Страх от бременост и раждане/ паник атаки и тревожност

Здравейте, относно движенията на бебето. Интересно ми е какво точно Ви плаши там? Бебето си се движи и сега, но е толкова мъничко, че не усещате. То си е в околоплодния мехур и водите, които са в матката, така че няма да Ви направи нищо, не може да се движи извън матката. И си е изцяло Ваше - бащата допринася с единия сперматозоид, но от там нататък всяка негова клетка е създадена от Вас. За бебето Вие сега сте целият му свят, Вие сте вкъщи, най-сигурният дом, независимо колко силно бучи бурята от хормони, емоции и страхове. То не Ви съди, не Ви мисли за лош човек, не иска нищо от Вас, тялото Ви само знае как да се грижи за него и сте в симбиоза. Движенията Ви ще го успиват, гласът Ви ще го успокоява, сега се чувства уютно, на топло и защитено. 🩷
За раждането - освен курс, помислете и за дула.
За прегледите - може да откажете вагиналните, мен са ме гледали само с коремен ехограф.
За секциото и повръщането - може от упойката да Ви се догади, но вливат лекарство, което оправя нещата, а и в операционна няма как да не Ви помогнат, ако се закашляте или повърнете. Иначе може и на празен стомах да се повърне, все пак имаме стомашни сокове. При всички положения това са рутинни неща и лекарите знаят как да отреагират.

И аз се чувствах горе-долу като теб.
Свеки като се превъзнасяше, ми ставаше лошо. А това, че ще напусне, че да ти гледа детето… Не го допускай изобщо. Само това ти липсва.
Говори с мъжа ти да ѝ обясни, че винаги е добре дошла да си види внучето, но вие ще си го гледате сами и да не се меси. Остави го той да се оправя с майка си, но си заяви твърдо позицията.
И в момента няма нужда да уведомяваш абсолютно никой повече. Твърде е рано, изчакай да минат няколко месеца.
Грам да не те интересува чуждото мнение, ти си си ти, никой няма право да ти казва как да се чувстваш.
И да, аз също ти казах, след първия триместър хормоните се нагласят и ти светва, няма да си все така унила като теб.
Освен това - много се дразня на всички тия с положителното мислене как раздават съвети. Ми не. Няма как да си смениш всичкото за ден, два, пет.
Това е усилна работа, аз на моите 43 г. още не съм го отработила… Трудно е, тъй че не се смятай за лош човек, за провал или там, каквото си мислиш. Ти си прекрасна и се справяш чудесно, колкото можеш с темповете, които ти можеш.
За смъртта - всички ще умрем. Това е единственото абсолютно неизбежно нещо, но според редица учения и дори, ако се позовем на будизма, смъртта не е край. Аз лично вярвам в прераждането, но нека стигнем дотам първо. Преди да умрем, трябва да живеем.
Иначе - мисля, че трябва да почнеш да пишеш. И да разсъждаваш. Не да бягаш от мислите и страховете си.
Например - кое по-точно те плаши в промените в тялото, свързани в бременността? Мен лично ме плашеха конкретни неща, свързани с хроничните ми заболявания. Които изобщо пък не се случиха. Реално - качваш едни 10-Ина кг отгоре, колко да е страшно това? Има козметични дефекти, да, стрии, подуват ти се краката накрая, пишкаш по-често, тежи ти корема в някакъв момент, но това не са някакви ужасни и страшни неща, с които е невъзможно да живееш. При нормално протичаща бременност, реално си си съвсем във форма. А и - казано беше неведнъж, промените са бавни. Адаптираш се към тях.
Второ - за страха от неумението да се грижиш за новородено. Никоя жена не се е родила научена. Затова има курсове, има лекции, книги и какво ли не. Но изчакай малко. Мини кривия период, после ще имаш достатъчно време да учиш.
И имай вярата, че всичко ще е наред. Вселената/Господ се грижат за теб. Грижи се и ти за себе си и се ангажирай да правиш наистина неща, които ти харесват и ти доставят удоволствие.

Mila1331

Аз съм човек на крайностите, може да имам много страхове, но съм и адски упорито животно, на свекърва ми и секнах ентусиазма на момента, аз не оставям нищо недоизказано и съм супер директна. Сестра ми цял живот ми се чуди, защо не мога да насоча тази енергия и упоритост срешу тревожността, но нямам и аз отговор.
Ще послушам съвета ти и ще напиша на един лист всички неща от които се страхувам свързани с бременността.

Seaglass

Питате ме кое точно ме плаши от движенията, мене ме плаши цялата идея в мен да расте човек, каму ли да мърда, колкото и грозно вероятно да звучи. Имам си някакъв необясним ужас към големия корем с човека вътре и усещането на движенията. Даже не знам как съм се сдобила с тоя страх. То е като всички останали страхове, от високо или от игли, не знам как да го опиша и обясня, като тук говоря за хората които наистина изпитват ужас.
През годините съм гледала клипове на жени, бременни, след раждането, отглеждането, нали сега си качват хората всичко в интернет, та, гледала съм с идеята да приема идеята, но все по зле ставаше.
Ходила съм при психолози които в отговор на страховете ми са ми казвали е какво толкова, трябва само да си отвориш краката, естествено казано от мъже...
В смисъл от години се опитвам да разбера и преодолея страха си.

Биби,

Чудесно, значи си силен характер, който може добре да се отстоява, това е чудесно.
Направо не лист хартия, ами вземи си една тетрадка и пиши. Направо като дневник или както искаш го приеми.
За мен ти трябва съвсем друг тип психолог. Определено жена. Не знам дали си склонна да пробваш един малко по-различен метод, но според мен - би ти дало повече отговори от всяка друга терапия. Сигурна съм, че ще откриеш много бързо откъде точно идва този необясним страх, аз лично откакто ходя на такава психотерапия си отговорих на безкрайно много въпроси, на които търсих отговорите. И консултациите са онлайн, като с нищо не се обвързваш. Ако би искала - пиши ми на лично съобщение и ще ти изпратя координати на моята терапевтка, че не искам нещо да ме докладват, че правя реклами и т.н. Въпреки че аз съм от толкова време във форума и толкова много пиша…
Някои неща жените ги разбираме по-добре, ще ме извиняват психолозите-мъже, ама и аз не се сработих добре с такива.

Mila писах ти на лично 🙂
За жените си права, тук в тази тема, специално по този въпрос за това кратко време ми помогнахте много ❤️❤️❤️