Страх от бременост и раждане/ паник атаки и тревожност

Единственият съвет, който аз мога да дам е да се запишеш на курс за бременни. Ама читав такъв, с лектори с добри отзиви. Мен ме беше страх от естественото раждане. Записах се на курс с друга цел, практическа, но в крайна сметка нищо кой знае какво от практическата част не запомних, обаче много благотворно и успокоително ми подейства по отношение на родилния процес и когато настъпи момента, бях супер спокойна, родих си естествено и нямах никакви проблеми.
Това е само част от нещата, които можеш да направиш. Има и други, разбира се - психолог и т.н.
Но наистина много успокояващо ми подействаха всички жени, които водеха курса, като и доста от самите посещаващи курса.

Подкрепям за курса. Родих секцио, заради проблем, но бях абсолютно готова за нормално, заради курса. Преди курса не искам да коментирам какво ми беше в главата. Аз през бременността четох много, всяка свободна минута ми беше с книга. Определено ми помагаше.

Иначе, консултирай се с психолог със сигурност.

Аз се чувствам по същия начин. Не знам как се преодолява подобен стрес и какво може да стимулира за да се справим. Знам че моя приятелка след 3 месец и след раждането спря да има паники и тотално забрави всички страхове...

Аз ужасно много се страхувах от бременност и раждане, защото съм със сколиоза и дискови хернии. Та наистина нямах идея как ще ми се отрази всичко това на тялото. Още повече, че без да исках забременях, докато пия противоепилептични лекарства, които се изписват за невропатна болка и се страхувах да не съм повредила бебето.
Общо взето след 4-ти месец “свикнах” с идеята, че съм бременна. Бебето си вървеше съвсем добре според всички изследвания, та и този страх изчезна.
За раждането не съм се притеснявала особено, защото с моите здравословни проблеми така или иначе си бях за секцио, единственият ми страх беше за упойката, че не бях сигурна дали ще може с моя гръб спинална. Но за тези притеснения, както и за повечето други, моята АГ много ми помогна, отговаряше ми на всякакви малоумни въпроси… Всички проблеми, които съм имала през самата бременност бяха обсъдени, третирани (имах контракции през цялото време, но те пък не оказаха абсолютно никакво влияние, просто си ги имах). Та така, реално нито бременността, нито раждането бяха страшни.
По-страшно беше като родих и изпаднах в следродилна депресия и ми избиха всякакви тревожности и ОКР-та, но това си е моя грешка, защото ако бях работила с психолог, докато бях бременна още или далеч преди това - щеше да е друго. Но… наваксах после, то се наложи да ходя, искам-не искам, че бях доста зле.

Тъй че - това, което мога да ти кажа е, че се чувстваш нормално, хормоните в момента ти разказват играта, спокойно, след първия триместър ще си доста по-добре. Нито си първата бременна жена, нито последната, не е някакъв особено голям big deal, освен това - каквито и промени да стават в тялото ти, те са временни и догодина по това време повечето няма да ги има. А пък след години - тотално ще си забравила как си се чувствала с корема или с бебето вътре. Мърдането на бебето вътре е нещо забавно, гъделичкащо е .
В момента в България повечето раждания са със секцио, ти не си първа младост, тъй че като нищо да ти измислят някаква основателна причина да си така, а и честно, мен пари да ми дават - нямаше да родя нормално, никога. Не че операцията е песен, ама за мен плюсовете са много повече отколкото рисковете на нормалното раждане. Но темата не е в това, разбира се. Идеята ми е, че имаш опции.
А след това - вече е въпрос на организация. Ако си подготвена добре преди това, ако мъжът ти се включва, бабите помагат - не е кой знае какво. Всички майки тук сме живи и сме оживяли и през бебешкия период.
Гледай си се сега себе си, ходи си на психолог, развличай се, забавлявай се и тегли няколко майни на страховете и притесненията, особено, ако пък физически си здрава, а не пишеш да не си. Ако се грижиш за себе си, храниш се здравословно и спортуваш, реално първите 5 месеца почти нямаш някакви особено голями промени в тялото си. Аз лично до 4-5 месец си носех моите си панталони, почнах да качвам кг след това. Тъй че не е задължително да си представяш някакви промени от днес за утре как изведнъж ставаш с 20 кг отгоре.
Ако искаш - напиши конкретно от какво толкова те е страх и съм убедена, че мога да ти развенчая почти всяко притеснение.
А и честно казано - повтарям се, но… всичко е временно. И минава страшно бързо.
Щом детето е желано, да правиш аборт на тези години е равносилно е направо грехота.

Заради паник атаките и тревожността, много се страхувам да не изгубя контрол и да полудея, да не направя някоя глупост. Не знам защо имам такъв ужас от идеята че детето ще мърда в мен, никога не съм приемала за нормално, най-нормалното в теб да се развива живот. Винаги съм го имала този страх и не разбрах как съм го придобила. Аз искам да бъда майка, но наистина се ужасявам от самата бременност, от огромния корем, явно е че е психологически проблема. Ходя на психолог, но не усещам да отхвърлям страхове. От както знам че съм бременна мисля за това нон стоп, то не е страх от депресия, от смърт, от лудост от какво ли не. Чувствам се лош човек и огромен егоист!!!

1. Всички полудяваме на моменти и всички правим глупости. Аз от дете съм с тревожност, депресия и нервни кризи, защото едно време не им викахме паник атаки, а нервни кризи. И съм се тръшкала и съм викала, и съм се рязала, и шамари съм била, и на мен са ми били, а веднъж излязох по гащи и тичах на -10, че беше станал голям скандал. Е, бързичко се прибрах.
Нито бременността ми влоши положението, нито ме излекува. Все още си се боря с тревожното разстройство, с паник атаките и с какво ли не, но вече доста по-осъзнато и с доста повече контрол.
Приеми го, че имаш този тип нервна система и можеш чудесно да функционираш и с нея. И с нея да си чудесна майка. Точка.
2. Страхът от мърдането на бебето в корема е необичаен и не мога да ти кажа от какво е, може да е твоя детска травма, но може да ти е насаден отвън. Понеже аз лично се обърнах към малко по-алтернативна психология, ако вярваш в такива неща - може да имаш трансгенерационна травма или дори от минал живот. Но каквото и да е, този страх е нерелевантен, като страхът от вода, паяци или клоуни. Реално - няма нищо страшно в това, както ти казах - гъделичкащо е. А после е и смешно, като порасне бебето му се очертават крачетата.
При всички случаи - трябва да говориш по темата с психотерапевт, ако твоят не успее да ти помогне, търси друг, най-добре жена, в твоя случай.
3. Големият корем става голям след 7-мия месец, ако, както писах, се храниш добре и спортуваш, движиш се, изобщо - не се тъпчеш. И да, не е особено забавен, защото тежи и ти се пишка по-често, освен това трудно си обуваш обувките, ако са с връзки или рязането на ноктите на краката е по-сложно… но все за 3-4 месеца се издържа… а си представи, че станеш дебела и си нон-стоп така… мисли го като за временно неудобство, което свършва.
5. Като те слушам - ти вече си в депресия, тъй че няма от какво да се страхуваш за нея. Там си. Смърт - всички ще умрем, това е единственото сигурно нещо в този живот. Както ти казах, аз лично съм с по-алтернативни вярвания и смятам, че има прераждания и нови животи, тъй че смъртта далеч не е най-страшното нещо.
А да постигнеш тотална лудост не е чак толкова лесно нещо, освен ако не се друсаш с някакви нелегални субстанции, а не ми се вярва да го правиш.
6. Съвсем чудесно е да си егоист, за мен лично е ужасно вредно възпитанието, което ни е налагано, че не бива да обръщаме внимание на себе си, защото сме егоисти. Дрън-дрън.
7. С кое точно си лош човек? Аз лично не виждам тук нещо, което да говори за теб като за такъв.

Отговори си обаче на въпроса - кое ти е по-важно. Да станеш родител, защото искаш ти самата (не мъжа ти, майка ти, съседката от 5 етаж) или да си угодиш на страховете и тревожностите.
Ако смяташ, че не можеш да се справиш, че не е за теб - до 12 седмица е легално да направиш аборт и с това приключваш с идеята за дете и това е. Има жени, които никога не стават родители в крайна сметка. И това няма да те направи егоист или лош човек.
Трябва да си много наясно какво точно искаш. Ако искаш дете - стискаш зъби и изкарваш следващите 9 месеца като даваш най-доброто от себе си, съсредоточавайки се върху целта. Като маратонец, който не му пука за цялото бягане от 42 км. Важното е да стигнеш до финиша.
Ясно ми е, че в момента чувството за контрол ти е супер разклатено и си извън зоната на комфорта, но има една много вярна приказка - в този живот нямаш контрол над абсолютно нищо, освен над мислите си. И между другото - колкото повече се съсредоточаваш над идеи за депресия, лудости и там незнам какво си, толкова повече си привличаш такива неща. Работи с психолог как да променяш негативните си мисли и убеждения, а недей да си мислиш, че като почне да рита бебето ще настане Третата световна война.
За мен просто специалистите, при които ходиш и си ходила досега изобщо не са подходящите за теб и просто търси други. Знам какво е положението, нали и аз съм сменила нам колко си психиатъра и психолога, та съм наясно колко не стават повечето.

Mila1331
Благодаря от сърце за разбирането и подкрепата...

Аз съм вече в почти 6 месец и също имам голям страх от раждането, от самата бременност не, тя ми влияе доста психически де, но страх от нея нямам, от раждането изпитвам страх, попринцип точно, заради това и аз искам секцио, макар че и то доста ме притеснява, възтановяването също. Аз чак паник атаки нямам, но и аз имам тревожност така, че те разбирам за какво говориш и честно казано и аз не знам как да си помогнем.

Ами аз дадох вече съвет относно раждането - курс за бременни. Там обясняват много неща, споделя се опит, дава се спокойствие и информация.
И да ви кажа - изобщо не е толкова страшно, колкото повечето жени си мислят и както бива разказвано. Е, има всякакви случаи, разбира се, но в повечето не е такъв кошмар.

Ще ти прозвучи банално, но е самата истина. Ние сме създадени за това, тялото ни е създадено и пригодено, така че бременността и зараждането на живот в нас е нещо не само обичайно, но всъщност много красиво. Няма по-красиво от бременна жена. Не знам как се е зародил този страх в детството ти, какво са ти казали и какво си си представила.
Наистина не мога да помогна, но поне се опитвам да ти предам от положителната си нагласа. Стискам палци да си добре и щастлива!

Здравейте,

Има една тема във форума - "Смешно ли е раждането?", която навремето много помогна и на мен. Някъде там из страниците е описана и моята история от раждане No:1 . Трябва живот и здраве да споделя и от второто...още по-забавно и от първото, с леката възможност да стана вестникарска новина 😃
Ако искате прочетете темата, може да ви помогне.
Успех!

Искам да попитам и друго, аз от както съм бременна се чувствам постоянно изморена, нямам желание и енергия за нищо. Нощем почти не спя, въртя се като пумпал а съм адски изморена. Гърдите ме болят зверски и почти съм уверена че ще гръмнат. Постоянно съм нервна или тъжна, което смятам че се дължи не само на бременността, но и на общото ми психическо състояние. Чета в интернет седмица по седмица за бременността, ами това което описват аз го разбирам като 9 месеца мъки, все едно да си 9 месеца болен, нищо приятно не са описали тия хора. Вие така ли се чувствахте през цялото време, 9 месеца скапани?

Разбира се, че не.
Първите 3 месеца са доста тегави, защото хормоните се променят много. Аз също бях много зле точно тогава. После живнах.
Денят преди секциото прекарах в:

Обяд с приятелка на ресторант, масаж, после пазарувах за мъжа ми, сготвих му за няколко дни, изобщо - бях си пълна с енергия и подвижна.

Ах, и да. Не чети толкова в интернет. Не е особено полезно. Аз моят си го бях изключила, че да не се филмирам.

Всички са имали страхове,не мисли че сме безстрашни.
Моя съвет е отвличай си вниманието за да не мислиш за всичко това.
 Хоби,книги,работа.Ако стоиш вкъщи и няма какво да правиш,ще мислиш само за -
 несъествуващи най-вероятно неща,тоест не е задължително да повръщаш или да имаш нвкакви от тежкире симптоми.
-раждане,което дори да е нормално и без упойка ще мине за няколко часа,минава и заминава,а да не забравяме че има епидурална упойка има и секцио.
 Природата си знае работата.