.
9. Строго индивидуален подход към всяко дете. Без спазване на това най-важно условие логопедическата работа от самото начало е обречена на провал, тъй като затруднен ще бъде дори първоначалният контакт. В процеса на общуване с детето се вземат предвид равнището на речевото му развитие, състоянието на емоционално-волевата сфера, характеровите особености, условията на живот, отношението на родителите към детето и неговото речево разстройство, а така също и отношението на самото дете към неговия проблем. Само всестранното отчитане на всички тези постоянно взаимодействащи си съставки може да помогне както на логопеда, така и на родителите правилно да оценят степента на състоянието му и да намерят най-правилния  и  душевно топъл подход към него.

Това е засега, остава конкретното съдържание на работата върху речта на всяко отделно ниво.
Поздрави на всички, много целувки на децата.

Здравейте,
чета ви доста често и се радвам на куража на всеки един от вас. На силите ви, на успехите на децата ви. На непоколебимостта да смачкате проблемите. На ведростта, с която говорите и ипълвате форума. От всички форуми, които съм чела, ми прави впечетление, че сте като едно голямо семейство. Успехите на децата ви са вашите успехи, резултат от положения труд и силната обич, с която сте дарили вашите слъничца. Много е хубаво, когато можеш да споделиш и да се похвалиш, а от другата страна да ти се зарадват от сърце. Мисля, че това е един от най-чистосърдечните форуми.
Бъдете много силни. Нека обгръщащите ви с любов усмивки на децата ви, ви помагат в трудните моменти.
Намерих една страница - http://www.moetodete.com/content/view/240/66/ в която има малко информация за съдействие за развитие на общата моторика на бебета със синдрон на Даун. Вие вече сте доста навътре в нещата, но все пак малко допълнителни материали винаги са от полза.

Здравейте,
Далал, благодаря за добрите думи и хубавите пожелания.
От утре Гери тръгва на детска градина. По сценарий първия ден ще постоим само един час, докато децата играят на двора.
Успях да допреведа останалата част за алалията.

Съдържание на работата върху речта при моторна алалия

На първото ниво, за което е характерна пълната липса на реч, една от най-важните задачи е преодоляването на речевия негативизъм – отрицателното отношение на детето към самия процес на общуване с помощта на речта и предизвикване на речевата активност. През същия период се поставя  и задачата за формиране на първичния речник и първите словосъчетания. Как се решават тези трудни задачи?
Създава се емоционална игрова ситуация. Логопедът „играе” пред детето, като съпровожда всичките си действия с реч и говори и от свое име, и от името на детето, предугаждайки какво би искало то да каже по време на играта /колата тръгна - бу-бу, колата засвири - би-би/. Детето постепенно и непроизволно започва да подражава първо на действията на логопеда, а после и на речта му. Ако по време на играта се постигнат непроизволни емоционални възгласи, това вече е голяма победа. После се прави опит да се предизвикат по подражание звуците, които издават различните животни, като се съотнасят с наименованията на съответните животни /бау-бау, мяу-мяу, бе-е-е и т.н./. Първите думи обикновено се появяват по време на силен емоционален подем и като подражание на логопеда или родителите. Детето се учи да различава и разпознава звуците на различните животни, като с това се привлича вниманието му към слуховото възприемане на речта и последващото й възпроизвеждане.
По-нататък се преминава към заучаване на кратки и достъпни за произнасяне названия на предмети и действия с постепенното им  въвеждане в активния речник на детето. Полека-лека в речта му започват да се появяват и самостоятелно усвоени думи. Звуково-сричковият състав на тези думи най-често е изопачен, подменят се и се разменят срички, като броят на тези изопачавания рязко нараства с увеличаване на речника. Независимо от това детето трябва да се хвали за всяка речева „продукция” и по всякакви начини да се поощрява към говорене.
Когато се работи върху уточняването на звуково-сричковия състав на думите, не трябва да се иска от детето да ги повтаря правилно – това само ще го отблъсне от говоренето. Възрастният трябва само да произнесе бавно грешно казаната дума, с което все едно предлага на детето да се вслуша в звученето й, което често води към по-правилно и непроизволно повтаряне на думата. Речта на логопеда трябва да бъде емоционална, изразителна и бавна, с многократно повтаряне на едни и същи думи с цел подпомагане на тяхното запомняне. Същите изисквания важат и за речта на родителите.
Особено внимание се отделя на заучаването на кратки фрази, необходими за всекидневното речево общуване. Това е важно по три причини. Първо, придобитата възможност детето да изрази по такъв начин макар и най-насъщните си потребности значително улеснява не само неговия живот, но и живота на всички членове на семейството. Второ, системната употреба на тези фрази го научава да общува с околните с помощта на речта / а не на жеста и „ъ”-кането/, което е принципно важно за преодоляване на речевата недостатъчност. И трето, такива фрази с уточнен и твърдо усвоен от детето звуково-сричков състав са първите островчета на здрава реч, върху които ще се надгражда и развива по-нататък речта.
Предприемат се и първите опити за използване на въпросите и отговорите като  форма на речта. Тук е важно преди всичко да се научи детето да се вслушва във въпроса, както и да разбере, че след въпроса от него се очаква отговор. Първоначално отговорът може да бъде под формата на кимване с глава или жест, после да бъде отговор само с една дума /често просто повторена след логопеда/ и накрая, пълен отговор на въпроса.
Като се отчита крайната ограниченост на речниковия запас на детето, занятията трябва да се организират така, че то да не почувства липсата на нужните думи. Затова логопедът трябва да говори вместо детето и винаги да е готов да подскаже недостигащата дума. Същото се отнася и за родителите.
На второто ниво, когато детето вече владее известен запас макар и изопачени по структура думи и наченки на разгърната, но аграматична реч, задачите на логопедическата работа съществено се променят. Най-общо те се свеждат до следното:
1.   Продължава работата по обогатяване и уточняване на речника, по усъвършенстване на звуково-сричковата структура на думите.
2.   Работа по формиране на граматичните системи, насочена към преодоляване на аграматизмите.
3.   Корекция на звукопроизношението.
4.   Работа за развитето на свързана реч.
При работата върху обогатяването на речниковия запас на дететое важно да се въведат в активния му речник всички части на речта. Най-голямо внимание трябва да се отдели на глаголите. Както вече беше отбелязано, за тази категория деца е характерна крайна бедност на глаголния речник, с което до голяма степен се обясняват затрудненията в овладяването на фразовата реч.
Когато запознавате детето с новата дума, първо го помолете да покаже съответния предмет или действие, за да се убедите, че добре разбира значението на думата. След това му предложете да повтори след вас названието на предмета /действието, признака/ и едва накрая да го назове самостоятелно.
На различните етапи на корекционно въздействие може да се използват следните примерни методики на работа по обогатяване на речниковия запас:
-   назоваване на предмети, действия, признаци, изобразени на картинки или представени в натурален вид;
-   подбор към дадено действие на съответстващите му предмети, например: Какво лети? – птица, бръмбар, пеперуда, самолет;
-   подбор на действия към даден предмет: Какво прави кучето? – лае, тича, играе си;
-   подбор на признаци към даден предмет: Каква е ябълката? – голяма, вкусна, сочна, червена;
-   назоваване на части от предмета: Какво има куклата? – глава, очи, нос, уста, коса;
-   подбор на думи с еднакъв корен: стол, столче, столове;
-   подбор на синоними: хубав – добър, красив, гальовен;
-   подбор на антоними: хубав – лош; добър – зъл; топъл – студен;
-   образуване на съществителни с помощта на умалителни суфикси: къща – къщичка, слон – слонче;
и т. н.
В хода на работата по обогатяване на речниковия запас се обръща внимание на уточняване на звуково-сричковата структура на думите и на изработването у детето на умението да употребява думата в определена граматическа форма, например единствено и множествено число на съществителните и глаголите.
Работата по граматически правилното построяване на речта, която на второто ниво заема важно място, се провежда паралелно с обогатяването на речника и овладяването на фразовата реч. На детето, разбира се, не се съобщават никакви граматически правила – то чисто практически се запознава с най-често срещаните начини за образуване и изменение на думите и се старае да се научи да ги използва в собствената си реч.
Първо е необходимо да се постигне разбиране у детето за граматическата форма на думите и за връзките между думите в изречението. Може да се започне с разграничаване на единствено и множествено число на съществителните и глаголите: Къде е къщата? Къде са къщите? – детето трябва да може да покаже съответните картинки. Докато то не се научи да ги разграничава на практика, няма да може да се научи да употребява тези форми и в речта си.
На детето трябва да се дадат някакви определени еталони, образци от словосъчетания, по които то да може да се ориентира при построяването на собствените си речеви изказвания. По-конкретно, дават се еднотипни окончания на думите, например децата играят, пеят или децата скачат, тичат, ядат и т . н.
След усвояването на някои граматически форми на равнището на отделните думи и словосъчетания е необходимо по-нататък да се помогне на детето да осъзнае смисловите връзки между думите в изречението, едва след това то ще може самостоятелно да съставя изречения, като се опира на усвоените вече образци. За осъзнаване на връзката между думите в изречението много помагат целенасочено задаваните въпроси: Кой яде? Какво яде? С какво яде?
Когато се приучва детето към правилна употреба на граматичните форми, полезно е да се използват изречения с еднородни думи, в които предметите да изброява самото дете, например: В тази кутия слагаме куклата, колата, матрьошката, книгата и т. н., като детето поставя изброените играчки в кутията.
При работа върху фразовата реч се използва методът на постепенно разрастване на изречението: Момчето чете. Момчето чете книга. Момчето чете интересна книга за пътешествия. И т. н.
Работата по преодоляване на аграматизмите в речта при детето с алалия обикновено отнема няколко години и изисква системност, настойчивост и търпение. Родителите от самото начало трябва да разберат следното: това, което на децата с нормално развиваща се реч се удава без всякакъв труд, тук може да бъде постигнато само в резултат на съднателните усилия както на самото дете, така и на работещите с него специалисти и родителите. Но те трябва да знаят също, че всички тези усилия почти никога не остават напразни!
Корекцията на нарушенията на звукопроизношението при моторната алалия е доста сложна, изисква професионални знания и не може да се провежда от неспециалисти. По тази причина тук не се разглежда. Родителите могат да окажат голяма помощ само по отношение на контрола върху правилното произнасяне на вече усвоените от детето звуци.
Работата върху свързаната реч трябва да започне с подбуждането на детето към такава реч, с формиране на липсващия у него вътрешен мотив на изказването, с предизвикване на желание нещо да разкаже на възрастния. Голямо внимание се отделя и на работата върху планирането на речевото изказване, тъй като и на нормално развиващите се деца до 4-5-годишна възраст е трудно да следват последователността на мисълта. Тази задача значително се облекчава от съставяне на разкази по серии картинки, които предварително се подреждат в необходимия ред и представляват нагледен план на разказа.
Децата с моторна алалия трябва колкото е възможно по-рано да започнат да се обучават на четене и писане, тъй като това способства за обогатяването на речника, за по-доброто овладяване на звуково-сричковата структура на думите, за преодоляването на аграматизмите. Но такова обучение изисква доста продължилни срокове и е възможно само при използване на специални методи на обучение. Обикновено дори при лека степен на недоразвитие на речта децата изпитват големи трудности  и в овладяването на фонематическия анализ и синтез на думите. Освен това при четене и писане при тях се появяват различни видове дисграфии и дислексии, които трудно се преодоляват. За постигане на положителен резултат тук е особено важна ясната насоченост в работата, ориентирана към  установяване и преодоляване на „слабите звена”.
На третото ниво на недоразвитие на речта, когато детето вече владее разгърнатата реч, се използват същите методи на работа, които се използват и на предишните нива. Но тук във всеки конкретен случай вече се доработва само това, което е останало недостатъчно добр&

Но тук във всеки конкретен случай вече се доработва само това, което е останало недостатъчно добре усвоено – преодоляват се останалите дефекти в произнасянето на звуците, отстраняват се някои аграматизми и т. н. Важно е да се има предвид, че тези остатъчни и на пръв поглед незабележими дефекти имат доста устойчив характер и че за преодоляването им е необходима системна и настойчива работа с детето.

Поздрави на всички, целувки на децата.
   

Здравей, Далал. Благодаря за хубавите думи и за статията. За тази статия трябва да благодарим и на авторката milenavita.   
xelaa, ще разказваш как е минал първия учебен ден на Гери
Преводите, които публикуваш ги четем в къщи. 

Здравейте всички големи и мънички ))
Хела, нямам думи, толкова титаничен труд, страхотна си, прочетох всичко и сега ще си разпечатам, за да мога спокойно още веднъж да прегледам информацията у дома 
Далал, добре дошъл и благодаря за добрите думи 
Дежо, честити първи стъпки на Ангел!!! Скоро да ни зарадваш и с прощъпулник   
Давам кратка сводка за последните постижения и приключения на г-ца Маги. В събота ме изправи на нокти, както се разхождахме покрай една детска градина внезапно се вмъкна между две пречки на оградата ... и се запъти право към една супер висока пързалка с необезопасени стълби от двете страни, само от едната страна имаха перила. Не помогнаха никакви молби и увещания да се върне, мойте размери не ми позволяваха да я последвам ... и изпаднах в шах, докато тя невъзмутимо започна да се изкачва. Прелетях около оградата и на едно по ниско място се метнах като рейнджър запрятайки предългата си пола за радост на посетителите на отсрещното кафене. Междувременно Маги се беше изкатерила на върха на пързалката и нададе бойни крясъци:мамо, мамо. Така де, докато дотичам тя беше започнала да слиза без да се пързулне и то с лицето напред по стълбите. Слава Богу не падна и после се наложи да я прехвърлям през оградата отново, след това и себе си, екшън ви казвам ) Като реши да направи нещо от нищо не се стряска, страхотен инат. Но пък имаме голям напредък, от месец и нещо я мъча да казва правилно името Пламен, а тя все вика Кламен, Камен и всякакви вариации и изведнъж я чувам сама да изговаря точно както й казвах "П...Пламен" не можех да повярвам, но го повтори още много пъти и то без никой да я кара. Сега чакам момента да каже "Лампа", че само Мамби-ра )) Помагаше ми да чистим леща, по-скоро бъркаше в купата с изчистената и без да разберем 1/3 изпадала по земята и майка ми я накара да я събере, за нейна чест я събра до зрънце /това относно фината моторика / Сега ми предстои да измисля как да обезопася дивана, на който спи, защото възглавниците не помагат, освен затова, че поне пада на меко на пода, но за втора нощ се будя случайно и я намирам в невероятни пози на земята, много се върти докато спи, а ми се струва голяма за легло с прегради отвсякъде  . Започнахме първи опити да учим азбуката, на този етап я карам да разпознава изобразените картинки и се справя доста добре  В неделя бяха с майка ми у дома и при едно от обажданията чувам яки радостни крясъци, оказа се, че малката кипра се радвала на новия си тоалет с къса поличка ) Голяма е скица!
Хела, пожелавам успех на Гери и бърза адаптация в градината, стискам палци да върви леко и безрпоблемно и за двете ви.
Мария, много се радвах на клипчетата на Хриси и ми направи впечатление, че и Маги почти не кляка като й се наложи да взема нещо от пода, сгъва се от кръста, изключение прави сако, когато трябва да се поздържи /например с лещата под масата, но бързо клякането става сядане 
Относно темата да родиш или не дете със СД, мисля, че не може да има еднозначен отговор, но няма по-голямо вълшебство от това, да чуеш думата "Мамо" ... и именно това казах на майка ми в  най-тежките моменти, когато тя искаше да се самоубива, че може би аз няма да имам шанса да чуя тази думичка ....
Ох, за малко да забравя, вчера ми звъни майка ми следобяд и аз вдигам слушалката и чувам гласа на Маги... представяте ли си, майка ми спонтанно отишла да я види в градината, направо се разтопих от щастие....
Ирикар  как ти хрумна, че за теб живота се подчинява само на Момчи? Не знам защо, но си мисля, че тепърва ти предстоят страхотни и приятни изненади в личен план и съм сигурна, че Момчи ще си има братче или сестричка, а ти ще се чудиш на думите си! Присъединявам се към мнението на Мария по този въпрос! За себе си отново ще повторя, че появата на Маги осмисли и насочи живота ми!
Целувам ви всички и пожелавам много чудеса и радости!
Анане, радвам се, че Рая вече се е измъкнала от лапите на вируса и вярвам, че скоро ще е на градина!
 

Здравейте,
Бързам да напиша няколко думи за първия ден в детската градина. Мина много добре. Гери с желание се примъкваше към децата и й беше много забавно през цялото време. Раздадоха пластилин, тя, разбира се, се опита да хапне нейния, но едно момиченце й каза: „Пластилинът не се яде”. Гери е най-малка в групата от десетина дечица, повечето са на две и половина и повече годинки и почти всички доста добре говорят. В двигателно отношение е доста по-зле от другите деца и сигурно още дълго ще я придружавам, защото ме е страх, че ще пада по стълбичките, от пейките и пр. Отчитам като пропуск, че след прохождането не се заех по-активно с другите й двигателни умения. Сега ще трябва в движение бързичко да наваксваме. Две от децата почти през цялото време плачеха – едното за мама, другото за тати, а някои се размрънкваха за по малко. Но учителките и възпитателките толкова убедително им казваха, че мама/тати ей сега ще дойдат, че единия път аз дори погледнах да видя дали наистина не идва мама. До края на тази седмица ще сме на същия режим – за по час – час и половина, а от другата – от 9 – 9 и половина до обяд.
Грийн Дрийм, Гери също не кляка като хората, най-много леко да свие крачетата в коленете, когато взима нещо от пода. Кинезитерапевтката я кара да кляка, но тя се съпротивлява, накрая тя й сгъва крачетата, задържа я така в клекнало положение и после Гери сама се изправя. Може би ще трябва по-често да правим това упражнение. Преди няколко дни ходихме в парка с наши приятели, чиято дъщеричка е с шест месеца по-малка от Гери и аз с учудване забелязах колко удобно си клечи.
За мен детската градина също ще се окаже много полезна, там ще виждам в какво точно Гери изостава и ще мога своевременно  да предприемам необходимите действия.
Поздрави на всички родители, много целувки на децата.

xelaa, сега ще ти звънна да ми разкажеш!
Green dream, ти както винаги внасяш страхотно ведра нотка! Маги на тебе се е метнала!

Привет на всички малки и големи!
Аз напоследък имам много работа и проблеми в офиса и едвам успявам да спрегледам написаното от вас, за писане да не говорим
Момчи кацна в събота благополучно и сега се запознава постепенно с новите играчки и придобивки, които го чакат в къщи. Ходи вече доста уверено, макар и с разкрачени крака, неравности и наклони в терена не го притесняват, а футбола, пързалките и бутането на новата лятна количка са неговата страст и ако някой (например аз) му попречат в тези любими занимания бива ухапан зловещо Научил се е да надува гайдата ако нещо не му се позволи или не е по неговото, но ще се борим с това Тъй като не ми е бил ревливо бебе много му се стрясках като се разреве (веднъж месечно ), но сега му свикнах за няколко дни и вчера твърдо му казах, "вообщо не ме впечатляваш като ревеш, а и така не си красив" и не знам дали случайно или не, но той веднага млъкна. Другото му постижение е, че вече почти винаги стиска пишкането в памперса и пишка в гърне, но за сега не седи сам в него, а го държим на ръце над гърнето и винаги след това пляскаме за браво!
Това е за сега, че шефа вече ме гледа на кръв

Здравейте!

Много се радвам на всички хубави новини за дечицата!

На Гери честит първи ден на детска градина, вярвам, че там много ще напредне! На мама Xelaa много благодаря за интересните материали!!!  

На Анджи честити първи стъпки и пожелания за много търпение на мама, която скоро ще хукне да го гони

GreenDream, Маги в какво легло е спала в детската градина - може това да ти даде идея... Иначе и Хриси (ама и Преслава) много се върти в леглото, докато спи... особено пък в наближаващите жеги...

Анане, радвам, се че Рая е вече добре

Френд и Ирикар, ще се радваме на вести и от вас  

При нас има няколко нови неща - Хриси започна да казва "На!", като подава, вчера повтори след мен: "Ела!", а днес като я питах нещо, я посочих и й казах: "Ти!", а тя веднага се посочи сама себе си и каза "Ай" (т.е. "Аз"). Също така днес поне 10тина пъти повтори "ко-ко" по време и след заниманията с логопедката - 2-3 пъти си беше по молба на логопедката, а повечето пъти след това по собствена инициатива, понеже аз разказвах в къщи как е казвала "ко-ко". Освен това вече с логопедката почнахме да учим "зад", "пред", "до", "върху" и т.н.

Оняден нарисува с едно движение перфектна елипса (баба й я помоли да нарисува яйце) и по всички правила на изкуството затвори фигурата точно където си трябва. Продължава да рисува сложни (от 3-4 елемента) псевдо-картинки, което според прочетеното от мен по темата е добър знак и е в нормата. Храни се сама с лъжица и вилица и не знам дали ви писах преди време, че се и опита да реже с ножа, ама засега си мисля, че е твърде-твърде рано и веднага й го отнемам, ако го докопа.

Става все по-изпечена артистка и поне по един път на ден се "разревава" с все сила, като ме поглежда тайничко иззад ръцете, с които си крие очите си. Не само че го прави всеки ден (за да ме накара да направя нещо за нея, разбира се), но и с всеки ден го прави все по-убедително и понякога се стъписвам, докато разбера, че е било номер... Така че, както казват, яко ни друса "детски пубертет"  

Уви, не всеки път може да каже какво точно иска, и почва да се ядосва... Дано това да спомогне да положи повече усилия да си казва и показва желанията.

Иначе, Миленавита, и при нас напоследък започна изхвърлянето на разни неща през терасата (топки, лигавници). Понякога си мисля, че изхвърлянето или скриването (примерно зад леглото, под фотьойла) на предмет, който не й трябва в момента, е нейния начин да подреди и да махне излишното...

Що се отнася до клякането, имаме същия проблем като при другите. Не иска да кляка. За да вземе нещо от пода, се навежда от кръста. Има проблем и при слизането по стъпала, и според мен пак идва от несвиването на крака от коляното... С Преслава такъв проблем няма, тя почна да си кляка сама още на 8-9 месеца. Предполагам, че при Хриси има някаква физиологична причина за това "неклякане" или поне нежелание да кляка - примерно по-слаби ставни връзки на коленете или нещо такова, затова на нея опъването на краката й се струва най-удобно.

Целувки на всички!  
P.S. Аз докато си напиша дългите писания, и Ирикар вече си пуснала съобщението Ирикар, радвам се, че сте заедно с Момчил и браво на него и баба и дядо за новите му постижения!

Здравейте.
С Deja vu бяхме говорили наскоро, че клякането е важно да бъде усвоено преди изправянето от земята. Бих казал, че Владко стои клекнал напоследък, но не за дълго.
А за хвалене, уви не ми остава много време напоследък. Хубавото е, че днес вече е по-добре (дано!). Темепературата поспадна и е по-весел.
А! Нали ви бях разказвал, че е "на ти" с английския - ай, бейби . Е, вече има напредък. След дълго повтаряне на "аз" след нговото "ай", вече стигнахме до "айс" или "айш" по-скоро.
Поздрави на всички!