Липсват ми социални контакти

Авторке,
Да, колко си права в това, което казваш, че не трябва да се опитваш да си нещо, което не си. Наистина няма нужда.
Не е необходимо и задължително да си прекарваш свободното време с приятели. Или пък да пътуваш с тях, което е уффф, на мен лично най-досадното. Много мразя да се съобразявам с други хора на почивка. С мъжа ми и детето ми някак се търпим, ама с още хора на мен лично ми е много компромисно. Ако ти се прииска да пътуваш с други хора, на такива места също се създават запознанства и приятелства - организирана екскурзия до Италия например е чудесен вариант.
Иначе - можеш да си оползотворяваш свободното време с толкова много неща, стига да имаш пари, че просто не е за вярване. Има всякакви курсове, групи, клубове и какво ли не. Просто си избери неща, които на теб са ти интересни и приятни, без да мислиш дали там може да се създадат приятелства.
Аз лично съм ужасна бърборана и просто не мога да спра да говоря (или да пиша). Имам постоянна нужда да се себеизразявам. Но за интроверт, това нито е нужно, нито е приятно.
Бъди себе си и се радвай, че имаш прекрасно семейство.

Прави сте,много ми е мъчно,че детето пораства и ще хване по своя път,така съм свикнала и ми е добре да сме си тримата.Много ще ми е криво.Освен това се ужасявам от мисълта,че може да се случи нещо с мъжа ми /имаме и по-голяма разлика във възрастта /и ще остана сама.Не мога да се отърва от тази мисъл.Това още повече изостря липсата на приятели.И с тези,които имам е много тромава работата,все хиляди условности,когато се уговаряме,все аз трябва да поемам инициативата...Иначе пътуваме доста често,но въпреки това си изпадам в дупки.Курсове и инициативи няма при нас,живеем в малък градпи е скучно.

Ако наистина искаш да промениш нещо, спри да се изживяваш като жертва и поеми инициативата.
Няколко пъти по-нагоре ти казаха – директно или по-завоалирано – че приятелството е двупосочен процес. На никого не му се полагат нито приятели, нито любов, нито нищо в живота. Всичко си постигаш сам. Или ти го дават мама и тати, но това за приятелството не важи.
Както и да е. Не разбрахме какво мисли мъжът ти по въпроса.
Между другото, това не е ли празник на детето ти? Защо не допълниш липсващата бройка с неговите приятели? Стига да не се е метнало на родителите си, разбира се.

Всъщност, проблема не е, че ти липсват приятели, а че детето ти е пораснало и си хваща пътя и ти страдаш от този факт. Това е нормалният ход на нещата и би трябвало да се радваш.
Заглавието на темата е подвеждащо. Ти не искаш да поддържаш приятелства, искаш да сте си тримата с детето и мъжа ти завинаги. Никакви други контакти няма да запълнят тази дупка.

На твое място бих си потърсила хоби.

Ако имате финанси и време, пътувайте. България, чужбина - ходете на екскурзии. През уикендите се разхождайте из природата, посещавайте нови места. Аз само чакам детето малко да порасне и пак да тръгнем по света. Толкова места трябва да се видят!

Вероятно сте имала прекрасен живот, без никакви проблеми и за това се чувствате така.
Не ви го пожелавам, но ако се бяхте борила сам сама във всичко, вероятно в момента просто ще си отдъхнете и ще се наслаждавате на липсата на ангажименти.
Вие просто нямате проблеми и за това се чувствате така.

От мен , ако зависеше , бих изкоренила негативните мисли за съпруга .
И изобщо негатива и меланхолията в теб .

Не споменаваш за семейни и здравословни  проблеми , добре или много добре сте финансово ,щом пътувате често ,”детето “ е пораснало и скоро ще започне свой , хубав живот , и за вас се отваря възможност за втора младост със съпруга ти ( без значение възраста ) .

А от теб лъха една тежест и меланхолия , като че с тегобите на целият пакистански народ .

Не се обиждай , но ако характерът ти е такъв по принцип , нищо чудно , че няколко пъти вече казваш , че все ти си инициатор на приятелски срещи .

Твърде възможно е да имаш проблем , не разказан тук и той да те подтиска така .

Ако ти самата не носиш радост и щастие , първо на себе си , и после на околните , няма как да дойде някой “ отвън “ и да те направи по щастлива .

Вероятно има нещо , неизпълнено все още , за което мечтаеш .
Защо не заемеш с изпълнението на някоя своя мечта ?

Като пораснала дъщеря и единствено дете мога да ти кажа, че ми е голямо облекчение, че майка ми, освен баща ми, си има кръг близки приятелки и си излизат, гостуват, празнуват и пътуват заедно. Наистина облекчава чувството на отговорност, което имаш като само дете и не ги мислиш толкова, особено ако живееш по-далеч. Майка ми е интроверт, ако има значение.

Така че бих те насърчила да разшириш кръга си от познати. С напредването на годините е много важно. Дори за здравето на мозъка е критично. В началото ще ти е терсене и ще го правиш насила, но социалните умения са умения като всички други и се учат. С времето общуването с нови хора ще ти стане и по-лесно, и по-приятно. Повечето нови познаства ще са баласт, плява, ей така, колкото да се намирате на приказка, но с упорство ще откриеш твоите хора, стига да нямаш някакви много високи изисквания.

Между другото, категорично не е вярно, че интровертите нямат нужда от социални контакти. Имат нужда от по-малко, но много качествени, дълбоки и смислени контакти. Затова повърхностното общуване в големи групи с произволни хора не ги задоволява и ги напряга. Тази нужда е голяма и дълбока и ако не е задоволена, ти е много кофти. Да си интроверт, не значи да си темерут, човекомразец, отшелник или асоциален. Просто имаш по-лесно възбудима нервна система. Също така не значи, че не можеш да имаш добри и дори много добри социални умения.

Народните танци и танците като цяло са добра идея. Зумбата също. По мои наблюдения, танцовите колективи са много активни и задружни и непрекъснато си организират събития, пътувания, участия и поводи за банкети. Групите за тайчи май също. Един езиков курс също е много полезен на всяка възраст. Има групи за доброволчество, планински преходи, пътувания, изкуство... Каквото те влече. Не се записвай на нещо, ако не ти е наистина интересно.

Аз също нямам прятели. Пълен интроверт съм. Общувам само с майка ми и с мъжа ми. Имам всъщност една приятелка само, с която се виждаме веднъж месечно.
Изобщо не ми липсват приятелства. Дай ми само да си работя- правя си различни дизайни, арт проекти, да пия кафе, да се разхождам в парка.
Като по-млада много се измъчвах, че нямам приятелки, сега изобщо не ми липсват, предпочитам с близките си. Пълен интроверт Иначе онлайн имам няколко приятелки от фейсбук групи и си станахме близки. Може да пробвате така да се запознаете. Все повече виждам как хората имаме различни потребности. Светът е шарен.

Честно да ви кажа, все едно чета публикация, написана от мен.. с разликата, че детето ми е по-малко. Не е срамно да си признаем, че понякога нямаме на кого да се обадим дори за едно кафе... Аз нямах дори шаферки на сватбата си. Нямах приятелки за моминско парти.. "Приятелките" ми са просто познати - маникюристката ми, фризьорката ми, момичето, което ми слага мигли... И поканих тях на сватбата си. Наистина в днешно време  когато жената е по цял ден на работа, а вечер трябва да се грижи за смейството си, да отделя време за мъжа и детето - кога да има време за приятели?! Това се е превърнало в нещо напълно нормално, за жалост.
Във Варна от скоро започнаха да стават популярни "женските клубове". Записваш се, заплащаш входна такса и участваш в събития насочени именно с цел намиране на нови приятелки. Правят интересни събития и моя колежка е намерила нови приятелства именно в този клуб. Вие от кой град сте? Може би и при вас се предлагат такива събития

Да нямаш приятелства , не е обезателно диагноза или присъда .
Понякога на човек му е добре само със семейството му , понякога за дълги периоди може да иска да бъде сам ( с / или без семейство ).
Изобщо - приятелка , за мен е почти роднина като понятие .
А познати човек може да има много .
И познанства се създават лесно , при желание и поне малко комуникативност .
А приятелството е съвсем друга тема , на отношения градящи се с години, издържали много проверки във времето .

Така , че нека говорим за познати .
Мисля , че е хубаво човек да има круг ( кога по голям , кога по малък от познати .)
Винаги има с кого да поклюкарстваш , грубо казано ) , да се обърнеш за съвет , помощ и прочие .

Но ако не си съвсем сам на този свят , и да нямаш много познати , не е болка за умиране . Поправимо лесно .

А ако случайно не се получава с познанствата , значи човек , с че този момент от живота си няма нужда от такива .

В малък град съм,няма такива мероприятия,само клубове по народни танци и няколко групи по пилатес.Познати имам страшно много,работя с хора и познавам целия град,но не говоря за такива познанства,а за истинско приятелство,за близки хора,на които няма да се притесняваш да звъннеш по всяко време на деня и когато имаш нужда от помощ те да се отзоват.

Пробвала ли си да потърсиш помощ ( дори като присъствие за подкрепа например ), от някоя от многото ти познати ?
Откъде си сигурна , че няма да има отклик ?

А ако някоя от тези жени те помоли за нещо , ти как би реагирала ?

Разбира се,никой няма да ми откаже,но аз не говоря за такъв тип общуване,а да имам някой ,с който да ида на кафе,да пожелае да ме покани на кафе,на заведение,на кино,случват ми се тези неща,но много много рядко.Иска ми се да е по-често,скучая.

В такъв случай, набележете си сама някого от вашия кръг познати и започнете да търсите по-близък контакт. Добавете се в социална мрежа. Завържете разговор свързан с някой техен пост - например ако има снимки от почивка "Много интересна дестинация! Разкажи ми къде отседнахте/ огранизирана екскурзия с гид ли беше или сами резервирахте" нещо такова.. разговора ще тръгне от самосебе си, ако човека е отворен за ново приятелство. След един-два подобни разговора питайте директно - "ако си свободна, искаш ли да пием кафе тези дни" и така... започването на ново приятелство е леко сходно като започването на нова връзка - все някой трябва да направи първата крачка!