Май такава е човешката природа, болният партньор много често бива изоставен. Също и семейства с болно дете се разпадат, няколко такива познавам лично. Никого не си позволявам да съдя.
Виж целия пост
Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви
- Публикувана: 2 юни 2026, 03:07 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2026, 12:36 ч.
# 61
4 юни 2026, 11:49 ч.
То е човешка природа, но и болния все някой трябва да го обгрижва. Окей, тежко е, окей, не си подписал за това, както казват американците, но ти като си тръгнеш, си осигуряваш единствено личния комфорт.
Виж целия пост
# 62
4 юни 2026, 11:51 ч.
Да не говорим пък споменатия вариант с болно дете. Все едно си взел куче и го захвърляш. Че то и кучето ти да се разболее не е това начинът.
Виж целия пост
# 63
4 юни 2026, 11:53 ч.
И аз познавам големи и задружни семейства преди, които станаха на нищо защото един се разболя много и на останалите им дойде изневиделица и прекомерно натоварването. Но да отбележа, че в такива ситуации веднага се отварят стари зарасли рани и всеки започва да си прави сметката как да се пази. Изведнъж скрити неща излизат и се проявяват конфликтите, които при нормални условия спят. За болния и за най-отговорния и емпатичния това е страхотно натоварване. Защото всички искат да са бели и добри както преди, но да не ги закачат защото си нямат доверие . Искат някой да поеме нещата , но и да нямат срама да не са ги поели те и да не са участвали и да са изоствалили. И така вместо неутрални стават на тежест с претенции и се започват всякакви групировки, настроения и ескалации.
Според мен семейството трябва да е постваено на много добра основа на доверие един към друг за да не се съсипе при такова предизвикателство.
Виж целия пост
Май такава е човешката природа, болният партньор много често бива изоставен. Също и семейства с болно дете се разпадат, няколко такива познавам лично. Никого не си позволявам да съдя.
Според мен семейството трябва да е постваено на много добра основа на доверие един към друг за да не се съсипе при такова предизвикателство.
# 64
4 юни 2026, 12:36 ч.
Значи, има огромна разлика между болест/някакво изпитание, дадени от съдбата и постъпка, накърняваща ме от партньора.
По корем ще се влача, за да помогна и да облекча, дори и безнадежден случай, но ако ми изневерят удрям шут в г.за като стой, та гледай! Ние с БНД се разведохме без физическа изневяра, без дума лоша да ми е казал или нагрубил. Просто нямаше любов, или по-скоро имаше, но беше раздвоена. Емоционално. И аз реших, че не искам да давам такъв модел на дъщеря ми.
Камо-ли пък, ако има лъжи, насилие, зависимости и прочее. Просто децата не гледат какво говориш, а какво правиш. Пред тях е най-голямата отговорност, да им покажем моделът, в който семейство се гради от 2-ма души и че за да има такова трябва да са щастливи в него. Иначе, нещастна мога да съм и сама!
Да не говорим колко по-облекчена съм за сума неща!
А колкото до това, че децата страдат от раздялата - така е. Макар, че моята беше на 10 месеца като се случи и си израстна със ситуацията, че тати живее на друго място, той си продължи да си е родител, независимо, че престана да ми е партньор. Нито ден не сме спазвали режими, решения, казаното от съда и прочее. Двамата сме адекватни родители, без да сме партньори. И детето е щастливо!
Виж целия пост
По корем ще се влача, за да помогна и да облекча, дори и безнадежден случай, но ако ми изневерят удрям шут в г.за като стой, та гледай! Ние с БНД се разведохме без физическа изневяра, без дума лоша да ми е казал или нагрубил. Просто нямаше любов, или по-скоро имаше, но беше раздвоена. Емоционално. И аз реших, че не искам да давам такъв модел на дъщеря ми.
Камо-ли пък, ако има лъжи, насилие, зависимости и прочее. Просто децата не гледат какво говориш, а какво правиш. Пред тях е най-голямата отговорност, да им покажем моделът, в който семейство се гради от 2-ма души и че за да има такова трябва да са щастливи в него. Иначе, нещастна мога да съм и сама!
Да не говорим колко по-облекчена съм за сума неща!
А колкото до това, че децата страдат от раздялата - така е. Макар, че моята беше на 10 месеца като се случи и си израстна със ситуацията, че тати живее на друго място, той си продължи да си е родител, независимо, че престана да ми е партньор. Нито ден не сме спазвали режими, решения, казаното от съда и прочее. Двамата сме адекватни родители, без да сме партньори. И детето е щастливо!
Препоръчани теми