Социална батерия

Изморително е само да трябва да се проявява внимание и съобразяване - тоест все пак зависи и от конкретната социална дейност. Ако е нещо по- на конвейер, по би трябвало да го няма този елемент. Трудно ми е да измисля пример, но може би хоро.

Аз съм абсолютен интроверт. Ако някой иска да ме довърши, трябва да ме хвърли в тълпата. Социална батерия нямам.

BernardaM, и аз дъм като тебе. Обичам да има вентилация. Стабилните остават. Нестабилните, повърхностните вятърът ги отвява.
Но свеж въздух си ми трябва.
Харесвам природата, но не и да оцелявам с кибрит и консерви насред дивотии.
И сред природа обичам пак да съм с хора, да има смях, приказки, да остават спомени.
Снимките искам да са живи, с приятели, не картички.
Само по отношение на младите имам маааалко по-различни наблюдения. Общувам с тях редовно, ежедневно, но да киселяци. И са ми посредствени. Рядко ми дават повод за  възхищение. Гравитират от едва да ги изтрайвам до приемливи. Не четат, а знаят вдичко, не умеят да видят спор, полемика, а все са на контра, не умрат да общуват галантно, фино.
Но темата не е за тях.

Покрай майчинството в момента срещам само майки или те ми се набиват в очите. Всяка нещо говори и пита и споделя. Аз не ги слушам, имам някакво копче което изключва и повече от 10-15 мин. не се задържам с друга майка с количка. Не ми се слуша за бебета. Не стига, че го родих, гледам 24/7, 4та книга за отглеждане на бебе чета, ами и да говоря за бебета ми е в повече. Или пък манджи... Ми не е моето. С голямата ми дъщеря изкарах майчинството 2 години по пътищата с приятелки с деца от сутрин до вечер. Сега не мога. Не ги понасям дълго, а  някой направо си гледам как да не ги срещна.  Скоро една се залепи за мен. Жена на приятел на моя мъж. Тя от северозапада дошла снаха тук, никой не познава няма приятелки. Бебето им е с 40 дни по-малко от нашата и си викам, че ще е добре да имам дружка за по кафе в движение. Да ама не.  Излязохме на разходка, но това чудо не спря през цялото време да се оплаква от мъжа си, свекървата и всичко като през цялото време не спира да подпитва за да разбере нещо за нашия живот. Отклонявах и въпросите и реших да се прибирам, защото главата ми се наду, но въпросната не ме остави, вървеше с мен до вкъщи, на вратата срои пред мен с количката и и не мога да мина. Веднага разбрах, че повече няма да и се обадя, но още на следващия ден и няколко дни след това на всяко мое излизане тя беше или пред нас или на улицата близо до нас и веднага задава въпроса "защо не се обади". Не ми издържаха нервите и и казах, че комуникацията не ни се получава. Тъй като вървеше след мен влизах в някакъв магазин, вземах нещо и си тръгвах наобратно. Смених си часа  на излизане и няколко дни по-късно вече си се разхождам необезпокоявана и получавам съобщение в месинджър от нея  - моя снимка в гръб... Почувствах се, че съм мишена на някакъв столкър.

Леле пълно е с луди!

Аз оня ден бях на семейно събиране с 20 човека. Тотално се изтощих. Вчера си седях цял ден вкъщи, сама, да се презаредя.

И аз съм абсолютен интроверт, но се налага да се адаптирам и овладях умението да се изключвам, иначе трябва да ми гръмнат бушоните. Сегашната ми работа е в много голям колектив, женски, пълен ужас за мен.
Но по други критерии ми е важно точно там да работя и се пренастроих. Вече 9 години.

Аз съм екстроверт, но животът ме постави в ситуация да не мога да екстровертсвам.

Аз съм 50/50. Обичам да работя с клиенти, обичам да излизам с приятели, обичам да бърборя и да споделям. Има обаче дни, в които обожавам да си седя сама. Когато децата бяха малки и уикендите бях в непрекъснат контакт с някого, бях си наредила нещата така, че да почивам в понеделник - сама вкъщи. Оммм.

С годините изключително много пада - 24 часа мога на максимум с много хора и висок интензитет, след това ми трябва тишина и никой да не ме закача. Желанието за small talk  ми е изключително ниско, нямам нерви да слушам случайни хора за случайни глупости, а преди нямах проблеми. И на почивки честно казано предпочитам да сме си сами, всяка насилена необходимост от задължителна комуникация ми идва в повече.
Бях на моминско парти с Gen Z и мисля, че поне една седмица ще ми трябва да презаредя.

Подивях си общо взето, но аз винаги съм си била дива, въпреки, че съм родена и израстнах в София - ненавиждам този град.
Всяко слизане до града от фитнес до пазаруване ме изнервя на макс - айде фитнеса, като се омаломощя от тренировката пак съм човек докато се върна в дивотията, та изтрайвам, но всичко останало му е ужас.
И най-мразя гости и ресторанти в града - особено последните пъти, начи имам чувството, че дори само енергията на хората ме изнервя.
Опитвам се да тренирам английски и немски непукизъм с всички сили, но не ми се получава.
ЕГН-то явно не прощава.

Аз спрях цигарите и то преди години, за да не се налага да си говоря тъпотии с колегите.
До такава степен ме изнервяше този тип small talk.
Пък има хора само заради него излизат с пушачите.