Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви

Това с раздялата в тежък момент или болест ми е гнусно на мен. Да изоставиш уж най-близкия си човек, когато има най-голяма нужда от подкрепа.
Познавам жена, чийто бивш се разведе с нея, когато разбра,че тя има онкологично заболяване. Остави я да мине през всичко сама, докато той си живееше спокойно. Наглостта му обаче взе връх, когато разбра,че тя е вече напълно здрава и ѝ предложи пак да се съберат. Тя отказа, разбира се.

Какъв точно е проблема да се разделят, а децата да са с режим 50/50. Едното не пречи на другото. Може да си страхотен родител, но ужасен партньор.

Каза се по-горе – по стара българска традиция, когато има развод децата са деца само на майката и стават бивши деца на бащата. И затова майките търпят. А според мен точно по тази причина не бива да търпят, защото човек или е баща или не, няма нормален родител, който не би се грижил за детето си, защото не се разбира с другия родител. И като не е нормален родител и човек за какво и е на тая жена?

За себе си реших- развод. Беше ми жал за детето, но и заради него го направих, за да не расте в отровна и агресивна среда.

За финансов донор.
Обществена тайна е, че жените у нас не са адекватно заплатени. Или не всички могат да работят мениджъри в международни компании. Говоря за тези навън, не тези във форума, които всички са кариерно преуспели и могат сами да отгледат и възпитат прекрасно и 20 деца.
Говоря за другите, които не биха могли да се справят сами финансово, логистично и всякак. За тези, на които няма да им се налага да спят с шефа си, за да има с какво да нахранят децата си или да им купят маратонки, докато бившият развява любовниците си по екзотични острови, защото може да крие доходи. За тези, които се примиряват с недотам перфектен втори баща, защото на полуделия от хормоните тийнейджър му е нужна твърда мъжка ръка, за да не го изтърват окончателно и да завърши в затвора или гроба. И по куп още причини.
Та в този смисъл, ако става въпрос за оцеляването или поне за нормален стандарт на децата, много майки биха преглътнали егото си. Най-малкото, защото имат отговорност към животите, които са създали. И защото децата не трябва да страдат заради погрешните им житейски решения.

Дали да си гладен или горд не е дилема.

Аз мисля, че тук не говорим за его, а за елементарно уважение към другия. Познавам не една и две жени, които са избрали да отгледат децата си в недоимък пред това да останат с такъв мъж. И децата са станали стойностни хора и без скъпи маратонки, и без “силна мъжка ръка”. И особено в момчета отгледани и израсли така, забелязвам едно огромно уважение не само към майките им, а по-скоро респект към жените като цяло. Най-големите сексисти и женомразци около мен са синове на патриархални бащи, много от които, дори да не са изневерявали и посягали, са се отнасяли пренебрежително и господарски към жените си цял живот.

Айде скандали се случват сегиз-тугиз, това го има в много семейства. Не е болка за умиране, случва се да се поскарате за нещо, сега ако вече има някакви диви караници с чупене на съдове и изхвърляне на длехи през прозорците, определено е не положението.
Изневярата е тотална червена линия, абсолютно изключено да останеш в брак, с подобен проблем и то камо ли пък да е системна.
Ако обаче не могат да се разведат цивилизовано и ще превърнат развода в още по-голямо клане, тогава не знам.
Хора във всякакви бракове съм виждала, даже той гей, ама женени с деца, като изключим леглото всичко е цветя и рози, тя си го знае и си го приема. Но за съжаление и ужасни разводи знам, някой свършили и с куршуми, така че при всеки брак/отношения не може така да се каже - йок.
Много е сложно и наистина си зависи от хората.

Ако се доверя на селските клюки, в брак ще останат  може би 30%.
 

Фивър, и аз знам такъв случай. Но пък има и случаи, в които въпреки болестта на единия от съпрузите и развода, хората запазват добри отношения и дори помагат финансово на бившия съпруг, който е болен.

Един познат, който беше болен от множествена склероза и почина на 49 години през 2019 г., запази добри отношения с бившата си съпруга. Имат една дъщеря. Развели се още когато дъщеря им е била 6-годишна. Бившата му съпруга е продължила да му помага финансово след развода. Когато дъщерятя порасна, отидоха с майка й да работят в чужбина и от там му пращаха пари. След развода за него се грижеше майка му, беше й единствено дете, тя го надживя...

И друг познат, болен от множествена склероза почина на 46 години преди 5 години. Беше женен за рускиня. Имат един син. Разведоха се, тя се върна в Русия при родителите си заедно с детето, но бившата му съпруга и синът му идваха да го виждат веднъж на две години, виждаха се и по скайп. След развода за него също се грижеше майка му, тя почина, после го пое брат му, но болният мъж не живя дълго след майка си.

И в двата случая снахи и свекърви имаха добри отношения. Чуваха се, виждаха се, помагаха колкото могат и на внуците си. Слава Богу, има и такива случаи.

Вероятно при тези двойки причината за развода не е била болестта, а и финансова помощ и виждане не с като да се грижиш за човек на легло.
Не го разбирам това да се разведеш, заради болест.
Аз имам специфично заболяване, заради което покрай менопаузата от 2023 г насам всяка зима се залежавам с тежки кръвоизливи по 2-3 месеца. Буквално в тези моменти не съм способна да се обслужвам сама и се налага съпругът ми да прави всичко, вкл.да ми помага за личната ми хигиена в някои дни. И да бърше локви с кръв, за да не ги видят децата. И веднъж не е казал, че му тежи.
Преди около 15 г. той пък пострада с гърба и близо 6 месеца го вдигах от леглото до тоалетната, без да е ясно дали няма да се обездвижи напълно. И после още 2-3 г не можеше да вдига тежко и аз влачех всичко над 5 кг.
Не си представям да се разделим за подобно нещо или да не сме един до друг в такива моменти.
Аз не бих продължила да уважавам човек, който ме остави точно в трудност.
Ако болният е инициатор на раздялата бих разбрала, заради спокойствието му и при условие, че е с бистър ум, а не реагира емоционално.
Иначе всякакви случаи съм виждала покрай практиката ни и знам колко шарен е светът.

У нас жените са точно толкова заплатени, колкото и мъжете, но факт, че все още битуват средновековни нрави и семейството на разведена жена може да не и помогне. И понеже детето е само на жената наистина ще си го гледа сама, издръжките са смешни и масово мъжете имат бивши деца и не се грижат за тях. Сам да гледаш дете е трудно, ако е малко е и на ръба на невъзможното. Това е факт.
Но тук явно не говорим за това, а за друго ми се струва.

Бих дала шанс на отношенията в името на детето веднъж, НО ако нещата продължат да се влошават, смятам, че едно дете не може да бъде щастливо , ако родителите не са.... А децата много усещат!!! По-добре разделени и щастливи родители, следователно да се грижат адекватно за детето и да му обръщат внимание по равно, отколкото живот със скандали,караници,проблеми , стрес и в бъдеще-травми.

Фивър, хората са много различни. Да, някои остават до партньора си и след тежка диагноза, но са по-малко. В много случаи хората се плашат, просто не знаят какво да очакват, особено когато става дума за прогресиращо заболяване, каквото е множествената склероза.

Такива болни трябва да ходят на рехабилитация, пият силни лекарства, някои влизат за вливания на лекарства в болници, има мъже с катетри за урина, т. е. и секс не могат да правят. Някои имат силен тремор, двойно виждане или други очни проблеми, много увреден говор... Често здравият партньор не може да работи, защото трябва да гледа болния, а в повечето случаи имат и малки деца, за които също е нужно някой да се грижи... И някои двойки не издържат, особено ако са млади.

Случая с финансовата помощ на бившата съпруга го дадох като пример не защото парите могат да заменят грижата, а защото бившата жена не е задължена с нищо на мъжа си след развода им, и въпреки това пак му помагаше. Състоянието му се влоши много през последните години от живота му, почина след рани от залежаване.

А вторият случай – жененият за рускиня: освен болестта на мъжа, на рускинята й е било трудно да се адаптира в България, състоянието му също бързо се влошаваше и това им е сринало отношенията. Имала желание да остане в България след развода им, за да е по-наблизо с детето, но не успяла да свикне. Детето им беше малко.

Болният също много се влоши, имаше много силен тремор на цялото тяло, не можеше сам да се храни, да пие вода, да си взема лекарствата, да се облича сам.. .Интелектът му също пострада. Майка му беше непрекъснато до него. Ходеха на почивки, на рехабилитации, стараеше се да направи живота му малко по-лек...  Една прекрасна майка! Починаха и двамата. Бог да ги прости.

Радилена, запозната съм със заболяването. Майката на кръщелницата ми го има от 40 г. И съпругът ѝ си е до нея. Вече са по на 80+.

Тези, които не издържат, просто не са били правилните партньори и биха си тръгнали при всяко препятствие, та по-добре за отървалирв се от такива.
Такива хора биха оставили също болен родител, болно дете, болен домашен любимец. Пази Боже от такива!