Здравейте дами,
Пиша тази публикация с надеждата да получа съвети и подкрепа, може би от жени които са минали през моята ситуация конкретно.
Ще се постарая да опиша на кратко, аз съм на 34 години и имам връзка от 14 години.
С мъжа ми не сме правили опити за бебе през годините заради моята тревожност и паник атаки, като конкретно от бременост и раждане имам страх и то много силен от ранна детска възраст, тоест преди изобщо да водя полов живот.
През годините съм опитвала да лекувам тревожността си с антидепресанти и успокоителни без резултат. Посещавала съм няколко психолога и сега продължавам да посещавам.
Преди няколко месеца поради няколко шамара от страна на живота реших че няма какво да чакам, време е да опитаме да си направим дете, защото вече не сме първа младост, не сме безсмъртни а смятам това е най големият смисъл в живота на един човек.
Сега съм бременна в 6 г.с и съм уплашена, много съм уплашена, паниката ме залива постоянно, в главата ми има милион страхове, как ще издържа тези 9 месеца, как ще понеса промените в тялото си, големия корем с човечето вътре, самото мърдане на детето вътре в мен, раждането, ами след това??? Ако напиша всичко от което се страхувам ще бъгна сайта. Чувствам вина че не съм на вихъра на щастието, чувствам се лош човек. Страха ми не ми позволява да гледам обективно на случващото се и наистина не знам какво да правя. Периода е много дълъг, на моменти се паникьосвам жестоко че няма да издържа. Не искам заради страха си да направя аборт, по принцип винаги съм мислела че зачеването е чудо, не всеки има този късмет, разбирам това и въпреки всичко се парализирам от ужас 😔😔😔
Който е преминал или преминава през тревожност и паник атаки ще ме разбере, ще знае колко силна е нуждата за контрол, за да запазиш самообладание.
Моля който е имал или има подобно преживяване нека сподели опита си с цел подкрепа, Благодаря!
Виж целия пост
Пиша тази публикация с надеждата да получа съвети и подкрепа, може би от жени които са минали през моята ситуация конкретно.
Ще се постарая да опиша на кратко, аз съм на 34 години и имам връзка от 14 години.
С мъжа ми не сме правили опити за бебе през годините заради моята тревожност и паник атаки, като конкретно от бременост и раждане имам страх и то много силен от ранна детска възраст, тоест преди изобщо да водя полов живот.
През годините съм опитвала да лекувам тревожността си с антидепресанти и успокоителни без резултат. Посещавала съм няколко психолога и сега продължавам да посещавам.
Преди няколко месеца поради няколко шамара от страна на живота реших че няма какво да чакам, време е да опитаме да си направим дете, защото вече не сме първа младост, не сме безсмъртни а смятам това е най големият смисъл в живота на един човек.
Сега съм бременна в 6 г.с и съм уплашена, много съм уплашена, паниката ме залива постоянно, в главата ми има милион страхове, как ще издържа тези 9 месеца, как ще понеса промените в тялото си, големия корем с човечето вътре, самото мърдане на детето вътре в мен, раждането, ами след това??? Ако напиша всичко от което се страхувам ще бъгна сайта. Чувствам вина че не съм на вихъра на щастието, чувствам се лош човек. Страха ми не ми позволява да гледам обективно на случващото се и наистина не знам какво да правя. Периода е много дълъг, на моменти се паникьосвам жестоко че няма да издържа. Не искам заради страха си да направя аборт, по принцип винаги съм мислела че зачеването е чудо, не всеки има този късмет, разбирам това и въпреки всичко се парализирам от ужас 😔😔😔
Който е преминал или преминава през тревожност и паник атаки ще ме разбере, ще знае колко силна е нуждата за контрол, за да запазиш самообладание.
Моля който е имал или има подобно преживяване нека сподели опита си с цел подкрепа, Благодаря!
