Прилича ли търсенето на мъж на търсенето на работа?

Зависи и от човека, според мен. Някои хора не биха си легнали с непознат или почти непознат. И секса, колкото и да е хубав, сам по себе си не е достатъчен за стабилна връзка, макар че е много важен.

Съгласен съм, не е достатъчен. Но пък има лесен начин да разбереш. Има ли го взаимното физическо привличане пътят до леглото следва да е кратък. Или да не е излишно дълъг.

Много ги усложнявате нещата.
Работата е нещо съвсем друго, там си трябва градеж - образование, умения, специфичен характер, напоритост, стратегия ...тука късмета има доста малко значение. Може да ми излезе късмета да ме назначат на желаната позиция / при мен се случи точно така, една колежка изневиделица реши да излиза по майчинство и аз бях единственият фактор, който можеше да заеме вакантното място/ , но да се справиш с работата, да се задържиш, да се докажеш, да ти удължат договора от по заместване на постоянен - ето тук трябва да покажеш, качества и знания / които натрупваш докато работиш/. В работата се развиваш.

В любовта - не. Тя е чист късмет, абсолютен късмет. Човек може да си има всички качества и добър характер и никога да не срещне своя си човек, това е подарък от съдбата. Ако реши Провидението праща ти любовта, ако не - седиш си сам и депресиран и толкова. Каквито и усилия да полагаш, каквито и планини да катериш - нищо.
Интересното е, че и в процеса на връзката, когато Съдбата реши, очиства всички пътища пред вас и нещата така леко, меко си се случват, че изведнъж хоп - обръщаш се и вече сте женени 15 години. Даже не знам кога излетяха, струва ми се, че вчера се оженихме. Просто в любовта всичко е късмет, за това като разказваш на някой за успешната си кариера/бизнес можеш да го обясниш, защото си минал определени стъпки, условия, стратегии и прочие.
В любовта няма такова нещо - и да разказваш, другите ще ти кажат - да, ама аз правя същото, имам същото, но не се получава ...еми не се получава щото липсва магическата съставка Х - която си е чисто и просто късмет.
Несправедливо, но факт.

Смятам, че любовта трябва да се отглежда и обгрижва. Съдбата може да ти подреди перфектни обстоятелства, но ако липсва нататъшна поддържка, нещата просто няма да се получат. А пък поддръжката има смисъл за нещо, което е от добро качество. В този смисъл, изискванията на хора на 30-40-50+ може да звучат сухо, но няма как да имат същите изисквания като първокурсник. На първокурсника основната му грижа са дали ще вземе изпитите и къде ще се напие. За човек на години обаче такъв подход звучи несериозно, даже изостанало.

Какво визираш под "поддръжка"?

Aма то така се започва, без голямата кошница. Първо харесване и привличане, после секс и ако след секс ни се иска пак и пак да се виждаме и вече не само за секс, значи нещата са потръгнали. А ако се окаже, че си на грешния автобус, почваш да се оглеждаш да се прекачиш или направо слизаш. Аз съм с половинката си вече 38 години. Да не мислите, че сме го планирали като се загаджихме? Нищо подобно, карахме го стъпка по стъпка и живеехме за момента. Пък хей къде стигнахме.


П.П.
Това за поддръжката съм го писала много пъти. Връзката е като саксийно растение и изисква поливане, обиране на мъртви листа, торене, окопаване... Повечето хора са инертни, не полагат усилия и нещата лека полека вървят надолу - отчуждаване, на 50 сексът е само спомен, почва търсене на вина и причини, а който търси намира, после развод...

Аз наистина не вярвам, че някой разнася със себе си списъка с критерии и отмята. Това, че някой има чек на това, и чек на онова на почти 100% не е гаранция за взаимно влюбване. Може да е перфектен по всички стандарти, но химията да липсва.
А може уж да е перефектен, но на по-късен етап да развие черти, които да ти е трудно да понесеш. И в този момент най-много ме е дразнило някой като се изкаже като оракул: "Ами такъв си си го харесала!" - не говорим даже за законен съпруг, а за гадже. Ще речеш, че си длъжен като си го харесал някога, да приемаш всяка една трансформация, все едно си обречен. Ами не - не съм го харесала такъв, и не както днес е с мен, много лесно може да не е.

Аз съм напълно съгласна с Нарциса за поддръжката. Ами, сори че звучи сухо, но си е съвсем като на работа - да се виждаме редовно и съответно да има развитие - запознаване с приятели, роднини, заживяване заедно.

Визирам да не даваш практическо поле на мисълта ‘е, нали сме заедно/харесал ме е/не е кой знае какво/трябва да ме подкрепи’ и подобни.

А как без изисквания....предполагам не си хванала първия срещнат.
Странно ми е, за панталон 100 изисквания, за човека, които евентуално ще е баща на децата ти, с които ще преживееш живота си - никакви.

Ако бях на 20 и тепърва тръгвах да търся мъж за баща на децата ми, списъкът ми щеше да е много по-сериозен от сега.

Абсолютно, то си е като градина - трябва да се полива, поддържа, почиства, кога повече кога по-малко. Не може само да береш, в един момент вече няма да има какво.

В темата се върти около партньорството създадено в осъзната възраст към средна 40 или 40+.
 Затова като парен каша духа се набляга на предварителни критерии, или човек в убежденията си задава какво не би приел на теория.

Не съм се замисляла като срещнах мъжа ми за бъдещето в детайли, бях на 22г като се запознахме, може той да си е мислил нещо с 8г по-голям.
Не е стоял въпроса с планове за брак, деца, бъдеще, просто заживяхме заедно.
Визията за живота ни съвпадна интуитивно без специални уговорки.
Брак сключихме след няколко години съжителство, не като самоцел, организирахме купон за близките и приятели. Децата се появиха по-късно преди 4г., приемаме го като благословия и надграждане в съвместния живот - част от етап

Ами, общо взето, и на 40 изискванията трябва да са като на 20.
Ти не си го мислила, по-скоро по интуицията си карала, но човек трябва да е луд, за да се хване с пияница, насилник, мамино детенце, висящ по дискотеките и прочие анти образи.
Като стана дума за дискотеки, дъщерята работи едно лято в такава, опари си и вече си хвана нормална работа.

Няма как изискванията на 40 да са като на 20. Нито предлагането е толкова голямо, нито качеството. Опитът слага допълнителни спирачки или предубеждения.
Въпросът е колко ще са спирките преди правилния автобус и имаш ли енергията, за да дочакаш твоя автобус.