Страх от бременост и раждане/ паник атаки и тревожност

Аз ходя на работа и ще продължавам да ходя, като човек с тревожно разстройство знам че не е полезно за мен да стоя сама в къщи, но при моето състояние да успееш да изключиш мозъка е много сложна задача.
Уверена съм че няма жена през чиито ум да не е минал страх.
Аз се страхувам повече от етапа бременност не от самото раждане. Даже предпочитам да родя естествено дай Боже, защото не искам секцио и от него ме е страх.
Страхувам се от промените, страхувам се от симптомите, дали ще издържа как ще се справя. Пак казвам страх ме от големия корем и факта че бебето ще мърда. И повярвайте не съм суетна, стигала съм до 100 килограма, поради здравословни причини, по тялото ми вече има стрии така или иначе.
Искам да ви благодаря на всички, че се включвате, че ми пишете, без значение кой какво споделя и казва, вие сте голяма подкрепа!

Да,трудно е да си представи човек как се побира едно бебе в кирема,но нещата се случват постепенно и не се усеща нищо.Няма страшно.Просто от ден на ден се свиква.
Може би ако един ден се събудиш с голям корем би било шок,но в действителност тялото се адаптира ежедневно към тези промени.Казвам го два пъти съм минала през това ,като първия път и на мен ми беше тежко особено,просто аз този факт че съм бременна не можех да го приема.Към 16 свдмица отидох на лекар(което за чужбина не е фатално,а и имаше локдаун,нямах и лл).Та бе исках да стъпвам на лекар и не исках да ме ръчкат.Аз не обичам такива прегледи да си кажа.Ужас изпитвам ,а за цялата бременност и един път не ми правиха АГ преглед нито са вземали проби.Кръв,урина и въоросници,понякога някий ехограф.Ако бях в България щях да се побъркам тогава.С второто видях че тук на всеки преглед те разкрачват.За мен е излишно и ненужно.
И нормално съм раждала и секцио.Та и двете минават.

Да дам и аз моите 2 стотинки по тема умора...при по-голяма част от жените това минава след 1вия триместър, при други пък изобщо и няма такава.
С 1та ми бременност със синът ми бях като кон през цялото време...тренировки (силови, опасни..не се спрях), разходки, пътувания със самолет, обиколки и какво ли не. Нямах спирачки и всички се шегуваха, че ще родя я в колата, я някъде в чужбина 😁
С дъщеря ми 1вия триместър бях труп...гадене, умора, отпадналост..наложи се да изляза болничен, не можех да мръдна от леглото. Постепенно обаче нещата се оправиха и след 3тия месец живнах...и в общи линии изкарах остатъка от бременността както бях с първата (+1 тодлър на главата отгоре 😊)

Благодаря момичета от сърце, вашите коментари са моето спасение 🤗

Danytarg

Аз точно така се чувствам, не нога да приема факта, че съм бременна, може би защото това е нещо от което се страхувам цял живот и именно заради този страх мислех, че никога няма да ми се случи.
При теб с времето как се стекоха нещата, започна ли да приемаш случващото се и как реагира на бебенцето накрая на това преживяване?
Аз се чувствам наистина лош човек, заради реакциите си спрямо бременността. Все си повтарям, стегни се човек, все пак става въпрос за твоето дете.
Може би не съм подготвена психически за всички промени, които предстоят. Предполагам че никой не е готов напълно и може би се учиш и свикваш постепенно.
Факт че ума не побира какво се случва.

Много тежко мо беше ,мислех си че няма да умам деца.Не знам защо.Не съм правила опити,но дори мислех че не може да имам деца.Може би е някакво псих.разстройстов,не исках да казвам на никой,понеже бях в чужбина сенейството ми разбра късно.И аз не можех да приема че в мен расте бебе.Имах панически страх от лекари и болници.В чужбина е много трудно да назначат секцио без причина.Възраст,дипоптри,дори седалищбо бебе не са фактор ,мъчат те първо за нормално после секцио,в краен случай .
Нямах джипи ,към 16 седмица си взех направление(понеже там сама си го уреждаш онлайн).Отидох впоследствие на ехограф, което беше много странно изживяване да видиш бебетою.Нямаше 3д с второто в България го видях на 3д това е много яко.
Мога да ти кажа че движенията и ехографските прегледи са най-хубавата част ,както и шопинга и дабизлезеш болничен(работих до след 7 месец).Заслужава си усилията.С времето се свиква с всичко.Да ,не е типично състояние,но природата си е природа,организма е устроен за това.
Това е далечен спомен ,яд мее че не съм се решила по-рано на това.Ако не беле станало случайно щях да съм си още сама и нямале да се реша,второто е планирано.
 Малко време трябва и спокойно с първо много късно се усеща.

Danytarg

Благодаря ти за думите, благодаря че споделяш. Аз също си мисля за себе си, че ако не бяхме оставили решението в ръцете на Господ, никога нямаше да се навия на това. Надявам се да съумея да се събера, да възприема какво се случва и ако Господ е рекъл всичко да бъде наред, да имаме честта да бъдем родители, като силно се надявам като такива да се справим добре. Аз съм дете на разведени родители , като за баща ми със сестра ми сме грешка, никога не ни е обичал и никога не се е грижил за нас. Моля се на Господ за разум и съвест, човек трябва да е отговорен особено, щом става въпрос за деца, аз съм от потърпевшата страна и знам какво е, може би за това се страхувам допълнително от ситуацията.
Рано ми се наложи да порасна, работя от 13 годишна възраст, преди си мислех че живота ме е очукал и съм смел човек, но с годините се сдобих с много страхове с които не успявам да се справя.

Здравейте, от любопитство погледнах един лайф в тикток, където жена раждаше секцио.
Но по едно време, взе да се изкашля яко, като че ли всеки момент ще повърне.
И някой там и сложи кърпа под главата ако повърне.
Много се уплаших от нейните кашлици и прилошяване. После и мина, и показаха бебето.
Това нещо нормално ли е да искаш да повърнеш? И сигурно е много трудно да си под упойка, и хем да ти се гади. Хвана ме страх да не се задуши от кашляне.

И, аз имам тик на гърба, ако се наложи, ако забременея, да ми слагат епидурал, няма как да стане. Щото докоснат ли това място, дето слагат упойката, подскачам от гъделичкане.

Bibi,

Именно заради тези ти травми са тези страхове. Нито едно дете не бива да се чувства като грешка, това е изключително тежко бреме за него и се отключват всякакви неща - депресии, зависимости, тревожности. Говорете ги тези неща с психолога и пак ти казвам - ако не помага - търси си друг.
Аз също забременях случайно, бях убедена, че с всичките ми здравословни проблеми ще е особено трудно. Дори не се бяхме пробвали. И го намирам именно като подарък от Господ.
Затова сега вместо да се страхуваш - благодари. Има милиони жени, които си мечтаят да са на твое място, но уви, не им се получава. И няма нищо ненормално в това да се чувстваш ненормално. Нито си била бременна досега да знаеш какво е, нито можеш да си представиш.
Сега - понеже се споменаха прегледите, не знам как е в чужбина, но тук прегледите са редовни и необходими. Не апелирам никой да ги пропуска. Освен това - далеч не на всеки се “разкрачваш”, най-малкото, защото след 4-ти месец прегледът е с ехограф, който се прави на корема, а не вагинален. И прегледите са много полезни, виждаш бебето, личицето, ръчичките и краченцата, аз имам цяла папка с такива снимки и си ги пазя. Много са мили. Даже сега си напомням да я извадя и да я покажа на детето ми, много ще му е интересно.

Wudu,

Не знам кой качва раждания със секцио в тик-ток, ама това ми се струва вече извратено. Не съветвам никоя, която се притеснява от медицински манипулации да гледа такива неща, а ти явно си такава. Освен това - тук се опитваме да успокоим авторката, че няма нищо страшно в бременността и раждането, а не да я плашим. Тъй че, ако нямаш някакъв личен негативен опит, който изключително много държиш да споделиш, а е явно нямаш - не е необходимо да наливаш масло в огъня.
И за да обясня за повръщането - няма как да повърнеш по време на секцио, защото нямаш нищо в стомаха си. Планови операции се правят на гладно. Секцио по спешност също не си преставям да се прави 30 мин. след като си преяла с нещо, на която му отнема часове да напусне стомаха ти. И да, може да ти се пригади, не е някаква уау драма, може да се закашляш, но мислиш ли, че в операционна някой ще остави раждаща жена да се задуши от кашлица? Айде малко критично мислене…
За тези, които не са минали секцио - то се прави буквално за 5 мин. Бебето се вади изключително бързо. После отнема повече време да те зашият, но всичко е под 1 час. Под наблюдение си през цялото време, има анестезиолог, анестезиологична сестра. Това е супер рутинна операция и няма абсолютно нищо страшно в нея.

За тика на гърба. Първо - нито си първата, нито последната с гъдел. Там те държат здраво, за да не мърдаш, докато ти слагат СПИНАЛНА упойка. Такава се слага при секцио, не епидурална. Първо се слага лидокоин, за да се обезболи и обездвижи мястото и едва след това се слага спинална упойка.
А ако е страшна драма да ти сложат упойка в гърба и никой анестезиолог не може да се справи - вариант 1 - раждаш натурално без упойка. Все още болшинството жени раждат така. Вариант 2 - може и в пълня упойка.

Може ли сега да се прекратят прокобите за страшни неща по време на раждане и т.н.?

Mila1331

Отново огромно благодаря за всяка дума и за оказаната подкрепа ❤️

Аз не мога ли да имам страхове, защо толкова ми се ядосваш. И аз съм жена,и може да се налага и аз да се опитвам да родя някой ден.
На мен още какви неща са ми казали за раждането, знаейки, че не съм родила, те не доливат масло в огъня, аз съм доливала...

Ядосвам се, защото не е това темата да се разказват някакви ужасии по време на раждане. И да, има и такива, не съм щраус, знам достатъчно за всякакви рискове и усложнения.
Но за мен лично - има си други теми, ако ще се обсъждат всички възможни неща, които могат да се объркат по време на бременност и раждане. И това, че ти си слушала кофти неща, честно да ти кажа - тъпо е от страна на тези, които са ти ги разказвали. Най-малкото не е нужно на нераждала жена да се говорят някакви страхотии, тъй като те далеч не са нещо, което със сигурност ще ти се случи именно на теб. В зависимост от здравословното ти състояние лекарят ще избере варианта, който е най-подходящ, вече има какви ли не опции.
Мога да споделя, че мен ме бяха наплашили ужасно и цялата си бременност прекарах в тих ужас. И то не кой да е, ами една доцентка АГ. Бях си направила татуировка, отзад на кръста, при което тя ми каза, че току-що съм си пропиляла шанса да раждам с епидурална или спинална упойка, защото не можело в татус. 3 месеца след това забременях…
Е, нито поликистозата ми попречи да забременея нормално, както ми се предричаше, нито гръбначното ми изкривяване, нито 5-те ми дискови хернии, нито дори татуировката ми попречиха да износя бебе и да го родя без последици нито за мен, нито за него.
Затова се ядосвам на разни плашения и приказки, това може да са реални неща, но да са нечий чужд филм, не твоя. И няма никаква полза от това да ги знаеш тези неща, защото са излишни като информация.
Ако искаш нещо полезно като знания - най-важното според мен е да си намериш читав АГ, който да те следиш да ти отговаря на всички въпроси и да те изражда. Тотално съм за търсене на такава информация.
Тотално съм и за училищата и лекциите за бременни, много са полезни и информативни, за много теми.
Честно казано, въпреки че аз пиша всеки ден в този форум от години, чета го от самото начало почти, когато бях бременна - спрях в някакъв момент, защото усетих, че има неща, които ме плашат, потискат и не ме карат да се чувствам позитивно. Затова спрях да чета и като нещо ме притесняваше - звънях на АГ или се консултирах с моя приятелка, която е физиотерапевт, т.е. с медицинско образование и освен това - има две деца.

Направиха ми цветна снимка, бях се уплашила много, щото пак бях прочела негативни истории.
Пък то нищо не бях усетила.
Права си по това отношиние, излишни са някои неща  да ги знаеш.

Аз самата съм от тези, които много четат. Освен, че пишат .
Проучвам всичко, за да съм подготвена, уж.
Но всъщност има една дребна уловка, че доста повече можеш да видиш негативни мнения, отколкото положителни. Хората обичат да се оплакват, но много по-рядко - да споделят позитивни впечатления.
Затова нерядко могат да ти настръхнат косите от някакви неща, които всъщност - изобщо нито са толкова страшни, нито толкова ужасни. А и в медицината специално не всичко е 2+2 =4.
Виждаш и сама, не си имала проблеми с цветната снимка, въпреки че ако на мен ми се наложи да си правя, ще ме е страх много, не за друго, ами защото бих се притеснявала, че може да ми се привнесе някоя инфекция или нещо си там, защото например мен лично ме е страх от такива неща, а не например, че ще ме боли. При всеки страховете са нещо нормално, но всяка се страхува от различни неща. Просто трябва да се гледат по-рационално тези страхове и да се задават въпроси. Наистина ли това, от което ме е страх е толкова страшно.
Например - Биби я е страх от чувството на мърдането на бебето. Всъщност - това е успокояващо чувство. Когато бременната свикне с него, сама си го “търси”, защото усеща ли, че бебето мърда - значи е здравичко и всичко му е наред. По-страшно е да не мърда, но тогава пък може да спи или да се е обърнало така, че да не те рита. Има бременни, които не знаят, че са такива и изкарват цялата бременност почти без симптоми, тъй че може и да не се усетят изобщо тези ритници. Как не знам - но съм гледала предавания по тази тема и то не малко.
Така че - всичко трябва да осъзнато и с мярка. Аз лично повече се газирах на идиотите, които са пуснали операция live, то бива да се правят някакви неща за лайкове , ама това вече за мен е супер малоумно. Не е за всеки да гледа такива неща, мъжът ми например му става лошо като му взимат кръв, представям си да го бях вкарала с мен в залата за раждане.
И като съм се разписала, неща да кажа, Биби, още. Спомних си много добре как като забременях и грам не се радвах, свекърва ми някак ми натякваше, че видиш ли, трябва да съм много щастлива. А аз не бях, страхувах се и бях депресирана. И това още повече ме смазваше.
Тъй че имаш пълното право да се чувстваш така, както се чувстваш. Просто те уверявам - наистина не е така плашещо, както си го мислиш сега.
Wudu, ако съм реагирала много остро и съм те обидила, извини ме, и аз си имам някакви бръмбари в главата, които ме тормозят, нищо лично. Не се притеснявай и ти, сигурна съм, че като му дойде времето, някой печен анестезиолог ще ти реши проблема, от моя опит с докторите, обикновено анестезиолозите са едни от най-внимателните и готини лекари изобщо.

Mila1331

Точно заради щастието на другите на никой не искам да казвам, то е и доста рано разбира се, но все пак ако на бременните не им растеше корема, щях да кажа на всички накрая. Чувствам се лоша и виновна като им гледам реакциите и как ме гледат мен, ама те на са виновни хората. Оня ден казах на свекърва ми, не можем да я успокоим, като ревна жената от щастие. След това не закъсняха й съветите, от сорта да си търкам зърната с кесе, за да не ме болят като кърмя и инфото как тя останала без зърно, заради лакомия ми мъж!!!!  Как щяла да се пенсионира и щяла да гледа детето, само да подчертая, че не живеем в един и същ град.
Най близките ми хора знаят, единствения човек който се старае да прояви разбиране към страховете ми е мъжът ми, другите ми казват, стегни се, ще се справиш, ще го износиш и с това изчерпват темата плюс бонус нападки колко съм негативна и защо не съм почнела да мисля позитивно.
То явно съм си такъв човек, защото съм плашлива и негативна от дете, просто нещата се влошават с годините. Изведнъж да почнеш да мислиш позитивно е доста трудна задача.
Все си казвам ако не можеш да родиш хубава мисъл, поне не мисли за лошото.
Казвам му оня ден на психолога ми, човек ами ако стане нещо и умра и той ми вика  и какво, нищо няма да усетиш. Като разбира се човека ми обясни че така или иначе всички ще умрем, но преди това трябва да живеем, а не да си пропиляваме дните и да пропускаме чудесата на живота, заради страховете си.
Има едно според мен чудо при някои жени в моето състояние, което изчезва след 3тия месец, даже след раждането забременява ли отново, защото нямали паники и тревожност. Както по назад едно момиче сподели за нейна приятелка, която след месец 3 и след раждането вече нямала страхове. Не знам дали това не е феномен.
Давам всичко от себе си да не мисля, не лоши неща, а като цяло да не мисля, за да си съхраня психиката. Един път прочетох какво се случва с тялото през тия 9 месеца, ами описано е страшничко и това повече няма да чета. Може би по нататък бих отишла на курс, защото никога не съм гледала новородено и бих искала да съм подготвена. И тук пак съм водена от страхове, защото ме е страх заради моите неумения да не направя нещо на детето.